Р Е Ш Е
Н И Е №
гр. Нова Загора, 25.09.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новозагорският
районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и седми август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева
и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА
гр.д. № 1128 по описа за 2019 година, за да
се произнесе съобрази следното:
Съдът в настоящото
производство е сезиран с искова молба от „Теленор България“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София,
сгр. 6, чрез пълномощника си адв. В.П.Г. от САК против Я.Г.Г., с ЕГН: **********, с адрес:
***, п.к. 8635, ул.„Първа” № 12, за установяване на вземането, произтичащо от издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 374/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора в размер на
355.61 лв., представляваща общ сбор на незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор
за далекосъобщителни услуги и лизингови вноски от дата 27.10.2016 г., потребени
в периода от 27.10.2016 г. до 24.03.2017 г.
Ищцовата страна посочва, че във връзка с
връчването на заповедта за изпълнение на
парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК предявява на
основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение до размера на 281.81 лв., която сума представлява цена па потребени и незаплатепи мобилни услуги.
Сочи, че наред с
установителния иск по чл.422 от ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба
предявава и осъдителни искове срещу ответницата за плащане на дължими лизингови вноски в размер на 73.80 лв.
Уточнява, че съдът бил сезиран с установителен иск по чл.422 ГПК за сума, която е по-малка от тази по заповедното производство, но на
същото основание, а също така, заедно с установителния иск е предявен и
осъдителен иск при условията на обективно съединяване на искове, за чието разглеждане
се прилагат общите правила.
Посочва
се, че по повод Договор за мобилни услуги от дата 27.10.2016 г., сключен за мобилен номер 0899885941 по програма Нон Стоп 30.99 лв., ответницата Я.Г.Г. била абонат на дружеството - доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с абонатен номер № 005728699 за уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма до 27.10.2018 г., като едновременно с това при възползване от преференциалните условия
на Оператора, абоната взел на изплащане мобилно усройство марка Huawei модел Y3 II Black, посредством 23 месечни вноски в размер
на 3.69 лв.
Посочва
се, че на 27.10.2016
г. абонатът сключил Договор за мобилни услуги по програма Нон Стоп 30.99 лв. за мобилен номер 0899869757 със срок до 27.10.2018 г.
Сочи,
че от същата дата абоната сключил и втори Договор за мобилни услуги с абонаментен план Интернет 25000 със срок до 27.10.2018 г. Разяснява, че въз основа на посочения договор ответника ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 005728699.
Адв. Г. посочва, че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния
оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането па
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името па потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител
- страна по договора бил уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура, както и срока за заплащането й., като неполучаването на фактурата не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
За потребените услуги за
периода 27.10.2016 г. до 24.03.2017 г. Теленор издал на абоната:
- фактура № **********/25.11.2016 г. за отчетения период на потребление 25/10/2016 - 24/11/2016 г. с начислена за периода сума
за разговори и месечни абонаменти в размер на 162.31 лв. /с ДДС/, от които:
- За мобилен номер ********** -
32.24 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Интернет 2500
- За мобилен номер ********** – 49.97 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Нон Стоп 30.99 лв.
- За мобилен номер ********** – 49.97 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Нон Стоп 30.99 лв.,
Лизингова вноска 3.69 лв.
Твърди, че по горепосочената
сума се дължи остатък в размер на 142.19 лв.
Дължимата сума била платима в срок 10.12.2016 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
- фактура № **********/25.12.2016 г. за отчетения период на потребление 25/11/2016-24/12/2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 188.35 лв. /с ДДС/, от които:
- За мобилен номер
********** - 16.66 лв. /без ДДС/ за
месечен абонамент Интернет 2500
- За мобилен номер ********** – 25.82 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Нон Стоп 30.99 лв.
- За мобилен номер ********** – 25.82 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Нон Стоп 30.99
лв., Лизингова вноска 3.69 лв.
Дължимата сума била платима
в срок 09.01.2017 г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди,
че абоната е потребил и не бил заплатил мобилни услуги на обща стойност 25.66 лв., от които дължи 230.54 лв. фактурирани за два последователни отчетни месеца – за месец 12/2016 г. и за месец 01/2017 г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.
