РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 27.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ
ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА
КАНД № 272 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 107 от 14.10.2019 г., постановено по НАХД № 190/2019 г., Тетевенският районен съд, четвърти състав, е потвърдил изцяло Наказателно постановление № 19-0451-000526 от 29.05.2019 г. на Началника на РУ - Ябланица към ОДМВР- Ловеч, с което на К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, са наложени следните административни наказания: на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, който чрез адв. Б. от ЛАК, е подал касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. Касаторът не оспорва фактическата обстановка, приета от РС в обжалваното решение, като признава, че самият той е „закупил“ автомобила със същите регистрационни номера, които са открити в момента на проверката като признава, че „покупко-продажбата не е била завършена“ и договорът да същата не е заверен при нотариус. Касаторът сочи, че: в „конкретния случай е налице друго нарушение, което е останало незабелязано – на автомобила са поставени други номера, а прекратяването на регистрацията е по номерата на автомобила, установени по рамата на двигателя“. В заключение се моли за отмяна на обжалваното решение на РС и за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се явява и представлява и не ангажира становище.
Ответникът по касационната жалба – РУ - Ябланица към ОДМВР- Ловеч не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е основателна, т.к. намира, че липсва умисъл, предвид това, че касаторът не е знаел за прекратената служебно регистрация на автомобила.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение на РС-Тетевен е потвърдено Наказателно постановление № № 19-0451-000526 от 29.05.2019 г. на Началника на РУ - Ябланица към ОДМВР- Ловеч, с което на К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, са наложени следните административни наказания: на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Районният съд е изложил подробни мотиви относно липсата на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и относно съставомерност на административните нарушения и тяхната правилна квалификация, които се споделят и от касационната инстанция.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС и не следва да ги повтаря. Отделно в решението на РС са обсъдени доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното постановление, развити и в касационната жалба, които по същество се изразяват единствено в липса на умисъл.
За пълнота следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, като не следва да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само сочените в жалбата пороци на решението.
Касаторът релевира единствено материална незаконосъобразност на решението на РС. Касационната инстанция не споделя доводите на касатора относно липса на умисъл.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. За разлика от НК, в административнонаказателния процес в общия случай непредпазливите деяния са наказуеми, освен ако е предвидено изрично изключение в съответния специален закон. За процесното административно нарушение, санкционирано с обжалваното пред РС наказателно постановление - на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, не се предвижда такова изключение, като същото липсва изобщо за административните нарушения на ЗДвП, които в общия случай обикновено са извършени при непредпазлива форма на вината.
Ето защо касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за липса на доказателства за умисъл, защото за съставомерност на процесното административно нарушение е достатъчно непредпазлива форма на вината.
Отделно според касационната инстанция не са налице предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, т.к. обществената опасност на извършеното нарушение с нищо не се отличава от типичния случай на такива нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП с оглед дефиницията на чл. 93, т. 9 от НК, приложима на основание чл. 11 от ЗАНН.
Касаторът не оспорва фактическата обстановка, възприета от РС, която се установява от всички събрани пред РС писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви по между си, подробни и ясни и правилно са били кредитирани от РС. При това положение извършеното административно нарушение не може да бъде квалифицирани като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Липсват смекчаващи вината обстоятелства, като обществената опасност на извършеното административно нарушение не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на такива нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Отделно както пред РС, така и пред касационната инстанция с касационната жалба касаторът признава фактическата обстановка, описана в наказателното постановление и възприета от РС, като сочи, че било налице друго административно нарушение - в „конкретния случай е налице друго нарушение, което е останало незабелязано – на автомобила са поставени други номера, а прекратяването на регистрацията е по номерата на автомобила, установени по рамата на двигателя“ /цитат от касационната жалба/.
Признанието на касатора за „друго нарушение“ не следва да се обсъжда, т.к. от една страна не е в интерес на касатора, а от друга страна извършването или не на друго административно нарушение, освен санкционираното с обжалваното пред РС наказателно постановление, е ирелевантно за съставомерността на процесното административно нарушение, за което е издадено обжалваното и потвърдено от РС наказателно постановление.
Както беше посочено по-горе, касационната инстанция споделя мотивите на РС а съставомерност на процесното административно нарушение, като намира, че правилно РС е кредитирал писмените и гласни доказателства, които са непротиворечиви, подробни и ясни и доказват фактическия състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което правилно е санкционирано на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
В допълнение наложените с процесното наказателно постановление глоба в размер на 200 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месец са минималните, предвидени в чл. 175, ал. 3, от ЗДвП.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а решението
на РС законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107 от 14.10.2019 г., постановено по НАХД № 190/2019 г. на Тетевенския районен съд, четвърти състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: