№ 1697
гр. Бургас, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120101819 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба от С. Г. В. против И. А. Д., с
която са предявени два осъдителни иска за присъждане на обезщетение за имуществени и за
неимуществени вреди.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва исковете.
В съдебно заседание, проведено на 10.06.2025 г., съдът прие изменение на предявения
иск за присъждане на имуществени вреди досежно размера на стойността на артикула,
необходим за възстановяване на автомобила, чрез неговото намаляване от 112,15 лева на
73,50 лева и за лихва върху тази главница от датата на увреждането до предявяване на иска
от 5,31 лева на 3,70 лева, като прекрати производството за разликата до първоначално
заявените размери поради отказ от иска.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като
присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли исковете, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаски районен съд, след като съобрази изявленията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните живеят в различни апартаменти на един и същ етаж на адрес гр. ***. Зад
кооперацията, в която живеят страните, има дворно място, което се използва от живущите за
паркиране на автомобили.
Ищецът страда от болест на ретината, за което му е издадено експертно решение на
ТЕЛК към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД на 13.05.2024 г., с което му е призната 100 % трайно
намалена работоспособност за срок от 3 години. Той упражнява търговска дейност като ЕТ
„***“, ЕИК – ***. В качеството си на ЕТ той притежава лек автомобил марка „***“, модел
„***“ с рег. № *** (за краткост Автомобила). За Автомобила не е заплатена такса за
1
паркиране в „синя зона“. Поради заболяването на очите на ищеца, неговата съпруга,
свидетелят К. В. В., управлява Автомобила. Те имат и друг автомобил, за който е платена
такса за паркиране в „синя зона“ на гр. Бургас. На 01.11.2024 г. около 13.40 часа съпругата
на ищеца паркира Автомобила в дворното място, зад кооперацията, в която живее, след
което отива в офис, за да подготви пътуване с туристи в чужбина.
По същото време съпругът на ответника, свидетелят М. Г. М., иска да заведе с кола
сина си на педиатър, но на същото място за паркиране, което използват те, е спрян
Автомобилът. Свидетелят съветва съпругата си да сложи бележка на предното стъкло на
Автомобила водачът му да го премести, но тя заявява, че няма бележка, поради което
свидетелят я съветва да вдигне чистачките. Тя повдига чистачките на Автомобила, като при
това действие хваща с ръка всяка чистачка в областта на свързването й с рамената, към
които те са прикрепени. Свидетелят М. вижда Автомобила с вдигнати чистачки, взема детето
и отива на педиатър.
Свидетелят В.а се връща и вижда, че чистачките на Автомобила са вдигнати. Тя се
обажда на съпруга си, който й казва да не предприема нищо, тъй като чистачките могат да се
приберат само с команда отвътре на Автомобила. Свидетелят и ищецът решават да свалят
чистачките, включват захранването на Автомобила и чистачките автоматично се прибират,
като едната изхвърча, тъй като е счупен механизмът, който закрепва перото към рамото.
Ищецът отива в дома на ответника ядосан, за да иска обяснения за случилото се.
По делото е приет като доказателство неподписан приемо-предавателен протокол от
08.11.2024 г., с който „ИНТЕР КАРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД предава на ищеца като ЕТ плоска
стъклочистачка на стойност 73,50 лева, като не е спорно, че тя е предназначена за
Автомобила.
По делото е приета фактура № 349/21.11.2024 г., издадена от „СТОЙНОВ ГРУП“
ЕООД с получател ищеца като ЕТ, за сумата от 60 лева, дължима за услуга „смяна на
чистачки на *** на адрес гр. ***“. Според документа сумата следва да бъде платена по
банков път, като по делото няма доказателства тази сума да е платена от ищеца.
По доказателствата:
Така установената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
приложените по делото писмени доказателства, на показанията на свидетелите К. В. В. и М.
Г. М., както и на вещественото доказателство по делото. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля И. В. И., защото той няма преки впечатления за факти от значение за спора.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза.
По отношение на приемо-предавателен протокол, представен от ищеца:
По отношение на неподписан документ чл. 180 ГПК не намира приложение,
доколкото законът не му придава никаква задължителна доказателствена сила. Това не
означава, че такъв документ не може да бъде доказателство. Съдът преценява неговата
доказателствена сила свободно, по вътрешно убеждение, и с оглед всички данни по делото,
без да е обвързан от някаква задължителност. Ответникът не оспори, че този документ
изхожда от „ИНТЕР КАРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като поиска да му бъде издадено съдебно
удостоверение, за да установи дали посоченият в него артикул е предназначен за
Автомобила.
На следващо място, по делото е представена фактура за смяна на чистачки и
експертът е установил при оглед на Автомобила, че той има две чистачки и след като едната
се установи, че е повредена, то следва да се приеме, че ищецът е получил на 08.11.2024 г.
чистачка за Автомобила от „ИНТЕР КАРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са два осъдителни иска с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Според настоящия съдебен състав не е налице неяснота на исковата претенция.
2
Ищецът твърди, че ответникът е огънала и изкривила и двете чистачки на Автомобила,
което не позволява връщането им в начална позиция, респективно ползването им по
предназначение. Твърди се, че се е наложило да бъдат сменени чистачките, защото не
функционират. След като е счупено закрепването на перото на чистачката към рамото
(каквото се установи по делото), то самата чистачка става неизползваема и следва да бъде
сменена. Не е необходимо да се конкретизира коя точно част от чистачките е повредена.
По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
Безспорно се установи от материалите по делото, че ответникът е вдигнала
чистачките на Автомобила. От видеозаписа, приет по делото, и от показанията на съпруга на
ответника се установява, че Д. вдига и двете чистачки на Автомобила, като ги захваща с
ръка в областта на перата. Рамената на чистачките не са увредени, защото когато свидетелят
В.а включва двигателя на Автомобила, „те автоматично се прибират“. Следва изрично да се
посочи, че с изменението на размера на иска ищецът претендира заплащане на
равностойност само на една чистачка, защото само един брой такава е предадена според
приемо-предавателен протокол от 08.11.2024 г.
Установи се по делото, че последно механично въздействие върху самите чистачки
предприема именно ответникът. След това ищецът и съпругата му задействат прибирането
на чистачките от Автомобила, като закрепването на перото на едната чистачка е счупено.
Според експерта това счупване се дължи на физическа сила, а не на обичайно износване.
Следва изрично да се подчертае, че ответникът не заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат и по делото няма доказателства счупването на чистачката да се дължи
и на действия на пострадалия.
От обстоятелството, че свидетелят М. е видял чистачките във вдигнато състояние
след действията на съпругата си, не може да се изведе категоричен извод, че захващането на
чистачката към рамото не е било счупено. Очевидно двете части не са захванати стабилно,
поради което чистачката „изхвърча“ по думи на свидетеля В.а.
Установи се, че ищецът е закупил чистачка, която е предназначена за Автомобила, на
стойност 73,50 лева. Това е така, защото според разпоредбата на чл.200 от ЗЗД купувачът е
длъжен да плати цената и да получи вещта, като плащането на цената трябва да стане
едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва. След като вещта
е предадена на купувача, то цената е платена.
Ето защо искът за присъждане на имуществени вреди в размер на 73,50 лева следва
да бъде уважен. Тук се налага следното уточнение:
Лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер. Тя се дължи като
допълнение към определеното обезщетение. Константна е практиката на ВКС, че законната
лихва, дължима при непозволеното увреждане от датата на деликта, не представлява
отделен иск, чийто размер ищецът следва да сочи, а законна последица от уважаването на
иска за обезщетение. Ето защо не е необходимо при предявяването на иска за обезщетение
лихвата да бъде определена предварително от ищеца по размер – в този смисъл
Определение № 60494 от 19.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2043/2021 г., II т. о. Поради тези
мотиви с доклада по делото съдът не включи предявени искове по чл.86 от ЗЗД.
С оглед горното в съдебното решение съдът не следва да посочва размер на лихвата
върху дължимото обезщетение за вреди до датата на подаване на исковата молба, а следва да
отрази, че тя се претендира от конкретна начална дата до окончателното погасяване на
вземането. Компенсаторна лихва се дължи от момента на увреждането, т.е. от 01.11.2024 г.
до окончателното изплащане на обезщетението. Искът следва да бъде отхвърлен за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди от счупване и на другата чистачка на
Автомобила, защото реално такова не е налице. Както вече се посочи, няма доказателства, че
ищецът е заплатил сумата от 60 лева за смяна на чистачките, поради което в тази част искът
следва да бъде отхвърлен, ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
3
Няма съмнение, че ищецът се е ядосал от случилото се, защото отива в дома на
ответника и иска обяснения от съпруга й (така свидетелят М.). Че ищецът е бил изнервен,
споменава и неговата съпруга. Установи се, че В. и неговата съпруга притежават и друг
автомобил. Ищецът е имал възможност да предприеме смяна на чистачката още същия ден
01.11.2024 г., защото деянието е осъществено в ранния следобед (свидетелят В.а възприема
вдигнатите чистачки „малко над час“ след паркирането на Автомобила, т.е. около 14.40
часа), денят е работен (петък) и се касае за част от превозно средство, което не е ново
(Автомобилът е на 8 години към 2024 г.), за която част има заместители в търговската мрежа.