Твърди
също, че с издаденото Кредитно известие № 7251918588/25.01.2017 г. за извършена корекция по дълга, била сторнирана
сумата в размер на -23.81 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване
на абонаментния договор такси, начислена била и дължимата лизингова вноска в
размер на 3.69 лв. и бил отразен незплатения баланс в размер на 250.66 лв. за
предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлизало на
сума в размер на 230.54 лв.
- фактура № **********/25.02.2017 г. за отчетения период на потребление 25/01/2017 - 24/02/2017 г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 51.27 лв. /с ДДС/, от които:
- За мобилен номер
********** - 9.67 лв. /без ДДС/ за
месечен абонамент Интернет 2500
- За мобилен номер ********** – 14.99 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Нон Стоп 30.99 лв.
- За мобилен номер ********** – 14.99 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Нон Стоп 30.99
лв., Лизингова вноска 3.69 лв.
Дължимата сума била платима
в срок 12.03.2017 г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди,
че поради неизпълнението на абоната - ответницата да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги па стойност 281.81 лв., ангажирало договорната отговорност на
абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75 от ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните
договори на Я.Г.Г. за ползваните абонаменти и издадал по
абонатен номер № 005728699 на дата 25.03.2017 г. крайна фактура № 7254581214 с начислена обща сума за плащане в размер на
1939.26 лв., от които начислена неустойка за предсрочно
прекратяване па договорите за мобилни услуги в размер на 1583.65 лв., цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план в размер на 73.80 лв. с включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три
отчетни периода в размер на 281.81 лв.
Твърди
също, че поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване
на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите
договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка Huawei модел Y3 II Black били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към
абонамента за мобилен номер 0899885941 „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане па задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите
условия на „Теленор България” ЕАД“.
Твърди
също, че неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължимите към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12,
ал.2 от Общите условия към договора за лизинг
/„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на
забава па дължими съгласно тези договори плащания”/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 03/2017 г., когато била издадена крайната фактура № 7254581214/25.03.2017 г., съгласно уговорения погасителен план, както
следва:
-
За устройство Huawei модел Y3 II Black, взето във връзка с мобилен номер 0899885941 се дължала цената в размер на на 73.81 лв. след месец 03/2017 г. Съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизигови
вноски, е от м.03/2017 г.
до м.09/2018 г.
Посочва,
че като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНOP БЪЛГАРИЯ” ЕАД, Я.Г.Г. се е съгласила и е приела Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, а съгласно чл.49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според
чл.71 Потребителят бил длъжен да заплаща определените от Теленор цени по
начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й.
Сочи, че съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в
сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне
на мобилни услуги.
По силата на чл.26
неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането па вземания, които били присъдени по съдебен ред, а съгласно чл.27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал и неустойка за забава в размер на законната
лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай
ответникът Г. подписала договори за услуги с мобилния оператор,
ползвала мобилен номер 0895430758, мобилен номер 0899885941 и мобилен номер 0899869757 и не е изпълнила задължението си по договор да заплаща
стойността на предоставените ѝ услуги, като с това си поведение изпаднала
в забава. Издадени ѝ били фактури, незаплатени в срок. Навежда
за договорно неизпълнение по
чл.79 от
ЗЗД, за което ответникът
следвало да понесе отговорността си.
Разяснява,
че представените фактури сами по
себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник бил сключил договор и ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, бил се задължил да заплаща цената на предостовените усторойства, съгласно уговорения погасителен план, респ. бил в неизпълнение на договора си.
Моли
съдът с оглед изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Я.Г.Г., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в размер на 281.81 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер № 005728699 за периода от 27.10.2016 г. до
24.03.2017 г.,
ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване па заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли
съдът да осъди ответника, да заплати на ищеца сума в размер на 73.80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
27.10.2016 г. - за устройство Huawei модел Y3 II Black, взето във връзка с мобилен номер 0899885941 за периода след м.03/2017 г.
