В с.з. жалбоподателят, редовнопризован се явява лично. Представлява се от процесуалнен представител по пълномощие, който моли наказателното постановление да бъде отменено.

В с.з. органът, издалобжалванотонаказателнопостановлениенеизпращасвойпредставител.

Възоснованасъбранитеподелотодоказателства, съдътприезаустановенаследнатафактическаобстановка:

На15.10.2020год.,вечерта, свидетелите К.К. и С.Н. – полицейски служители при РУ Сливен извръшвали патрулнопостова дейност в кв. Дружба, в гр. Сливен. Със служебния автомобил се придвижвали по ул. „Янко Сакъзов в посока кв. Сини камъни, когато забелязали зад блок 39 от „черен“ път да излиза лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № СН 1134 ВН, като водачът на автомобила подал ляв мигач, за да се включи в движението по ул. „Янко Сакъзов“. Тъй като след като подминали автомобила, забелязали, че той завива в обратна посока на тази подадена с мигача и ускорил движението си, те го последвали. Подали светлинен и звуков сигнал. Автомобилът спрял до бл.8 в кв. „Дружба“. Свидетелите видели водача на автомобила – жалбоподателя Т. да слиза от колата. Поискали му документите за проверка. Понеже лъхал на алкохол бил повикан екип на сектор „Пътен контрол“, за да тества Т. за употреба на алкохол. На място пристигнал свидетеля А.А. – мл.автоконтрольор при ОДМВР Сливен, заедно с колегата си Бакърджиев. На Т. била предложено да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, но той отказъл извършването на такава. Издаден му бил и талон за медицинско изследване, който жалбоподателят отказал да подпише и получи. Свидетелят Атанасовсъставил на ТашевАУАН за това, че е отказал проверка за употреба на алкохол с техническо средство и не е изпълнил предписанието за изследване и вземане на кръвна проба за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, както и за това, че не носил свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.  Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Възоснованасъбранитеподелотодоказателства, преценени в тяхнатасъвкупност и поотделнокатоотносимикъмпредметанаделото, съдътнаправиследнитеправниизводи:

Жалбата е процесуалнодопустима- подадена в законоустановениясрокотлице, имащоправенинтересотобжалването, аразгледанапосъщество се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП „Водачнамоторнопревозносредство, трамвайилисамоходнамашина, койтооткажедамубъдеизвършенапроверка с техническосредствозаустановяванеупотребатанаалкохол в кръвта и/или с тестзаустановяванеупотребатананаркотичнивеществаилитехнианалозиилинеизпълнипредписаниетозаизследване с доказателственанализаторилизамедицинскоизследване и вземаненабиологичнипробизахимическолабораторноизследванезаустановяваненаконцентрациятанаалкохол в кръвтаму, и/илихимико-токсикологичнолабораторноизследванезаустановяваненаупотребатананаркотичнивеществаилитехнианалози, сенаказва с лишаванеотправодауправлявамоторнопревозносредство, трамвайилисамоходнамашиназасрокотдвегодини и глоба 2000 лв.

Не се спори между страните, а и безспорно се установи от събрания в хда на производството доказателствен материал, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, както и не е приел издадения му талон за медицинско изследване и не е предоставил кръвна проба за извършването на такова. Спори се между страните дали жалбоподателят е управлявал процесния автомобил.От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство са ангажирани гласни доказателствена средства, последством допуснатия свидетел Станислав Георгиев, който най-общо заявява, че не жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, така както посочват че са го видели в разпита си полицейските служители К. и Н. и че маршрута, посочен в от тях е невъзможно да бъде изминат с лек автомобил, предвид наличието на висок бордюр на излизането на бул. „Янко Сакъзов“.  Съдът не кредитира показанията на свидетелят, доколкото предвид установените близки отношения между жалбоподателя и Георгиев намира последният за заинтересован в известна степен от изхода на спора, а и те противоречат на показанията на свидетелите Н. и К. и събрания в хода на делото писмен доказателствен материал, включително и приетите в с.з. писмо от Община Сливен и скица.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: