Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 26.01.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б състав,
в публично заседание на дванадесети октомври, две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл.с. БОГДАН РУСЕВ
при участието на секретар К.Лозева , като разгледа докладваното от
съдия Станимира Иванова въззивно
гражданско дело № 3021 по описа за 2017г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С Решение №
ІІ-61-16951/25.10.2016г. по гр.д.№ 39973/2015г. по описа на Софийски
районен съд, 61-ви състав е признато
за установено по предявени
искове с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК от П.Й.П., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Б.Н.Б., с адрес: гр.София, бул.
„Княз ********1, че списъкът по чл. 3 от Закона за информация относно
необслужвани кредити (ЗИОНК) в
частта, в която е посочено, че П.Й.П.
има необслужено задължение в размер на 95,23лв. главница и 2668,39лв.
договорна лихва за просрочие към Б.ЗА З.К. по договор за кредит от 03.04.1991г.
е неистински документ, като
неоснователен е отхвърлен иска на П.Й.П.
срещу Б.Н.Б. за признаване за установено на основание на чл. 124, ал. 4 от ГПК, че списъкът по чл. 3 от Закона за информация относно необслужвани кредити (ЗИОНК)
е неистински документ в частта, в
която е посочено, че П.Й.П. има
необслужено задължение в размер на:
837 000лв. главница и 10 691лв. лихва по договор за кредит от 18.10.1990г.
сключен с Т.Б.“АД; 11 102 000лв. главница и 177 010лв. лихва по договор за
кредит от 19.11.1991г., сключен с Т.Б.“АД, като ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски от 300лв.
Срещу така постановено решение са
депозирани:
1.въззивна жалба вх.№1179219/29.11.2016г.,
изпратена по пощата на 25.11.2016г. от
ищеца по делото – П.Й.П., ЕГН **********
в частта, в която исковете са отхвърлени.
Изложил е съображения, че решението в
тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочил е, че неправилно районният съд е приел, че има
задължения към банките и това било установено от проверката на РП-Я. и признато
с писмо на Алианц Банк“, не били представени изпълнителни листи , съдебни
решения , установяващи задълженията му, не бил канен да плати суми по
изпълнителни листи, не били образувани изпълнителни дела за събирането на тези
суми. Посочил е, че договора за кредит
от 18.10.1990г. за сумата от 600 000лв. бил нищожен поради противоречие със
закона, не бил получил сумата по него, тя била усвоена от кредитния инспектор
В.Сотирова, кредитния инспектор вписала без негово знание залог на жилището му
и поръчители три физически лица. Посочил е, че по договора от 19.11.1991г. за
20 000 000лв. сумата не била усвоена от него, имало наказателно дело.
ОС-Я. осъдил по дело 882/1994г. по
договора от 1991г., изпълнителен лист, обаче, не бил виждал, имало дело и за
другия договор за кредит, но и по него не бил виждал изпълнителен лист. Посочил
е, че бил сключил двата договора, но не дължал сумите и проверките , направени
от РП-Я. установявали, че ЕТ „Й. – П.Й.“ не е длъжник на банката, че има
неправомерни действия на длъжностни лица. Посочил е че по сведения на адвоката
му в списъка , публикуван в интернет-сайт като задължения на ищеца фигурирали
80 000 000лв. и затова искът бил предявен за тази сума, ищецът не
знаел точната сума, защото не бил получил изпълнителни листове за същите от
съдия-изпълнител. При изготвяне на списъка ответникът не проверил по
процедурите по ЗБКД дали действително дължал сумите. Посочил е, че
представлявалия го адвокат не бил представил пред СРС част от необходимите документи
и това била причината СРС да постанови неправилно решение, разбирайки за това
след приключване на производството пред СРС бил оттеглил пълномощията си от
адвоката. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ответник
по исковете – „Б.Н.Б. (БНБ) в
предоставения срок за отговор е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че в
обжалваната част решението е правилно, неотносими към спора по делото били
обстоятелства дали сумите са усвоени от партньор на ищеца , прекратеното
наказателно дело. Приетите по делото справки за задълженията по кредита установявали
верността на списъка , БНБ нямало задължения да проверява тези справка, за да
включи ищеца в списъка.
Третото лице – помагач на страната
на ответника – А.Б.Б.“АД, ЕИК ********
в предоставения срок за отговор е оспорило жалбата.
Третото лице – помагач на страната
на ответника- „Ц.К.Б.“АД, ЕИК ********, в предоставения срок за отговор не
е изразило становище по жалбата. След срока за отговор е оспорило жалбата.
2. въззивна жалба вх. №
1183420/06.12.2016г., изпратена по пощата на 30.11.2016г., на ответника по исковете – Б.Н.Б. (БНБ), в
частта, в която исковете са уважени.
Изложил е съображения, че решението в
тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочил е, че ищецът не бил уточнил с исковата молба по
кой от четирите договора за кредит твърди
че има вписана невярна информация и за каква сума, съдът бил разгледал само три от
договорите за кредит, исковата молба била нередовна и решението по така
предявите исков било недопустимо.
Представените документи по делото установявали верността на списъка. БНБ
нямало задължение да установява съществуване на задълженията, но събрани
доказателства ги установявали. Правоприемник на Б.ЗА З.К. било „ЦКБ“АД и
неиздължените към тази Б.сума съобразно
извлеченията от сметки от 1991г., 1992, 1997г., писмо от 2002г. на
синдика били в размер на
95 229(неденоминирани)лв. главница и 2634973(неденоминирани)лв. лихва.