до м.09/2018 г. с абонатен № 005728699.
Ищецът
е претендирал и разноските в настоящото исково производство, както и направените в
заповедното производство.
Ищецовата страна е приложила документи и моли
съдът да ги приеме като доказателства по делото.
Тъй
като препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на
ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е назначил на ответницата Я.Г.Г. с ЕГН: ********** особен представител, а именно определения за целта от АК - Сливен - адв. Г.М.С..
Ответната страна, в срока по чл.131 от ГПК на 20.01.2020 г. е
представила писмен отговор на
исковата молба, с който заявява, че счита иска за неоснователен. Сочи, че съгласно ЗЗП общите условия при които потребителите сключвали
договор, изрично следвало да бъдат подписани на всяка страница
от потребителя и предоставящият услугата, а видно от приложените общи условия, това не било направено. Тъй като съгласно последните изменения в ГПК, съдът служебно следи за неравноправни клаузи в договорите, налице била безспорна за тях неравноправност. Твърди, че потребителят не бил запознат с общите условия
на предоставящият услугата и не можел да изпълнява договора си, поради незнание на общите условия, което го поставяло в неравностойно положение. Посочва че в такива случаи те се считали за нищожни, а един вид нищожен договор не пораждал правното си действие. Неравностойно положение се получавало и с оглед създаването на
Запис на заповед за сумата 84.87 лв., тъй като не било ясно за какво е тази сума и дали не се търси тя
два пъти - веднъж по записа на заповед и веднъж по договора. Освен това не бил ясен договора за лизинг - не се четяло копието на същия и нямало посочени лизингови
вноски, а също и колко тях не са платени и за кой период от време. Сочи също, че е получил несверени ксерокопия от приложените с исковата молба документи, които при това положение нямали доказателствена стойност.
На
08.06.2020 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпило становище с вх. № 1896 от
адв. Г., с което се поддържа предявения иск и е направено доказателствено
искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Сочи като неоснователно възражението на ответната страна, че липсва подпис на ответника върху всеки лист от общите условия, предоставени с договор за мобилни услуги. Съгласно
подписаната от ответника Декларация-съгласие е запознат, приел е и се е
задължил да спазва Общите условия, явяващи се неразделна част от договора. Съгласно разпоредбите на ЗЗП, когато се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябвало да е на български език, абонатът да е наясно със съдържанието на индивидуалния договор
към датата на сключване на абонамента, информацията да е предоставена в писмена форма на български език, четливо ясно и разбираемо, поради което не било налице
противоречие с разпоредбата на чл.5 от ЗЗП. Счита че операторът е изпълнил нормативните
изисквания на ЗЗП, като е предоставил на абоната вярна, пълна, четлива и ясна информация и същата е могла да се възприеме
от потребителя.
Разяснява
подробно условията за покупко-продажба на устройствата, взети на лизинг, като
сочи че не намира доказателства за заплатени вноски на претендираните от ищеца
оставащи дължими лизингови вноски, нито ответника да е върнал предоставените му
от оператора устройства.
По отношение на издадения запис на заповед посочва, че записа на заповед за сумата в размер на 84.87 лв. е представен по делото, тъй като е част от приложенията към сключения
между страните договор. Същия бил подписан като обезпечение за оператора, но не бил предявяван на ответника. Сумата за лизингови вноски се претендирала въз
основа на сключен договор за лизинг, по който не били заплатени лизинговите вноски, уговорени в погасителния план към договора. Посочва, че от страна на ответника не били представени доказателства
за плащане. При това положение за ищеца възникнало потестативното право едностранно да
прекрати договора за мобилни услуги при това без необходимост да волеизявлява изрично пред ответника намерението си за прекратяване.
Разяснява
аналитично параметрите на всеки от сключените между страните Договори за
мобилни услуги, както и условията им.
С оглед изясняване изясняване на спора и
размера на конкретните задължения съдът
е назначил изготвянето на съдебно-счетоводна екзпертиза.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът прие представените по
делото писмени доказателства: заверени копия от
пълномощно на л.6 и 7 по делото, Договор за правна защита, Договор за мобилни услуги № ********* от
27.10.2016 г., Договор за лизинг към него, Общи условия за
Договор за лизинг към него, Запис на заповед за сумата от 84.87 лв., Приложение
с ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 27.10.2016 г.,
Декларация-съгласие от 27.10.2016 г., Приложение към Договор за мобилни услуги № ********* от 27.10.2016 г., Фактура № 7249258088,
Фактура № 7250561446, Фактура № 7251918588,
Фактура № **********, Фактура №
**********, Общи условия на „Теленор България”
ЕАД за взаимоотношения с потребителита на
мобилни телефонни услуги и ч.гр.д. №374/2019 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора.
Видно от приетите доказателства по
делото, между ищеца „Теленор
България“ ЕАД, с
ЕИК ********* и ответника Я.Г.Г., с ЕГН: ********** бил сключен Договор за мобилни услуги от
дата 27.10.2016 г. за мобилен номер 0899885941 по програма Нон Стоп 30.99 лева за уговорения срок
на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма, като ответницата Я.Г.Г. била абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги „Теленор
България” ЕАД с абонатен номер № 005728699.
При възползване от преференциални условия на Оператора, абоната взел на изплащане
мобилно усройство марка Huawei модел Y3 II Black с IMEI
861587030030542, посредством 23
месечни вноски в размер на 3.69 лв.
На 27.10.2016 г.
ответницата е сключила с ищцовото дружество два нови договора за мобилни услуги
съответно за мобилен номер ********** с абонаментен план Нон Стоп 30.99 лв. и
********** с план Интернет 25000 със срок
до 27.10.2018 г.
Въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК срещу ответницата Я.Г.Г. е образувано ч.гр.д. № 374/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора
и е издадена Заповед № 241/25.03.2019 г. в размер на 355.61 лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги във връзка с Договор за мобилни услуги № ********* от 27.10.2016 г.
Във връзка с връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, ищеца е предявил на основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение до размера на 281.81 лв., представляващ цена па потребени и незаплатепи мобилни услуги и наред с установителния иск по чл.422 от ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване предявява и
осъдителен иск срещу ответницата за плащане на дължими лизингови вноски в размер на 73.80 лв.
За потребените
от абоната – ответницата в настоящото производството, съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор,
последният е издавал фактури за предоставяните далекосъобщителни услуги от него
за периода 27.10.2016 г. до
24.03.2017 г. са издадени: фактура № 7249258088/25.11.2016 г. за отчетения период на потребление 27.10.2016 - 24.11.2016 г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 162.31 лева /с ДДС/ и фактура № 7250561446/25.12.2016 г. за отчетения
период на потребление 25.11.2016 - 24.12.2016 г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 88.35 лева/ с ДДС/.
Абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 250.66 лв., от които дължими 230.54 лв., корегирани с Кредитно
известие № **********/25.01.2017 г., фактурирани за два последователни отчетни
месеца м. декември
Поради
неизпълнението в срок и съгласно т.11 от процесния договор за услуги, както и във
вр. С чл.75 от Общите условия, Оператора е прекратил едностранно договора и е
начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и оставащите
неплатени лизингови вноски.
Абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок
за ползване на абонаментните си програми и не е заплащал в
уговорените крайни срокове месечните си фактури, а също и дължащите се
лизингови вноски, съгласно договореното между страните и е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от
особения представител на ответника Я.Г.Г. - адв. Г.М.С. ***, в който същият заявява, че
искът е неоснователен, тъй като съгласно ЗЗП, общите условия при които потребителите сключват договор, изрично следва да бъдат подписани на всяка
страница от потребителя и предоставящият услугата, а видно от
приложените общи условия, това според него не било направено. Претендира
,че са налице неравноправни клаузи в договорите. Твърди, че потребителят не е бил запознат с общите условия на предоставящият
услугата и не можел да изпълнява договора си, поради незнание на общите условия, което го поставяло в неравностойно положение. Посочва че поради
това се считали за нищожни и като такива не пораждали своето правно действие. Създаването на Записа на заповед за сумата 84.87 лв., също счита за неравностойно, тъй
като не е ясно за какво е тази сума и дали не се търси два пъти - веднъж по записа на заповед и веднъж по договора. Сочи като неясен договора за лизинг - не се четяло копието на същия и нямало посочени
лизингови вноски, а също и колко тях не са платени и за кой период от време. Сочи също, че е получил несверени ксерокопия от приложените с исковата молба документи, които при това положение нямали доказателствена стойност.
