РЕШЕНИЕ
№ 989
гр. Бургас, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. С.ов
Пламена К. Г.а Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100501780 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на „Йеттел България“ –ищец
по гр.д. № 804 /2025 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 1844/05.08.2025 год. постановено по същото дело в частта,с която
са отхвърлени исковете на въззивника за установяване вземането му по
отношение на ответника Д. И. Г. от гр. *** на сумата от 490,10 лв.- договорни
неустойки ,от които 245,05 лв.-разликата между стандартната цена на
мобилен телефонен апарат TCL 305 32 GB Blue,без отстъпки съгласно
актуалната към 13.07.2022 г.ценова листа на опуратора и перефенциалната му
цена при сключването на договора ,заплатена в брой ,съответстваща на
оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за
мобилни услуги ********* от 13.07.2022 г. и 245,05 лв. разликата между
стандартната цена на мобилен телефонен апарат TCL 305 32 GB Blue,без
отстъпки съгласно актуалната към 13.07.2022 г.ценова листа на опуратора и
перефенциалната му цена при сключването на договора ,заплатена в брой
1
,съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения
срок на договора за мобилни услуги ********* от 13.07.2022 г,за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8035/2024 г. на БРС
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за неправилно и незаконосъобразно ,както и необосновано .
Сочи се на първо място ,че размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги са уредени от страните в т.9 от двата договора за мобилни
услуги.В съответствие с договореното ищецът претендира заплащане на една
неустойка ,която включва в себе си три компонента –сборът от три месечни
абонаментни такси ,без вкл.ДДС ;част от стойността на ползваните отстъпки
от месечните абонаментни такси,съответстващи на оставащия срок до края на
договора и разликата в цената на мобилното устройство без абонамент и
преференциалната му цена.Затова размерът на неустойката за номер
********** е 401,88 лв. , а за номер *********** е 396,22 лв.Така определени
и трите компонента на неустойката кореспондират на нейния характер на
отнапред определено обезщетение за вреди ,които не трябва да се доказват и
не може да се разглеждат като израз на несъответствие с присъщите й
функции .
Не е спорно по делото ,че с подписването на договорите на
потребителя са предоставени 2 бр. мобилни телефонни апарати на
промоционална цена ,поради изразеното от ответника желание да ползва
мобилни услуги на ищцовия оператор .Съгл. чл. 21 от ОУ ищецът има право
на определени отстъпки при определени услувия,като ценовите условия са
одобрени от Комисията за регулиране на съобщенията като съответстващи на
чл. 216 ЗЕС.Затова отстъпките са съобразени с търсенето и предлагането при
осигуряване равнопоставеност на потребителите и т.н.-т.е. всяко предлагано
устройство от мобилния оператор има стандартна цена за всички текущи
или бъдещи клиенти ,като операторът има възможност по негова преценка
да предложи дадено устройство на конкретен потребител на преференциална
цена..Затова при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги ,с
който е предоставено мобилно устройство на такава преференциална
цена,потребитулат ще се обогати неоснователно ,предвид на това ,че не
2
изпълнява договорните си задължения,въз основа на които е получил
устройството на по-ниска от стандартната му цена,а към този момент не е
върнал устройството и продължава да го ползва.При неизпълнение на
задълженията си той не може да се възползва занапред от преференц;ията
,порди което е и клаузата ,предвиждаща ,че се дължи част от стойността на
отстъпките за предоставеното на потребителя устройство ,съотметваща на
оставащия срок до края на договора ,която клауза не се явява неравностойна
по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП.Тази разпоредба предвижда необосновано
високо обезщетине и се изключва възможността да се избегне възлагането на
несъразмерни тежести върху потребителя .В действащото законодателство
липсва дефиниция за „необосновано високо обезщетение „ и то следва да бъде
изведено от правилата на житейската логика .Кредиторът има интерес да бъде
обезщетен за вредите от неизпълнението в случаите ,когато договорната
връзка е прекратена поради причина ,за която длъжникът отговаря-чл. 88 ал. 1
ЗЗДЦелта на договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за
изправната страна при предсрочно прекратяване на договора .В случая
операторът би получил стойността на уговорените такси за целия период на
действието на договора ,а предсрочното му прекратяване голишава от този
приход.Така уговорената неустойка има компенсаторен характер и не излиза
извън присъщите си обезпечителна , обезщетителна и санкционна функция и
същата не е прекомерна с оглед защитимия интерес на кредитора –очакваната
към момента на сключване на договора печалба Стандартната цена на
устройството и размерът на предоставената от оператора отстъпка са
посочени в т. 5 на двата договораКъм момента на сключване на договора
ответникът е имал възможност да се запознае със съдържанието на
неустоечните клаузи и начина на формиране на неустойката .Имал е
изначална яснота ,че получава отстъпка от цената на мобилното устройство и
се е съгласил чрез подписване на договорите.Затова процесните претенции не
противоречат на закона и добрите нрави ,както и не са налице обстоятелства
,даващи основание да се приеме ,че неустоечната клауза е неравноправна .
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се
уважат изцяло исковите претенции за присъждане на неустойки по двата
договора,като се иска и изменение на решението в частта за разноските
.Моли се за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.Не се сочат
нови доказателства и обстоятелства по делото .
3
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирани лица против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ищец не е депозирал писмен отговор по чл. 263 от
ГПКи не е взел становище по въззивната жалба .
Предявени са били положителни установителни искове с правно
основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД ,като се
е твърдяло от ищцовата страна ,че след предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги,сключени с ответника , при условията на които
били ползвани процесните номера, по негова вина, поради изпадането му в
забава, на потребителя била издадена фактура №**********/15.12.2022 г.,
включваща задължение за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите в общ размер от 865, 16 лв. и такса за
допълнителна услуга в размер на 9, 98 лв. Размерът и основанието за
възникване на задълженията за неустойка били уредени от страните в т.9 от
всеки от описаните по – горе договори за предоставяне на мобилни услуги.В
тази част е висящо делото / в останалата част ,с която са уважени претенциите
,решението е влязло в сила /
Както е посочил първоинстанционният съд за уважаването на
исковете ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи,
че 1) сключени между страните действителни договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът дължи на ищеца
процесните вземания; 2) неизпълнение на изискуеми задължения на ответника
по сключените договори; 3) действителна неустоечна клауза и наличието на
предпоставките за заплащане на уговорената неустойка.
По делото са представени подписани от ответника Договор за мобилни
услуги от 13.07.2022 г. за предпочетен номер **********, Договор за мобилни
услуги от 13.07.2022 г. за предпочетен номер *********** и Договор за
мобилни услуги от 12.08.2022 г. за предпочетен номер **********.Районният
съд е приел ,че не се установява да са налице основания за недействителност
на посочените договори, същите са подписани от ответника, като липсва
оспорване на подписите, положени върху тях, вследствие на което и не е
открито производство по чл.193 от ГПК, поради което съдът приема, че между
страните са възникнали валидни облигационни правоотношения.Видно от
представените по делото писмени доказателства, както и обстоятелството, че
4
във всеки един от договорите за мобилни услуги се съдържа изявление за
предадена сим карта от ищеца на ответника, то съдът е приел, че тези
обстоятелства са достатъчни, за да установят изпълнение на задълженията на
ищеца по процесните договори. Предвид това, съдът е намерил за доказано
наличието на сключени между страните действителни договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът
дължи на ищеца процесните вземания. Отделно от изложеното, е посочено, че
от ищеца са представени справки за детайлно потребление във връзка с всеки
един от сключените договори за мобилни услуги, от които се установяват
действително потребените услуги, както и се установява коректното
изчисление на фактурираните услуги.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява,
че ищцовото дружество е отправило покана до ответника, с която същият е
поканен да заплати дължимите от него суми в 10 – дневен срок, като в случай
на неизпълнение в дадения срок, договорите ще бъдат прекратени.
Посочената покана е връчена, което се установява от представеното по делото
удостоверение от „Български пощи“ ЕАД /л.86 и 87 от делото/. Предвид това
и районният съд е приел , че е изпълнен фактическият състав, пораждащ
правото на ищеца да претендира уговорените с договорите за мобилни услуги
неустойки,при което са уважени претенциите за установяване дължимостта на
67, 06 лв. - неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор
№********* от 12.08.2022 г. по вина на длъжника, която сума представлява
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси в размер на 54, 96 лв.,
ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки в размер на 12, 10
лв.; 401, 88 лв. - неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги с №********* от 13.07.2022 г. по вина на длъжника, която
сума представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси в
размер на 114, 96 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните
отстъпки в размер на 41, 87 лв.; 151,17 лв. - неустойка поради предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги с №********* от 13.07.2022 г. по
вина на длъжника, която сума представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси в размер на 124, 98 лв., ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки в размер на 26, 19 лв.
В частта относно сумите от по 245, 05 лв. или общо 490, 10 лв. – разлика в
стандартната цена на устройства TCL 305 32 GB Blue, съответстваща на
5
останалия срок на договора, районният съд е приел ,че уговорката по чл. 9 от
всеки от договорите представлява неравноправна клауза, тъй като по никакъв
начин не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договорите – неравноправност на клаузата по смисъла на чл.
143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП. Тази неустойка е формулирана по начин, който не
може да бъде определяем към момента на сключване на договора. Наред с
това, формирани по този начин, претенциите за неустойки са с необосновано
висок размер по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП. Прави впечатление, че
размерът на претенцията за тази неустойка надвишава значително останалите.
Нещо повече – тази неустойка е предвидена в договора за мобилни услуги,
касае неговото прекратяване, но има пряко отношение към договора за лизинг,
който обаче не се прекратява с прекратяването на договора за мобилни услуги,
а точно обратното, като е напълно възможно действието на посочения договор
за продължи, в този смисъл двете облигационни правоотношения имат
относителна самостоятелност едно от друго. От тази гледна точка в случая е
налице неустойка при прекратяване на договор, която обаче се начислява във
връзка с друг договор, който може и да не се прекрати, може да предвижда
отделни клаузи, вкл. предвиждащи неустойки и условия, вкл. изцяло
предсрочно погасяване на дължимите по него лизингови вноски.
Следователно и на това основание уговорената по този начин неустойка е
излязла от присъщите си функции, като така уговорена същата създава такива
условия, че не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на 6 договорите, в които е инкорпорирана подобна
клауза.Съвсем отделен е въпросът, че претенцията за неустойка, формирана
във връзка с предоставени за ползване устройства, по никакъв начин не е
доказана от ищцовото дружество и по размер, доколкото не са ангажирани
каквито и да било доказателства за сочените в чл. 9 от всеки от договорите
разлики в цените.
Въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви в
първоинстанционното решение ,към които препраща на осн.чл. 272 от
ГПК
Въпреки отразеното в жалбата съдът не намери и параметрите , по които
съответните неустойки да са определяеми – пазарните цени на съответните
мобилни устройства, както и преференциалните за договорните цели.
6
Въззивният съд споделя и изводите за неравноправност на клаузите за
неустойка в договорите. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП,
неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. С цитираната норма не се изключва възможността за уговаряне на
неустойка, а вложеният от законодателя смисъл е да се избегне възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху
потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от
по-неблагоприятното положение на потребителя. В действащото
законодателство не се съдържа дефиниция за „необосновано високо
обезщетение“, като извод за несъразмерност на дължимото обезщетение,
договорено като неустойка със загубите на търговеца, следва да бъде изведен
по правилата на житейската логика. Кредиторът има интерес да бъде
възмезден за вредите от неизпълнението в случаите, когато договорната
връзка е прекратената поради причина, за която длъжникът отговаря (чл.88,
ал.1 ЗЗД). Предвидима вреда към момента на сключване на договора при
предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на
услугата в рамките на уговорения срок.В случая обаче уговорката по чл. 9 от
всеки от договорите –за заплащане на разлика в стандартната цена на
устройства TCL 305 32 GB Blue, съответстваща на останалия срок на договора
по никакъв начин не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договорите – неравноправност на клаузата по
смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП. Както бе казано по-горе ,тази неустойка
е формулирана по начин, който не може да бъде определяем към момента на
сключване на договора,а и е с необосновано висок размер по смисъла на чл.
143 ал. 1 т. 5 ЗЗП/размерът й надвишава значително останалите /.
Ето защо съдът счита решението за правилно ,поради което същото следва
да бъде потвърдено .Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1844/05.08.2025 г. постановено по гр.д. №
804/2025 г. по описа на Бургаския районен съд в обжалваната част –с която са
7
отхвърлени исковете на въззивника „Йеттел България“ЕАД-гр.София за
установяване вземането му по отношение на ответника Д. И. Г. от гр. *** на
сумата от 490,10 лв.- договорни неустойки ,от които 245,05 лв.-разликата
между стандартната цена на мобилен телефонен апарат TCL 305 32 GB
Blue,без отстъпки съгласно актуалната към 13.07.2022 г.ценова листа на
опуратора и перефенциалната му цена при сключването на договора
,заплатена в брой ,съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги ********* от
13.07.2022 г. и 245,05 лв. разликата между стандартната цена на мобилен
телефонен апарат TCL 305 32 GB Blue,без отстъпки съгласно актуалната към
13.07.2022 г.ценова листа на опуратора и перефенциалната му цена при
сключването на договора ,заплатена в брой ,съответстваща на оставащия
период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни
услуги ********* от 13.07.2022 г,за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8035/2024 г. на БРС .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8