Решение по дело №1911/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалба на „СНС – Рента Кар“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 25, чрез гл. юриск. Х. Д. Х., против Решение № 2153-03-120/08.08.2024г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № 5104-03-117/20.06.2024г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Варна, с което настъпилата на 25.05.2023г. злополука с Б. Д. Б., [ЕГН] е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Жалбоподателят релевира доводи за нищожност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Като конкретни отменителни основания сочи допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита, че решението е издадено от некомпетентен орган, а разпореждането - в нарушение на чл.35 от АПК. Намира, че не е съобразен факта, че през м.04.2023 г. Б. е имала здравословни проблеми със същото коляно, за които не е ползвала отпуск, поради временна неработоспособност. Конкретно твърди, че от доказателствата не се установява на 25.05.2023 г. Б. Б. да е претърпяла инцидент/злополука на работното си място в ресторант „Хепи“ Морска гара, гр. Варна. Пояснява, че никой от персонала на ресторанта не е видял Б. да се подхлъзва, залита, да е изтървала чинии пред плота на миялната част на кухненското помещение. Сочи, че обясненията на лицата, обективирани в Протокол №5103-03-7/06.06.2024 г. на Комисия, извършила разследване по чл.58, ал.4 и 5 от КСО, не отразяват техни възприятия относно настъпване на инцидента. Не се установява Б. да е изпадала в състояние на временна неработоспособност на 25.05.2023 г., както и през следващите дни до 05.06.2023г. Тя е продължила да изпълнява трудовите си задължения до края на работната си смяна на 25.05.2023 г., като е продължила да работи и през следващите дни от 26.05.2023 г. до 31.05.2023 г. и от 02.06.2023 г. до 04.06.2023г. Счита, че е налице разминаване между твърденията на Б. в протокола от разследването и графика за работното време. Излага съображения, че според Амбулаторен лист №2315230369Е9 от 01.06.2023 г., издаден на Б., посочената анамнеза – „контузия с навяхване на ляво ходило“, противоречи на тезата на Б., че е получила травма в десния крак. Посочва, че първият болничен лист на Б. с констатирана временна неработоспособност е за период, започващ от 05.06.2023 г., поради което е направен извод, че констатациите в протокола от разследването са необосновани. Жалбоподателят подчертава, че Б. не е изпълнила задължението си по реда на чл.2, ал.1 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, да уведоми управителя на дружеството за настъпилата трудова злополука. Твърди, че с оспореното решение не е посочено коя от двете хипотези на чл.6, ал.1 от Наредба за медицинската експертиза на неработоспособност е била осъществена – „не може или е възпрепятствано да работи“. По изложените съображения моли за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Варна и отмяна на потвърденото Разпореждане №5104-03-117/20.06.2024 на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от юрисконсулт Д. Г., който пледира за нейното уважаване и за присъждане на разноски. В депозираните писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата като излага са подробни доводи за отмяна на оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ - Варна.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - град Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Твърди, че увреждането на здравето на пострадалото лице е настъпило внезапно, което е довело до временна неработоспособност, и че е налице причинна връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност. Пояснява, че по-късното проявление на увреждането на здравето вследствие на претърпения от лицето инцидент на работното място не изключва трудовия характер на злополуката. Сочи, че пострадалата е извършвала дейности, свързани с поддържане на работното място в чист и изряден вид, което без съмнение има връзка с извършваната трудова дейност. Навежда доводи, че злополука с увредено лице по време на престиране на труд по съществуващо трудово правоотношение, следва да се приеме за трудова и в случаите, когато няма преки свидетели на инцидента. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Депозира писмени бележки, в които излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна – Б. Д. Б., чред адв. Г., изразява становище за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-03-120/08.08.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Варна. Моли за отхвърляне на жалбата. В подкрепа на своите твърдения се позовава на амбулаторен лист от 01.06.2023 г. и заключението на вещото лице по СМЕ. Подчертава, че свидетелката Д. категорично сочи, че на 25.05.2023 г. е видяла, че Б. е претърпяла злополука, както и че е очевидец на разговора между Б. и М. Р., да бъде освободена от работа. Акцентира върху доказателствената сила на представеното влязло в сила предписание на ДИТ, с което счита, че се установява настъпването на трудовата злополука. Претендира присъждане на съдебни разноски по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд приема за установено следното:

М. Б. Д. Б. и „СНС – Рента Кар“ ЕООД е налице трудово правоотношение по Трудов договор № 2965/06.12.2017г. /л.34 от адм. преписка/, по силата на който същата е назначена на длъжност „сервитьор“.

С декларация за трудова злополука вх. № 5101-03-68/17.04.2024г. /л.18 от преписката/, Б. е декларирала настъпилата с нея злополука по чл.55 ал.1 от КСО, станала на 25.05.2023 г. между 20.30 ч. – 21.00 ч., пред кухнята в ресторант „Хепи“ Морска гара, като в този ден е била с работно време от 11:30 ч. до 16:00 ч. и от 17:00 ч. до 23:30. Посочила е, че злополуката е станала на обичайното стационарно работно място, където полага труд и изпълнява служебните си задължения, като в конкретния случай при вземане на поръчки, сервиране и отсервиране на мръсна посуда до миялна част на кухненското помещение, се е подхлъзнала на мокър под, при което рязко е усукала първо навътре, после навън десен крак, причинило увреждания – вътреставни увреждания, остеохондрална травма на дясна колянна става, довело до временна неработоспособност и вероятна инвалидност. В декларацията като свидетели са посочени С. Т. Н., М. Г. Б., Д. Е. К., Ц. М. С., М. С. П.. В депозирани Обяснения за трудова злополука /л.41 от преписката / Б. е описала, че след отсервиране на мръсна посуда, е тръгнала към кухнята, за да я отнесе в миялната част. Преди плота на миялната част на кухненското помещение се е подхлъзнала и е изкривила десния си крак. При подхлъзването е усетила остра, силна болка, като е усетила изпукване. Установила, че подът е мокър, като не е имало поставена обозначителна табела. Успяла е да се задържи като се е хванала за пода, а чиниите са се разлетели и счупили. Починала е известно време, като е седнала върху кутията с усилвателя до входа на кухнята, но се е наложило да изкара цялата смяна.

Към декларацията са представени писмени доказателства по опис /л.20-24/, в т.ч.:

- Трудов договор № 2965/06.12.2017г. /л.34/;

- График на смените за периода от 22.05.2023 г. до 28.05.2023 г. /л.44/, видно от който срещу името Биляна е отбелязана буквата „Д“, като съгласно дадени в хода на съдебното производство обяснения и свидетелски показания, това означава „дълга смяна“ от 11.00 до 22.30 часа;

- болнични листове за временна неработоспособност, 14 броя /л.59 - преписка, л.226-234 - дело и л.93-102 - преписка, л.209/, издадени на Б. Б., като първият от тях е от 05.06.2023г. /л.59/, с посочена диагноза: „Травма на няколко структури на коляното“ и причина: „Злополука – нетрудова“. От същите се установява, че Б. е ползвала отпуск по болест за периода от 05.06.2023г. до 15.04.2024г., /с кратки прекъсвания, по време на които е ползвала платен отпуск /л.78-80 преписка/, като в първите четири от тях са посочени същите диагноза и причина /до 18.10.2023г./; в болничния лист от 26.10.2023г. е отбелязана диагноза: „Лечение включващо рехабилитационни процедури“ и причина: „Общо заболяване“; в болничен лист от 05.12.2023г.: „Други вътреставни увреждания на колянната става, Ставна капсула“ и „Общо заболяване“; а в останалите болнични листове: „Други вътреставни увреждания на колянната става, състояние след операция“.

- амбулаторни листове, 27 бр. /л.58, 103-104, л.106-117, л.119-120, л.123-139 - преписка/ за извършени прегледи и назначени изследвания. Първият от тях е издаден от лекар - ортопед на 01.06.2023г. и в него като анамнеза е вписано: „контузия с навяхване на ляво ходило“. В следващия амб. лист, от 05.06.2023г. издаден от общопрактикуващ лекар, като анамнеза е отразено: „Преди няколко дни отново получила травма на дясно коляно – оток и силна болезненост, болките се засилват вечер и при натоварване; през април получила подобна травма – лекувана амбулаторно; в следващият от 07.06.2023г., издаден от д-р З. - ортопед е посочена диагноза: „Травма на няколко структури на коляното“ и анамнеза: „Преди месец и половина след подхлъзване получава травма на дясно коляно“; налице е амбулаторен лист от следваща дата 08.06.2023г., в който като анамнеза от същият д-р З. е посочено: „От 20 дни след подхлъзване травма на дясно коляно“; амб.лист от 15.06.2023г., издаден д-р С. - ортопед с диагноза: „Други вътреставни увреждания на колянната става“ и анамнеза: „Снета по данни на пациента, която преди месец си травмира дясното коляно. От тогава се оплаква от болки и парене от вътрешната страна на дясно коляно“; В амбулаторни листи от 22.06.2023 г. и от 29.06.2023г. също е отразено, че по данни на пациента става дума за травма на дясно коляно от преди месец. Амбулаторните листове, издадени през м.07.2023г. са 6 бр. и в тях е посочено за съобщена от пациента травма от преди един месец или от преди 45 дни. В същите като обективно състояние е отразено „Клинични и ЯМР данни за плика на дясно коляно“, „Наличие на спонтанна и палпиторна болка и оток в областта на дясна колянна става, затруднен обем на активни и пасивни движения“, „..ЯМР данни за разтежение на ПКВ, бурсит“, Амбулаторните листове, издадени през м.08.2023г. са 5 бр. и в тях е посочено за съобщена от пациента травма от преди 45 дни или от 2 месеца. Описаното общо състояние е идентично с това отразено в амб. листове от м.07.2023г., като в амб.лист от 04.08.2023г. е вписано и „Леко увредено общо състояние. С анталгична походка и поза. Лек отток в областта на бурсите..“; В амб.лист от 27.09.2023г. е отразена анамнеза по данни на пациента – „болка в областта на дясно коляно, от около 3 месеца провежда лечение без ефект“, дадено е мнение за инжекционна терапия; В амб.листове от 31.10.2023г., 09.11.2023г. и 17.11.2023 г. се съобщава за травма от преди 5 месеца. В амб. лист от 13.11.2023 г. се съобщава, че е било проведено лечение с обезболяване и физиотерапия, като болките и оплакванията персистират.

- Амбулаторните листове, издадени през м.01.2024г. са 4 бр. /л.146-150/ за извършени прегледи и назначени изследвания. Първият от тях издаден от лекар - ортопед на 03.01.2024г. и в него като анамнеза е вписано: проведена операция на 30.11.2023 г. по повод ходропатия на дясно коляно – направена хондропластика по метода на микрофрактурите. Същото описание е посочено и в амб. л. от 31.01.2024 г. на същия специалист. В амб. л. от 24.01.2024 г. издаден от лекар - Физикална и рехабилитационна медицина, като анамнеза е вписано: след артроскопия на 30.11.2023 г. по повод остеохондрален дефект на медиален бедрен кондил и извършена хонропластика в дясно коляно се оплаква от болезнени и ограничени движения. С амб. л. от 29.01.2024 г. издаден от общопрактикуващ лекар, като анамнеза е вписано: проведена физиотерапия след направена артроскопия, придвижва се с патерици, с болки и дискомфорт в коляното при натоварване, оплаква се и от бодежи в петата на десния крак при стъпване. Вписано е и „Реконвалесценция след хирургична намеса“.

- Амбулаторни листове, издадени през м.02.2024 г. са 2 бр. /л.151-152/ за първият от тях издаден от лекар - ортопед на 20.02.2024г. и в него като анамнеза е вписано: проведена операция на 30.11.2023 г. по повод ходропатия на дясно коляно – направена хондропластика по метода на микрофрактурите. В амб. л. от 29.02.2024 г. издаден от лекар – обща медицина и в него като анамнеза е вписано – провежда физиотерапия след направена артроскопия, придвижва се с патерици, все още болки и дискомфорт в коляното при натоварване, оплаква се от болки в дясна ръка и лакът с ирадиация към рамото, приема Ротикокс втора седмица по повод бодежи в дясна пета.

- Амбулаторни листове, издадени през м.03.2024 г. са 5 бр. /л.153-157/ за първият от тях издаден на 05.03.2024 г. от лекар – ортопед и в него като анамнеза е вписано: проведена операция на 30.11.2023 г. по повод ходропатия на дясно коляно – направена хондропластика по метода на микрофрактурите. В амб. л. от 07.03.2024 г. издаден от лекар - Физикална и рехабилитационна медицина, е посочено, че се оплаква от болезнени и ограничени движения. В двата амбулаторни листове е посочена основна диагноза – други вътреставни увреждания на колянната става. В амб. л. от 11.03.2024 г. и 18.03.2024 г. издадени от лекар – нервни болести и в него като анамнеза е вписано: пациентката е претърпяла артроскопия на дясно коляно м.11.2023 г. като 40 дни е била с имобилизация в последствие използва патерица, като при стъпване на дясна пета се е появила болка в дясна пета с разпростр. По задна стр. чат на ДК до кръста, появила се е болка и изтръпване в 4-5-ти пръст на ДР, която се е разпространила нагоре към лакътя и плешката, провела 3 курса ФТ за дясно коляно.

- Амбулаторни листове, 2 бр. /л.158, 160/ за извършени прегледи и назначени изследвания. Първият от тях е издаден от лекар - ортопед на 02.04.2024г. и в него като анамнеза е вписано: проведена операция на 30.11.2023 г. по повод ходропатия на дясно коляно – направена хондропластика по метода на микрофрактурите. Оплаква се от лкк в дясна пета и глезен, в момента провежда физиотерапия назначена от невролог. Като обективно състояние е посочено – походка с дискретно накуцване, палпаторна болка по перонеланите сухожилия, засилваща се при дорзифлексия с мнение за продължаване на курса за физиотерапия. Рентген на ходило – без данни за костна увреда. Назначена е терапия за продължаване за 15 дни на използвани досега 123 ВНР, считано от 01.04.2024 г. В амб. л. издаден на 15.04.2024 г. издаден от лекар – ортопед и в него като анамнеза е вписано: на 30.11.2023 г. е направена артроскопия по повод скъсване на медиалния мениск, в момента се оплаква от болки в същото коляно – дясно, подуване, накуцваща походка. Като диагноза в двата амбулаторни листове е посочено – други вътреставни увреждания на колянната става.

- Амбулаторни листове, 3 бр. /л.27-29 – втора половина на преписката/ за извършени прегледи и назначени изследвания. Първият от тях е издаден от лекар - Физикална и рехабилитационна медицина на 22.05.2024г. и в него като анамнеза е вписано: оплаква се от болка в дясно Ахилесово сухожилие, съобщава и за болка в шията, ирадииращи по десен горен крайник. Като обективно състояние е посочено – палпадорна болка в областта на дясно коляно, шиен вертебрален синдром, напрегната параветребрална мускулатура. В амб. л. от 23.05.2024 г. издаден от лекар – ортопед и в него като анамнеза е вписано: на 30.11.2023 г. е направена артроскопия по повод скъсване на медиалния мениск. В момента се оплаква от болки в същото коляно – дясно, подуване. Накуцваща походка. В амб. л. от 28.05.2024 г. издаден от лекар - Вътрешни болести, Пневмология и фтизиатрия и в него като анамнеза е вписано: пациентката на 30.11.2023 г. е била оперирана по повод скъсване на медиален мениск. На дясна колянна става, в момента с оплаквания от болки, ограничени движения, подуване, накуцваща походка. Като диагноза в трите амбулаторни листове е посочено – други вътреставни увреждания на колянната става.

