№ 12683
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110105724 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ............. против Т. М. Д., С. Х.
Й., Х. Д. В., А. Т. Т., Д. В. Х., Х. В. Х., М. Л. З., П. К. Д., Л. П. Д. и Л. П. Д..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 60, находящ се в гр. ..........., като ответниците му
дължат разделно, както следва: Т. М. Д. – 6/36, С. Х. Й. - 6/36, Х. Д. В. - 6/36, А. Т. Т. -
6/36, Д. В. Х. – 3/36, Х. В. Х. – 3/36, М. Л. З. – 3/36, П. К. Д. – 1/36, Л. П. Д. – 1/36 и Л.
П. Д. – 1/36 от следните суми:
3 620, 50 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане;
666, 61 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 21.01.2022 г.;
19, 58 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.01.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
07.02.2022 г. до окончателното изплащане;
4, 20 лв. мораторна лихва за природа 03.03.2019 г. – 21.01.2022 г.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Т. М. Д. не е депозирала отговор на
исковата молба. С молба от 24.06.2022 г. сочи, че се е отказала от наследството на А. Н.
С..
В срока по чл.131 ГПК ответницата С. Х. Й. е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените срещу нея искове. Твърди, че се е отказала от
наследството на А. Н. С., с оглед на което не е материалноправно легитимирана да
1
отговаря по предявените искове. Позовава се на давност. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Х. Д. В. е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените срещу него искове. Оспорва съществуването на
облигационно правоотношение между него и ищеца. Позовава се на давност.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А. Т. Т. е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените срещу него искове. Оспорва качеството си на
клиент на топлинна енергия и съществуването на облигационно правоотношение с
ищеца. Позовава се на давност. Счита, че не са ангажирани доказателства за
установяване размера на задълженията, както и за извършване на услугата дялово
разпределение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Д. В. Х. не е подал отговор на исковата
молба. С молба от 07.06.2022 г. твърди, че се е отказал от наследството на А. Н. С..
В срока по чл.131 ГПК ответницата Х. В. Х. не е подала отговор на исковата
молба. В първото по делото открито съдебно заседание твърди чрез процесуалния си
представител отказ от наследството на А. Н. С..
В срока по чл.131 ГПК ответниците М. Л. З., П. К. Д., Л. П. Д. и Л. П. Д.
оспорват предявените срещу тях искове. Оспорват А. Н. С. да е била ползвател на
имота. Считат, че не са налице данни за стойността на реално доставената топлинна
енергия. Позовават се на давност.
С определение на съда от 21.10.2022 г. на мястото на починалия в хода на
процеса ответник Д. В. Х. на основание чл.227 ГПК са конституирани наследниците му
по закон: И. А. Н., В. Д. Х. и М. Д. Х..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Представен е договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда
на НДИ от 25.06.1990 г., по силата на който се продава на А. Н. С. – 1/2, на ..... Д.
........... и ........ Х. С. – 1/2 от следния недвижи имот: апартамент № 60, находящ се в гр.
........, с площ от 65, 08 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, обслужващи помещения.
Представена е декларация по чл.14 ЗМДТ от 15.05.1998 г., от която е видно, че
имотът е деклариран като собствен на А. Н. С. и ..... Д. ............
Установи се по делото, че ..... Д. ........... и ........ Х. С. са родители на А. Н. С.,
като и двамата са починали, видно от личен регистрационен картон на ..... Д. ........... и
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за А. Н. С..
Видно от удостоверение за наследници от 20.02.2013 г., А. Н. С. (неомъжена), е
починала на 09.03.2019 г.
Представени са откази от наследството на А. Н. С. от страна на Т. М. Д. (л.130),
С. Х. Й. (л.122), Д. В. Х. (л.128), Х. В. Х. (л.250), М. Л. З. (л.134) и Л. П. Д. (л.132).
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ........ от 03.06.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ..........., което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 2421/28.06.2002 г., сключен между ЕС като възложител
2
и ........... като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
Представен е договор от 01.11.2007 г., сключен между ............. – възложител и
........... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма
........... извършва дяловото разпределение на консумираната от абонатите топлинна
енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално потребеното
количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база. Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. За процесния период начислената топлина енергия за имота е за 4
бр. отоплителни тела без ИРРО. Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, на база пълната отопляема кубатура от 152 м3 съгласно акт за
разпределение на кубатурата. Начислена е и топлинна енергия за БГВ служебно за
двама потребители без водомер в съответствие с Наредбата за топлоснабдяването.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза
на сумата от 3 563, 58 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни
стойности сума от 3 793, 98 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в
размер на 230, 40 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени
просрочени суми и лихви по тях.
Констатирана е дължима сума за дялово разпределение за периода м.01.2019 г. –
м.04.2020 г. в размер на 19, 58 лв.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че няма извършени плащания за исковия период.
Констатирана е дължима сума за дялово разпределение за периода м.01.2019 г. –
м.04.2020 г. в размер на 19, 58 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
3
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От представения договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ от 25.06.1990 г. се установи, че собствеността на процесния имот е
придобита, както следва: от А. Н. С. – 1/2, от ..... Д. ........... и ........ Х. С. – 1/2.
Установи се по делото, че ..... Д. ........... и ........ Х. С. са родители на А. Н. С.,
като и двамата са починали, видно от личен регистрационен картон на ..... Д. ........... и
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за А. Н. С..
Представено е удостоверение за наследници за А. Н. С., от което е видно, че
майка й ........ Х. С. е починала на 05.05.1991 г. с наследници по закон: 1) М........ Х.
Д............ – брат, 2) Л........... Х. С......... – сестра, 3) К......... Х. Д. – сестра, 4) Е.......... Х.
Т.......... – сестра, 5) Л............ Х. Х. – сестра, 6) И. Х. П......... – сестра, 7) З......... Х. З. –
сестра, 8) Ц........ – сестра, 9) Й......... – брат; 10) К......... – еднокръвен брат и 11) Г..........
– еднокръвен брат, като всички братя и сестри на ........ Х. С. са починали преди нея.
С писмо от Столична община, Район „Надежда“ (л.252) се сочи, че бащата ..... Д.
........... няма братя и сестри и и по тази причина в издаденото удостоверение за
наследници на А. Н. С. няма посочени данни за наследници по съребрена линия на
баща й.
Съгласно чл.7 ЗН ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-
горна степен, наследяват поравно най-близките от тях по степен.
Съгласно чл.8, ал.3 ЗН в случаите на предходните алинеи еднокръвни и
едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните
братя и сестри.
Съгласно чл.10, ал.2 ЗН, починалите преди наследодателя или недостойни
негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци.
Следователно и при съобразяване нормата на чл.8, ал.3 ЗН, при наличието на 2
еднокръвни братя на ........ Х. С., братята и сестрите й са наследили, както следва: 1)
М........ Х. Д............ – 2/20, 2) Л........... Х. С......... – 2/20, 3) К......... Х. Д. – 2/20, 4) Е..........
Х. Т.......... – 2/20, 5) Л............ Х. Х. – 2/20, 6) И. Х. П......... – 2/20, 7) З......... Х. З. – 2/20,
8) Ц........ – 2/20, 9) Й......... – 2/20; 10) К......... – 1/20 и 11) Г.......... – 1/20.
4
М........ Х. Д............ е починал на 25.03.1989 г., като неговите 2/20 са наследени
от дъщеря му Т. М. Д..
Л........... Х. С......... е починала на 06.05.1998 г., като нейните 2/20 са наследени от
С. Х. Й. – дъщеря – 1/20 и П........ Х. Спиридонов – син – 1/20. Последният е починал
на 19.10.2018 г., като неговата 1/20 се наследява, както следва: М......... П. В........ –
дъщеря – 1/40, Х. П. С.........-Б.......... – дъщеря – 1/40. Срещу последните две искове в
настоящото производство не са предявени.
К......... Х. Д. е починала на 29.01.1988 г., като нейните 2/20 са наследени от Х. Д.
В. – син – 1/20 и В. Д. В. – син – 1/20. Последният е починал на 15.03.2000 г., като
неговата 1/20 се наследява, както следва: К......... В. Д........... – дъщеря – 1/40, Р........ В.
В. – дъщеря – 1/40. Срещу последните две искове в настоящото производство не са
предявени.
Е.......... Х. Т.......... е починала на 22.11.2015 г., като нейните 2/20 са наследени от
М......... Й.......... К.а – дъщеря, починала на 19.12.2020 г., с наследници по закон: А. Т.
Т. – съпруг и Ю........ Й....... Й....... – брат, както следва: А. Т. Т. – 1/20 и Ю........ Й.......
Й....... – 1/20. Срещу последния искове в настоящото производство не са предявени.
Л............ Х. Х. е починала на 19.06.1995 г., като нейните 2/20 са наследени от Х.
В. Х. – дъщеря – 1/20 и Д. В. Х. – син – 1/20. Последният е починал на 03.09.2022 г.,
като неговата 1/20 се наследява, както следва: И. А. Н. – съпруга – 1/60, В. Д. Х. – син
– 1/60, М. Д. Х. – дъщеря – 1/60.
З......... Х. З. е починала на 26.11.1974 г., като нейните 2/20 са наследени от М. Л.
З. – дъщеря – 1/20 и Ася Л. Д. – дъщеря – 1/20. Последната е починала на 06.02.2021 г.,
като нейната 1/20 се наследява, както следва: П. К. Д. – съпруг – 1/60, Л. П. Д. – син –
1/60, Л. П. Д. – дъщеря – 1/60.
Срещу Ц........ (нейни наследници), Й........., К......... и Г.........., данни за които не
са налице, искове в настоящото производство не са предявени.
При това положение се установява съсобственост на ответниците при следните
квоти: Т. М. Д. – 2/20, С. Х. Й. – 1/20, Х. Д. В. – 1/20, А. Т. Т. – 1/20, И. А. Н. – 1/60, В.
Д. Х. – 1/60, М. Д. Х. – 1/60 (последните трима конституирани на мястото на
починалия ответник Д. В. Х.), Х. В. Х. – 1/20, М. Л. З. – 1/20, П. К. Д. – 1/60, Л. П. Д. –
1/60 и Л. П. Д. – 1/60.
От страна на Т. М. Д., С. Х. Й., Д. В. Х., Х. В. Х., М. Л. З. и Л. П. Д. са
представени откази от наследство.
Отказът от наследство рефлектира директно върху материалноправната и
процесуалноправна легитимация на ответника. С вписване на валидно направен отказ
от наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото
правоприемство. С отказа от наследство наследникът се лишава от включените в
наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава
да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство
произвежда действие от откриване на наследството – в този смисъл разрешенията,
дадени с т. 1 ТРОСГК на ВС на НРБ № 148/86 г. Следователно, лицето, което се е
отказало от наследството на починалия му праводател, се изключва от числото на
наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата
и задълженията, възникващи във връзка с наследството. С удостоверяване на факта на
отказа от наследство вече не е налице надлежна страна нито в материалноправен, нито
в процесуалноправен смисъл /в посочения смисъл – решение № 145 от 23.11.2011 г. по
т. д. № 1018/2010 г. на ВКС, I ТО/. С оглед изложеното, производството следва да се
5
прекрати по отношение на ответниците Т. М. Д., С. Х. Й., Х. В. Х., М. Л. З., Л. П. Д.,
както и конституираните по чл.227 ГПК наследници на починалия в хода на процеса
Д. В. Х. – И. А. Н., В. Д. Х. и М. Д. Х., с оглед представените по делото вписани откази
от наследството на А. Н. С..
По отношение на останалите ответници се установява качеството им
съсобственици, от което произтича качеството клиенти на топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период, като възраженията в
обратен смисъл се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно дължимата стойност на топлинна
енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х
на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
От заключението на вещото лице се установява, че топлинната енергия за
исковия период е начислена в условията на неосигурен достъп, за което са били
съставени протоколи от ФДР, представени по делото, като дължимата стойност на
топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата 3 563, 58 лв., формирана като
6
разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 3 793, 98 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 230, 40 лв.
От страна на ответниците Х. Д. В., А. Т. Т., П. К. Д. и Л. П. Д. е заявено
възражение за давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.
„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Искът е предявен на 07.02.2022 г., с оглед на което към този момент е изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 07.02.2019 г., каквито в
случая се явяват вземанията за периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г. в размер на сумата
699, 47 лв., определена при съобразяване заключението на СТЕ.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.12.2018 г. – м.04.2020 г. в
размер на сумата от 2 864, 11 лв.
За задължението ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността: Х. Д. В. – 143, 21 лв. (1/20), А. Т. Т. 143, 21 лв. (1/20), П. К. Д. – 44, 74
лв. (1/60) и Л. П. Д. – 44, 74 лв. (1/60). До посочените размери исковете следва да се
уважат, а за разликата до пълните предявени размери – да се отхвърлят.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни вземания по
арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
7
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за мораторна лихва
върху непогасените по давност вземания, начислена за периода 15.09.2019 г. –
21.01.2022 г. в размер на сумата 527, 38 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
За задължението ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността: Х. Д. В. – 26, 37 лв. (1/20), А. Т. Т. – 26, 37 лв. (1/20), П. К. Д. – 8, 79
лв. (1/60) и Л. П. Д. – 8, 79 лв. (1/60). До посочените размери исковете следва да се
уважат, а за разликата до пълните предявени размери – да се отхвърлят.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните,
който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение в качеството на
продавач на топлинна енергия. Установи се по делото, че дяловото разпределение за
исковия период е извършвано от ............
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода
м.01.2019 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 19, 58 лв., определен при съобразяване
на счетоводна справка на ищеца на л.18 от делото, както и заключението на СТЕ и
ССЕ.
За задължението ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността: Х. Д. В. – 0, 98 лв. (1/20), А. Т. Т. – 0, 98 лв. (1/20), П. К. Д. – 0, 33 лв.
(1/60) и Л. П. Д. – 0, 33 лв. (1/60). До посочените размери исковете следва да се уважат,
а за разликата до пълните предявени размери – да се отхвърлят.
8
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден на основание чл.77 ГПК да заплати по сметка на
СРС сумата от 172, 44 лв. държавна такса за производството.
На ищеца следва да се присъдят, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски, както
следва: Х. Д. В. – 3, 15 лв., А. Т. Т. – 3, 15 лв., П. К. Д. – 1, 05 лв. и Л. П. Д. – 1, 05 лв.
На ответницата С. Х. Й. следва да се присъди, на основание чл.78, ал.4 ГПК,
сумата от 180 лв. разноски по делото.
На ответника Х. Д. В. следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 305, 05 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от предявените
спрямо него искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от ............., ЕИК ........... срещу
Т. М. Д., ЕГН **********, С. Х. Й., ЕГН **********, Х. В. Х., ЕГН **********, М. Л.
З., ЕГН **********, Л. П. Д., ЕГН **********, както и конституираните по чл.227
ГПК наследници на починалия в хода на процеса Д. В. Х., ЕГН ********** – И. А. Н.,
ЕГН **********, В. Д. Х., ЕГН ********** и М. Д. Х., ЕГН **********, искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД – за по 6/36 срещу
ответниците Т. М. Д., С. Х. Й., за 1/36 срещу ответника Л. П. Д., за по 3/36 срещу
ответниците Х. В. Х., М. Л. З. и конституираните по чл.227 ГПК наследници на
починалия в хода на процеса Д. В. Х. – И. А. Н., В. Д. Х. и М. Д. Х., от следните суми:
сумата 3 620, 50 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 666, 61 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 21.01.2022 г.;
сумата 19, 58 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.01.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 4, 20 лв. мораторна лихва за природа 03.03.2019 г. – 21.01.2022 г. – като
НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Х. Д. В., ЕГН ********** да заплати на ............., ЕИК ..........., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 143, 21 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.12.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
9
молба – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 26, 37 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 21.01.2022 г.;
сумата 0, 98 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.01.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над 143, 21 лв.
до 603, 42 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г.; иска за мораторна лихва върху
стойността на топлинната енергия – за сумата над 26, 37 лв. до 111, 12 лв., иска за
цената на дяловото разпределение – за сумата над 0, 98 лв. до 3, 24 лв. и иска за
мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение – в пълния предявен размер
от 0, 72 лв. за периода 03.03.2019 г. – 21.01.2022 г.
ОСЪЖДА А. Т. Т. , ЕГН ********** да заплати на ............., ЕИК ..........., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 143, 21 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.12.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 26, 37 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 21.01.2022 г.;
сумата 0, 98 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.01.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над 143, 21 лв.
до 603, 42 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г.; иска за мораторна лихва върху
стойността на топлинната енергия – за сумата над 26, 37 лв. до 111, 12 лв., иска за
цената на дяловото разпределение – за сумата над 0, 98 лв. до 3, 24 лв. и иска за
мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение – в пълния предявен размер
от 0, 72 лв. за периода 03.03.2019 г. – 21.01.2022 г.
ОСЪЖДА П. К. Д., ЕГН ********** да заплати на ............., ЕИК ..........., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 44, 74 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.12.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 8, 79 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 21.01.2022 г.;
сумата 0, 33 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.01.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над 44, 74 лв.
до 100, 57 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г.; иска за мораторна лихва върху
стойността на топлинната енергия – за сумата над 8, 79 лв. до 18, 52 лв., иска за цената
на дяловото разпределение – за сумата над 0, 33 лв. до 0, 54 лв. и иска за мораторна
10
лихва върху цената на дяловото разпределение – в пълния предявен размер от 0, 12 лв.
за периода 03.03.2019 г. – 21.01.2022 г.
ОСЪЖДА Л. П. Д., ЕГН ********** да заплати на ............., ЕИК ..........., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 44, 74 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.12.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 8, 79 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 21.01.2022 г.;
сумата 0, 33 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.01.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над 44, 74 лв.
до 100, 57 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г.; иска за мораторна лихва върху
стойността на топлинната енергия – за сумата над 8, 79 лв. до 18, 52 лв., иска за цената
на дяловото разпределение – за сумата над 0, 33 лв. до 0, 54 лв. и иска за мораторна
лихва върху цената на дяловото разпределение – в пълния предявен размер от 0, 12 лв.
за периода 03.03.2019 г. – 21.01.2022 г.
ОСЪЖДА ............., ЕИК ........... да заплати по сметка на СРС, на основание
чл.77 ГПК, сумата от 172, 44 лв. държавна такса за производството.
ОСЪЖДА Х. Д. В., ЕГН **********, А. Т. Т., П. К. Д., ЕГН ********** и Л. П.
Д. да заплатят на ............., ЕИК ..........., на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски по
делото, както следва:
Х. Д. В. – 3, 15 лв., А. Т. Т. – 3, 15 лв., П. К. Д. – 1, 05 лв. и Л. П. Д. – 1, 05 лв.
ОСЪЖДА ............., ЕИК ........... да заплати на С. Х. Й., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 180 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ............., ЕИК ........... да заплати на Х. Д. В., на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата от 305, 05 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ............
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11