Решение по дело №137/2019 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 85
Дата: 31 май 2019 г. (в сила от 24 октомври 2019 г.)
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20194340200137
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

     

 

гр. Троян, 31.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА

 

при секретаря Кремена Раева, в присъствието на прокурора…………като разгледа докладваното от съдията -  Радева……….АН Дело № 137 по описа  на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:

 

          Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 1379 от 07.01.2019г., издадено от инж. Павли Петров Богдански – Директор на РДГ гр. Ловеч, на А.Д.А. ***, е наложено административно наказание – глоба в размер 900.00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 272 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Същото е обжалвано в законоустановения срок от А.Д.А., като с жалбата се моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят А.Д.А., редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание. Явява се упълномощеният от него процесуален представител адвокат Е.Ц. ***, който поддържа жалбата и по същество на делото излага подробни аргументи за отмяна на наказателното постановление. Не са ангажирани доказателства.

          За ответника по жалбата РДГ гр. Ловеч, редовно призован, в съдебно заседание, се явява процесуалният представител – старши юрисконсулт С.Т., която оспорва жалбата и по същество излага подробни аргументи за законосъобразност, правилност и обоснованост на наказателното постановление. Ангажирани са доказателства.

От приложените към делото писмени доказателства: Заверено копие на разписка за връчване на наказателно постановление (НП) № 1379/07.01.2019г. от 07.03.2019г.; Наказателно постановление № 1379/07.01.2019г. на Директора на РДГ гр. Ловеч; Копие на удостоверение 11805/31.08.2015г.; Опис на превозни билети за дървесина добита от отдел 176, подотдел „п“ за имот с кадастрален № 24476.718.47; Заверено копие на контролни измервания на стоящи дървета, изготвено от М.С. от 08.10.2018г.; Заверено копие на Справка за извършени нарушения на А.Д.А. от 12.03.2019г.; Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1379/11.10.2018г.; Обяснение от А.Д.А. от 11.10.2018г.; Рапорт от М.А.С. от 12.10.2018г.; Заверено копие от Констативен протокол Серия 00А 140811 от 27.09.2018г.; Заверено копие на Заповед № РД-49-199/2011г. на Министъра на земеделието и храните;  Заверено копие на Позволително за сеч № 0420115/16.02.2018г.; Заверено копие на Протокол за освидетелстване на сечище № 0425146/12.10.2018г.; Заверено копие на Позволително за сеч № 0420116/16.02.2018г.; Заверено копие на Карнет-опис за извършено маркиране от 20.12.2016г.; Заверено копие на Скица на насаждението; Заверено копие на Технологичен план № 1 за добив на дървесина; Заверено копие на Сортиментна ведомост – 3 броя и от показанията на разпитаните по делото свидетели М.А.С., Н.Х.Д. и Н.К.Л., преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установено следното:

          На 27.09.2018г. в 12.30 часа, С.Н.М.и В.Г.П., и двамата служители на РДГ гр. Берковица, заедно със свидетелите  М.А.С. – главен инспектор при РДГ гр. Ловеч и Н.Х.Д. – главен експерт по гори при Община Троян, извършили проверка на обект за добив на дървесина, находящ се в землището на с. Дълбок дол, Община Троян, отдел 176, подотдел „п“, имот с кадастрален № 24476.718.47 и имот с кадастрален № 24476.718.48, които са общинска горска територия. За имот с кадастрален № 24476.718.47 има издадено Позволително за сеч № 0420115 от 16.02.2018г., а за имот с кадастрален № 24476.718.48 има издадено Позволително за сеч № 0420116 от 16.02.2018г., които са приложени като доказателства по делото. Тези позволителни за сеч са издадени от свидетеля Н.Х.Д. и получени от жалбоподателя А.Д.А.. При проверката на място в имотите е бил съставен Констативен протокол Серия 00А 140811 от 27.09.2018г., в който са отразени констатациите от проверката, включително и че в имот с кадастрален № 24476.718.47 са били установени отсечени 14 броя дървета, които не са били маркирани в основата на пъна с контролна горска марка. Измерени са диаметрите на отсечените дънери, като са подробно описани в протокола. Отразено е също, че в имота съществуват три броя просеки за път, които не са отразени в технологичния план. След изготвяне на констативния протокол същият е бил подписан от съставителя С.Н.М.и от присъствалите на проверката В.Г.П., М.А.С. и Н.Х.Д.. Препис от констативният протокол е връчен на А.Д.А. на 11.10.2018 година.