- Амбулаторни листове, 7 бр. /л.33-38 – втора половина на преписката/ за извършени прегледи и назначени изследвания. Първият от тях е издаден от лекар – нервни болести на 14.06.2024г. и в него като анамнеза е вписано: пациентката от 2-3 месеца се придвижва с патерица, при което се е появила болка и изтръпмване дясна част на врата с разпростр. към дясно ухо, плешка и рамо, слабост при повдигане на ръка, шум в дясно ухо и др. В амб. л. от 17.06.2024 г. издаден от лекар - Физикална и рехабилитационна медицина и в него като анамнеза е вписано: оплаквания от болка в дясно Ахилесово сухожилие, болка в шията, ирадииращи по десен горен крайник. В амб. л. от 17.06.2024 г. издаден от лекар – ортопед и в него като анамнеза е вписано: преди 5-6 месеца е направена артроскопия на дясна колянна става от тогава до сега с оплаквания от периодично подуване, болка и накуцваща походка, лекувана с НСПВС – без ефект. В амб. л. от 21.06.2024 г. издаден от лекар – ортопед и в него като анамнеза е вписано: пациентката е оперирана на 30.11.2023 г. по повод ходропатия на дясно коляно – направена хонропластика по метода на микрофрактурите, след проведени неколкократни физиотерапии – оплаква се от остатъчна болка по вътрешната страна на коляното.

- Протокол с резултати от кръвни изследвания от 05.07.2023г. /л.118/;

- Медицински протокол на ЛКК от 17.07.2023г. с диагноза: „Други вътреставни увреждания на колянната става“ и анамнеза: Снета по данни на пациента, която преди 45 дни си травмира дясното коляно..“ /л.121-122/

- Епикризи 2 бр. /л.60, 61/. Първата е от 26.10.2023г. за проведена „Физикална терапия рехабилитация при болести на опорно - двигателния апарат“ за лечение на „Последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник“, с описана анамнеза: „..снета по данни на пациента и наличната документация. Постъпва за първи път в отделението по повод подуване, болки и ограничена подвижност в дясно коляно. Болките се усилват при слизане по стълби. Съобщава за травма с усукване същото коляно през м. май. Провела два курса физиотерапия в доболнична помощ, като след последния е насочена за долекуване“. Втората епикриза е от 30.11.2023г. от Клиника по Ортопедия и травматология за артроскопска процедура „Други вътреставни увреждания на колянната става, ставна капсула“ и анамнеза: Пациентката е получила травма на дясното коляно преди 5 месеца. От тогава е с болка и затруднени движения при вървене, клякане. ... Консервативното лечение не е дало резултат. Насочена е за оперативно лечение“;

- Разчитане на резултати от ЯМР, 3 бр. /л.132, л.138 - преписка и л. 128 -дело/, в първото от 09.06.2023г. и във второто от 16.11.2023г. се съдържат идентични данни: „Запазен ставен конгруитет. Не се регистрират ту и кавитарни лезии /в обем на изследване/. Липсват данни за фрактури, костномозъчен едем и костни деструкции. Кръстни връзки: В сагитални, коронарни и специф режими: - ACL: проследима, без данни за руптурирания. Персистира хиперинтензен едем по конуитета и в зона на тибиална инсерция. - PCL: проследима по континуитета и в зона на инсерции - интактни. Менискуси: Не се дефинират сигнификантни интрасубстанционални патологични лезии. Колатерални лигаменти: Проследими, интактни. Оскъдно депо свободен ставен флуид в областта на медиален ретинакулум и рецесус.“. Третото разчитане е от 11.04.2024г. със заключение: „Състояние след хондропластика на медиален бедрен кондил по метода на микрофрактури /2023/. Малка зона на субхондрален костномозъчен едем в медиалния бедрен кондил, без данни за демаркиране на остеохондрална лезия с нормална дебелина на надлежащия хрущял. Леко повишено количество ставна течност“.

Със Заповед № 5101-03-68#5/13.05.2024 г. /л. 70/ Директорът на ТП на НОИ-Варна е наредил да се извърши разследване на злополуката, станала на 25.05.2023г. с Б. Б., като е определил и състав на комисията. В Протокол 2/14.05.2024г. от работодателя „СНЦ – Рента Кар“ ЕООД е направено възражение, че не се установява на посочената дата - 25.05.2023г., да е настъпило внезапно увреждане на здравето на Б., което да е станало по време и във връзка, или по повод извършваната от нея работа и да е причинило временна неработоспособност – работниците, от които са снети обяснения не са видели Б. да се е подхлъзвала или падала на посочената дата; не са установени данни за мокър под; няма данни на лицето да е оказвана лекарска или друга помощ; първият болничен лист е от 05.06.2023г.

След извършено разследване, обективирано в Протоколи от 14.05.2024г. /л.32-33/ и от 06.06.2024г. /л.27-31/, с Разпореждане № 5104-03-117/20.06.2024г. /л.16 от адм. преписка/, декларираната злополука с вх. № 5101-03-68 /17.04.2024 г., станала на 25.05.2023 г. с Б. Д. Б., е приета за трудова, тъй като злополуката е станала през работно време и при изпълнение на трудовите задължения като сервитьор. При отнасяне на мръсна посуда към кухненското помещение, Б. Б. се подхлъзва на мокрия под пред плота на миялната част, загубва равновесие и залита, при което изкривява десния си крак и остра болка прерязва коляното й. Вследствие на това получава „травма на няколко структури на коляното“ на десен крак, довела до нейната временна неработоспособност.

Разпореждането е връчено на „СНС - Рента Кар“ ЕООД на 24.06.2024г., като дружеството го е оспорило пред Директора на ТП на НОИ Варна с жалба вх.№ 5104-03-117#1/08.07.2024г., подадена в законоустановения срок /л.7-15/.

С оспореното Решение № 2153-03-120/08.08.2024г. Директорът на ТП на НОИ-Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна. Изложил е мотиви, че от съвкупната преценка на представените доказателства може да се направи обоснован извод за наличие на всички предпоставки по чл.55, ал.1 от КСО. Посочено е, че няма съмнение, че увреждането на здравето й е настъпило внезапно, че е довело до временна неработоспособност на пострадалата и че е налице причинна връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност. Относно възражението за липса на медицински документи в рамките на увреждащия работен ден е прието, че по-късното проявление на увреждането на здравето, вследствие от претърпения от лицето инцидент на работното място, не изключва трудовия характер на злополуката. Прието е, че травмата е осъществена при посочения от Б. механизъм на обекта, на който е полагала труд за дружеството, в хипотезата „през време и във връзка с извършваната трудова дейност“. Тези мотиви са обосновани с длъжностната характеристика на Б., поддържането на работното място в чист и изряден вид, което е част от нейните задължения. След като злополуката е станала, докато Б. е извършвала дейности, свързани с поддържането на работното място в чист и изряден вид – отсервиране на мърсна посуда, то това без съмнение има връзка с извършваната трудова дейност. Посочено е, че злополуката с осигурено лице по време на престиране на труд по съществуващо трудово правоотношение, следва да се приеме за трудова и в случаите, когато няма преки свидетели на инцидента, какъвто е настоящият. Изложено е, че правилно е прието, че е настъпила временна неработоспособност, въпреки липса на медицински документи – болничен лист по Наредба за медицинската експертиза, специално към датата на злополуката, и въпреки, че Б. е продължила да изпълнява трудовите си задължения. Б. не разполага с медицинска и каквато й да е друга документация специално от датата на инцидента, а представената такава е от по-късен етап. Но от събраните писмени обяснения и медицински документи е установено, че лицето се е лекувало след злополуката, но е правило това и през време на работа. Фактът, че Б. е продължила да извършва трудова дейност след инцидента, не променя факта за настъпила трудова злополука. Компетентният орган се е позовал на свидетелските показания на Д. К., С. Н. и Ц. С., че Б. е изпитвала болки и затруднения при извършването на работните й задължения. Прието е, че са налице достатъчно доказателства, че претърпяното от Б. на 25.05.2023 г. увреждане е травматично, а не в резултат на нетравматично увреждане по смисъла на §1, т.3 от ДР на Наредбата за медицинската експертиза, т.е. касае се за травма, която е настъпила внезапно, неочаквано и непредвидено, чрез еднократно външно въздействие/подхлъзване на мокър под/, предизвикало травма на няколко структури на коляното, на десен крак, което е довело до невъзможност пострадалата да продължи да упражнява възложената й трудова дейност като сервитьор, макар не непросредствено след настъпване на инцидента. По изложените съображения оспореното разпореждане е прието за законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и изискуеми реквизити, и след изясняване на релевантните факти.

С административната преписка е приложена и още една Декларация за трудова злополука подадена от Б. Б. на същата дата – 17.04.2024г., с вх.№ 5101-03-067 /л.110 преписка - втора половина/, за настъпила с нея злополука на 20.04.2023г. В декларацията Б. е посочила, че е постъпила на работа на 11.12.2017г.; професията й е сервитьор; Злополуката е станала в 16.15 ч. /като в този ден е била на смяна до 23.30ч./; в кухнята на „Хепи“ – Морска гара, пред студена кухня; на обичайното стационарно работно място, където полага труд и изпълнява служебните си задължения; при вземане на готова храна от студена кухня и сервиране на клиентите, като се е подхлъзнала на мокър под, при което рязко е усукала първо навътре, после навън десен крак, с последвали вътреставни увреждания на дясна колянна става. Като последица е посочена временна неработоспособност в резултат на злополука по чл.55 ал.1 от КСО.

С Разпореждане № 5104-03-83/25.04.2024г. /л.114 от адм.преписка/, декларираната злополука с вх. № 5101-03-67/17.04.2024 г., станала на 20.04.2023 г. с Б. Д. Б., не е приета за трудова, тъй като полученото от нея увреждане - усукване на десен крак при падане след подхлъзване на мокър под по време на работа и при изпълнение на трудовите си задължения като сервитьор, не е довело до временна неработоспособност, документирана с болничен лист.

В настоящото производство от оспорващата Б. допълнително са представени:

- Амб. л. от 27.06.2024 г. /л.135/ издаден от лекар – обща медицина и в него като анамнеза е вписано: продължава да има болки в обл. На коляното, при направена КАТ – установен едем на костен мозък, провежда терапия с миорелаксант и НСПВС, заради радикулопатия, идва за талон за продължаване на временната нетрудоспособност. Като диагноза в амб. листове от 17, 21, 24.06.2024 г. е посочено други вътреставни увреждания на колянната става, а в амб. л. от 14.06.2024 г. е посочено като диагноза увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия. В амб. л. от 27.06.2024 г. като диагноза е посочено други уточнени нарушения в плътността и структурата на костите.

- Амбулаторни листове, 5 бр. /л.197-199, 202-203/ за извършени прегледи и назначени изследвания. Амб. листове издадени на 01.07.2024 г. и 02.07.2024 г. издадени от лекар - ортопед и вътрешни болести, като анамнеза е вписано: преди 5-6 месеца е направена артроскопия на дясна колянна става, от тогава до сега с оплаквание от периодично подуване, болка и накуцваща походка, болки в дясното коляно. В амб. л. от 04.07.2024 г. издаден от лекар – нервни болести и като анамнеза е вписано: пациентка, която 2-3 месеца след придвижване с патерица се е появила болка и изтръпване дясна част на врата с разпростр. към дясно ухо, плешка и рамо, слабост при повдигане на ръка ,шум в дясно ухо, персистира дискомфорт във врата. В амб. л. от 10.07.2024 г. издаден от лекар - Физикална и рехабилитационна медицина, като анамнеза е вписано: оплаква се от болка и скованост в дясна колянна става. Обективното състояние на пациентката е описано като анталгична походка, деформирани коленни стави, палп. Болка по проекции на ставни цепки, ограничен и болезнен ОД в ЛКС и ДКС, с крепитации, мускулна хипотрофия. Като диагноза в амб. листове от 01, 02, 10.07.2024 г. е посочено други вътреставни увреждания на колянната става, а в амб. л. от 04.07.2024 г. е посочено като диагноза увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия.

- Амбулаторен лист издаден на 17.08.2024 г. от лекар - вътрешни болести, нефрология, като анамнеза е вписано: на 30.11.2023 г. пациентката е оперирана по повод скъсване на медиален мениск. на дясна колянна става, в момента с оплакване от болки, ограничени движени, подуване, накуцваща походка. Основната диагноза е посочена като други вътреставни увреждания на колянната става.

- Амбулаторни листове, 4 бр. /л.210-213/ за извършени прегледи и назначени изследвания. Първият от тях е издаден от лекар - физикална и рехабилитационна медицина, в който като анамнеза е вписано: оплаква се от болка и скованост в дясна колянна става, ограничена флексия и екстензия. В следващия амб. лист, от 18.09.2024г. издаден от лекар - нервни болести, като в анамнеза е отразено: пациентката е с оплаквания от болки и ограничени движения в кръста с разпростр. по задно-стр. част на ДК до петата. В амб. л. от 19.09.2024 г. издаден от лекар – ортопед, като в анамнеза е отразено: с оплакване от болки в дясно коляно, периодично подуване от около 1 година, направена е артроскопия на същото коляно преди 10 месеца – направена е хондропластика, оплаква се от подуване след физическа активност и накуцваща походка. В амб. л. от 25.09.2024 г. издаден от лекар – нервни болести, като в анамнеза е отразено: пациентка, която е с оплаквания от болки и ограничени движения в кръста с разпростр. по задно-стр. част на ДК до петата, контролен преглед с подобрение. В амб. листове от 03.09.2024 г. и 19.09.2024 г. основната диагноза е посочена, като други вътреставни увреждания на колянната става, а в амб. л. от 18.09.2024 г. 25.09.2024 г. основната диагноза е посочена, като увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.

- в Амбулаторен лист от 08.10.2024 г. на л. 216, издаден от лекар – нервни болести, като в анамнеза е вписано: с оплаквания от болки и ограничени движения в кръста с разпростр. по задно-стр. част на ДК до петата, ПЗ-МРТ на С-прешлени – 30.06.2024 г. Основната диагноза е посочена – увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.

- в Амбулаторен лист от 29.11.2024 г. на л. 217, издаден от лекар – ортопед, като в анамнеза е вписано: пациентката е оперирана на 30.11.2024 г. по повод ходропатия на дясно коляно – направена хонропластика по метода на микрофрактурите, след проведени 2 курсов магнит – с повлияване за около 2 месеца, от няколко седмици рецидив на оплакванията. Основната диагноза е посочена, като други вътреставни увреждания на колянната става.

- Амбулаторни листове от 07.03.2025 г. и 02.04.2025 г. на л. 218-219, издадени от лекар – нервни болести, като в анамнеза е вписано: пациентка, която е с оплаквания от болки и ограничени движения във врата с разпростр. по тила и дясна плешка и ръка, ПЗ- МРТ на С-прешлени – 30.06.2024 г., данни за ДХ на С5-6, изгладена шийна лордоза, цервикоартроза. Основната диагноза е посочена, като увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия.

-Медицински протокол ЛКК от 28.05.2024г. на л. 30 /преписка - втора половина/ за продължаване на временната неработоспособност с още 30 дни, считано от посочената дата;

-Магнитно-резонансна томография от 12.06.2024г. на л.30 /преписка - втора половина/ със заключение: Костно-мозъчен едем на медиалния кондил и медиалното тибиално плато. Хондропатия 1 ст. Инкомплетна лезия на медиален менискус – 2 ст. Малка медио-патерална плика.;

-Болничен лист от 24.06.2024г. на л. 61 /дело/ за отпуск от 30 календарни дни и диагноза: Други вътреставни увреждания на колянната става; Общо заболяване; и

-ЕР № 303/20.06.2024г. на ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност след 27.05.2024г. с още 30 дни;

-20 бр. рецепти на л.64-68 първата от които издадена на 27.04.2023г., а останалите след 01.06.2023г. до 29.01.2024г.;

-17 бр. фактури за заплатени от Б. суми за изследвания, лекарства и консумативи в периода 03.07.2023г. – 19.12.2023г. /л.69-80/; и

-25 бр. касови бонове за извършени плащания в периода 04.07.2023г. – 31.01.2024г. /л.81-гръб-83/.

От представени Писмо изх. № 25011536/20.02.2025 г. от Дирекция „Инспекция по труда“-Варна и Протокол за извършена проверка № ПР2419112/30.05.2024 г. /л.220-222/, се установява, че на дати 20.04.2023г. и 25.05.2023г. Дирекция „ИТ“-Варна не е извършвала проверки на „СНС -Рента Кар“ ЕООД. Такава е извършена на 16.05.2024г. по инициатива на ТП на НОИ-Варна, във връзка със станал инцидент на 25.05.2023г. с лицето Б. Б.. При проверката са приети за установени нарушения на трудовото законодателство, въз основа твърденията в подадената декларация за трудова злополука, както и отсъствие в обекта на екземпляр от утвърден правилник за вътрешния ред, като в тази връзка на дружеството са дадени съответните предписания. Представено е НП №03-2400169/24.06.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.403а, ал.1 КТ на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл. 415а, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. л.224-225/.

В хода на съдебното производство от заинтересованата страна са представени допълнително писмени доказателства по опис:

-Графиците за явяване на работа през м.05.2023г. и два дневни отчета на Б. Б. от 26.05.2023 г. и от 03.06.2023 г., които установяват, че е в „Д“ – дълга смяна от 11.00 ч. до 23.30 ч., но Б. е работила до 17.24 ч. на 26.05.2023 г. и до 18.09. ч. на 03.06.2023 г., предвид влошеното й здравословно състояние/л.192-194/.

-Медицински протокол ЛКК от 02.07.2024г. за продължаване на временната неработоспособност с още 30 дни, считано от 27.06.2024 г. /л.200-201/;

-Молби за отпуск от Б. Б. – 3 бр. и болнични листове – 9 бр., се съдържат в преписката и са описани по-горе /л.145 – 150/;

-1 бр. обяснения на Б. Б. за трудова злополука на 25.05.2023г. /л.137-138/.

По делото са допуснати и разпитани две групи свидетели: М. С. П. и Й. М. Д. – по искане на жалбоподателя; С. И. Д. – водена от заинтересованата страна.

В показанията си свидетелката П. излага, че познава Б. Б. от работата си като един от заместник – управителите на „Хепи“ – Морска гара. Заявява, че няма спомен по време на нейна смяна през 2023г. да е ставал някакъв инцидент с Б., нито има спомен за такъв конкретно през месеците май и юни. Свидетелства, че управителят, който е на смяна дава разрешение на персонала при необходимост да отиде на лекар, като се е случвало други сервитьори да са искали от нея да си тръгнат по-рано, поради някакъв проблем, но конкретно за Б. няма спомен. Заявява, че когато някой има заявен здравословен проблем, се търси заместник от тези, които почиват, както и от другите две заведения – „Севастопол“ и „Бурата“. Обяснява, че дълга смяна означава от 11.00-11.30 часа до 22.30 часа, след което кухнята спира работа. На въпрос на пълномощника на заинтересованата страна – адв.Г., свидетелката заявява, че според предявените й вайбър чатове на 28.05.2023 г. Б. е искала да отиде по-рано на работа, но свидетелката й е казала да отиде за 12.00 ч., защото времето е лошо.

В показанията си свидетелят Д. излага, че познава Б. Б. от работата си като един от заместник – управителите на „Хепи“ – Морска гара. Заявява, че няма спомен по време на нейна смяна през 2023г. да е ставал някакъв инцидент с Б., нито има спомен за такъв конкретно през месеците май и юни. Заявява, че когато някой служител има здравословни проблеми заместник-управителят го пуска да отиде на лекар, съответно намират служител, който да го замести. Посочва, че графиците за смени на служителите се изготвят и оповестяват във вайбър групи. Свидетелят не си спомня какво означава буквата „Д“ в графика за работа на служителите, както и за кореспонденция по вайбър с Б. през месец юни 2023 г.

В показанията си свидетелката Д. излага, че се познава с Б. Б. от 2017 г. в „СНС - Рента Кар“ ЕООД. Посочва, че е запозната за настъпило увреждане на здравето на Б. от 20.04.2023 г., което е падане и е възприела непосредствено. Второто падане на Б. свидетелката заявява, че се е случило на 25.05.2023 г., за което е научила на следващия ден. Споделя, че са се срещнали с Б. на 26.05.2023 г. в съблекалнята на ресторанта, когато е видяла, че коляното й е подуто. Б. й е обяснила, че се е случило пред миялното помещение, когато е носила чиниите. Свидетелката си спомня, че на проведената оперативка на 26.05.2023 г. Б. не е могла да си свива добре коляното, като се е била подпряла на един стол, било е видимо, че усеща болка. Заявява, че Б. е уведомила за случилото се М. Р., като е искала да я освободи от дългата смяна, но не е успяла да намери кой да я замества, поради което се е наложило да си изкара до край смяната. Свидетелката заявява, че Б. е куцала, като не се е оправила, но е трябвало да продължи да работи. Заявява, че след инцидента Б. е имала болки в коляното и подуване, като трудно е изпълнявала служебните си задължения, като през месец юни 2023 г. е излязла в болничен. По време на работа е куцала, докато изпълнява задълженията си, като свидетелката посочва, че не всички райони са били близо до кухнята. Посочва, че при здравословен проблем на някой от служителите, се уведомява управителя на смяна, който ако не намери някой да замества служителя, отказва да го освободи. Свидетелката уточнява, че дългата смяна е от 10.00 ч. докато затвори ресторантът, другата смяна е от 11.00 ч. и третата от 12.00 ч., докато затвори ресторантът.

С оглед указаната доказателствена тежест, по искане на жалбоподателя по делото е допусната СМЕ. Такава е изготвена от в.л. д-р К. Д. - ортопед-травматолог в ДКЦ „Чайка“ ЕООД и МЦ „Медикал лайф“ ЕООД.

В обстоятелствената част на СМЕ вещото лице е описало подробно представената от жалбоподателката медицинска документация и съобразно снетите анамнези и твърденията на жалбоподателката е дал своето заключение, в следния смисъл:

Остеохондроза на коляното представлява дегенеративно-дистрофично заболяване, което засяга растежната /епифизарна/ костна тъкан и хрущялните структури на колянната става. Това състояние най-често се развива в детска или юношеска възраст, но при определени условия може да се прояви и при възрастни индивиди. Остеохондрозата е мултифакторно заболяване, в чието развитие участват както вътрешни, така и външни фактори. Външните фактори – микротравми и хронично претоварване, неправилна биомеханика на движение, недостатъчна мускулна стабилизация на коляното. От приложените медицински документи по делото и резултатите от ЯМР изследванията на Б. от 09.06.2023 г. и от 16.11.2023 г., според вещото лице, с голяма вероятност може да се твърди, че същата е страдала от остеохондроза на хрущяла на дясно коляно преди 25.05.2023 г. Посочено е, че липсват обективни данни за прясно настъпили увреждания. Вещото лице е посочило, че са много факторите, които могат да доведат до ескалиране на симптоматиката и оплакванията от пациенти с остеохондроза на колянната става, а от там и до състояние на временна неработоспособност. Най-често такива фактори са повишена физическа активност, травми, хормонален дисбаланс, вирусни заболявания дори смяна на обувките, с които ежедневно се ходи.

Вещото лице посочва, че при извършената артроскопия на 30.11.2023 г. не може да се отговори с каква давност са уврежданията на ставата. Процесните увреждания се характеризират със ставен излив, кръв и/или коагулуми в ставната течност, реакция на синовията. Такава находка вещото лице посочва, че не е описана. Според вещото лице тези прояви обикновено отзвучават след 3-4 седмици при адекватно лечение. След 2-3 месец увреденият участък от хрущяла променя цвета си/леко посивява/ и в зависимост от нюанса може да се предположи давността на увредата с точност 1-2 месеца, но това не е записано в оперативния протокол. Но към момента на операцията увредата на хрущяла не може да се счита за прясно.

Съгласно заключението, Синдромът на медиопателарна плика представлява патологично състояние, при което една вродена или придобита синовиална гънка в медиалната част на капсулата на колянната става предизвиква болка, механични оплаквания и нарушена функция. Вещото лице е посочило, че макар пликата да е анатомично нормален остатък от ембрионалното развитие, при определени условия тя може да стане фиброзирана, удебелена и да влезе в контакт с феморалния кондил или пателата, което води до възпаление и симптоматика. В ембрионалното развитие ставната кухина първоначално е разделена чрез синовиални септи, които по-късно регресират и се резорбират. В някои случаи обаче остатъци от тези структури персистират като синовиални гънки или плики – медиална, супрапателарна, инфрапателарна и латерална. Посочено е, че от всички тях медиалната плика е най-често клинично значима. Основната причина за развитие на синдрома е повтаряща се микротравма или механично дразнене, което води до фиброзиране, удебеляване и възпаление на медиалната плика. Предразполагащи фактори включват интензивна физическа активност /бягане клякания, скачане/, повтарящи се натоварвания върху колянната става, травма /директен удар или натиск върху предната част на коляното/, биомеханични нарушения – пателофеморална дискинезия, гени варус/валгус и др. Вещото лице е посочило, че симптомите на синдрома могат да наподобяват други вътреставни заболявания, поради което често води до забавена или погрешна диагноза. Най-честите оплаквания включват – дифузна болка в предномедиалната част на коляното, особено при флексия/екстензия, крепитации или щракане при движение, усещане за блокиране или „заключване“ на коляното. Понякога има палпаторна чувствителност над медиалния пателофеморален регион, ограничена подвижност и субективно усещане за нестабилност.

От приложените медицински документи, вещото лице е направило извод, че Б. не страда от синдром на медиопателарната плика на дясно коляно. При МРТ се открива малка медиопателарна плика, а в оперативния протокол от 30.11.2023 г. не се споменава за нея. Не се описва находка характерна за синдрома. На последното ЯМР изследване също няма данни за развиващ се синдром, който да е резултат от травма. В хода на лечението някои специалисти поставят диагноза „Синдром на медиопателарната плика“ без обективно да се аргументират за това.

На въпроса: „Може ли по медицински критерии да се установи дали травмата, за която на Б. Б. е издаден болничен лист за временна неработоспособност Е20230477959/05.06.2023 г. е настъпила на 05.06.2023 г. или преди тази дата?“ вещото лице е дало заключение, че не може по медицински критерии да се определи с точност оплакванията на пациента дали са в резултат на травма или обострено дегенеративно заболяване, поради припокриване на голяма част от симптоматиката. При ненавременна потърсена медицинска помощ /първите 2-3 дни/ датирането на травмена болест е изключително трудно. В тези случаи се възприемат данните от анамнезата, които не винаги са достоверни. В конкретния случай вещото лице е посочило, че според субективните данни и тези от обективния медицински преглед на 05.06.2023 г. състоянието на г-жа Б. предполага временна неработоспособност, за което правомерно е издаден болничен лист.

Експертизата уточнява, че от приложените медицински документи по делото към момента на изготвяне на заключението не са налице такива, установяващи временна неработоспособност на Б. преди 05.06.2023 г.

На въпроса: „Може ли по медицински критерии от представените медицински документи по делото да се установи на коя дата и по какъв начин е настъпила травмата, описана в тях“?“, вещото лице посочва, че отговорът на този въпрос корелира с този на въпрос 4. Дава заключение, че не може по медицински критерии и по наличната медицинска документация по делото да се определи датата на описаната травма или обостряне на дегенеративно заболяване. Що се отнася до симптоматиката при обективните прегледи на 01., 05 и 07.06.2023 г. няма пълна корелация с механизма на травмата, описана от Б..

В съдебно заседание вещото внася допълнителни разяснения, че остеохондрозата на Б. представлява хронично заболяване, което се е обострило постепенно в резултат на физически натоварвания от статично и динамично усилие. Пояснява, че остеохондрозата е износване на хрущяла. Както тежко физическо натоварване, така и травмата може да доведе до обостряне. На 01.06.2023 г. Б. се обръща към ортопед, които констатации отговарят на описанието от г-жа Б. на механизма на травмата – че първо е завъртяла коляното на една страна, а после на друга страна. От ЯМР на 09.06.2023 г., което според вещото лице се вижда, но не е описано от разчитащия, още тогава се виждат не едно, а две остеохондрични огнища. Но на практика няма данни за торсионна травма от описанието на ЯМР на 09.06.2023 г. Впоследствие се правят още 4 ЯМР, където се описват остеохондрични изменения на ставата, в които също няма данни за нарушение на връзковия апарат. Пояснено е, че когато имаме торсионна травма, страдат връзките, при които няма нарушаване. Посочено е от вещото лице, че разкъсана връзка, ако е изцяло скъсана, тя никога не зараства сама, а с оперативно лечение. Ако е прокъсана, т.е. частично разкъсана, минималният период за зарастването й е 25 дни. Вещото лице е посочило, че хондропатия се придобива най-често в детско-юношеската възраст, като са сходни белезите с остеохондрозата, но се касае за по-слаб хрущял при израстването на юношата. А когато се появява при 40-годишен човек, както е в случа, според вещото лице това е остеохондроза. Вещото лице е посочило, че са налице данни за издаден болничен лист с диагноза, която съответства на травматичното увреждане.

На поставени в о.с.з. въпроси от ответника, вещото лице изрично отговаря, че са налице данни за травматично увреждане, във връзка с което правомерно е издаден болничен лист със съответна на същото диагноза. Обобщава, че на фона на хроничното заболяване на Б. настъпва травматичното заболяване, и затова се издава болничен лист, който е правилен.

Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане. Решението на Директора на ТП на НОИ – Варна е връчено на дружеството, с обратна разписка, на 12.08.2024г. Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО /подадена е чрез органа на 19.08.2024г./ и е насочена срещу годен за оспорване акт, съгласно цитираната норма.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение № 2153-03-120/08.08.2024г. е издадено от териториално и материално компетентния по смисъла на чл.117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б. „г“ от КСО ръководител на ТП на НОИ – Варна, при условия на заместване и предоставени правомощия със Заповед № 21907/30.07.2024г. / л.165/ на Подуправителя на НОИ-София. Потвърденото с него Разпореждане № 5104-03-117/20.06.2024г. е постановено от длъжностно лице по смисъла на чл.60 от КСО – старши инспектор М. К.. В този смисъл, възражението на жалбоподателя за нищожност на оспореното решение е неоснователно.

Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, при изложени подробни мотиви за формирания от решаващия орган извод за наличието на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Волята на административния орган е ясна и непротиворечива, като мотивите кореспондират изцяло с диспозитива на решението.

Съдът намира, че в производството по издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място, производството по разследване на декларираната от Б. Б. злополука, съобразно изискването на чл. 7, ал. 1, изр. второ от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, е стартирало с издаване на заповед от директора на ТП на НОИ – Варна, като изискването проверката да се извърши от органите на НОИ съвместно с органите на Инспекция по труда, предвидено в чл. 58, ал. 1 от КСО, е изпълнено с оглед определения състав на комисията, разследваща злополуката, чрез включване на представители на съответните органи и институции. На следващо място, в развилото се пред длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Варна производство по квалифициране на настъпилата злополука като трудова, и при издаването на оспореното решение, са обсъдени всички релевантни обстоятелства, както и всички налични доказателства, представени в производството по разследване на злополуката, в съответствие със задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК, като са изложени подробни мотиви, с които е обосновано крайният извод за настъпила трудова злополука. Съдът приема, че компетентният административен орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до ограничаване правото на защита на заинтересованото лице, или недопускането на които би довело да различен резултат от постановения, поради което съдът приема, че липсват отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Изложените в обратната насока доводи в жалбата са неоснователни. Последните, макар и формално очертани като допуснати съществени процесуални нарушения, по своята същност представляват възражения срещу материалната законосъобразност на решението, и твърдения за липса на осъществен фактически състав на трудова злополука. От друга страна, соченото от жалбоподателя невъзприемане на възраженията му в хода на административното производство и липсата на обсъждане на всяко едно от тях от страна на решаващия орган, не представлява само по себе си съществено процесуално нарушение, предвид изложените подробни мотиви в акта.

При преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени и при правилно приложение на материалния закон, по следните съображения:

Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие върху тялото и организма, или нетравматично. Трудовата злополука, по даденото в чл.55 ал.1 от КСО определение, е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Следователно, фактическият състав на трудовата злополука, изведен от цитираната норма включва: осигурено лице; внезапно увреждане на здравето /неочаквано, външно и непредвидимо, еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост или нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло/; настъпила като последица временна неработоспособност, трайна неработоспособност или смърт; причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат; функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа или условията на труд. По отношение на последния елемент следва да се отбележи, че за да се приеме дадено увреждане за трудова злополука, е необходимо наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо - да е настъпило през време на извършваната работа и второ - да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

По делото не е спорно, че към деня на злополуката – 25.05.2023г., пострадалото лице е осигурено за всички осигурени социални рискове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (в т. ч. и трудова злополука), като работещо по трудов договор със „СНС -Рента Кар“ ЕООД.

От жалбоподателя се оспорва, че на посочената дата е настъпило внезапно увреждане на здравето като първи белег на трудовата злополука, съгласно легалното определение на чл.55, ал.1 от КСО. За да е налице "внезапно" увреждане, същото следва да е настъпило изведнъж, в резултат на непредвидено външно вредоносно въздействие върху човешкия организъм. Такова е именно въздействието при механизма на декларираната от Б. злополука на 25.05.2023г., който настоящият състав намира за установен от събраните в хода на производството доказателства. За настъпилото на посочената дата травматично увреждане свидетелстват както многобройните медицински документи, така и показанията на свид. Д.. Същите кореспондират и със заключението на изготвената СМЕ, вкл. поясненията на вещото лице в о.с.з., категорично сочещи, че наред с хроничното заболяване на Б. са налице данни и за настъпила травма, довела до обостряне на остеохондрозата. Първият от визираните медицински документи е амбулаторен лист, издаден на 01.06.2023г. Вписаната в него анамнеза „контузия с навяхване на ляво ходило“, очевидно представлява фактическа грешка, както поради цялата последваща документация, касаеща колянна става, така и поради вписаното в самия амбулаторен лист в графа обективно състояние: „..болки в едиалната колатерална връзка“, представляваща една от четирите основни връзки в коляното. Първият болничен лист е от 05.06.2023г., с посочена диагноза: „Травма на няколко структури на коляното“ и причина: „Злополука – нетрудова“. Тези доказателства явно кореспондират с декларираните от Б. дата и механизъм на настъпване на травмата. Съгласно вещото лице, притежаващо необходимата специалност, са налице данни за травматично увреждане, във връзка с което правомерно е издаден болничен лист със съответна на същото диагноза. В случая събитието е инцидентно/непредвидено/еднократно, такова, което не е провокирано /резултат/ от отсеохондроза. Следва да се има предвид, че внезапно не означава само това увреждане, което настъпва мигновено или по-точно, проявлението му се усеща мигновено – това е една от семантиките на думата внезапно, но не и единствената. Внезапно е и всяко ненадейно, неочаквано, еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, каквото в случая е установено. Амбулаторният лист и болничният лист са доказателство и свидетелстват за злополука, която може обосновано да се приеме, че е станала на 25.05.2023г. тъй като същите са с дата приблизително 5, респективно - 10 дни след инцидента. Т.е. житейски и медицински обосновано може да се приеме, че на 25.05.2023 г. е настъпил инцидент. В издадения на 08.06.2023г. амбулаторен лист /л.100 преписка/, д-р З., като анамнеза е записал: „От 20 дни, след подхлъзване получава травма на коляното“, а като обективно състояние: „Оток, ограничени и болезнени движения. Напрегната и болезнена мускулатура.“. Амбулаторните листове едностранно обвързват темпорално настъпила травма в края на м. май.2023г. Това изрично е посочено и в Епикризата от 26.10.2023г. където е отразено: „…Съобщава за травма с усукване на същото коляно през м.май“, а в епикризата от 30.11.2023г. се съобщава за травма на дясно коляно от преди 5 месеца“. В амбулаторен лист от 22.06.2023 г. и от 29.06.2023 г. в анамнеза е записано, че преди месец пациента си травмира дясното коляно, който период приблизително съвпада с датата на трудовата злополука на 25.05.2023 г. В амбулаторен лист от 04.07.2023 г. е посочено в анамнезата, че с оплаквания от болка, оток и ограничена подвижност в дясно коляно от около месец и половина с ограничени активни движения, който период също съответства на злополуката от 25.05.2023 г. Тези изводи се потвърждават и от амбулаторен лист от 11.07.2023 г., в който в анамнеза е отразено, че пациента преди около 45 дни си е травмирала дясното коляно. В по-голямата част от цитираните амбулаторни листи, като основна диагноза е посочено – други вътреставни увреждания на колянната става. Описаното в медицинската документация обективно състояние, действително установява настъпило увреждане на здравето на Ба., както и неговия първоизточник и приблизителен период на настъпване, който съвпада с датата на инцидента. Както се посочи по – горе, наличието на травматично увреждане се установява, както от обясненията, дадени от колеги на Б. в хода на административното производство, така и от разпитаната по делото свидетелка С. И. Д.. Показанията й изцяло коренспондират със събраните медицински документи: амбулаторни листи, медицински прегледи, болничен лист за временна неработоспособност, и са логични, последователни, обективни и житейски правдоподобни. Свидетелката Д. не е възприела непосредствено как се е получила травмата на Б., но е видяла резултата от травмата – подутото коляно, фактът, че на следващия ден - 26.05.2023 г. Б. не е могла да си свие коляното и е била подпряна на един стол по време на оперативката, чувствала е болка. Показанията на свидетелите – М. П. и Й. Д., съдът не кредитира, тъй като същите са субективни, предвид служебната ангажираност на лицата с жалбоподателя, и в същото време – непоследователни и уклончиви. В голяма част от показанията си двамата свидетели заявяват, че не си спомнят какво се е случило, а в друга – отговорите им представят принципни положения, необвързани с конкретиката на казуса. Независимо от заеманата от свидетеля Д. длъжност в дружеството, същият заявяват, че не е сигурен какво означава „дълга смяна“ и как същата бива отразявана в графиците.

Следващите основни белези на трудова злополука също са налице, тъй като внезапното увреждане на здравето на Б. безспорно е довело до временната й неработоспособност. Изводът се обосновава при съвкупната преценка на кореспондиращите си писмени доказателства /медицинска документация/, свидетелските показания на свид. Д. относно състоянието на Б. непосредствено след злополуката и заключението на вещото лице, категорично обосноваващо правомерност на издадения болничен лист. Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, от ЛКК, от ТЕЛК и от НЕЛК /чл.103, ал.2 от ЗЗдр и чл.3, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза/. В чл.6, ал.1 и ал.2 от НМЕ е регламентирано, че временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради общо заболяване; злополука; професионална болест; отстраняване от работа по предписание на здравните органи и т. н, като отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето. Предвидено е, че при временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК.

Цитираната нормативна уредба установява, че неработоспособността се установява от органите на медицинската експертиза и се удостоверява с издаването на болничен лист, какъвто в случая е налице, при това издаден правомерно, съгласно заключението на експертизата. Неоснователно жалбоподателят твърди, че след като Б. е продължила да изпълнява трудовите си задължения, както на 25.05.2023 г., така и през следващите дни, то е налице липса на настъпила временна неработоспособност. От доказателствата по делото се установява, че Б. е изпълнявала трудовите си функции, но е била затруднена, като същевременно е уведомила заместник-управителя на ресторанта за нуждата да бъде заместена. Тъй като не е бил намерен заместник /евентуално предвид натовареността на дните около 24.05./, е изкарала смяната си до края. Следващите дни Б. е продължила да работи, въпреки че е накуцвала, и това е било видимо за околните. В ресторанта е съществувала теоретично възможност служител да си тръгне от работа, но ако се намери кой да го замести, като намирането на заместник е било в голяма степен ангажимент на съответния служител. В случая е нямало кой да замести Б. за няколко дни, поради което се е наложило да изпълнява трудовите си задължения, въпреки настъпилата травма и дискомфорта, който е изпитвала. Явно несправедливо и несъответно на целта на закона, би било да се приеме, че понеже е дала приоритет на възложената й трудова дейност и интересите на работодателя пред личния здравен комфорт и необходимостта от лечение, Б. да следва да бъде третирана по-неблагоприятно, отколкото ако е била преустановила трудовата си ангажираност и е пристъпила към незабавно лечение.

Несподеляем е и доводът на жалбоподателя за липса на временна неработоспособност, поради липсата на медицински документ, и по-конкретно на болничен лист по Наредба за медицинската експертиза, към датата на злополуката. Действително, пострадалата не разполага с медицинска и каквато и да е друга документация специално от датата на инцидента – 25.05.2023 г., което обяснява и заключението на СМЕ по т.5. В конкретния случай от представените по делото писмени доказателства: амбулаторен лист № 2315230369Е9/01.06.2023 г. /л. 58/; болничен лист за временна неработоспособност № Е20230477959/05.06.2023г., №Е20230887275/20.06.2023г.,№Е20232376930/14.08.2023г.,№Е20232305883/17.08.2023г., №Е20230478094/10.10.2023г., №Е20233186178/26.10.2023г., Епикриза от извършено на 19.10.2023 г. и от 30.11.2023 г. оперативно лечение се установява, че в периода след 25.05.2023г. лицето се е лекувало и е било неработоспособно по причини, пряко свързани с травма на коляното. В тази връзка следва да се отчете и заключението на вещото лице, съгласно което травмата, настъпила в резултат на настъпилия инцидент, не е резултат от остеохондроза. В случая, според субективните данни и тези от обективния медицински преглед на 05.06.2023 г., вещото лице е посочило, че състоянието на Б. предполага временна неработоспособност, за което правомерно е издаден болничен лист. В съдебно заседание на въпрос на процесуалния представител на ответника, вещото лице е отговорило, че са налице данни за издаден болничен лист с диагноза, която съответства на травматичното увреждане. Тези обективни данни сочат безспорно за внезапно увреждане на здравето, което би могло са се обвърже темпорално с датата 25.05.2023г.

Съдът приема за доказано, и че декларираната от заинтересованата страна злополука /травматично увреждане на здравето/, е станала на 25.05.2023г. през време и във връзка/по повод на извършвана от лицето работа за работодателя „СНЦ Рента кар“ ЕООД, т.е. при наличие на функционална връзка на настъпилото увреждане на здравето и изпълнението на възложена трудова функция по трудовото правоотношение. Тази връзка има функционален характер, тъй като увреждането настъпва при изпълнението на работата, макар и да не се предизвиква от него. За изясняване на този въпрос се съобразява както фактическата обстановка, при която е настъпило увреждането, така и какви са били задълженията на пострадалия съобразно трудовата функция, която е имал. Две са формите, в които може да се прояви връзката между внезапното увреждане и изпълняваната по трудовото правоотношение работа, като в случая се установява първата форма - увреждането е настъпило през време на работа и във връзка с нея. Изискването увреждането да е настъпило през време на работа означава то да е станало през работното време на работника, а изискването увреждането да е настъпило във връзка с изпълняваната работа - да е при непосредствено изпълнение на работата. Налице е пряка функционална зависимост между настъпилата временна неработоспособност и извършваната от лицето работа. Не е спорно, че в деня на инцидента – 25.05.2023 г. Б. Б. е била “дълга смяна“, което се потвърждава от приложения график за периода от 22.05.2023 г. до 28.05.2023 г. /л.192 дело/. От доказателствената съвкупност разумно следва извод, че злополуката е настъпила в ресторант „Happy“ - Морска гара Варна, като Б. е изпълнявала трудовите си задължения - отнася мръсна посуда към кухненското помещение, при което се подхлъзва на мокрия под пред плота на миялната част, загубва равновесие и залита, при което изкривява десния си крак и усеща остра болка в коляното. Съгласно длъжностна характеристика за длъжността „сервитьор“ в ресторант „Happy“ /л.35/, целта на позицията е да обслужва клиенти според вътрешнофирмените стандарти, основна отговорност е грижа за клиента, да отговаря за изпълняване на поръчките в указаното време. Т.е., очевидно настъпилата травма е в пряка причинно – следствена връзка с изпълнение на задълженията на Б. по трудовото й правоотношение. В практиката на ВАС при тълкуването и прилагането на нормата на чл. 55 КСО се приема становището, че не следва строго ограничително да се изследват и квалифицират фактите, при които е настъпила злополуката, а същите да се анализират цялостно, всеобхватно и мащабно с цел тяхното обосновано подвеждане под действието на закона. В настоящия случай анализът на всички доказателства води до извод за настъпване на злополуката през време и във връзка с извършваната работа в интерес на предприятието, от което следва, че са налице всички предвидени от закона материално-правни предпоставки за квалифициране на злополуката като трудова.

От друга страна, няма никакви индиции, всъщност и твърдение, че пострадалата умишлено е увредила здравето си – обстоятелство, което съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от КСО, дисквалифицира злополуката като трудова. Установено е травматично увреждане, т. е. касае се за травма, която е настъпила внезапно, неочаквано и непредвидено, чрез еднократно външно въздействие. Не се установява пострадалата да е съзнавала и да е искала и целяла настъпването на вредоносния резултат.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, основаващо се на представените в хода на административното производство болнични листове, в които злополуката е вписана като нетрудова. Болничният лист е акт на органите на медицинската експертиза по чл. 103, ал. 1 от Закона за здравето и включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност. Установяването на причинната връзка при травматично увреждане се извършва също от органите на медицинска експертиза, но след приемането на злополуката за трудова, което става с разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО. От представените 14 болнични листи е видно, че органите на медицинската експертиза категорично и непротиворечиво са приели, че се касае за травматично увреждане, причинило временна неработоспособност на осигуреното за всички осигурителни рискове по трудово правоотношение лице Б. Б.. Дали увреждането е свързано с полагания от лицето труд, респективно - дали злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО е въпрос, който съгласно чл. 60, ал. 1 КСО е изцяло в компетентността на органите на НОИ. Съгласно практиката на ВАС при разрешаване въпроса за причинната връзка при настъпило травматично увреждане, административните органи по чл. 60, ал. 1 КСО не са длъжни да съобразят своя акт със заключението на компетентния орган по медицинската експертиза, както това става в случай на нетравматично увреждане, т.е. заключението няма преюдициално значение за тяхното произнасяне и за преценката на основанията по чл. 55, ал. 1 КСО.

С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че формираните от органите на ТП на НОИ – Варна фактически и правни изводи за наличие на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав по чл. 55, ал. 1 от КСО, за квалифицирането на декларираната от Б. Б. злополука, като трудова злополука, са обосновани и правилни. Разпореждане № 5104-03-117/20.06.2024 г., с което длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е признало за трудова злополука претърпяното от Б. Б. увреждане, станало на 25.05.2023 г., е в съответствие с материалния закон и целите на закона, поради което и правилно е потвърдено с Решение № 2153-03-120/08.08.2024 г. на Директора на ТД на НОИ-Варна.

С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди сумата в размер на 100 лв.

Основателна е и претенцията на пълномощника на заинтересованата страна Б. Б., за присъждане на адвокатско възнаграждение. На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 8, ал.2, т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, и предвид правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на пълномощника, на същия следва да се присъди възнаграждение в размер на 700 лв.

По изложените съображения, и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО, съдът

 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „СНС - Рента Кар“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение № 2153-03-120/08.08.2024г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № 5104-03-117/20.06.2024г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Варна.

ОСЪЖДА „СНС - Рента Кар“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „СНС - Рента Кар“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. А. Г. сумата от 700 (седемстотин) лева, за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.