РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Велико Търново, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110101218 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за
потребителски кредит ****г., по който ответникът «К»ЕАД е кредитор, а ищецът-
кредитополучател, който договор е сключен в съответствие със Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 1299,36
лв., при ГЛП 40% и ГПР 48,21%. На следващо място ищецът твърди, че е сключил с „А”
ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с който дружеството в качеството на
поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение, което се заплаща на вноски с
различен размер за срока на действие на договора за кредит, да отговаря солидарно за
задълженията му към „К” ЕАД. Ищецът твърди, че е заплатил доброволно и извънсъдебно
заема. Ищецът твърди ,че има качеството потребител и в исковата молба навежда доводи за
неяснота при формиране на ГПР и невключването на допълнителните разходи за
възнаграждение на поръчител, с които твърди,че се надвишава размерът определен в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Изтъква се, че договорът за кредит е недействителен поради нарушение на
разпоредби на ЗПК и ЗЗП, по съображения изложени в исковата молба. Ищецът счита за
недействителен и договора за поръчителство, като заявява, че договарянето
кредитополучателят да заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора
противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение.
Ищецът отправя искане съдът да прогласи за недействителен договор за потребителски
кредит CN 2757593/12.04.2023г., сключен между него и ответника «К»ЕАД, 1 поради
нарушение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в условие на евентуалност да признае за установи,
че клаузите на чл.7 от Приложение №1 относно ГЛП и чл.4 от договора за потребителски
кредит са нищожни. На следващо място, отправя искане съдът да прогласи за
недействителен договор за поръчителство от 12.04.2023г., сключен между него и ответника
„****Д, с предмет обезпечаване на задълженията по договор за потребителски кредит CN
2757593/12.04.2023г. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника *** да му заплати
сумата 700лв., представляваща недължимо платена сума по договора за кредит и договор за
поръчителство. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника«****Д,
който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит, но
оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора и твърди, че сочените от
ищеца клаузи от договора са действителни и не противоречат на изискванията на закона.
Оспорва твърденията на ищеца, че ответника***е получил сумата 700лв. по договора за
кредит, като заявява, че е получил само 49,95лв. лихва, а не 700лв. Заявява ,че договорът за
предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за
кредит. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника “****,
който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че обезпечението в т.ч. предоставянето на
поръчител в лицето на ответника „**** е единствено възможност, а не задължение на
кредитополучателя и възнаграждението на поръчителя не следва да бъде включено в ГПР,
тъй като не е задължително условие за получаване на кредита. Моли за отхвърляне и
исковата претенция. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 12.04.2023г. между ищеца Г. Й. К. и ответника „*** сключен договор за
потребителски кредит №CN 2757593, по силата на който кредитодателят **** предоставя
на ищеца кредит в размер на 1299,36 лв. Лихвеният процент на договора за кредит е 40% и
ГПР 48,21%. Погасяването на кредита се извършва на 15 погасителни вноски, като падежа
на последната вноска е 30.06.2024г.
По делото не е спорно, че на 12.04.2023г. между *** в качеството поръчител и ищцата
Г. Й. К. в качеството потребител е сключен договор за поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „*** по силата на който да
отговаря пред „***“ солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит. В ал.2 на разпоредбата на чл.1 от договора за поръчителство е
посочено, че за поемане на задълженията потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя.
Съгласно Приложение №1 към договора за поръчителство, възнаграждението на
поръчителя е в общ размер 1208,70лв., което се изплаща на вноски с различен размер за
срока на действие на договора за кредит, т.е. за 15 месеца.
Съгласно чл.4 от договора за кредит, в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „***“ ЕАД банкова
гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „***“ ЕАД юридическо
лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на
заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от
предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия
договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.
Съгласно ал. 2, в случай че в посочения в ал. 1, изр.1 срок кредитополучателят не
предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено
2
от ***“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните, а в ал. 3 на чл. 4
от договора е предвидено, че в случай че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия
срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
В чл. 5, ал. 2 от договора страните са се съгласили, че в случаите, когато
кредитополучателят чрез посредничеството на ***“ е сключил застраховка за определени
застрахователни рискове, дължимата от кредитополучателя застрахователна премия се
превежда от „Кредисимо“ директно по банкова сметка на съответния застраховател, за което
кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на настоящия
договор. Остатъкът от главницата, след превода на застрахователната премия се предоставя
на кредитополучателя при условията на договора.
По делото е представено Договор за поръчителство от 12.04.2023 г., сключен между
Г. Й. К. и "А***Д, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за
поръчителство с****“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение
в размер и при условия съгласно Приложение № 1, което възнаграждение страните са
уговорили да бъде дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита
съгласно погасителния план.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по договор за паричен заем №2757593 от 12.04.2023г. и по договор за
поръчителство от 12.04.2023г. от ищеца е заплатена сумата в общ размер 1586лв., с която са
погасени главница в размер на 1299,36лв., договорна лихва в размер на 49,95лв. и вноска за
поръчителство в размер на 187,34лв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит №CN 2757593 от 12.04.2023 г.,
по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1299,36
лв., като последният се е задължила да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна
лихва на 15 вноски, в размер по погасителен план, като падежът на последната вноска е
30.06.2024г.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
3
такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
От анализа на клаузите в него и съпоставката им с тези на договора за
предоставяне на поръчителство се достига до извод, че с последния се въвеждат
допълнителни разходи по кредита от 1208,70 лв. за възнаграждение на поръчител, които не
са включени в годишния процент на разходите и с тях се надвишава размерът определен в
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради обстоятелствата, че чл. 4 от договора за кредит въвежда
обезпечение чрез одобрено от кредитора дружество - поръчител, че ***е едноличен
собственик на капитала на поръчителя ***Д, извършващ дейност по сключване на
гаранционни сделки и че заплащането на вноските за възнаграждение на поръчителя се
извършва в полза на кредитора, се достига до извод, че с договора за предоставяне на
поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, а заобикаляне на изискването на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е включване на допълнително възнаграждение във връзка с
предоставяне на кредита в отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в
полза на кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е
уговорено е нищожна. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и
разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания
при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти
размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно
чл. 22 от ЗПК.
По иска по чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД срещу „***
По делото не е спорно, а и при направената служебна проверка в Търговския регистър
се установява, че „*** е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, като двете
дружества са с един и същ адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от
договора за предоставяне на поръчителство, **** е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя
извод, че макар да са сключени два отделни договора, те следва да се разглеждат като едно
общо съглашение между свързани лица, по силата на което заемът се обезпечава с
предварително посочено от заемодателя лице, което получава възнаграждение, платимо
ведно с вноските по заема. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита
следва, че потребителят, за да „ускори“ разглеждането на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае и договорът за потребителски кредит с „*** да породи
действие, следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от
кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния
случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
4
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,
съответна на получените гаранции. В този смисъл, настоящият съдебен състав приема, че и
сключеният между Г. Й. К. и „***“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от
12.04.2023 г.е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречието му с добрите
нрави.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният по делото от Г. Й. К. срещу
*** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на сключения между
страните Договор за потребителски кредит №CN 2757593 от 12.04.2023г., за нищожен, се
явява основателен. Основателен е и предявения срещу „*** иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД
По иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В случая, предвид на това, че съдът приема, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, се дължи само чистата стойност на кредита. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е платил по
сметка на ответника сумата в размер на 1586лв. След като се приспадне сумата за
дължимата главница от 1299,36 лв., сумата която е надвнесена от ищеца възлиза на
286,64лв.Същата се явява платена без основание и като такава подлежи на връщане.
Исковата претенция по иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана в
размер на 286,64 лв., а в частта за разликата над 286,64лв. до пълния претендиран размер от
700 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен в тази част.
Върху главницата от 286,64 лв. следва да се присъди и законната лихва за забава,
считано от подаване на исковата молба/06.02.2024г./ до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът „*** следва
да заплати на ищеца направните по делото разноски в размер на 200лв. за възнаграждение за
вещо лице.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2
ЗАдв. *** следва да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., ****, представялавано
от адв. М. В. М. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в полза на ищеца в размер на 480 лева с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК***следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Районен съд – Велико Търново сумата в размер на 52 лева – представляваща държавна такса
по уважения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, сумата 20,48лв. за държавна
такса, съразмерно върху уважения размер на иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД, както и сумата в
размер на 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК *** следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Районен съд – Велико Търново сумата в размер на 50 лева – представляваща държавна такса
по уважения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и сумата в размер на
5
5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Г. Й. К. с ЕГН **********, с
настоящ адрес г**** срещу „********* че Договор за потребителски кредит №CN 2757593
от 12.04.2023г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за
потребителския кредит.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Г. Й. К. с ЕГН **********, с
настоящ адрес г*** срещу „******** че Договор за поръчителство от 12.04.2023г. е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1,от ЗЗД.
ОСЪЖДА „**********” ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. К. с ЕГН **********, с настоящ
адрес г********* сумата в размер на 286,64 лв./двеста осемдесет и шест лева и шестдесет и
четири стотинки/, представляваща извършено без основание плащане по Договор за
потребителски кредит кредит №CN 2757593 от 12.04.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба /06.02.2024г./ до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ********** да заплати на Г. Й. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес
******** сумата 200лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото за
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА ********** да заплати на ************* сумата в размер на 480 лв.
/четиристотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за
осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
ОСЪЖДА „*********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Велико Търново държавна такса в размер на общо 72,48 лв.
/седемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/, както и 5 лв. /пет лева/за държавна
такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „*********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Велико Търново държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/, както и
6
5 лв. /пет лева/за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7