Няма доказателства ищецът да е търсил, но да не е намерил нова чистачка същия ден. Няма
и доказателства ищецът да е търсил „майстор“, който да дойде на място, за да отстрани
проблема, и това да му създава неудобства – свидетелят И. не е отишъл на адреса на
01.11.2024 г. Установи се, че ищецът реално е осъществил пътуването до София с друг
автомобил, т.е. твърденията на съпругата му, че ищецът е бил „емоционално съсипан“, са
недостоверни.
Няма и доказателства „другият“ автомобил на ищеца и съпругата му да е бил с „летни
гуми“. Независимо от това, изискването за поставяне на гуми, предназначени за зимни
условия, е валидно от 15.11. до 01.03. (чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП), т.е. към дата 02.11.2024 г.,
когато е предстояло пътуването на ищеца, нормативно изискване за „зимни гуми“ на
превозно средство не е имало. Освен това, изискването превозното средство да е оборудвано
с подходящи за сезона гуми важи за управлението му по принцип, а не само на „дълъг път“ и
то не само през зимата, т.е. изцяло в личната преценка на ищеца е дали да оборудва който и
да е автомобил с гуми за зимен сезон и за последиците от непредприемането на такива
действия ответникът не може да носи отговорност. Извън горното, веднага след инцидента
ищецът не предприема действия за привеждане на Автомобила в годно за управление
състояние, след като му предстои пътуване, а отива в дома на ответника, за да иска
обяснения.
Не се установи ищецът да е претърпял други неимуществени вреди.
Ето защо съдът намира, че справедливо обезщетение за изпитаното от ищеца чувство
на яд е сумата от 100 лева, като искът следва да бъде уважен в този размер, ведно с лихва за
забава от датата на деликта 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, и отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер от 500 лева.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете насрещни страни.
Ищецът не е представил списък с разноски по чл.80 от ГПК. Той е заплатил държавна
такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице по иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лева. Няма доказателства ищецът да е
заплатил адвокатско възнаграждение. Тъй като искът за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди бе уважен частично, а за друга част производството по този иск бе
прекратено поради отказ от иска, ищецът има право на разноски само за уважената част в
размер на 192,13 лева. Тъй като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди бе уважен само частично, то ищецът има право на разноски само за уважената част,
които са в размер на 10 лева (част от заплатената държавна такса за този иск) или общо
разноски в размер на 202,13 лева.
Ответникът също има право на разноски, като същите се изчерпват с изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Видно от договор за правна защита и
съдействие от 15.04.2025 г. (л.33 от делото) няма разграничение за защитата срещу всеки иск
какво адвокатско възнаграждение се заплаща, поради което следва да се приеме, че за
защитата срещу всеки един иск ответникът е заплатила адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева, което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност по делото, с
оглед броя на проведените три открити съдебни заседания, в които се яви процесуален
представител на ответника и с оглед предприетите от адв. И. процесуални действия. Тъй
като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бе уважен частично,
4
ответникът има право на разноски по него в размер на 240 лева. Тъй като за част от иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди производството бе прекратено, а за друга
част искът бе отхвърлен, то ответникът има право на разноски за прекратената (чл.78, ал.4 от
ГПК), респективно за отхвърлената (чл.78, ал.3 от ГПК) част от този иск в размер на 171,91
лева или ответникът има право на разноски общо в размер на 411,91 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, ап.16, да заплати на С. Г. В.,
ЕГН – **********, с адрес гр. ***, ап.17, по банкова сметка в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД с титуляр С. Г. В., сумата от 73,50 лева (седемдесет и три лева и петдесет
стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, и сумата от 100
(сто) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава
върху двете главници от 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията, които
вреди са причинени от деликт, осъществен на 01.11.2024 г., изразяващ се в счупване на
чистачка на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
счупване и на другата чистачка на автомобила, за присъждане на сумата от 60 (шестдесет)
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в цената за смяна
на чистачките, ведно с лихвата за забава върху сумата от 60 лева от 01.11.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за разликата над присъденото обезщетение
за неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 500 лева.
ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, ап.16, да заплати на С. Г. В.,
ЕГН – **********, с адрес гр. ***, ап.17, по банкова сметка в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД с титуляр С. Г. В., сумата от 202,13 лева (двеста и два лева и тринадесет
стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, ап.17, да заплати на И. А. Д.,
ЕГН – **********, с адрес гр. ***, ап.16, сумата от 411,91 лева (четиристотин и единадесет
лева и деветдесет и една стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5