Р Е Ш Е Н И
Е № 4494
гр. Пловдив, 20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на 12.12.2018
г., в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 13638 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК: *********
против Й.З.Д., ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл.
86 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 500 лв.- главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ ***. , сумата от 16,84 лв.- договорна лихва за периода от 22.07.2015 г. до
21.08.2015 г.; сумата от 78,16лв. - такса за експресно разглеждане; сумата от
626,50лв. – наказателна лихва за периода 22.08.2015г. до 31.01.2018г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 22.08.2018 г. до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът сочи,
че на 22.07.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „***“ и Й.З.Д. е сключен Договор за кредит № ***
по реда на чл. 6 от ЗПФУР, от разстояние въз основа на подробна информация,
достъпна на уеб адрес: ***. На същия адрес били публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние, съгласно които сключването на договора
става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и
маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът
безусловно приема същите. След подаване на заявката, проект на договора за
кредит бил предоставен на кредитополучателя на интернет страницата на „***“.
Кредитополучателят подписал договора чрез натискане бутона „Подпиши“. В
резултат на така описаната процедура между страните бил сключен договор за
кредит и на ответника била предоставена сумата от 500 лв., която той се
задължил да върне в срок до 21.08.2015 г., ведно с договорна лихва в размер от
16,84 лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 78,16лв. С настъпване на
падежа по договора – 21.08.2015г. кредитополучателят непогасявадължимите суми и
изпада в забава..Съгласно договора и Общите условия „***“ започва да начислява
наказателна лихва чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ
към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на
просрочието. „***“ изпращат три броя напомнителни писма на ответника с
информация за просрочения кредит,които се таксуват по 10лв. всяко т.е. 30 лв.-
такси, отписани за събиране. На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на
цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № *** по силата на който цедентът прехвърля
на цесионера вземанията по Договор за кредит № ***. „Кредитреформ България“
ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством
„Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „Непотърсен“. Моли се исковете
да се уважат, като се претендират разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба. В
съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 12.12. 2018 г. ответникът не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не
изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Предвид
така изложеното искането на ищеца за присъждане на разноски в размерите,
посочени в приетия списък по чл. 80 ГПК се явява основателен до размера на сумата от 510 лв., от които сумата от 150 лв.- държавна
такса и сумата от 360 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.З.Д., ЕГН: **********,*** да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК: ********* , гр.
София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606
сумата в размер на 500 лв.- главница по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** , сумата от 16,84
лв.- договорна лихва за периода от 22.07.2015 г. до 21.08.2015 г.; сумата от
78,16лв. - такса за експресно разглеждане; сумата от 626,50лв. – наказателна
лихва за периода 22.08.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 22.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 510 лв.- разноски по делото, включващи сумата от 150 лв. – държавна
такса и сумата от 360 лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред
ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Присъдените
суми да се преведат по банковата сметка:***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