№ 7330
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110105923 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу С. И.
Н..
Ищецът твърди, че ответникът е клиент /потребител/ на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в /населено
място/, аб. № *********. Посочва, че за периода м.05.2019г.-м.04.2021г. е
доставил топлинна енергия до имота, а за периода м.02.2020г.-м.04.2021г. е
извършена и услугата дялово разпределение, но ответникът не е заплатил
тяхната цена. Твърди, че с оглед неплащането на задължението на падежа,
ответникът е изпаднал в забава и дължи и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми: 2563,01лв. – цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г., ведно със
законната лихва от 02.02.2023г. до окончателното плащане, 473,21лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020г.-11.01.2023г., 32,84лв. – цена на услугата дялово разпределение
за периода 01.02.2020г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от
02.02.2023г. до окончателното плащане, и 7,52лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2020г.-11.01.2023г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва исковете. Счита, че няма ангажирани доказателства
същият да е собственик или вещен ползвател на имота. Прави и възражение
за изтекла погасителна давност. По отношение на периода м.05.2019г.-
м.04.2021г. посочва, че не е изпаднал в забава поради нищожност на клаузите
на чл. 33, ал. 1 и 2 ГПК. Твърди, че услугата дялово разпределение се
извършва от трето за спора лице и ищецът няма материалноправна
1
легитимация да получи стойността на услугата. Заявява, че не оспорва
количеството потребена топлинна енергия, нито твърди да има плащания.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – /фирма/ не изразява
становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.
1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване.
По делото е приет като писмено доказателство договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 05.05.1986г.,
съгласно който И. К. Н. и В. В. Н. придобиват собствеността върху ап. № 16,
находящ се в /населено място/. Съобразно представено по делото
удостоверение, издадено от ГИС – София, което не е оспорено, стар адрес
/населено място/ е с актуален (настоящ) адрес /населено място/. От това
следва, че придобият от горепосочените лица недвижим имот съответства
изцяло на процесния. Видно от извършените справки в НБД „Население“,
които имат характеристиката на официален удостоверителен документ и се
ползват с обвързваща съда доказателствена сила, ответникът С. Н. се явява
син и законен наследник на починалите си родители И. Н. и В. Н.. Ето защо,
по силата на наследствено правоприемство е придобил собствеността върху
2
процесния имот, предвид че по делото няма доказателства, които да
опровергават този факт.
От събраните писмени доказателства /протокол от проведено ОС на ЕС,
протоколи за извършени реални отчети и изравнителни сметки/, както и от
изслушаното и прието заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна
собственост, която е присъединена към топлофикационната мрежа, а самият
имот е топлоснабден.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР, ответникът в качеството си на собственик на имота през
процесния период, който е топлоснабден, се явява клиент /потребител/ на
топлинна енергия за имота, намира се в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество и дължи заплащане на цената на доставената енергия.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като
обективно и компетентно дадена, се установява, че през процесния период в
имота на ответника е имало 3бр. отоплителни тела с поставени ИРРО и 1бр.
водомер за топла вода. Вещото лице разяснява, че отчитанията на
консумираната топлинна енергия за отопление и топла вода са резултат от
реално извършени отчети, което се установява и от представените протоколи
за отчет – л. 81. Експертът посочва, че е начислявана и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, като същата е изчислявана по формулата в
т. 6.1.1. от приложението към Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. С
оглед на това, вещото лице дава заключение, че потребеното количество
топлоенергия в имота за процесния период възлиза на 2563,01лв., от които
1390,33лв. за отопление, 964,29лв. за БГВ и 208,39лв. за сградна инсталация.
При тези обстоятелства, съдът намира, че доставянето на количество
топлоенергия на тази стойност се явява доказано по делото, като този размер
съответства напълно на предявения от ищеца размер за главница за топлинна
енергия.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, което се явява частично основателно.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по
тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Исковата
молба, откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
подадена на 02.02.2023г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 02.02.2020г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали
общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
3
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на
задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с
настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да
тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, погасени по
давност се явяват вземанията за периода м.05.2019г.-м.11.2019г., тъй като
тяхната изискуемост е настъпила преди 02.02.2020г. На всички останали
вземания изискуемостта е настъпила след тази дата (за м.12.2019г. настъпва
на 14.02.2020г.). Размерът на задълженията за м.05.2019г.-м.11.2019г. възлиза
на 318,70лв. съгласно заключението по СТЕ. При изваждането им от общата
стойност на потребената топлинна енергия – 2563,01лв., се получава дължим
остатък от 2244,31лв. Именно до този размер предявеният иск за главница за
топлинна енергия се явява основателен, а за разликата до пълния предявен
размер от 2563,01лв.. и за периода м.05.2019г.-м.11.2019г. подлежи на
отхвърляне.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е
погасил необхванатите от погасителната давност парични задължения на
падежа, поради което същият е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД дължи законна лихва за тях. В ОУ е посочен моментът на настъпване на
изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ деня на падежа, се дължи
мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет
калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от
2244,31лв. възлиза на сумата от 414,36лв. за периода 15.09.2020г.-11.01.2023г.
Ето защо, този иск се явява основателен до размер на сумата от 414,36лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 473,21лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за
продажба на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия
се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на
продавача (тоест на топлофикационното дружество) стойността на
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните
собственици, на което е взето решение за сключване на договор за
извършване на услугата дялово разпределение с третото лице - помагач.
Представен е и договор за извършване на услугата. Видно от представените
отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това дружество е
продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето защо,
ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната
клауза от общите условия) и цената на тази услуга. От събраните писмени
доказателства се установява, че нейният размер за периода м.02.2020г.-
м.04.2021г. възлиза на претендираната сума от 32,84лв. Тези задължения не са
обхванати от погасителна давност по изложените по-горе съображения
относно началния момент на давността. Ето защо, този иск се явява изцяло
4
основателен.
Тъй като ответникът не твърди и доказва да е платил и тези задължения
на падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава.
На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира,
че мораторната лихва върху дължимата сума от 32,84лв. възлиза на сумата от
7,52лв. за периода 31.03.2020г.-11.01.2022г., колкото се претендира от ищеца.
Ето защо, този иск също се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски
имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от
исковете.
Ищецът е доказал разноски в производството от 153,83лв. за държавна
такса, 250лв. депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер
разноските – 503,83лв., следва да му се присъдят 442,00лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 400лв. за платено адв.
възнаграждение, от които следва да му се присъдят 49,08лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл.
200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД С. И. Н., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, следните суми: 2244,31лв. – цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.12.2019г.-30.04.2021г. до имот, находящ се в
/населено място/, аб. № *********, ведно със законната лихва от 02.02.2023г.
до окончателното плащане, 414,36лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-11.01.2023г., 32,84лв. – цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.02.2020г.-30.04.2021г., ведно
със законната лихва от 02.02.2023г. до окончателното плащане, и 7,52лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.03.2020г.-11.01.2023г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
442,00лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2244,31лв. до
пълния предявен от 2563,01лв. и за периода 01.05.2019г.-30.11.2019г. и
иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 414,36лв. до пълния предявен от 473,21лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 /фирма/, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на С. И. Н.,
ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, сумата от 49,08лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - /фирма/.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6