№ 83
гр. Котел, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20252210100150 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба от Г. Х. В., ЕГН **********, с адрес в
гр. Котел, чрез адв. Г. Д., със съдебен адрес за връчване на книжа и документи
гр. Сливен, ул. „Никола Карев“ № 3, офис № 2 срещу СУ „Георги Стойков
Раковски“, Булстат *********, представлявано от Директора Стефан Д., с
адрес гр. Котел, ул. „Атанас Белопахов – учител“ № 1, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, както следва:
сумата от 2321,62 лв., представляваща неизплатено дължимо увеличение
на трудовото възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.2023г.
до 01.07.2023г., в размер на 331, 66 лв. на месец, ведно със сумата от
476,66 лв., представляваща лихва за забава на вземането за периода от
20.09.2023г. до 16.03.2025г., ведно със законната лихва от предявяването
на иска до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 3648,24 лв., представляващо неплатено дължимо увеличение на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ след придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати в размер на
331, 66 лв. на месец, ведно със сумата от 749,04 лв., представляваща
лихва за забава на вземането за периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г.,
ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното
изплащане на задължението; и
1
сумата от 397,95 лв., представляваща неплатено дължимо увеличение на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск с 15 % от
2653,34 лв., ведно със сумата от 81,70 лв., представляваща лихва за
забава на вземането за периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г., ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане
на задължението;
Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово
правоотношение от 01.09.1983г. с ответника, съгласно трудов договор №
321/01.09.1983г., като с допълнително споразумение № ЧР 11-289/13.09.2022г.
към трудовия й договор длъжността се променя на старши учител. Посочено
е, че основното й трудово възнаграждение е в размер на 1536 лв., с
допълнително възнаграждение за стаж в размер на 629,76 лв., с годишен
отпуск в размер на 48 работни дни и ПКС 30 лв., като с допълнително
споразумение № ЧР 11-245/22.11.2022г. допълнително месечно
възнаграждение в размер на 645,12 лв. за трудов стаж и професионален опит.
Посочва се, че със Заповед № ЧД 11-1164/29.06.2023г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10 от КТ й е прекратено трудовото правоотношение, тъй като е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – ранно
пенсиониране. В исковата молба е посочено, че на основание чл. 222, ал. 3 от
КТ са й изплатени 11 брутни заплати в размер на 24322,32 лв., а на основание
чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск от 24 дни и е изплатена
сума в размер на 2653,34 лв., като е посочено, че ищцата е член на Синдиката
на българските учители. В исковата молба е посочено, че със Закона за
държавния бюджет на РБ за 2023г. е било предвидено увеличение на
индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти в системата
на образованието. На това основание бил подписан Анекс № Д 01-192 от
10.08.2023г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното
и училищното образование с № Д 01-269/06.12.2022г., с който са били
увеличени индивидуалните основни работни заплати с не по-малко от 15%.
Навеждат се твърдения, че полагащото се на ищцата увеличение възлиза в
размер на 331,66 лв. на месец и същата е отправила заявление вх.№ ЧД19-
55/20.09.2023г. да й бъде изплатено това увеличение, но с писмо с изх. № ФС-
2418/25.09.2023г. ответникът е отказал. В исковата молба се посочва, че в
Анекса от 10.08.2023г. е предвидено да има обратно действие, считано от
01.01.2023г., към който момент следва да се определи и кръгът на
правоимащите лица. По тези съображение ищцата счита, че е полагала труд в
процесния период и има право да получи предвиденото в Закона за държавния
бюджет, наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Това обосновава и
правния интерес на ищцата от воденото на настоящото производство.
На тази основа се прави искане съдът да се произнесе с решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, както следва:
2
сумата от 2321,62 лв., представляваща неизплатено дължимо увеличение
на трудовото възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.2023г.