          На 11.10.2018г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия № Б00А бланков № 000103, по регистъра на РДГ – Ловеч № 1379/24.10.2018г., от М.А.С., работещ на длъжност „горски инспектор” при РДГ гр. Ловеч, в присъствието на свидетелите Н.Х.Д. и Н.К.Л., срещу А.Д.А. за това, че като лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, не е изпълнил задължение, като е допуснал нарушаване на технологията за извеждане на сечта на дървесина в отдел 176, подотдел „п“, имот с кадастрален № 24476.718.47, общинска горска територия, в землището на с. Дълбок дол, общ. Троян, по издадено Позволително за сеч № 0420115 от 16.02.2018г., като са прокарани просеки за преминаване на товарен автомобил, които не са отразени в одобрения технологичен план. Отразено е в акта, че нарушението е извършено на неустановена дата в периода от 19.02.2018г. до 27.09.2018г. и е открито на 27.09.2018 година. Отразено е също, че с горното А.Д.А. е нарушил разпоредбите на 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 2 във вр. чл. 108, ал. 3 от Закона за горите във вр. чл. 12, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.  АУАН е съставен в присъствие на А.Д.А., в качеството му на нарушител, който в графа „обяснения на нарушителя” е отразил, че прилага обяснение към акта. А. е подписал акта и е получил екземпляр от същия на датата, на която е съставен, а именно 11.10.2018 година. В подаденото писмено обяснение при съставяне на акта, приложено като доказателство към делото, А.Д.А. е отразил, че съставените му актове са незаконосъобразни, като е изложил аргументи за това.     

            Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 1379 от 07.01.2019г. от инж. Павли Петров Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, с което на А.Д.А. *** е наложено административно наказание – глоба в размер 900.00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 272 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

            Съдът счита, че подадената жалба от А.Д.А. е допустима, подадена е от надлежна страна и в посочения срок съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса и  следва да бъде разглеждана по същество.

            Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни  доказателства счита, че жалбата се явява основателна само досежно размера на наложеното административно наказание. Съображенията на съда за това са следните: В наказателното постановление са посочени имената, длъжността и местослуженето на  лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от инж. Павли Петров Богдански – Директор на РДГ гр. Ловеч, който е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения по Закона за горите по силата на Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, в съответствие с разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. Налице е съответствие между текстовото описание на нарушението, отразено в АУАН и в НП. АУАН също е издаден от оправомощено лице – свидетелят М.А.С., работещ на длъжност „горски инспектор” при РДГ гр. Ловеч. В  АУАН е отразено, че като неразделна част от акта е приложен Констативен протокол Серия 00А 140811 от 27.09.2018г., в който са отразени констатациите от извършената на място в имота проверка. Между текстовото описание на нарушението в АУАН и НП и отразеното в констативният протокол е налице съответствие.

            В АУАН и в НП не е посочена точна дата на извършване на нарушението, но е посочен периода, в който е прието, че същото е извършено. Този период е определен от посочената начална дата на провеждане на сечта в имота по Позволително за сеч № 0420115/16.02.2018г., а именно 19.02.2018г. до датата на извършената проверка на място – 27.09.2018 година. Това е обяснимо от обстоятелството, че сечта е един продължителен процес, а не еднократно действие, осъществено в конкретен ден и час и съдът счита, че с посочване на период на извършване на нарушението са изпълнени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН относно реквизитите на АУАН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно реквизитите на Наказателното постановление.

Съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства. На първо място безспорно е обстоятелството, че А.Д.А. е вписан в регистъра на Изпълнителна агенция по горите като лице, упражняващо частна лесовъдска практика с Удостоверение № 11805/31.08.2015 година. На следващо място Позволителното за сеч № 0420115 от 16.02.2018г. е издадено от инж. Н.Д. на А.Д.А., на който именно се разрешава да извърши сечта в имота, със срок на провеждане на сечта от 19.02.2018г. до 31.12.2018г., и същият срок за извозване на материалите от сечището, с очакван добив от 58.0 плътни кубически метра лежаща маса, посочена по категории в самото позволително за сеч, като определените за сеч дървета са били маркирани от Д.В.. Съгласно разпоредбата на  чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ  се наказва  с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В конкретният случай А.Д.А. е санкциониран именно за това, че не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на правилата за сеч, като не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване добива на дървесина, като е допуснал нарушаването на технологията за извеждане на сечта на дървесината по издаденото позволително за сеч, вследствие на което са прокарани просеки за преминаване на товарен автомобил, които не са отразени в одобрения технологичен план. Тоест нарушението е по предложение второ на разпоредбата на чл. 257, ал. 1 касаеща контролни правомощия на нарушителя, възложени му по закон или подзаконов нормативен акт. В този смисъл съдът счита, че цифровата квалификация на нарушението е правилна и точна и не е налице смесване на състави на нарушения. Нормата на чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ е бланкетна норма, поради което както актосъставителят при съставяне на АУАН, така и административнонаказващият орган при издаване на НП, е посочил и нормата, регламентираща съответните контролни правомощия, възложени на жалбоподателя А. – чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. В разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е отразено, че лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, каквото лице е и жалбоподателя А.Д.А., след получаването на позволителното за сеч, са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина. Тоест субект на нарушението по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е лице, на което е издадено позволителното за сеч, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Съдът приема, че А.Д.А. е субект на нарушението, тъй като е лице, на което е издадено позволителното за сеч и е вписан в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Съдът намира за доказано по несъмнен начин, както с оглед показанията на разпитаните свидетели М.А.С., Н.Х.Д. и Н.К.Л., така и с оглед отразеното в констативния протокол, че в имот с кадастрален № 24476.718.47 – общинска горска територия, отдел 176, подотдел „п“, землище на с. Дълбок дол, Община Троян, е установено наличието на отсечени общо 14 броя дървета от благун и цер, които не са били маркирани за сеч с контролна горска марка в основата на пъновете и в имота са прокарани три броя просеки за път, които не са отразени в технологичния план. При съставяне на АУАН А.Д.А. е депозирал писмено обяснение, в което е посочил, че за извършената проверка в имота на 27.09.2018г. не е бил уведомен, за да присъства. Така заявеното от жалбоподателя се опровергава от показанията на свидетелите М.А.С. и Н.Х.Д., които заявиха пред съда, че около час преди започване на проверката, А. е бил уведомен, но е заявил, че е възпрепятстван и няма да присъства. Свидетелят Д. заяви, че лично е уведомил А.Д.А. по телефон за проверката, но същият е бил възпрепятстван. Екземпляр от съставеният при проверката на място констативен протокол е бил връчен на жалбоподателя преди съставяне на АУАН и А. се е запознал с отразените в протокола констатации. Както свидетелят С., така и свидетелят Д., заявиха в съдебно заседание, че при проверката на място са били установени прокарани просеки в двата имота, в които се е извършвала сеч на дървесина, които просеки са били по протежение на цялото сечище и не са съществували преди това, както и че не са отразени в одобрения технологичен план. Заявиха също, че за направата на тези просеки са били отсечени немаркирани с КГМ дървета в основата на пъновете. Тези общо 14 броя дървета в имот с кадастрален № 24476.718.47 са описани като вид и диаметър на пъновете в т. 1 на Констативен протокол № 140811 от 27.09.2018 година. Съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е издал наказателно постановление, с което е санкционирал А.Д.А. за нарушението по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Именно жалбоподателят А.Д.А., в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ е отговорен за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да следи за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина. Тази отговорност е от момента на издаване на позволителното за сеч до освидетелстването на сечището.

            Предвид изложеното съдът счита, че в хода на производството по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че А.Д.А. е извършил нарушението по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.  

Съдът счита, че извършеното нарушение не е маловажен случай, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не счита, че конкретното нарушение, извършено от жалбоподателя, е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.

          С наказателното постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер 900 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 272 от Закона за горите. Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Разпоредбата на чл. 272 от ЗГ гласи, че ако лице извърши нарушение по чл. 256 - 271, след като е имало влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила, глобата или имуществената санкция е в троен размер. В конкретният случай жалбоподателят е санкциониран с глоба в троен размер, като наказващият орган е приел, че А.Д.А. е санкциониран вече за друго такова нарушение с влязло в законна сила наказателно постановление. Съдът напълно възприема аргументите, изложено от адвокат Е.Ц. по същество на делото и счита, че не е налице хипотезата на чл. 272 от ЗГ и наказващият орган е допуснал нарушение при определяне на основанието за налагане на административното наказание и размера на същото. От приложената по делото справка за наложени административни наказания на А.Д.А. не се установява посочените наказателни постановления да са влезли в законна сила, както изисква чл. 272 от ЗГ. Нещо повече, част от посочените наказателни постановления, а именно с № 1378/07.01.2019г.; № 1379/07.01.2019г.; № 1380/07.01.2019г. и № 1381/17.12.2018г. са обжалвани пред Районен съд гр. Троян, като производствата са висящи. Наказателно постановление № 1379 от 07.01.2019г. дори е постановлението, което е предмет на обжалване по настоящото дело. Наказателни постановления с № 1713/28.02.2019г. и № 1714/28.02.2019г. са издадени след датата, на която е издадено Наказателно постановление № 1379 от 07.01.2019г., предмет на разглеждане по настоящото дело, поради което не могат да бъдат съобразявани за приложение на разпоредбата на чл. 272 от ЗГ и наличие на повторност. Правилен е и аргумента на адвокат Ц., че в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, при текстовото описание на нарушението не е посочено, че същото е извършено при условията на повторност, за да бъде налагано административно наказание на основание чл. 272 от ЗГ. Съдът счита обаче, че допуснатото нарушение от наказващия орган с приложението на разпоредбата на чл. 272 от ЗГ не е основание за отменяне изцяло на наказателното постановление, а само за изменение на основанието за налагане на глобата и нейния размер.

          Предвид изложеното ще следва Наказателно постановление № 1379 от 07.01.2019г. да бъде изменено като се намали размера на наложеното административно наказание глоба от 900 на 300 лева. Съдът счита, че в този размер административното наказание е съобразено с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Глоба в  размер 300 лева би изпълнила задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

          Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

 Р Е Ш И :

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 1379 от 07.01.2019г., издадено от инж. Павли Петров Богдански – Директор на РДГ гр. Ловеч, с което на А.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание – глоба в размер 900.00 – деветстотин лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 272 от Закона за горите за нарушение по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, В ЧАСТТА на размера на административното наказание, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание - глоба от 900.00 – деветстотин лева на  300.00 – триста лева, а в останалата част ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като законосъобразно, правилно и обосновано.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.                                                                       

                       

 

                                                                                  Районен съдия: