№ 14657
гр. София, 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110148899 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Д. С., ЕГН
**********, чрез адв. М. Л., със съдебен адрес ... (офис-партер), против ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ...., представлявано от Р.М.Т.- управител, чрез
пълномощник адв. М. Л., с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр.
чл. 124 ГПК за установяване недължимост на сумата от 1250 лв., представляща част от
претендирана сума в размер на 4471,43 лв., дължима по изпълнително дело №
20198380406764 по описа на ЧСИ М.Б., образувано въз основа на Изпълнителен лист от
07.01.2014 г. по ч. гр. д. № 313/2014 г. по описа на СРС, 28 състав.
В исковата молба са наведени твърдения, че между ищеца и ..., ЕИК ..., бил сключен
по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 22.02.2012 г., като
впоследствие бил издаден Изпълнителен лист от 07.01.2014 г. по ч. гр. д. № 313/2014 г. по
описа на СРС, 28 състав, и образувано изпълнително дело № 20198380406764 по описа на
ЧСИ М.Б., за събиране на непогасеното вземане по договора. Поддържа, че на 03.12.2018 г.
бил подписан договор за цесия между ..., ЕИК ..., и ..., ЕИК ..., по силата на който банката
прехвърлила вземането си по договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 22.02.2012 г. на ответника. На 03.02.2020 г. ищецът получил покана за
доброволно изпълнение във връзка образуваното изпълнително дело. Позовава на изтекла 5-
годишна погасителна давност относно вземането, предмет на издадения изпълнителен лист.
Навежда твърдения, че бил предявен частичен иск по чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи чрез
принудително изпълнение на ответното дружество 1250 лв., представляваща част от
главницата в размер на 4471,43 лв. по Изпълнителен лист от 07.01.2014 г. по ч. гр. д. №
313/2014 г. по описа на СРС, 28 състав, като искът бил уважен и съдът се произнесъл с
влязло в сила Решение № 20092120 от 12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 911/2021 г. по
описа на СРС, 35 състав. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която решението по
уважен частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявяване на иск в друг процес за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право. Моли за уважаване на иска с присъждане на съдебни разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
С молба с вх. № 191319/14.09.2022 г. ищецът е депозирал становище, в което е
помолил да се даде ход на делото в неговото отсъствие. Поддържа иска. Твърди, че
наличието на необезсилен изпълнителен лист е основание да се приеме, че ответникът е
станал повод за завеждане на настоящото дело, с оглед което моли да бъдат възложени
1
разноски в тежест на ответната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който признава иска
като допустим и основателен. Моли за уважаване на иска и направените от ищеца разноски
да останат в негова тежест. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Правно легитимирани страни по иска са страните в изпълнителното производство, като
ищецът длъжник твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото,
чийто носител е ответникът взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с
влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене
факти. Доколкото ищецът в настоящото производство твърди именно наличие на такива-
изтекла погасителна давност за вземанията след датата, на която е влязла в сила заповедта за
изпълнение на парично задължение и решението за установяване на вземането по нея, и има
издаден изпълнителен лист за вземанията, който не е обезсилен, правен интерес от
предявяване на иска е налице.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да
докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Ответникът
следа да докаже факти, обуславящи спиране или прекъсване на давността.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелствата:
- Между ищеца и ..., ЕИК ..., бил сключен по договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 22.02.2012 г.
- Бил издаден Изпълнителен лист от 07.01.2014 г. по ч. гр. д. № 313/2014 г. по описа
на СРС, 28 състав, и образувано изпълнително дело № 20198380406764 по описа на ЧСИ
М.Б., за събиране на непогасеното вземане по договора.
- На 03.12.2018 г. бил подписан договор за цесия между ..., ЕИК ..., и ..., ЕИК ..., по
силата на който банката прехвърлила вземането си по договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 22.02.2012 г. на ответника.
- Изтекъл е 5-годишен период, в който не са предприети действия по принудително
изпълнение на вземането- предмет на изпълнителния лист.
- Бил предявен частичен иск по чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи чрез принудително
изпълнение на ответното дружество 1250 лв., представляваща част от главницата в размер
на 4471,43 лв. по Изпълнителен лист от 07.01.2014 г. по ч. гр. д. № 313/2014 г. по описа на
СРС, 28 състав, като искът бил уважен и съдът се произнесъл с влязло в сила Решение №
20092120 от 12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 911/2021 г. по описа на СРС, 35 състав.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо /СПН/ относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на
СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти
са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се
ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В
случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/ от
вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в
останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира
едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и
2
преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка
от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира
непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен,
то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да
се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната
му квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният
частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното
право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск
за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на
факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Предвид гореизложеното в разглеждания случай следва да се приеме, че с влязлото в
сила решение Решение № 20092120 от 12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 911/2021 г. по
описа на СРС, 35 състав, е решен въпросът със сила на пресъдено нещо по отношение на
недължимостта на сумата по издаден Изпълнителен лист от 07.01.2014 г. по ч. гр. д. №
313/2014 г. по описа на СРС, 28 състав, като погасена с изтичане на общата 5-годишна
давност. Следователно предявеният иск в настоящото производство следва да се уважи като
основателен и доказан по размер.
По отношение на разноските:
Искане за разноски в производството са заявили и двете страни като това е и
основният спорен въпрос по делото.
В случая ответното дружество признава исковите претенции с отговора на исковата
молба, като ищецът не прави искане за постановяване на решение при признание на иска.
Това обаче не препятства приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК стига да е
налице и втората предпоставка, визирана в законовия текст, а именно ответникът да не е дал
повод за завеждане на иска. При преценка на посоченото изискване съдът съобразява на
първо място, че настоящото дело е второ по ред между страните- като преди това между тях
е било образувано и друго дело- гр. д. № 911/2021 г. по описа на СРС, 35 състав, като
последното касае частичен иск. Поради това и в случая е налице хипотеза на предявяване на
частичен иск /като една част от същия да е предмет на предходното дело, а другата част на
настоящото такова/. В тази връзка и
съдът счита, че ответникът не е дал повод за образуване на настоящото дело.
Още повече в настоящия случай липсват данни да е инициирано ново изпълнително
производство от страна на ответника, както и всякакви други активни действия, насочени
към удовлетворяване на паричното вземане по издадения изпълнителен лист, в периода след
влизане в сила на решението по първия заведен и уважен частичен иск по гр. д. № 911/2021
г. по описа на СРС, 35 състав, до този момент.
Доколкото срещу ответника вече е водено дело за частичен иск за недължимост на
вземането по процесния изпълнителния лист, то веднъж вече са му били възложени
разноски и повторното им присъждане би било недопустимо като израз на злоупотреба с
процесуални права и би обогатило неоснователно страната, която ги е поискала.
С оглед изложеното сторените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
По иска, предявен от Б. Д. С., ЕГН **********, чрез адв. М. Л., със съдебен адрес ...
(офис-партер), против ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ...., представлявано от
Р.М.Т.- управител, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 1250 лв., представляща част от претендирана сума в размер на 4471,43
лв., дължима по изпълнително дело № 20198380406764 по описа на ЧСИ М.Б., образувано
въз основа на Изпълнителен лист от 07.01.2014 г. по ч. гр. д. № 313/2014 г. по описа на
3
СРС, 28 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4