М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия А.П.А., с ЕГН:********** *** за това, че на 25.07.2018г.
в ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи-1брой мъжко
кожено портмоне на стойност 3,00 лева и парична сума в размер на 164,00 лева,
всичко в размер общо на 167,00 лева от владението на собственика С.Ф.М. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1, б. ”б”,
във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК
Районна прокуратура – Плевен,
редовно призована, се представлява от наблюдаващия делото прокурор Снежа
Георгиева.
Подсъдимият А.П.А., редовно
призован, се явява лично. За него се явява адв. Б.П. ***, с пълномощно по
делото.
Пострадалите Б. С.В. и Х.С.М.,
редовно призовани, не се явяват.
Съдът даде ход на делото за
провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане самоличността
на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по
чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания
съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Председателят на състава прикани
страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по
чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.
Защитника на подсъдимия А.П.А. – адв.
Б.П. *** изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по
т. 4 заяви, че желае делото да мине по реда на съкратеното съдебно следствие по
Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК и на основание чл. 252 от НПК, да се
пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, веднага след
приключване на настоящото разпоредително заседание.
Подсъдимият А.П.А., изразява съгласие
с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 248, ал. 5, т. 4, вр. ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на страните,
че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на съда приема следното:
1.Делото е подсъдно на съда.
2.Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
3.Не са допуснати на досъдебното
производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалите.
4.С оглед изявленията на
страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК -
чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
5.Не се налага разглеждане на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването
на процесуални действия по делегация.
6.Мярка за процесуална принуда по
отношение на подсъдимия А.П.А. не е взета в хода на досъдебното производство и
не се налага взимането на такава, с оглед явяването на подсъдимия в съдебно
заседание.
7.Не се налага събирането на нови
доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че
незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание се пристъпи
към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК,
не се насрочва дата за призоваване на свидетели и вещите лица.
Съдът посочи, че Определението
подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати
процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен
съд – Плевен в седемдневен срок, считано от датата на проведеното
разпоредително заседание.
Съдът, като взе предвид
становището на защитника на подсъдимия намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370
от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и
решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две
хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да
прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по
реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и
обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на
подсъдимия чрез защитника му е направено своевременно, преди започване на
съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за
провеждане на съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът
следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в
частност на подсъдимия.
Подсъдимият А.П.А. признава
изцяло фактите описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се
събират доказателства за тези факти. Изрази желание делото да се гледа по реда
на съкратеното съдебно следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия А.П.А. правата му по чл. 371 от НПК и го
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените
от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване
на присъдата.
Съдът, с оглед отново да
констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия А.П.А., дали
признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия А.П.А.:
„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното и се извинявам на
пострадалата, която се намира тук в залата. Признавам изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови
доказателства за тези факти“
При това положение, след като
съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2
от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият направи в съдебно заседание,
относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са
налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2
от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното
следствие с докладване на осн. чл. 276, ал. 1 от НПК внесения от страна на РП –
Плевен обвинителен акт и след вземане на становище от страна на прокурора по реда
на чл. 276, ал. 2 от НПК, съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по
време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснения по
обвинението.
Отговорът на подсъдимия А.П.А. бе
следния:
„Разбирам обвинението за какво е,
признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен
съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при
постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК. Съжалявам и се извинявам на пострадалата, която се намира тук в залата.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК
прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали
намиращи се в досъдебно производство № Д-1533/2018 г. по описа на РП – Плевен,
които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически
данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и
са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания
за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за
приключено и даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направеното от подсъдимия, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита
за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на
престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на
подсъдимия.
Пледира подсъдимият А.П.А. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, което да бъде
намалено с 1/3 на осн. чл. 58а от НК, което на осн. чл. 69, ал. 1, във вр. с
чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с тригодишен изпитателен сорк.
Защитникът на подсъдимия А.П.А. – адв. Б.П. ***, при проведеното съкратено съдебно
следствие и направено признание за всички факти по обвинението, излага доводи
основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание на
подзащитния му, като се присъединява към
становището на представителя на РП-Плевен, но моли размерът да бъде към
минимума.
Подсъдимият
А.П.А. поддържа
казаното от защитника си, като моли за налагане на наказание към минимума,
което законът предвижда.
Съдът, обвързан от процесуалната
норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия
самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички
факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от
фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:
Подсъдимият А.П.А. на
25.07.2018г. около 20:30 часа се намирал в гр. Славяново, обл. Плевен, пред
магазин „***“/ известен като магазина на ***/. Там видял пострадалия С.Ф.М.-71 годишен,
с когото се познавали, тъй като живеели на една и съща улица.
Подсъдимият А.П.А. видял, че
пострадалия С.М. си купил ракия, след което прибрал рестото в портмонето си,
черно на цвят, в което имало общо три банкноти с номинал по 50 лева, една
банкнота с номинал от 10 лева и две монети с номинал от 2 лева. След това пострадалият
С.М. прибрал портмонето в десния джоб на якето си, след което тръгнал към дома
си - къща с дворно място, находяща се в ***.
Подсъдимият А.П.А. изпитвал
недостиг на финансови средства и решил
чрез употреба на сила да отнеме портмонето с намиращата се в него
парична сума от пострадалия С.М.. В изпълнение на намерението си подсъдимият А.П.А.
бързо отишъл в дома на пострадалия С.М., влязъл в двора и се скрил зад портата,
като зачакал идването на пострадалия С.М.. Скоро след това пострадалият С.М.
отворил портата на къщата си, която се отваря навътре, влязъл в двора си и
когато се обърнал да затвори портата, в този момент подсъдимият А.П.А. нанесъл
с ръка удар в дясното рамо на пострадалия С.М., вследствие на който удар
пострадалият С.М. паднал на лявата си страна на земята. Докато пострадалият С.М.
бил повален на земята, подсъдимият А.А. започнал да пребърква джобовете му. В
този момент пострадалия С.М. разпознал подсъдимия А.П.А., когото познавал като “А.
на Тото“, който живеел на неговата улица.
Подсъдимият А.П.А. прегледал
всички джобове на пострадалия С.М. и в десния джоб на якето му намерил мъжко,
черно на цвят кожено портмоне, взел го и
избягал. Пострадалият С.М. се развикал, че ще се обади в полицията и подсъдимият
А.А. бързо се отдалечил от дома на пострадалия С.Ф.М., като отишъл на една
поляна извън града. Там подсъдимият А.А. отворил портмонето и започнал да
преглежда, какво е успял да отнеме от пострадалия С.Ф.М.. В портмонето на С.Ф.М. имало три банкноти с номинал по 50 лева, една
банкнота с номинал от 10 лева и две монети с номинал от 2 лева, както и
паспорт/талимат/ за кон.
Подсъдимият А.А. прибрал парите в
джоба си, а портмонето и талимата хвърлил на поляната.
Видно от Акт за смърт
№0046/26.10.2018 г., пострадалият С.Ф.М. починал на 25.10.2018г. Във връзка с
това обстоятелство на основание чл.74, ал.2 вр. ал.1 НПК правата на пострадалия
С.М. преминават върху неговите наследници, които видно от Удостоверение за
наследници/Изх.№ 281/30.10.2018г. / са Б.С.В.-дъщеря и Х.С.М.-син.
Видно от съдебно-стоковата
експертиза, назначена в хода на досъдебното производство е, че общата стойност
на отнетите вещи на пострадалия С.Ф.М. са в размер на 167, 00 лева, в това
число: 1 брой мъжко, кожено портмоне на стойност 3,00 лева и парична сума в
размер на общо 164,00 лева.
По отношение на вещите - 1бр. паспорт/талимат/
за кон, следва да се отбележи, че същото само по себе си не материализира
стойност или имуществени права, поради което не е годен предмет на грабеж. За
да бъде годен предмет на грабеж, движимата вещ трябва да има определена
стойност изчислима в пари.
При така изяснената фактическа
обстановка в хода на разследването по образуваното по случая досъдебно
производство е видно, че от обективна и субективна страна с деянието си
подсъдимият А.П.А. е осъществил състава на престъплението по чл. 198, ал. 1,
във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Съдът намира за безспорно
установено, че с деянието си подсъдимият А.П.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.198, ал.1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
От
субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимия А.П.А.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването на
противоправния резултат, тъй като решил да се облагодетелства по неправомерен
начин.
Авторството
на подсъдимия в извършването на деянията и начинът им на извършване Съдът
намира за безспорно установени. В тази насока са признаването изцяло от негова
страна на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в хода
на съдебното следствие. Същите са подкрепени и от събраните гласни
доказателства - показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, както и от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства.
От обективна страна подсъдимия А.П.А.
е осъществил състава на престъплението чл. 198, ал. 1, чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК, тъй като на на
25.07.2018 г. в гр. Славяново, обл. Плевен, ул. ***, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи-1брой мъжко кожено портмоне на
стойност 3,00 лева и парична сума в размер на 164,00 лева, всичко в размер общо
на 167,00 лева от владението на собственика С.Ф.М. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила.
Безспорно е установено, че описаните по-горе вещи
били чужди за подсъдимия А.П.А.. Тези вещи били собственост на пострадалия
С.Ф.М..
От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимия
А.П.А.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на извършваното от
него. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици, при което целял настъпването на противоправния
резултат, тъй като решил да се облагодетелства по неправомерен начин.
С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице всички елементи от
обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.198, ал.1
от НК, поради което подсъдимият А.П.А. следва
да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъде
наложено наказанието предвидено от закона.
Горното съдът прие въз основа на
самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите дадени в хода на
досъдебното производство, съдебно – стоковата експертиза.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично
точни и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
Като причини за извършване на
престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимия на
законовия ред, установен в Република България, стремежа му към
облагодетелстване по неправомерен начин.
При определяне наказанието на
подсъдимия А.П.А., съдът съобрази степента на обществената опасност на деянието
и на дееца.
Съдът обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на
деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички
други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието, както и с оглед на използваната от подсъдимия възможност за
предварително изслушване, както и направеното от него самопризнание, по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК.
Смекчаващи вината обстоятелства -
съдът приема като такива- младата възраст на подсъдимия, искреното му съжаление
за извършеното, направените пълни самопризнания, тежко материално и социално
положение, а като отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема като такива- лоши
характеристични данни, предишните му осъждания, при това едва на 17 години, незачитане
на правовия ред, неуважение на
общоприетите ценности в обществото.
При така отчетените
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия А.П.А.
наказание "Лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 6 месеца, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а,
ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 и съдът е определил наказание лишаване от свобода
в размер на 1 година, при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, което на основание чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Основният критерий за
съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи,
е справедливостта.
На първо място, с така наложеното
наказание, съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на
престъплението. Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът,
че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с
което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.
Неизбежно, но не твърде строгото
определеното наказание, ще има за своя
последица да мотивира подсъдимия, към спазване на законите и добрите
нрави.
С този невисок размер на определеното
наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на генералната и
специалната превенция и най-вече със своята неизбежност, така определеното
наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието
на дееца към спазване на законите на Република България, поради което и съдът
приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице
материалноправните предпоставки на чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че с така
определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК.
Така отложеното наказание ще има
за основна задача да превъзпита подсъдимия и да действува като възпиращ фактор
на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение.
С така наложеното наказание ще се
постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе
ролята на възпиращ фактор по отношение
на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко
предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други престъпления
под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са налице всички
условия на чл. 68, ал. 1 от НК, той ще трябва да изтърпи и наложеното му по
настоящето производство, наказание от 1
година лишаване от свобода.
Освен това, с така определеното
наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, да
започне нов живот и да заживее, като спазва законите в страната.
Освен това, така наложеното
наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение
на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е наложено
наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на
съда, но от друга страна, вида и размера на наложеното наказание е съобразено с
всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата
справедливост.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия А.П.А. да заплати направените
деловодни разноски в размер на 35,19лв.
С оглед така направените фактически
и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на
закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: