Решение по дело №67/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 79
Дата: 26 юли 2023 г. (в сила от 26 юли 2023 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20237120700067
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2023 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

26.07.2023

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд                   

 

Състав

 

На

05.07

                                          Година

2023

 

В открито заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

Виктор Атанасов

Мария Божкова

 

 

 

 

Секретар

Павлина Петрова   

 

 

Прокурор

Делчева

 

 

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

 

 

КАН

дело номер

67

по описа за

2023

година.

 

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Е.М.Т. от ***, действащ чрез адв. С.М., против Решение № 60/22.03.2023 г., постановено по АНД № 965/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е изменено Наказателно постановление № 22-1300-001941/04.10.2022 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към  ОДМВР гр.Кърджали, с което на Е.М.Т. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, извършено на 26.09.2022 г. в гр.Кърджали, като е преквалифицирал санкционната норма по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗДвП и е потвърдил НП в останалата му част.

Счита, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствсните правила.

Излага съображения, че от доказателствата по делото не се установявало, че жалбоподателя е осъществил административно нарушение, за което е издадено Наказателно постановление № 22-1300- 001941 от 04.10.2022 г. на началник сектор “ПП“ към ОД МВР- Кърджали. По делото не било доказано, че на 26.09.2022 г. на бул. „***“ в ***, касаторът, управлявайки лек автомобил с рег. № *** не е спазил пътна маркировка тип M15 - коси успоредни линии, обозначаваща площ, забранена за движение на пътни превозни средства, респ., че водачът е извършил изпреварване, нарушавайки наличната маркировка M15, с което с създал опасност за движението.

Твърди, че съставеният АУАН № 792063 от 26.09.2022г. не кореспондирал с установената фактическа обстановка.

Въвежда довод, че незаконосъобразно районният съд е преквалифицирал санкционната норма по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗДвП, с цел да се да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Предвид всичко това счита, че като не е обсъдил тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, съдът е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения съдебен акт.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 60/22.03.2023 г., постановено по АНД № 965/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали и присъди деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. 

Ответникът по касация – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника главен юрисконсулт М. П. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд Кързджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че административното нарушение е установено по безспорен начин, като липсвали допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, респ. визираните в жалбата касационни основания не били налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която постановеното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е изменил Наказателно постановление № 22-1300-001941/04.10.2022 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към  ОДМВР гр.Кърджали, с което на Е.М.Т. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, извършено на 26.09.2022 г. в гр.Кърджали, като е преквалифицирал санкционната норма по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗДвП и е потвърдил НП в останалата му част. С решението е осъден жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е извършил преценка на представените и събраните в хода на делото доказателства, след която е приел, че същите безспорно установяват, че санкционираното лице е осъществило състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Изложил е съображения, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установило, че на 26.09.2022 г. в ***, на бул. „***“ жалбоподателят Е.М.Т., управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген Бора” с рег. № ***, е извършил изпреварване, нарушавайки наличната пътна маркировка М15, забранена за преминаване, с което е създал опасност за движението. Предвид това е счел, че приложима в случая е санкционната норма на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗДвП, в който смисъл е изменил НП преквалифицирайки въведената от АНО норма на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП. Посочил е, че не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като актът бил съставен в присъствието на свидетеля Д. К., очевидец на нарушението.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Е.М.Т. от *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност и във връзка с релевираните касационни основания, следва да се отбележи следното:

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въвежда задължението за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В настоящия случай по делото не се въведени конкретни възражения от касатора, подкрепени с доказателства, които да опровергават приетото от районни съд, че на 26.09.2022 г. в ***, на бул. „***“, жалбоподателят Е.М.Т., управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген Бора” с рег. № ***, е извършил изпреварване, нарушавайки наличната пътна маркировка М15, забранена за преминаване, с което е създал опасност за движението. В хода на производството пред районния съд жалбоподателя е релевирал формални и бланкетни възражения относно описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, заявявайки, че на посочената дата и място, действително бил предприел изпреварване, но непосредствено преди началото на положената на пътното платно маркировка М15 се прибрал в дясно по посока на движение, сочейки, че водачът на другия автомобил – свидетел по акта за нарушение е следвало да не допуска предпоставка за настъпването на ПТП.

Така изложените възражения от Е.Т., от една страна, не са подкрепени с каквито и да са конкретни доказателства, а от друга, изцяло се опровергават от събраните в хода на производството пред районния съд писмени и гласни доказателства. В този смисъл, видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН – Д. В. К., на 26.09.2022 г. в ***, на бул. „***“, Е.М.Т., управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген Бора” с рег. № ***, е извършил изпреварване на движещите се в посока от кв. „***“ към кръговото кръстовище в района на ***, при което автомобилът му се е движел по пътното платно, в частта, на която е имало поставена маркировка М15, положена непосредствено преди и след изхода на намиращата се там бензиностанция „***“, от където в същия момент св. К. е излизал, предприемайки маневра завиване наляво, при което е била създадена опасност за движението, т.е. реална опасност за настъпването на ПТП между двата автомобила. Показанията на св. Д. К. в тази връзка са логични и непротиворечиви, като същите се потвърждават изцяло и от изложеното от актосъставителя Н. П., който сочи, че при проведения разговор с жалбоподателя, последният признал, че е извършил описаната маневра. На следващо място, така изложеното се потвърждава и намиращите се в административнонаказателната преписка обяснения от К. М. Х./л. 31/, които изцяло кореспондират с описаната в АУАН фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че извършването на процесното административно нарушение косвено се потвърждава и от предоставените пред АНО възражения от Е.Т. – вх. 130000-9522 от 26.09.2022 г./л. 12/, в които същият сочи, че се движел по средната лента и следвал „стрелките“ на маркировката и успял да се престрои в дясно, преминавайки пред другия водач. Както вече бе посочено по-горе на процесното място – изход от бензиностанция „***“ е налице положена на пътното платно маркировка М15, която забранява движението по нея на движещите се пътни превозни средства от кв. „***“ към кръговото кръстовище в района на ***. Това обстоятелство не е спорно по делото и се потвърждава от всички налични доказателства, т.е. на посоченото място не е налична „средна лента за движение“, както сочи във възраженията си жалбоподателят, за който очевидно наличната маркировка М15 се възприема като лента за движение. Ноторно е обстоятелството, че бул.„***“ е един от най-натоварените в населеното място и поради интензивността на движение, всяко едно изпреварване и движение по маркировката М15, създава предпоставка за ПТП, което се потвърждава и от показанията на свидетелите Н. П. и Б. М., като в конкретния случай опасността от настъпването на ПТП е била реална и несъмнено предизвикана от действията на Е.М.Т., с оглед движението на управлявания от него автомобил по пътното платно, в частта, на която е имало поставена маркировка М 15.

Съгласно чл. 65, т. 6 от глава „Десета“, раздел „III“ от ППЗДвП, пътната маркировка М15- коси успоредни линии, обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства. Границата на площта се очертава с непрекъсната линия.

Предвид горното касационния състав изцяло сподели изложените от районния съд мотиви за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

Правилно и в съответствие с релевантната санкционна норма, първоинстанционния съд е извършил преквалификация на посочената от АНО норма на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП, прилагайки разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗДвП, която предвижда глоба от 150 лв. за лице, което  не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Наложеното административно наказание „глоба“ е в законоустановения размер от 150 лева, който не би могъл да бъде намален, предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен предвидените в закона случаи.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. НП съдържа изискуемите по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН реквизити, респ. налице е подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

 В конкретния случай не са налице и предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид. 

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от Е.М.Т. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден Е.М.Т. от ***, да заплати на ОДМВР - Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60/22.03.2023 г., постановено по АНД № 965/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Е.М.Т. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Кърджали, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.