№ 2597
гр. София, 18.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502665 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Н. Б. К. – ищец в
производството против протоколно определение от 14.03.2022 г., постановено
по в.гр.д. № 12020/2019 г. на СГС, I вззивен състав, с което съдът е оставил
без уважение възражението за липса на международна компетентност на
българския съд да разгледа спора.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното
определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като
жалбата е подробно мотивирана.
Излага доводи, че делото пред СРС е образувано на 02.10.2018г.
Въззивният съд – СГС е приел, че тъй като спорът касае лични отношения на
родителите с малолетното дете, които са граждани на ЕС, то приложим
следва да бъде Регламент 2201 /2003г. на Съвета от 27.11.2003г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя
Регламент (ЕО) № 1347/2000. Съдът се е позовал на чл.8 от Регламента,
съгласно който съдилищата на държава-членка са компетентни по делата,
свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно
местопребИ.ване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран.
След като е приел на база гласни доказателства, събрани в първата инстанция,
че към момента на сезиране на съда (СРС) с ИМ (02.10.2018г.) детето Теа е
било с обичайно местопребИ.ване в България, съдът е заключил, че
българския съд е компетентен да разгледа делото.
Препис от частната жалба е връчен на другата страна, но в законния
срок не е постъпил отговор.
1
Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателката във връзка със събраните доказателства и законовите
изисквания, приема следното:
Частната жалба е недопустима за разглеждане, тъй като се атакува
съдебен акт, който не попада в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2, ГПК.
Определението на СГС не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1,
ГПК, за да е допустимо самостоятелното му обжалване с частна жалба. То не
е преграждащо – с него не се прекратява производството по делото, напротив
– след постановяването му, съдът е продължил да извършва следващите се
процесуални действия. Липсва и законова разпоредба в КМЧП, която да
предвижда самостоятелно обжалване на определение, с което съдът приема,
че е международно компетентен да реши спора, с който е сезиран.
С оглед изложеното съдът намира, че въззивното производство е
недопустимо и частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба
вх.№275 893 от 21.03.2022 г., подадена чрез ВКС от Н. Б. К. против
протоколно определение от 14.03.2022 г., постановено по в.гр.д. №
12020/2019 г. на СГС, I вззивен състав, с което съдът е оставил без уважение
възражението за липса на международна компетентност на българския съд да
разгледа спора.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№2665/2022г. на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2