№ 8389
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110135477 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал.1, т. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „***“ ЕООД за заплащане на сумата от
1875.96 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ през периода 12.2018г. - 04.2020г. , и 535.05 лв. - законна лихва
за забава от 31.01.2019 г. до 18.11.2021 г., както и сума за дялово
разпределение 24.01 лв. - главница 01.2019г,- 02.2020г. и 4.95лв. - лихва за
периода от 03.03.2019г. до 18.11.2021г. ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ТПК до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена, с което неоснователно се е обогатил за сметка на
дружеството. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага доводи, че
между страните в настоящото производство не е налице валидно
облигационно отношение, въз основа, на което ищецът претендира
изпълнение. Посочва, че ищецът не е активно легитимиран да претендира
процесните суми, доколкото вземанията принадлежат на ФДР. Оспорва и
1
предявения иск за заплащане на лихва за забава, като твърди, че липсва
отправена до него покана за плащане на главницата. Релевира се възражение
за настъпила погасителна давност по отношение на процесиите суми,
претендирани от ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „***“ ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже, че
през процесния период е доставил на ответника топлинна енергия в
твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е
обогатил.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на
ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. Ето защо и релевантни за определянето дали един клиент е битов или
небитов са нуждите, за които се ползва топлинната енергия - битови или
небитови, а не дали сградата, в която се намира топлоснабденият имот е
жилищна или не, поради което и доводите на ответника в тази връзка са
неоснователни.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да
регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба
на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между
страните за процесния период.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е
собственик, като по този начин се е обогатил. По делото е представен препис
на Приемо-предавателен протокол от 04.12.2018 г., както и постановление за
възлагане от 05.11.2018 г., от които се установява, че ответникът е придобил
процесния имот при условията на публична продан. От така представените
доказателства се установява, че ответникът е бил собственик на имота, т.е.
потребител по смисъла на ЗЕ за процесния период, като не се споделят
възраженията, направени с отговора на исковата молба за липса на това
2
качество.
В тази връзка следва да се посочи, че материално легитимиран да
отговаря по предявения иск е този, който е ползвал топлинната енергия на
адреса на процесния имот и който е следвало да заплати цената на тези
услуги, с оглед което е настъпило както обедняването в правната сфера на
ищеца, така и обогатяването в тази на ответника.
Доколкото ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия
период, а по делото липсват доказателства, от които да се установява, че
същият е предоставил ползването му на трето лице, формалната логика налага
извод, че същият е потребявал доставяното количество топлинна енергия през
исковия период, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
По делото беше прието неоспорено от страните заключение на СТЕ. От
същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна
енергия за отопление на имота. Вещото лице е изяснило, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1196,77
лева.
Направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла в полза
на ответника погасителна давност, съдът намира неоснователно. Безспорно
между страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на „***“ ЕАД
са периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Тъй като претендираният
период е от 12.2018г. - 04.2020г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е входирано от ищеца на 25.11.2021г.самата то
тригодишният период не е бил настъпил към момента на подаването му.
Погасени по давност биха били задълженията преди 25.11.2018г.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като от приетата
по делото СТЕ се установява, че за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020г.,
начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия е в размер на 24,01 лв., до която сума искът е основателен и
следва да се уважи.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
При иск по чл.59 от ЗЗД лихви за забава се дължат от поканата. По делото
не са ангажирани доказателства от ищеца преди образуване на делото
ответникът да е канен за заплащане на процесните суми.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава
върху главницата за топлинна енергия и за лихви за забава върху дяловото
разпределение следва да бъдат отхвърлени.
По разноските;
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер на 49,43
лв., представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
3
възнаграждение. За исковото производство ответникът следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в
размер на 300,20 лв., представляваща заплатена държавна такса,
възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на 349,77 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено
от ответника на адв. В. Д. видно от договор за правни услуги от 13.01.2024г.
/л. 116 от делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл.59, ал.1 ЗЗД, че „***“ ЕООД, ЕИК ***, дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***,
сумата от 1196,77 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
небитов клиент с аб. №***, потребена в имот, находящ се в гр. ***, банков
клон, за периода от 12.2018г. до 04.2020г., с която неоснователно се е
обогатил и сумата от 24,01 лв. представляваща цена за дялово разпределение
за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цената на потребена топлинна енергия до пълния
предявения размер от 1875,96 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ЕАД, ЕИК ***, срещу ***“ ЕООД,
ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че „***“ ЕООД, ЕИК ***, дължи на „***” ЕАД,
ЕИК ***, сумата от 535.05 лв. - лихва за забава за периода от 31.01.2019 г. до
18.11.2021 г., както и 4.95лв. - лихва за забава начислена върху главницата за
дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до 18.11.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ***, да
заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 49,43 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
672815/2021г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 300,20 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „***” ЕАД, ЕИК ***, да
заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 349,77 лв. разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „***“ ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5