С
оглед изясняване на делото съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото
лице С.К.С. представи в
срок заключението си по експертизата,
съгласно което:
1.
Дължимите суми за мобилни /далекосъобщителни/ услуги, извършени от
ищеца „Теленор
България“ ЕАД на ответника по делото Я.Г.Г. за периода от 27.10.2016 г. до 24.03.2017 г. по процесните
фактури са в размер на 281.81 лв.
Горепосочените мобилни /далекосъобщителни/
услуги са извършени от Ответника по делото Я.Г.Г. от
предоставените ѝ съгласно договор мобилни номера, както следва:
- по номер ********** – 70.28 лв.;
- по номер ********** – 108.93 лв.;
- по номер ********** – 108.93 лв.;
Общо: 288.14 лв.
Корекция от кредитно известие -6.33 лв.
Дължима сума: 281.81 лв.
По
процесните фактури от страна на абоната – Ответницата по делото Я.Г.Г. няма извършени
плащания.
2. Размерът на лизинговите вноски,
дължими от Ответницата по делото Я.Г.Г. за цената на устройството
Huawei модел Y3 II Black, взето във връзка с
мобилен номер ********** след месец 09.2017 г. /месеца в който е издадена крайната
фактура № **********/25.03.2017 г./, съгласно погасителен план е 73.80 лв.
На
последното по делото открито съдебно заседание проведено на 27.08.2020 г. за
ищеца „Теленор България” ЕАД, редовно призован – не
се явява представител.
За
ответницата Я.Г.Г., редовно призована, чрез
особен представител адв. Г.М.С. *** – не се явява, за нея се явява назначеният
ѝ от съда особен представител - адв. Г.М.С..
Адв.
С. е приел заключението на изготвената и представена от вещото лице С.
съдебно-счетоводна експертиза и поддържа възраженията си в отговора на исковата
молба.
Съдът
също я кредитира.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения
иск е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По същество
съдът намира претенциите на ищцовото дружество за основателни по следните
съображения:
Безспорно установено по делото
е, че между страните съществуват облигационни взаимоотношения.
„Теленор България” ЕАД, в качеството си на мобилен оператор, продава продукти и услуги на
клиентите си при публично известни общи условия.
Не е
спорно, че ищеца е изпълнявал поетите
ангажименти по посочените договори, докато ответника не е изпълнил задълженията си по него, като е просрочил
погасяването на паричните си задълженията. Ответника е допуснал забава в плащанията на главница по издадените му фактури над 18 дни, което съгласно приетите от страните условия е довело до предсрочна
прекратяване на сключените договори.
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищеца бе да установи, че между него и ответника е
съществувало валидно облигационно отношение, въз основа на сключен между страните договор за далекосъобщителни
услуги и закупено устройство, както и да докаже, че по силата на
този договор ищеца е предоставил на ответника услуги за посочените телефонни номера и са били налице законовите
основания за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, както и да докаже размера на задължението на
ответника към него.
В
тежест на ответника бе, да обори твърденията
на ищцовото дружество изложено в исковата молба и да докаже възраженията си.
Съдът е
приел събраните писмени доказателства, които счита за относими, допустими и
необходими.
С оглед
така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че страните са били обвързани от валидно облигационно
отношение, съгласно което дружество ѝ предоставяло мобилни продукти и
услуги, а тя се е задължила да ги заплаща, ведно с дължимите лихви, в договорените срокове, потвърдено и от назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза,
която съдът и страните кредитират. Не е спорно също, че за процесните периоди
ответницата е ползвала предоставените ѝ от мобилния оператор услуги в
размер на 281.81 лв., която сума не е
била заплатена. Не са оспорени и представените по делото фактури, заради което
съдът намира, че установителната претенция е основателна и ще бъде уважена в
предявения размер.
По допустимостта на
предявения осъдителен иск:
Съдът възприема мотивите, изразени в ТР4/2014 на ВКС,
според които в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 от ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК - за изменение на основанието, чрез заменяне или добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание обаче,
от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск
при условията на евентуалност. Освен това, следва да се посочи, че няма
процесуална пречка, наред с вземането, предмет на заповедта, да се предяви и
иск и за друго вземане срещу същия длъжник – като искът за него ще е осъдителен
(какъвто е настоящия случай) и ще се счита предявен от датата на предявяването
му, като ищецът по него няма да ползва внесената държавна такса в
производството пред заповедния съд. Ето защо този иск също се възприема за
допустим при условията на обективно съединяване на искове. Поради това съдът намира, че установителната претенция също е
основателна и ще бъде уважена в предявения ѝ размер 73.80 лв.
По отношение възраженията на особения представител адв. С.
за нищожност на договора и неравноправни клаузи, поради липсата на подпис на
потребителя на всяка страница, съдът счита за неоснователни по следните
съображения:
Съгласно разпоредбите на Закона за защита на
потребителите, когато се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език. Абонатът е бил наясно със съдържанието на индивидуалния
договор изначално, сключвайки
процесния договор. Видно
от приетите доказателства информацията
е предоставена в писмена форма, на български език, четливо, ясно и разбираемо. Предвид
това съдът счита, че не е налице противоречие с разпоредбата на чл.5 от ЗЗП и намира, че операторът е изпълнил нормативните изисквания на ЗЗП, като е предоставил на абоната вярна, пълна, четлива и ясна информация и същата е могла да се възприеме от
потребителя. Освен изложеното е представена и Декларация-съгласие,
която е подписана от ответника при сключване на
процесните договори за мобилни услуги и в която същият е удостоверил, че е запознат, приема и се задължава да спазва общите условия
на дружеството-ищец, представляващи неразделна част от договора. Видно от тях дружество има право да получава месечна
абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена на всички използвани от него услуги
като периода на отчитане е на ежемесечна база.
Съдът счита, че предявените искаюове
са допустим и основателни и не намира основания за оспорване на размера и
истинността на сключените договори.
Предвид
гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата следва да бъде уважен
изцяло.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Съдът счита, че предявения иск в тази му част също следва да бъде
уважен.
Относно
разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
размер на 705.00 лв. общо, от които 25.00 лв. държавна такса, 300.00 лв.
възнаграждение за особен представител, 200.00 лв. възнаграждение за вещо лице и
адвокатски хонорар 180.00 лв.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца направените в заповедното
производство разноски в размер общо на 205.00 лв., от които 25.00 лв. държавна
такса и 180.00 лв. адвокатски хонорар.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК:
*********, чрез адв. В.П.Г. - САК и Я.Г.Г., с ЕГН: ********** *** и настоящ адрес:*** ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, за сумата 281.81 лв. /двеста оседесет и един лева и осемдесет и
една стотинки/, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги за абонатен № *********, ведно със законната лихва за
забава от 25.02.2019
г. - датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането, СРЕЩУ
Я.Г.Г., с ЕГН: **********, по
ч.гр.дело № 374/2019
г. по описа на Районен съд – Нова Загора, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Я.Г.Г., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, СУМАТА от 73.80 лв. /седемдесет и три
лева и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
27.10.2016 г. за мобилен номер **********, за устройство марка Huawei модел Y3
II Black за периода след м.03.2017 г. до м.09.2018 г. с абонатен номер № 005728699, както и сумата от 910.00 лв. /деветстотин и десет лева/, представляваща
направени разноски по настоящото производство и по ч.гр.д. № 374/2019г.
по описа на Районен съд - Нова Загора.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: