Р
Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
26.07.2023 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
Административен |
Съд |
|
Състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
05.07 |
Година |
2023 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В открито
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
Виктор
Атанасов Мария
Божкова |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
Делчева |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
КАН |
дело
номер |
67 |
по
описа за |
2023 |
година. |
|||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Депозирана е касационна жалба от Е.М.Т. от ***,
действащ чрез адв. С.М., против Решение № 60/22.03.2023 г., постановено по АНД
№ 965/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е изменено
Наказателно постановление № 22-1300-001941/04.10.2022 г., издадено от началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
гр.Кърджали, с което на Е.М.Т. от *** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, извършено на 26.09.2022 г. в гр.Кърджали,
като е преквалифицирал санкционната норма по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗДвП и е потвърдил НП в останалата му част.
Счита, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно
като постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на
правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствсните
правила.
Излага съображения, че от доказателствата по делото
не се установявало, че жалбоподателя е осъществил административно нарушение, за
което е издадено Наказателно постановление № 22-1300- 001941 от 04.10.2022 г.
на началник сектор “ПП“ към ОД МВР- Кърджали. По делото не било доказано, че на
26.09.2022 г. на бул. „***“ в ***, касаторът, управлявайки
лек автомобил с рег. № *** не е спазил пътна маркировка тип M15 - коси успоредни
линии, обозначаваща площ, забранена за движение на пътни превозни средства, респ.,
че водачът е извършил изпреварване, нарушавайки наличната маркировка M15, с което с
създал опасност за движението.
Твърди, че съставеният АУАН № 792063 от
26.09.2022г. не кореспондирал с установената фактическа обстановка.
Въвежда довод, че незаконосъобразно районният съд е
преквалифицирал санкционната норма по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗДвП, с
цел да се да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Предвид всичко това счита, че като не е обсъдил
тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, съдът е
формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този
начин е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна
на постановения съдебен акт.
Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение
№ 60/22.03.2023 г., постановено по АНД № 965/2022 г. по описа на Районен съд –
Кърджали и присъди деловодни разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява
и не изпраща представител.
Ответникът по касация – началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. От пълномощника главен юрисконсулт М. П. е постъпила молба, в
която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното
решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се
установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил
преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното
нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния
съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в
полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение
Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кързджали да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че административното нарушение е установено
по безспорен начин, като липсвали допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, респ. визираните в жалбата касационни основания не били налице.
Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените
в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за
която постановеното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния
закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата
по делото, по
съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е изменил
Наказателно постановление № 22-1300-001941/04.10.2022 г., издадено от началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
гр.Кърджали, с което на Е.М.Т. от *** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, извършено на 26.09.2022 г. в
гр.Кърджали, като е преквалифицирал санкционната норма по чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 2 от ЗДвП и е потвърдил НП в останалата му част. С решението е осъден
жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Районният съд е извършил преценка на представените
и събраните в хода на делото доказателства, след която е приел, че същите
безспорно установяват, че санкционираното лице е осъществило състава на
посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Изложил е
съображения, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
безспорно се установило, че на 26.09.2022 г. в ***, на бул. „***“ жалбоподателят
Е.М.Т., управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген Бора” с рег. № ***, е
извършил изпреварване, нарушавайки наличната пътна маркировка М15, забранена за
преминаване, с което е създал опасност за движението. Предвид това е счел, че
приложима в случая е санкционната норма на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗДвП,
в който смисъл е изменил НП преквалифицирайки въведената от АНО норма на чл. 179,
ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП. Посочил
е, че не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като актът бил съставен в
присъствието на свидетеля Д. К., очевидец на нарушението.
Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към
състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено
и нарушителят бил индивидуализиран.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите
за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната
жалба на Е.М.Т. от *** са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице. В тази връзка
като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и
субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката
на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение.
Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите
на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
За прецизност и във връзка с релевираните
касационни основания, следва да се отбележи следното:
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въвежда
задължението за участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка.
В настоящия случай по делото не се въведени
конкретни възражения от касатора, подкрепени с
доказателства, които да опровергават приетото от районни съд, че на 26.09.2022
г. в ***, на бул. „***“, жалбоподателят Е.М.Т., управлявайки лек автомобил
марка „Фолксваген Бора” с рег. № ***, е извършил изпреварване, нарушавайки
наличната пътна маркировка М15, забранена за преминаване, с което е създал
опасност за движението. В хода на производството пред районния съд
жалбоподателя е релевирал формални и бланкетни възражения относно описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка, заявявайки, че на посочената дата и място, действително
бил предприел изпреварване, но непосредствено преди началото на положената на
пътното платно маркировка М15 се прибрал в дясно по посока на движение,
сочейки, че водачът на другия автомобил – свидетел по акта за нарушение е следвало
да не допуска предпоставка за настъпването на ПТП.
Така изложените възражения от Е.Т., от една страна,
не са подкрепени с каквито и да са конкретни доказателства, а от друга, изцяло
се опровергават от събраните в хода на производството пред районния съд писмени
и гласни доказателства. В този смисъл, видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН – Д. В. К., на
26.09.2022 г. в ***, на бул. „***“, Е.М.Т., управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген
Бора” с рег. № ***, е извършил изпреварване на движещите се в посока от кв. „***“
към кръговото кръстовище в района на ***, при което автомобилът му се е движел
по пътното платно, в частта, на която е имало поставена маркировка М15,
положена непосредствено преди и след изхода на намиращата се там бензиностанция
„***“, от където в същия момент св. К. е излизал, предприемайки маневра
завиване наляво, при което е била създадена опасност за движението, т.е. реална
опасност за настъпването на ПТП между двата автомобила. Показанията на св. Д. К.
в тази връзка са логични и непротиворечиви, като същите се потвърждават изцяло
и от изложеното от актосъставителя Н. П., който сочи,
че при проведения разговор с жалбоподателя, последният признал, че е извършил
описаната маневра. На следващо място, така изложеното се потвърждава и
намиращите се в административнонаказателната преписка
обяснения от К. М. Х./л. 31/, които
изцяло кореспондират с описаната в АУАН фактическа обстановка. Следва да се
отбележи, че извършването на процесното
административно нарушение косвено се потвърждава и от предоставените пред АНО възражения
от Е.Т. – вх. 130000-9522 от 26.09.2022 г./л.
12/, в които същият сочи, че се движел по средната лента и следвал
„стрелките“ на маркировката и успял да се престрои в дясно, преминавайки пред
другия водач. Както вече бе посочено по-горе на процесното
място – изход от бензиностанция „***“ е налице положена на пътното платно маркировка
М15, която забранява движението по нея на движещите се пътни превозни средства
от кв. „***“ към кръговото кръстовище в района на ***. Това обстоятелство не е
спорно по делото и се потвърждава от всички налични доказателства, т.е. на
посоченото място не е налична „средна лента за движение“, както сочи във
възраженията си жалбоподателят, за който очевидно наличната маркировка М15 се
възприема като лента за движение. Ноторно е
обстоятелството, че бул.„***“ е един от най-натоварените в населеното място и
поради интензивността на движение, всяко едно изпреварване и движение по маркировката
М15, създава предпоставка за ПТП, което се потвърждава и от показанията на
свидетелите Н. П. и Б. М., като в конкретния случай опасността от настъпването
на ПТП е била реална и несъмнено предизвикана от действията на Е.М.Т., с оглед
движението на управлявания от него автомобил по пътното платно, в частта, на
която е имало поставена маркировка М 15.
Съгласно чл. 65, т. 6 от глава „Десета“, раздел „III“ от ППЗДвП, пътната маркировка М15- коси успоредни линии,
обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства. Границата на
площта се очертава с непрекъсната линия.
Предвид горното касационния състав изцяло сподели изложените
от районния съд мотиви за доказаност на нарушението
от обективна и субективна страна.
Правилно и в съответствие с релевантната санкционна
норма, първоинстанционния съд е извършил
преквалификация на посочената от АНО норма на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП, прилагайки разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗДвП, която
предвижда глоба от 150 лв. за лице, което не спазва предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението.
Наложеното административно наказание „глоба“ е в законоустановения размер от 150 лева, който не би могъл да
бъде намален, предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която не
се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на
наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност, освен предвидените в закона случаи.
С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, като процесният акт е съставен
в присъствието на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице
допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. НП
съдържа изискуемите по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН реквизити, респ.
налице е подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
В конкретния
случай не са налице и предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като нарушението
е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава
изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от
същия вид.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира депозираната касационна жалба от Е.М.Т. от *** за неоснователна, поради
което и процесното решение на Районен съд – Кърджали,
като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл.
от АПК във
вр. с чл.
37 от ЗПП във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, следва да бъде
осъден Е.М.Т. от ***, да
заплати на ОДМВР - Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 60/22.03.2023 г.,
постановено по АНД № 965/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА
Е.М.Т. от ***, с ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Кърджали, ***, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.