до 01.07.2023г., в размер на 331, 66 лв. на месец, ведно със сумата от
476,66 лв., представляваща лихва за забава на вземането за периода от
20.09.2023г. до 16.03.2025г., ведно със законната лихва от предявяването
на иска до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 3648,24 лв., представляващо неплатено дължимо увеличение
на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ след придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати в
размер на 331, 66 лв. на месец, ведно със сумата от 749,04 лв.,
представляваща лихва за забава на вземането за периода от 20.09.2023г.
до 16.03.2025г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението; и
сумата от 397,95 лв., представляваща неплатено дължимо увеличение на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск с 15 % от
2653,34 лв., ведно със сумата от 81,70 лв., представляваща лихва за
забава на вземането за периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г., ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане
на задължението;
Претендират се и разноски.
В първото открито съдебно заседание по делото, на което е даден ход
– проведено на 17.07.2025г. ищецът не се явява, представлява се от
процесуален представител. В последното (второ) открито съдебно заседание
ищецът се явява и се представлява от процесуален представител, който прави
изменение на предявените искове, досежно техният размер, като изрично
заявява, че претендираните суми за след удържане на данъчни и осигурителни
вноски, а именно нетно възнаграждение или обезщетение. Моли за
присъждане на направените разноски.
С протоколно определение от единадесети септември две хиляди
двадесет и пета година съдът е допуснал изменение на размера на предявените
искове, като е приел, че същите следва да се считат предявени както следва:
искът за неизплатено дължимо трудово възнаграждение за положения труд в
периода 01.01.2023г. до 01.07.2023г. да се счита предявен за 1352,94 лв.,
съответно искът за мораторна лихва за това вземане да се счита предявен за
сумата от 277,78 лв.; искът за неплатено дължимо увеличение на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ да се счита предявен за сумата от
3598,87 лв., а за мораторната лихва върху него, да се счита предявен за сумата
от 738,90 лв.; искът за неплатено дължимо увеличение на основание чл. 224,
ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск да се счита предявен за сумата от
3
392,61 лв., а за мораторната лихва върху него, да се счита предявен за сумата
от 72,54 лв.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника. В него е посочено, че считат исковата молба за процесуално
допустима, но неоснователна. Не оспорват твърдението, че ищцата е била в
трудово правоотношение с ответника до прекратяването на трудовото
правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, прекратено със Заповед № ЧД 11-1164/29.06.2023г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 10 от КТ. Посочено е, че въз основа на тази заповед на ищцата са
и изплатени всички дължими й се обезщетения, подробно описани в
заповедта. В отговора се посочва още, че не се оспорва, че ищцата е била
редовен член на СО на СБУ към СУ „Георги Стойков Раковски“ гр. Котел до
30.06.2023г. В отговора се излагат твърдения, че изводите на ищцата относно
приложимостта на нормативната уредба са погрешни. Посочва се, че страните
по КТД са се договорили осигурените средства да бъдат ползвани единствено
и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в
системата педагогически специалисти, както и че към Анекса към КТД –
10.08.2023г. има действие само за заетите педагогически специалисти към
датата 10.08.2023г., а датата 01.01.2023г. всъщност не представлявала дата на
влизане в сила на договорните клаузи, а бил начален момент, от който се
увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството
работници и служители към момента на постигане на договореността.
Посочено е още, че било видно от чл. 2, буква „б“ от Анекс към КТД, считано
от 01.01.2023г. за длъжността „старши учител“ минималната определена от
законодателя основана заплата възлизала в размер на 1763 лв. Навеждат се
твърдения, че от представените по делото фишове за заплати на ищцата
същата е получавала минимално възнаграждение за заемане на длъжността по
предходния КТД в размер на 1536 лв., като дори да се допуснело, че на същата
се дължало увеличение, то същото следвало да се изчисли върху минималния
размер за заемане на длъжността от 1763лв., а не върху претендираното от
ищцата 1867,66 лв. Във връзка с всичко гореизложено ответникът намира, че
не съществува правна възможност лица с прекратени трудови
правоотношения до момента на определяне на новите работни заплати да
получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за
минал период, тъй като същото се извършва от работодателя само за
работници и служители, които имат действащи трудови договори към
момента на увеличаване на работните заплати, както било предвидено в
разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от КТ.
На тази основа молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като недоказани както по основание, така и по размер.
Претендират се разноски.
В съдебните заседания за ответника се явява адв. П., който не се
противопоставя на изменението на исковете, но моли съда исковете да бъдат
4
отхвърлени като неоснователни и недоказани.Посочва, че подробни
съображения е изложил в отговора към исковата молба. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните е безспорно установено, че са били в трудови
правоотношения от 1983г. до 01.07.2023г., когато правоотношението е
прекратено поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Ищцата е работила в СУ „Георги Стойков Раковски“. Не е спорно
обстоятелството, че ищцата е била редовен член на СБУ в СУ „Г.С.Раковски“.
По делото не се спори, че във връзка с пенсионирането на ищцата на
основание чл. 222, ал. 3 от КТ са и изплатени 11 брутни заплати в размер на
24322.32 лв., както и сума в размер на 2653,34 лв. за неизползван годишен
отпуск за 24 дни (на основание чл. 224, ал. 1 от КТ).
С Анекс от 10.08.2023г. страните по КТД от 06.12.2022г. са
договорили изменение на текста на чл. 27 от КТД, регламентиращ рзмера на
основните работни заплати като в ал. 1 изрично е посочено, че „за системата
на предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва:…“. Предвиденото
увеличение на индивидуалните основни работни заплати е 15%. Увеличението
не е взето предвид при изплащане на трудовото възнаграждение и
обезщетенията на ищцата за процесния период.
По делото е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза. Съдът
намира заключението за обективно и ясно. Изготвено е от вещо лице с
необходимата квалификация, което в пълнота е отговорило на поставените
задачи. Поради тази причина съдът го възприема в цялост при формиране на
фактическите си изводи.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и по
чл. 86 от ЗЗД.
Предявените искови претенции са допустими, а разгледани по
същество са и основателни и следва да бъдат уважени.
Съдът е указал на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 от ГПК,
всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти. Съдът е указал,
че доказателствената тежест се носи от ищцовата страна, която следва да
докаже по основание и размер претендираните вземания, като е указал на
ищцата, че носи доказателствената тежест да установи наличие на
действително трудово правоотношение през исковия период; факта, че е
полагал труд през този период; размера на брутното си трудово
5
възнаграждение, присъединяването на ищцата към Колективния трудов
договор от 06.12.2022г., така че ответникът да дължи предвидения в Анекс №
Д01-192/10.08.2023г. по-голям размер на възнаграждение.
Съдът е посочил, че по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ в
тежест на ищцата е да докаже наличието на трудово правоотношение между
страните; че същото е прекратено, както и че към момента на прекратяването
е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че през
последните десет години от трудовия стаж е заемала длъжност педагогически
специалист в системата на образованието; размерът на полагащото се
обезщетение.
По иска с правно основание по чл. 224, ал 1 от КТ съдът е указал, че е
в тежест на ищцата да докаже размера на полагащия й се платен годишен
отпуск, размерът на неизползвания такъв и размерът на обезщетението.
Не се оспорва от ответника, чрез процесуален представител, че
ищцата е работила в СУ „Георги Стойков Раковски“ по трудово
правоотношение от 01.09.1983г. до прекратяване на правоотношението
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със
Заповед № ЧД-11-1164/29.06.2023г.
Не е спорно обстоятелството, че ищцата е била редовен член на СБУ в
СУ „Г.С.Раковски“.
Спорният по делото въпрос, който следва да се разреши в настоящото
производство е дали Анексът към КТД, с който са определени минималните
работни заплати на служителите от 01.01.2023г. следва да се приложи и по
отношение на служителите, които към момента на подписване на Анекса на
10.08.2023г. са били с прекратено трудово правоотношение, кой е релевантния
момент, към който да се определи кръга от лицата, имащи право да получат
увеличение на трудовите си възнаграждения.
Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2 от Анекс към КТД от 10.08.2023г.
„индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-
малко от 15%.“ Съгласно чл. 27, ал. 1 от посочения анекс „за системата на
предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва:…“. Това
означава, че ефектът на договореното възнаграждение е с обратно действие.
Съдът намира за несъстоятелно възражението на процесуалния
представител на ответника, че увеличението на основните трудови
възнаграждения следва да бъде считано от датата на сключване на анекса -
10.08.2023г. Новият размер на трудовите възнаграждения е определен със
Закона за държавния бюджет за 2023г., така и с Анекса към КТД от
10.08.2023г., считано от 01.01.2023г., а не от датата на сключване на анекса.
Следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от КТ, съгласно
която КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е
6
уговорено друго. В анекса от 10.08.2023г. е уговорено, че увеличението за
системата на предучилищното и училищното образование на основните
трудови възнаграждения е от дата 01.01.2023г., поради което съдът приема, че
правилата на Анекс от 10.08.2023г. са приложими и към трудовите
правоотношения, които са били прекратени преди датата на сключване на
анекса, но са съществували към момента, считано от който страните по КТД са
договорили началния момент на увеличение на основните трудови
възнаграждения. Именно към този момент (01.01.2023г.) следва да се определя
и кръгът на правоимащите лица. При това положение съдът приема, че
разпоредбата е приложима не само спрямо правоотношенията, съществували
към момента на сключване на Анекса - 10.08.2023г., а спрямо всички
правоотношения, съществували към началния момент на приложение на
новата разпоредба по чл. 27 от КТД – 01.01.2023г. Тъй като ищцата е била в
трудово правоотношение с ответното учебно заведение в периода от
01.01.2023г. до 30.06.2023г. то спрямо нейното трудово възнаграждение в този
период и спрямо обезщетенията, имащи за основа трудовото възнаграждение,
се прилагат размерите, уговорени с Анекса от 10.08.2023г. Следователно
ищцата е следвало да получи възнаграждение за процесния период в
увеличения размер (15%), каквото не й е изплатено в пълен размер.
Претенцията за заплащане на увеличението в трудовото й възнаграждение е
основателна. Ищцата е полагала труд в периода от 01.01.2023г. до
30.06.2023г.,т.е. в периода, обхванат от увеличението на основното трудово
възнаграждение, независимо от прекратяване на трудовото правоотношение,
поради което съдът намира, че следва да бъдат коригирани обезщетенията по
чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, както и да й бъде заплатена
разликата в трудовото възнаграждение за същия период. Съдът следва да
отбележи, че следва да се присъдят претендираните от ищцата суми (брутни
и/или нетни), макар съдебната практика да е константна във връзка с това, че в
такива производства се присъждат сумите върху брутното трудово
възнаграждение, но с оглед спазване принципа на диспозитивното начало, то
на ищцата следва да се присъдят сумите, които претендира, макар част от тях
да са в по-нисък размер. В настоящото производство ищцата претендира сума
1352,94 лева, представляваща неизплатено дължимо увеличение на трудовото
възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.2023г. до 01.07.2023г.,
която съгласно представената по делото експертиза представлява сума след
удържане на данъчни и осигурителни вноски и е разликата между начислено
по разчетно-платежна ведомост и сумата, след приложение увеличение от 15
%. Размерът на лихвата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (277,78 лв.) върху посочената
сума от 1352,94 лв., която ищцата претендира се явява разликата между
нетното трудово възнаграждение, с приложено увеличение от 15 % и
начислено по разчетно-платежни ведомости възнаграждение за периода от
20.09.2023г. до 16.03.2025г. Именно на база увеличеното трудово
възнаграждение следва да се изчислят и дължимите на ищцата обезщетения
по чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ. Поради това и тези искови
7
претенции за изплащане на дължимото върху тях увеличение са основателни и
доказани. Сумата в размер на 3598,87 лв., представлява разликата между
начислената сума за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ начислено по
разчетно-платежни ведомости и сумата, изчислена на база брутно трудово
възнаграждение, с приложено увеличение от 15 %. Размерът на лихвата за
забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г. върху
разликата между начислената сума за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ,
начислено по разчетно-платежни ведомости и сумата, изчислена на база
брутното трудово възнаграждение, с приложено увеличение от 15 % възлиза в
размер на 738,90 лв. Претендираната сума в размер на 392, 61 лв.
представлява разликата между начислената сума за обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от КТ, начислено по разчетно-платежни ведомости и сумата, изчислена
на база брутното трудово възнаграждение, с приложено увеличение от 15%.
Съдът, във връзка с всичко гореизложено, намира за необходимо да отбележи,
че следва да присъди претендираната сума по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 72,54 лв., която е изчислена
на база брутното трудово възнаграждение, с приложено увеличение от 15 %
при удържан данък по ЗДДФЛ.
Върху главниците на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Основателни са и
акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава. Касае се за
парични задължения, като е отправена до ответното учебно заведение покана
за заплащане им, която поставя ответникът в забава.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
Ищецът претендира плащане на разноски в размер на 1200 лева за
адвокатско възнаграждение (в представения списък с разноски), което следва
да бъде възложено в тежест на ответника.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сума в размер на 748,07
лв., от които за държавна такса върху уважените искове в размер на 398,07
лева и 350 лв. за изготвената по делото експертиза.
При тези мотиви, Районен съд Котел
РЕШИ:
ОСЪЖДА СУ „Георги Стойков Раковски“, Булстат *********,
представлявано от Директора Стефан Д., с адрес гр. Котел, ул. „Атанас
Белопахов – учител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. В., ЕГН **********, с адрес
в гр. Котел сумата от 1352,94 лева, представляваща неизплатено дължимо
8
увеличение на трудовото възнаграждение за положения труд в периода от
01.01.2023г. до 01.07.2023г., ведно със законната лихва от предявяването на
иска (18.03.2025г.) до окончателното изплащане на задължението, както и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 277,78 лв., представляваща лихва за
забава на вземането за периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г.
ОСЪЖДА СУ „Георги Стойков Раковски“, Булстат *********,
представлявано от Директора Стефан Д., с адрес гр. Котел, ул. „Атанас
Белопахов – учител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. В., ЕГН **********, с адрес
в гр. Котел сумата от 3598,87 лв., представляващо неплатено дължимо
увеличение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, след придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 11 брутни заплати,
ведно със законната лихва от предявяването на иска (18.03.2025г.) до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД сумата от 738,90 лв., представляваща лихва за забава на вземането за
периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г.
ОСЪЖДА СУ „Георги Стойков Раковски“, Булстат *********,
представлявано от Директора Стефан Д., с адрес гр. Котел, ул. „Атанас
Белопахов – учител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. В., ЕГН **********, с адрес
в гр. Котел сумата от 392,61 лв., представляваща неплатено дължимо
увеличение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск с
15 %, ведно със законната лихва от предявяването на иска (18.03.2025г.) до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД сумата от 72,54 лв., представляваща лихва за забава на вземането за
периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г.
ОСЪЖДА СУ „Георги Стойков Раковски“, Булстат *********,
представлявано от Директора Стефан Д., с адрес гр. Котел, ул. „Атанас
Белопахов – учител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. В., ЕГН **********, с адрес
в гр. Котел сумата от 1200 лева – разноски по гр.д. № 150/2025 г. по описа на
Районен съд Котел.
ОСЪЖДА СУ „Георги Стойков Раковски“, Булстат *********,
представлявано от Директора Стефан Д., с адрес гр. Котел, ул. „Атанас
Белопахов – учител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Котел сума
в размер на 748,07 лв., представляваща общ размер от държавната такса за
съдебното производство и възнаграждение за изготвената по делото
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
10