Решението на РС-Стара Загора не било установено да е влязло в сила, а и БНБ не
била страна по делото, а и не установявал липса на задължения въобще, а само че
размер на тези задължения не включва определени суми, в списъка посочените суми
не надхвърляли тези по решението на РС-Стара Загора. Претендирало е разноски.
Въззиваемият –ищец по исковете - П.Й.П., в предоставения срок за отговор
е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че събраните по делото доказателства,
установявали неистинност на списъка в тази част.
Третото лице – помагач на страната
на ответника – А.Б.Б.“АД, ЕИК ********
в предоставения срок за отговор е заявило че жалбата е основателна.
Третото лице – помагач на страната
на ответника- „Ц.К.Б.“АД, ЕИК ********, в предоставения срок за отговор не
е изразило становище по жалбата.
3. въззивна жалба вх. №
1174585/22.11.2016г. от третото лице
помагач на страната на ответника - „Ц.К.Б.“АД,
ЕИК ********, в частта, в която исковете
са уважени. Изложило е съображения, че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че решенето на РС-Стара Загора било постановено
много след съставянето на списъка по чл. 3 от ЗИОНК, а и същото установявало,
че ищецът има задължения по договора за кредит. Приетите доказателства
установявали дължимост на процесните суми по договора за кредит от 03.04.1991г.
по който предоставена главница била 200 000 неденоминирани лева с падеж
30.05.1991г. и тези суми не били издължени на падежа, извършени били в
последствие частични погасявания на два пъти, като те били съобразени при
изготвяне на извлечението от 27.06.1997г.. Ищецът многократно в
кореспонденцията си с банката бил признавал задълженията за 95 229лв.
неденоминирани-главница и за 2634973лв. неденоминирани – лихва. Отделно
районният съд се бил произнесъл по непредявен иск и решението му било
недопустимо в тази част, защото иск за тези суми не бил предявен като отделно
кредитно задължение по отделен договор за кредит.
Въззиваемият –ищец по исковете - П.Й.П., е оспорил жалбата.
Ответникът по исковете – Б.Н.Б.“ е заявило, че жалбата е
основателна.
Третото лице – помагач на страната
на ответника – А.Б.Б.“АД, ЕИК ********
е заявило, че жалбата е основателна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 3252/09.03.2015г. по регистъра на РС-Я.,
изпратена по компетентност на СРС, депозирана от П.Й.П., ЕГН ********** срещу Б.Н.Б.,
с която е поискал от съда да признае за установено, че списъка по чл. 3 от
ЗИОНК, изготвен от ответника е неверен в частта, сочеща че ищецът има
задължения за 80 000 000лв. по банкови кредити. Навел е твърдения, че
е регистриран като ЕТ „Й.-Т.-П.Й.“ по ф.д. № 1/1998г. на ОС-Я., Булстат *******
развивал успешна търговска дейност , включително внос-износ, изтеглил кредити
на значителна стойност. Посочил е, че срещу него било образувано наказателно
производство за това, че в 15-дневен срок от 17.12.1996г. , когато спрял
плащанията по договори за кредит от 18.10.1990г. и от 19.11.1991г. не заявил
изпадането в неплатежоспособност на ЕТ „Й.-Т.-П.Й.“, това дело приключило с
постановление за прекратяване поради това, че деянието не е престъпление, като
в хода на същото се установило, че няма непогасени ликвидни и изискуеми задължения
към банките, въпреки това в списъка на ответника бил посочен като такъв със
задължения. Вписването в този списък накърнявала честта му и достойнството , разрушило търговската му дейност, особено бъдещите
проекти, търговските му партньори се отказвали от отношения с него. Претендирал
е разноски.
Ответникът
– Б.Н.Б., в предоставения й срок за
отговор е оспорила исковете. Посочила е,
че списъкът по чл. 3 от ЗИОНК е обобщена
справка за информация, предоставена от търговските банки, тоест това е
техническа и вътрешноорганизационна информация. В случая списъкът сочи подадена информация от Б.ЗА З.К.“АД в несъстоятелност (правоприемник
на същото била „ЦКБ“АД) по писмо от 01.12.1997г.; Т.Б. „Б.И.“ по писмо от
28.11.1997г.; Ц.К.Б.“АД по писмо от 13.01.1998г.
Заявила е, че БНБ няма правомощие да проверява тази информация, а само следва
да я включи в списъка по чл. 3 от ЗИОНК, не може и в последствие да коригира
същата, а и за настъпили изменения не била подавана последваща информация. Към
момента на съставянето на списъка той отразявал информацията така, както е
подадена от банките.
Третото лице – помагач на страната на
ответника: „Ц.К.Б.“АД, ЕИК ******** е оспорило исковете. Посочило е, че
е придобил предприятието на „Б.ЗА З.К.“АД и в архивите му се съхранява договор за кредит от 03.04.1991г. , съгласно
който банката е сключила с ищеца, действащ като ЕТ“Й.Т.“ договор за кредит за
сумата от 200 000 лв. за срок от 1 месец, кредитът не бил издължен в срок
и от кореспонденцията се установява, че
ищецът не е оспорвал задълженията си, писмото от 01.12.1997г. се намира в
архивите му, но не и Приложение № 1 към него, в архивите му не се съхранявало
писмо изх. № 310/1Б-БНБ/13.01.1998г.г. и книга за регистрация на изходяща поща
за 1997г. и 1998г. , за периода след 01.01.2003г. ЕТ“Й.“ в информационна
система на банката не бил сред клиенти с непогасени задължения на банката.
Третото
лице – помагач на страната на ответника: „А.Б.Б.“АД,
ЕИК ******** е оспорило исковете.
Посочило е, че списъкът отразявал информация към януари 1998г., той бил
официален удостоверителен документ, не било предвидена възможност за промяна на
списъка, поради което иск бил недопустим. Искът бил и неоснователен. Посочило
е, че е правоприемник на Я.Т.Б.“, на 18.11.1990г. банката предоставила на ищеца
кредит от 600 00лв. за срок до 30.09.1992г., а на 19.11.1991г. банката
предоставила на ищеца кредит от 10 400 000лв. за срок от 31.05.1992г. (горницата
до 20 000 000лв. от предоставения кредит не била усвоена от ищеца),
ищецът искал капитализиране на лихвите и по двата договора за кредит, сключени
били анекси към тях, но ищецът не платил задълженията си, банката предявила
претенциите си по съдебен ред и се снабдила с изпълнителни листове за
неплатените суми, списъкът по чл. 3 от ЗИОНК отразявал точно информацията към
януари 1998г. Постановлението за прекратяване на наказателното дело не доказвало
обратното, не било представено писмо на банката от 2008г, с което признава че
няма вземания към ищеца и такова изявление не било установено да е направено, а
и такова изявление не било с автор овластено да представлява банката лице, било
изготвено 10 години след съставянето на списъка по чл. 3 от ЗИОНК, тоест
отписване през 2008г. на задължения, посочени в списъка към 1998г., не можело
да обоснове извод че към 1998г. тези задължения не съществували.
По
делото не се спори, а и от справка в Търговския регистър се установява, че
ищецът е регистриран като ЕТ „Й.-Т.-П.Й.”.
По
делото е прието извлечение от списъка по чл. 3 от Закона за информация относно
необслужваните кредити(ЗИОНК), изготвен от ответника, съгласно което ищецът
като ЕТ „Й.” има необслужени задължения по договори за банкови кредити в неденоминирани
лева, както следва:
-
56 000лв., представляващи лихва по договор с „Ц.К.Б.”АД, последното
плащане по който е от 30.09.1993г.;
-
837 000лв. главница и 10 961 000лв. лихва по договор с „Т.Б.Я.“АД,
последното плащане по който е от 31.12.1992г.;
-
11 102 000лв. главница и 178 010 000лв. лихва по договор за
кредит с „Т.Б.Я.“АД, последното плащане по който е от 31.12.1992г.;
-
95 000лв. главница и 2 635 000лв. лихва по договор за кредит с „Б.З.К.“АД,
последното плащане по който е от 18.12.1991г.
По
делото е приета неоспорена от страните стр. 2 от бр. 8/28.02.1998г. на вестник „Живот и пари”, съгласно която е
публикувана информация, че ищецът като ЕТ”Й.” е кредитен милионер по договор с „ЯТБ“
за сумата от 23 878 000лв. главница и 377 942 000лв. лихва,
а по договор с „БЗК“ дължи
95 000лв. главница и 2 635 000лв. лихви.
По
делото е прието неоспорено от страните писмо от 18.05.1998г. от Агенция за
чуждестранни инвестиции до ищеца, съгласно което главен експерт от отдел
„Инвестиционни проекти” към Агенцията за чуждестранни инвестиции е отказала
ангажимента да търси чуждестранни инвеститори за реализация проект на ищеца
поради публикуване на името на ищеца в списъка на кредитните милионери и съмнение
в коректността му като партньор.
По
делото е прието писмо изх. № 956/01.12.1997г. от „Б.ЗА З.К.“ – в
несъстоятелност до БНБ , съгласно което
ищецът като ЕТ „Й.” има задължения по договор за кредит в размер на общо
2 730 000лв., от които 95 000лв. главница и 2 635 000лв. лихви.
По
делото е прието писмо изх. № 310/1Б-БНБ/01/13.01.1998г. на „Ц.К.Б.”АД до БНБ,
съгласно което ищецът като ЕТ „Й.” има задължение по договор за кредит в размер
на 56 000лв. лихва.
По
делото е прието извлечение от ДВ, бр. 119/27.12.2002г., Решение от 18.12.2002г. на СГС, VІ-4 състав,
списък на вземанията към 2002г. на банката, съгласно които съдът по несъстоятелността е одобрил сключения
от синдика на „Б.ЗА З.К.”-в несъстоятелност и „Ц.К.Б.”АД договор от
14.11.2002г. за продажба на „Б.ЗА З.К.” като предприятие, в списъка изготвен от
синдика на банката е посочено задължение на ищеца по договор за кредит от
03.04.1991г сключен за 2000000лв., неплатени задължения, по който са
95, 23 лв. главница и
2 170лв. лихва.
По
делото е прието Решение № 152/10.04.2000г. на РС-Стара Загора” по дело №
627/1999г. с отбелязване от съдия, че не е обжалвано в срок, с което по реда на
чл. 254 вр. с чл. 250 от ГПК (1952г., отм) е признато за установено по
отношение на „Б.З.К.”АД- в несъстоятелност, че П.Й.П. , действащ като ЕТ „Й.” не дължи на банката
присъдената сума по гр.д.№ 627/1999г. по описа на РС-Стара Загора в размер на
2768,62лв., от които 95,23лв. главница и 2668,39лв. договорна лихва за
просрочие за периода от 30.08.1991г. до 31.03.1999г. и 3лв. държавна такса ,
ведно с лихва върху главницата от 01.04.1999г. до изплащането й, както и
разноски по делото от 55,37лв., а издаденият изпълнителен лист е обезсилен. В
мотивите на решението е посочено, че е установено по делото, че сумата от
200 000лв. е получена от ищеца по договор за банков кредит с „Б.ЗА З.К.”АД
по договор за кредит от април 1991г., че с решение по гр.д.№ 627/1999г. по
описа на РС-Стара Загора ищецът е осъден да заплати на банката сума в размер на
2768,62лв., от които 95,23лв. главница и 2668,39лв. договорна лихва за
просрочие за периода от 30.08.1991г. до 31.03.1999г. и 3лв. държавна такса ,
ведно с лихва върху главницата от 01.04.1999г. до изплащането й, както и
разноски по делото от 55,37лв. , но приетите по делото доказателства и
счетоводна експертиза установяват, че сумата не се дължи поради плащане през
1991г., съответно неизпадане в забава, както и допуснати грешки при
изчисленията от банката
По
делото са приети договор за кредит от
03.04.1991г., носещ подпис за страните по него, писма от 03.05.1991г., 03.07.1991г.,
12.11.1992г., 21.02.1994г.,
09.012.1994г., 06.05.1994г., 25.01.1997г. от ищеца, писмо от БЗК”АД от
19.07.1991г., 23.03.1992г., съгласно
които на 03.04.1991г. ищецът е сключил с „Б.ЗА З.К.” АД договор за банков
кредит за сумата от 200 000лв. при годишна лихва от 55% със задължение да
върне сумата за срок от 1 месец, ищецът е искал
продължаване на срока за връщане на сумата до 30.05.1991г. и това е
одобрено от банката, но на искането за отсрочване до 03.08.1991г. банката е отказала,
на покани за плащане ищецът е искал отсрочвания през 1992г. и 1994г.
Приети
са извлечения от сметки и осчетоводявания от БЗК по партида на ищеца, писмо от
БЗК”АД до ОСлС-Я. от 2002г., съгласно които към 20.02.2002г неплатените
задължения по договора от април 1991г. с ищеца са 95, 23лв. главница и
2704,58лв. лихви, 77,37лв. разноски, като погашения са направени през 1991г. и
1992г са за суми, както следва: 104 771,47лв. главница и лихви от
69755,02лв. и 291,25лв.
По
делото е прието писмо изх. № 208/28.11.1997г.
от ТБ „Б.И.”АД до БНБ, съгласно което ищецът като ЕТ”Й.” има задължения по
договори за кредит , както следва: 837 000лв. главница и
10 961 000лв. лихви; 11 102 000лв. главница и
178 010 000лв. лихви.
По
делото са приети Протокол от 03.06.1997г. на УС на БНБ, писмо от БНБ от
08.04.1998г., Заповед от 24.10.2003г. на
подуправителя на БНБ, съгласно които БНБ е взело Решение № 345, протокол от ОС
на акционерите на ТБ „А.Б.” с което
наименованието на Я.Т.Б.”АД е променено на ТБ „Б.И.”АД, като ТБ „Б.И.”АД
е универсален правоприемник на Я.Т.Б. и може да извършва банкови сделки по чл.
1, ал. 1 и ал. 2 от ЗБ, на 24.10.2003г. е разрешено ТБ „Б.И.” да промени наименованието
си на „А.Б.”, на 26.02.2008г. акционерите на банката са взели решение да
променят наименованието й на ТБ „А.Б.Б.”.
По
делото са приети договор за кредит от 18.10.1990г.,
молба от 02.10.1991г., и от 28.11.1991г., анекс , носещи подписи за
страните по тях, съгласно които на 18.10.1990г. ищецът като ЕТ е сключил
договор с Т.Б.Я.“АД договор за кредит за сумата от 600 000лв. при лихва в размер на основния лихвен процент
за съответния период увеличен с 2%, със срок за връщане на сумата до 30.09.1992г.,
ищецът е искал продължаване на срока за издължаване на сумата, с анекс лихвите
са увеличени с 9%.
По
делото са приети договор за кредит от 19.11.1991г.,
молба от 28.11.1991г., анекс , носещи
подписи за страните по тях, съгласно които на 19.11.1991г. ищецът като ЕТ е
сключил договор с „Т.Б.Я.“АД договор за кредит за сумата от 20 000 000лв. при лихва в размер на основния лихвен процент
за съответния период увеличен с 8%, със срок за връщане на сумата 31.05.1992г,
ищецът е искал продължаване на срока за издължаване на сумата, с анекс лихвите
са увеличени с 9%.
По
делото е прието писмо от ищеца от 03.08.1993г. до ТБ-Я.“АД, с което е посочил,
че е учуден от завеждане на дело за вноска по договора за 600 000лв. от
18.10.1990г., като е заявил че е взел
този заем , както и големия заем за 10 400 000лв., но причината за
същото било поведението на банката, неусвоила акредитив, който бил на нейно разположение
3 месеца.
По
делото е приет изпълнителен лист, издаден на 20.10.1997г. по дело 882/1994г. по
описа на ОС-Я. с който ЕТ „Й.-Т.-П.Й.” е съден да заплати на Я.Т.Б. сумата в неденоминирани
лева от 3 737 360лв., представляващи неплатена лихва по
договор за кредит от 19.11.1991г. върху главница от 10 400 000лв. за
периода до 30.06.1992г. , както и разноски от 208 094лв. по делото.
По
делото е прието писмо от 08.08.2016г. от
ОС-Я., съгласно което гр.дело 882/1994г.
е унищожено поради изтекъл срок за пазене и не могат да предоставят препис от
решението по него.
По
делото са приети Решение от 01.08.1995г. и изпълнителен лист от 28.10.1997г. , издадени по
дело № 328/1994г. по описа на ОС-Я., Решение от 10.07.1996г. на ВКС по дело
2126/1995г., с които ЕТ „Й.-Т.-П.Й.” е съден да заплати на Я.Т.Б. сумата в неденоминирани лева от 1 075 631,06лв.,
представляващи неплатена лихва по договор за кредит от 18.10.1990г. за
периода 1991г.,1992г.,1993г. , както и разноски от 54545лв. по делото. В
решението е посочено, че сумата се дължи по договор за кредит от 18.10.1990г.
сключен за 600 000лв., като искът за горница над 1075631,06лв. до предявен
размер от 2256591лв. е отхвърлен
По
делото е приет изпълнителен лист, издаден на 09.06.1997г. по дело 713/1997г. по
описа на РС-Я., с който ЕТ „Й.-Т.-П.Й.” е съден да заплати на Я.Т.Б. сумата в
неденоминирани лева от 11 102 000лв.,заедно със законната лихва
годишно от 30.05.1997г. до изплащането й, както и 267 040лв. разноски по
делото..
По
делото е прието писмо от 16.05.2016г. от РС.Я., съгласно което гр.д. №
713/1997г. на Рс-Я. е унищожено поради изтичане срока за съхранението му и не
може д бъде изпратен препис от решението по това дело.
По
делото е прието Постановление на РП-Я.
от 29.08.2008г. по ДП 18/2008г. по описа на ОСлС-Сливен , стар №
287/1998г. на ОСлС-Я., с което е
прекратено наказателното
производство по Д.П. 18/2008г. на
ОСлС-Сливен водено срещу П.Й.П. за престъпление по чл. 227б, ал.1 от НК. В
мотивите е прието , че не е установено ищецът да има ликвидни, изискуеми и
безспорни задължения към ЯТБ, ЦКБ, Алианц Банк, по които да има спрени плащания,
а и за това престъплението била изтекла абсолютната давност.
По
делото е прието писмо от БНБ до ищеца от 09.07.2014г., с което го уведомява, че
не може да бъде заличен от списъка по чл. 3 от ЗИОНК, защото той отразява
информация към 1997г., не подлежи на актуализация.
С
прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при „А.б.Б.”АД е
направило извод, че липсват извлечения от сметки за задължения на ищеца по
договорите от 1990г. и от 1991г. с „ТБ-Я.“АД, но са запазени договори, доклади,
анекси и молби, съдебни актове и съгласно тези документи сумата от
600 000лв. по договора от 1990г. е усвоена, а по договора от 1991г. сключен
за 20 000 000лв. усвоена е сума от 10 400 000лв., няма
данни за плащания на сумите по изпълнителните листове към 26.11.1997г., като
непогасени главници към 26.11.1997г. по двата договора в неденоминирани
лева са съответно сумата от 837 000лв. и сумата от 11 102 000лв.,
лихвите не можело да се определят с точност, но съобразно съставените и
запазените от банката документи, те са съответно в размер от
10 961 000лв. и 178 010 000лв. неденоминирани лева, на
19.06.1998г. банката с бордеро е прекратила воденето на задължението на ищеца
за главници. Вещото лице е посочило, че главиците по договорите са по-големи от
първоначално посочените суми в договорите, защото по искания на ищеца банките
са капитализирали лихви.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно.
Решението е недопустимо в частта, в която е уважен иск за
сумата от 0,23лв. главница и за 33,39лв. лихва по договор с „Б.ЗА З.К.”АД сключен
през от април 1991г. Това е така, защото по делото не са
представени доказателства, че за такива суми ищецът е посочен като длъжник в
списъка по чл. 3 от ЗИОНК, тоест не е установен правен интерес от иск за неистинност
на списъка за тези суми и производството в тази част е недопустимо, съответно
решение на СРС в тази част следва да се
обезсили, а делото в тази част следва да се прекрати. При установителните
искове ищецът следва да докаже правен интерес от исковете си, а не само да наведе твърдения за
наличието на такъв. В хипотеза, в която ищецът е навел твърдения за правен
интерес, но не е установил с доказателства наличието на такъв, то
производството по делото се прекратява.(В този смисъл ТР № 8/27.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС). В случая ищецът не е установил правен интерес от иска в тази
част, поради което и производство в тази част е недопустимо.
В останалата
обжалваната част решението на СРС е допустимо. Неоснователни са доводите на ответника и на третите лица –помагачи
на ответника за недопустимост на решението. То е постановено за суми, за които ищецът
е твърдял, че са посочени в списъка по чл. 3 от ЗИОНК, а и които съответстват с представеното от
ответника извлечение от списъка по чл. 3
от ЗИОНК, в които ищецът е посочен като задължено лице. Не е нужно при
оспорване на този документ ищецът изрично да сочи по кой договор за кредит
какви суми е невярно записването. Достатъчно за допустимостта на този иск е
ищецът да посочи, че записванията са неверни, като ангажира доказателства, че
такива записвания в списъка съществуват, съответно заяви и докаже правен интерес от иска. В случая решението на
СРС в тази част е постановено за записвания, които съществуват в списъка по чл.
3 от ЗИОНК и верността на които е оспорена от ищеца, ищецът е навел твърдения и
е доказал правен интерес от иска в тази част, поради което и така постановеното
решение е допустимо в обжалваната му част. Правен интерес от иска по чл. 124,
ал. 4 от ГПК съществува тогава, когато ищецът твърди, че записванията по
списъка по чл. 3 от ЗИОНК са неверни и накърняват честта и достойнството му ,
попречили са на професионалната му дейност. (В този смисъл Решение № 191/16.05.2014г.
по т.д. № 504/2012г. на ВКС, І-во Т.О.). В случая такива твърдения са наведени
от ищеца, поради което и иск е допустим. Изявленията на ищеца във въззивното производство не представляват
десезиране на съда с част от предмета на делото чрез оттегляне или отказ от
исковете, поради което и съдът приема, че предметът на делото, по който се е
произнесъл районният съд с решението в тази част, е предмет на делото и към
момента и производството в тази част е допустимо.
За пълнота следва да се посочи, че с исковата молба ищецът е поискал да се
установи неистинност на списък за суми по-големи от тези, посочени в решението
на СРС. Предмет на въззивната проверка в случая, обаче, обхваща само решението
и производството по исковете, по които се е произнесъл СРС, поради което и
доводите на ответника и третите – лица помагач основани на претенции на ищеца
за суми, по които СРС не се е произнесъл, е безпредметно да се обсъждат.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявеният
иск е с правно основание чл. 124, ал. 4
от ГПК – установителен иск за
установяване неистинността на списъка по чл. 3 от Закона за информацията
относно необслужваните кредити (ЗИОНК) в частта, сочеща задължения на ищеца по
договори за банкови кредити.
Законодателят
в разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ГПК е вложил в понятията истински и
неистински документ същия смисъл, който
е вложен и в разпоредбата на чл. 193 и чл. 194 от ГПК. Официалните
свидетелстващи документи имат формална и материална доказателствена сила, която
обвързва съда. Оспорването верността
на официалният удостоверителен документ е средство за защита срещу обвързваща
доказателствена сила на документа. В тежест на ищеца е да опровергае материалната
доказателствена сила на официален удостоверителен документ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3 вр. с чл. 2 и § 1 от ДР на Закона за информация относно
необслужваните кредити (ЗИОНК, обн. в ДВ бр. 95/21.10.1997г) необслужван кредит
е този, по който към датата на влизане в сила на закона има просрочени плащания
със забава над 6 месеца и те не са платени в 30-дневен срок от тази дата, за
тези кредити представителят на ДСК и на търговските банки в срок от 45 дни от
влизане в сила на закона предоставят на БНБ данни и въз основа на тази
информация, на данни от собствени проверки, на информация за предоставено от
БНБ рефинансиране, Б.Н.Б. (БНБ) в срок от 75 дни от влизане в сила на
закона изготвя списък, съдържащ
длъжника, банката, която е предоставила необслужения кредит, дата на
преустановяване на обслужването му, неиздължена главница и лихви. Включването в
списъка по чл. 3 от ЗИОНК предпоставя съществуване на правоотношение по договор
за кредит и неизпълнение на задължения по него при условията на § 1 от ДР на
ЗИОНК. Установяването на липсата на един от тези елементи обосновава извод за
неистинност на списъка.
В
конкретния случай по делото е установено от приетите по делото извлечение от
списък на БНБ, писма от 28.11.1997г. и от 02.12.1997г , че списъкът по чл. 3 от
ЗИОНК в частта, сочеща, че ищецът има необслужвани кредити към „Т.Б.-Я.” и към „Б.ЗА
З.К.”АД е изготвен от ответника въз основа на информация, подадена му от тези
банки и списъкът възпроизвежда точно подадената информация, а именно, че
ищецът, действащ като ЕТ „Й.Т.” има необслужени
задължения по договори за банкови кредити в неденоминирани лева, както
следва:
-
837 000лв. главница и 10 961 000лв. лихва по договор с „Т.Б.Я.”,
последното плащане по който е от 31.12.1992г.;
-11 102 000лв.
главница и 178 010 000лв. лихва по договор за кредит с „Т.Б.Я.”,
последното плащане по който е от 31.12.1992г.;
-
95 000лв. главница и 2 635 000лв. лихва по договор за кредит от
03.04.1991г. с „Б.З.К.”АД, последното плащане по който е от 18.12.1991г.
-
56 000лв. лихва по договор с ЦКБ“АД.
Установява
се от приетите по делото договор за кредит от 03.04.1991г., писма между страните по него, че на 03.04.1991г. ищецът
като ЕТ „Й.Т.” е сключил с „Б.ЗА З.К.” АД договор за банков кредит за сумата от
200 000лв. при годишна лихва от 55% със задължение да върне сумата за срок
до 30.05.1991г., като банката към 2002г. е приела, че задълженията към нея са в
размер на 95, 23лв. главница и 2704,58лв. лихви, 77,37лв. разноски. Съдът
приема, че по делото е установено, че главницата е усвоена от ищеца. Това
обстоятелство не се оспорва от ищеца, а и се установява от писмата на ищеца, с които е искал отсрочване на
плащанията. Това искането съдържа в себе си имплицитно признание за възникване
на задължение за връщане на сумата и плащането на лихвите. Същевременно, съдът
приема, че от приетото по делото решение на РС-Стара Загора по дело 627/1999г.
се установява, че по този договор за кредит ищецът не дължи на банката
заплащане на сумите в деноминиран размер от 95,23лв. главница и 2668,39лв.
лихви, част от които са посочените в списъка задължения за 95 000лв. (неденоминирани)
главница и 2 635 000лв. (неденоминирани) лихва. Неоснователни са
доводите на страните, че не било установено решението да е влязло в сила. На
решението е поставено изрично отбелязване от съдия, че не е обжалвано в срок,
по делото не са ангажирани доказателства за отмяна на това решение по реда на
инстанционния или извънинстанционния контрол, поради което и съдът приема, че
по делото е установено, че това е решение е стабилизиран съдебен акт. Доколкото
това решение е постановено с участието на ищеца и на „Б.ЗА З.К.“, правоприемник
на който е Ц.К.Б.“АД(ЦКБ”АД), които са подали информацията по чл. 2 от ЗИОНК до
БНБ, то съдът приема, че това решение установява в настоящото производство, че
сумите, посочени от „Б.ЗА З.К.” в писмото от 02.12.1997г. , не са били дължими
от ищеца към този момент, поради което и списъка по чл. 3 от ЗИОНК в тази част
не е верен. За този си извод съдът съобрази обстоятелството, че причината,
поради която РС-Стара Загора е приел, че тези суми не се дължат са обстоятелства,
които са били настъпили преди срока по §1 от ДР на ЗИОНК , като те не са
свързани с възражения, за които следва да има нарочно позоваване на длъжника, каквито
биха били например възраженията за погасяване поради изтекла погасителна давност, поради прихващане и други. По делото не е установено
ищецът да е имал други задължения по този договор за кредит, поради което и по
съображения изложени по-горе съдът приема, че правилно районният съд е приел,
че е неистински списъка по чл. 3 от ЗИОНК в частта, сочеща задължение на ищеца
от 95 000лв. главница и 2635 000лв. лихва по договор за кредит от 03.04.1991г.
сключен с „Б.З.К.”. За този извод съдът
съобрази и приетите по делото извлечения от записванията на банката и писмото
на банката от 2002г. до ОСлС-Я., сочещо, че погасени чрез плащане през 1991г. и
1992г. са главница от 104 771,47лв. и лихви от общо
70 046,27лв.Сборът на тези погасени суми и сумите по списъка по чл. 3 от ЗИОНК по този
договор, кореспондират с размер на главницата по договора за кредит и на
лихвата по него, поради което и съдът приема, че по делото е установено, че
сумите по решението на РС-Стара Загора и
тези по списъка по чл. 3 от ЗИОНК са за едни и същи части от задълженията по
договора. Писмото от 13.01.1998г. Ц.К.Б.”АД (закупила през 2002г. предприятието
на Б.ЗА З.К.) не може да обоснове обратен извод. Действително, с това писмо
„ЦКБ”АД е заявила пред БНБ, че ищецът има задължения и за сумата от
56 000лв., но по делото не е установено тази сума да е с основание
договора от 03.04.1991г. Нещо повече – в писмото си ЦКБ сочи, че тази сума се
дължи по договор, сключен с ЦКБ,, а не такъв с „БЗК“АД. Отделно, към момента на съставянето на това писмо ЦКБ”АД
не е била закупила предприятието на „Б.ЗА
З.К.”АД, поради което и не може да се приеме, че тази сума от 56 0000лв. има за
основание договора от 1991г. с „БЗК“АД. Следва да се посочи, че за сумата от
56 000лв. по делото изобщо не е установено основанието за заплащане на
тази сума, поради което и съдът приема, че не е установено, тя да е дължима от
ищеца. За този извод съдът съобрази и изявленията на „Ц.К.Б.” АД в отговора на
исковата молба, сочещ че нямат в свое държане писмото от 13.01.1998г. и
приложението му, както и деловодните си книги от 1997г. и 1998г., не са
представени и договор между ЦКБ”АД и ищеца. За пълнота на изложението следва да
се посочи, че районният съд не се е произнесъл за истинността на списъка по чл.
3 от ЗИОНК в частта за сумата от 56 000лв., посочена в списъка като
дължима от ищеца на „ЦКБ“АД, поради което и въззивния съд не може да постанови
решение за истинността на списъка в тази част.
Съдът
приема, че по делото не е установена неистинността на списъка по чл. 3 от ЗИОНК
в частта, в което са посочени задължения на ищеца към Т.Б.-Я.” от неденоминираните
837 000лв. главница и 10 961 000лв. лихва. Приетите по делото
договор за кредит, писма на ищеца, заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като неопровергано от другите обстоятелства по делото, решение
на ОС-Я. и на ВКС, изпълнителен лист установяват, че 18.10.1990г. ищецът като ЕТ „Й.” е сключил договор с Т.Б.Я.“АД
договор за кредит за сумата от 600 000лв.
при лихва в размер на основния лихвен процент за съответния период
увеличен с 2%, със срок за връщане на
сумата до 30.09.1992г., с анекс лихвите са увеличени с 9%, главницата е изцяло
усвоена и неплатената лихва към 1995г.
за периода от 1991г. до 1993г. по този договор е била в размер на 1 075 631,06лв., а към срока по § 1 от ДР на ЗИОНК през 1997г.
неплатената главница е била 837 000лв., а лихва е била 10 961 000лв. По делото не се
спори, че главницата от 600 000лв. по договора е усвоена, това
обстоятелство се установява и от писмата на ищеца искащ отсрочване на
плащанията без да оспорва възникването на задълженията. Това обстоятелство е
установено и от счетоводната експертиза по делото, което не е оспорено от
страните. Отделно, приетите по делото решения на ОС-Я. и на ВКС са с предмет
задължение за лихва но с оглед
акцесорния характер на задължението, съдът приема, че имплицитно съдържа
установяване и на задължение за главница
за този период. Действително, размерът на главницата по договора, посочен в
списъка е сума, която е по-голяма от тази, която е посочена в договора за
кредит. Това, обаче, се установи от заключението по счетоводната експертиза, че
се дължи на капитализиране на лихви, направено по искане на ищеца, поради което
и съдът приема, че това обстоятелство не може да обоснове извод за неистинност
на списъка. По делото ищецът не е установил погасяване на задълженията след
момента, в който те са установени от ОС-Я., поради което и съдът приема,
че иска за неистинност на списъка по чл.
3 от ЗИОНК в тази част е неоснователен.
Съдът
приема, че по делото не е установена неистинността на списъка по чл. 3 от ЗИОНК
в частта, в което са посочени задължения на ищеца към Т.Б.-Я.” от
неденоминирани 11 102 000лв.
главница и 178 010 000лв. лихва. Приетите по делото договор за кредит,
писма на ищеца, заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като неопровергано от другите обстоятелства по делото, решение на ОС-Я.
и на ВКС, изпълнителен лист установяват, че на 19.11.1991г., ищецът като ЕТ”Й.” е сключил договор за кредит с „Т.Б.Я.“АД
за сумата от 20 000 000лв. при
лихва в размер на основния лихвен процент за съответния период увеличен с 8%,
със срок за връщане на сумата 31.05.1992г, с анекс лихвите са увеличени с 9%,
усвоената главница по договора е 10 400 000лв. Последното обстоятелство
не е спорно по делото, а и се установява от заключението по счетоводната експертиза,
както и от приетия по делото изпълнителен лист, издаден по дело 882/1994г. на
ОС-Я., сочещо този размер на главницата. Установява се от приетите по делото
изпълнителни листове и заключение по счетоводната експертиза, че през 1997г.
неплатената лихва по договора за периода до 30.06.1992г. е била в размер
на 3 737 360лв., неплатената
главница е била 11 102 000лв., а към
срока по § 1 от ДР на ЗИОНК през 1997г. неплатената главница е била 11
102 000лв., а лихва е била 2 635 000лв.
Действително, размерът на главницата е по-голяма от посочената в договора сума,
но по делото се установи от заключението
по счетоводната експертиза че причината е капитализиране на лихви по искане на
ищеца, тоест това не може да обоснове извод
за неистинност на списъка. По делото ищецът не е установил погасяване на
задълженията след момента, в който те са установени от ОС-Я., поради което и
съдът приема, че иска за неистинност на списъка по чл. 3 от ЗИОНК в тази част е
неоснователен.
Следва
да се посочи, че приетото по делото постановление от РП-Я. от 26.08.2008г. не е от естество да обоснове
извод за основателност на исковете в частта за необслужени кредити по
договорите, сключени с Т.Б. –Я.“АД. Това
е така, защото прекратителните постановления на Прокуратурата не попадат в
обхвата на разпоредбата на чл. 300 от ГПК и не обвързват съда, разрешаващ спора
за истинността на документа по реда на чл. 124 от ГПК. В настоящото
производство не се събраха доказателства, установяващи липса задължения на
ищеца към момента на съставянето на списъка по чл. 3 от ЗИОНК по договорите за
кредит от 1990г. и от 1991г. сключени с „Т.Б.-Я.“АД
в размерите, посочени в списъка, поради което и иска в тази част е
неоснователен.
С
оглед гореизложеното съдът приема че решението на СРС в допустимата му част следва
да се потвърди като правилно.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски по делото
следва да се постави в тежест на страните съобразно уважената част от жалбите
при съобразяване на обстоятелство, че съгласно чл. 59 от Закона за БНБ
ответникът е освободен от задължение за заплащане на държавни такси.
При
така възприето ищецът следва да заплати на ответника сумата от 98,66лв.
възнаграждение за юрисконсулт, а по сметка на СГС сумата от 0,30лв. разноски за
държавна такса.
Разноски
на ищеца за държавна такса по жалбата му не се следват, защото същата е
неоснователна. Доказателства за други разноски в производство пред СГС ищецът
не е ангажирал и такива не му се следват.
На
третите лица помагачи на страната на ответника разноски не се следват съобразно
чл. 78 от ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
ІІ-61-16951/25.10.2016г. по гр.д.№ 39973/2015г. по описа на Софийски районен съд, 61-ви състав в частта, в която е признато за установено по предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК от П.Й.П., ЕГН ********** срещу Б.Н.Б., че списъкът по чл. 3 от Закона за информация относно
необслужвани кредити (ЗИОНК) в
частта, в която е посочено, че П.Й.П., действащ като ЕТ „Й.-Т.” има необслужено
задължение в размер на 0,23лв. главница
и 33,39лв. договорна лихва за просрочие към „Б.ЗА З.К.” АД по договор за кредит от 03.04.1991г. е неистински документ и ПРЕКРАТЯВА
производството като недопустимо в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ІІ-61-16951/25.10.2016г. по гр.д.№
39973/2015г. по описа на Софийски районен съд,
61-ви състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.Й.П., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на Б.Н.Б., с адрес: гр.София,
бул. „Княз ********1 на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 98,66лв. (деветдесет и осем лева и
0,66 лева), представляващи разноски по делото в производството пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА П.Й.П., ЕГН
**********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 0,30лв. (тридесет
стотинки), представляващи разноски
за държавна такса за производство пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при
участието на трети лица помагачи на страната на ответника по исковете: А.Б.Б.“АД, ЕИК ******** и „Ц.К.Б.“АД, ЕИК ********.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщението на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.