№ 446
гр. София , 15.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600392 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 НПК вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК вр. глава ХХІІ от
НПК.
С определение от разпоредително заседание на 23.03.2021г. по НОХД №34/2021г. по описа
на СОС, НО, 3-ти състав съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на
СОП за отстраняване на процесуални нарушения, които е счел за съществени.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпил частен протест от прокурор при
СОП, с който се иска отмяната му и разглеждане на делото по същество. Твърди се
неоснователност и незаконосъобразност на определението и се излагат доводи, че е спазена
процедурата по предявяване на обвинението, като се поддържа, че причината защитниците
на обвиняемите лица да не са се запознали с материалите по досъдебното производство се
дължи на доброволния им отказ да сторят това, и последното не съставлява процесуално
нарушение, довело до ограничаване на правата им. Сочи се още, че разследващият орган им
е предоставил материалите по разследване, за време колкото преценят, видно от
протоколите за предявяване. Нещо повече, според представителя на държавното обвинение
няма пречка необходимите процесуални действия да бъдат извършени в хода на съдебното
следствие, като доказателствата бъдат надлежно събрани по искане на страните или по
почин на съда, с оглед което се поддържа искане за отмяна на поставения съдебен акт.
Софийски апелативен съд намира частния протест за допустим. Същият е депозиран срещу
акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в предвидения
законов срок от 7 дни. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
В проведеното разпоредително заседание и след изслушване на страните по въпросите,
предвидени в разпоредбите на чл. 248, ал. 1 НПК, съдът е намерил за основателни
1
възраженията на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение при
предявяване на разследването, изразяващо се в ограничаване правото на защита на
подсъдимите С. и И., в частност правото им да имат защитник. За да аргументира изводите
си, решаващият съд е акцентирал на обстоятелството, че в хода на цялото досъдебното
производство и към момента на предявяване на разследването, обвиняемите лица са имали
договорни упълномощени защитници, участвали в провеждането на процесуално
следствените действия, като по отношение на И., за невъзможността да се запознае с
материалите по делото, защитникът му е посочил основателна причина. Вън от последното,
съдът е указал, че след връщане на делото в предходната фаза за извършване на ново
предявяване на разследването, държавното обвинение следва да прецизира
обстоятелствената част на обвинителния акт, съобразно оплакванията на защитниците на
подсъдимите, привеждайки го в съответствие с изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК.
Въззивният съд се солидаризира с крайната констатация на първата инстанция, макар и не
по всички изложени аргументи.
Така, по повод предявяването на разследването, видно от приложените материали /виж л.
72, т.6 от ДП/ на обвиняемото лице К. И. и защитникът му – адв. Ст. К. материалите по
разследването са били предявени на 25.01.2021 г. за времето от 10.30ч до 12.10ч., като
поради служебна ангажираност на адв. К. /в СпНС/ същия ден, и двамата са заявили, че
настояват да се запознаят допълнително с материалите в друг ден. С постановление от
същата дата, наблюдаващият прокурор е оставил без уважение исканията на обв. И. и
неговия защитник с аргументите, че адв. К. е бил призован на 18.01.2021г. за предявяване на
разследването и ако е имал ангажимент в СпНС, то същият е следвало да съобщи по-
своевременно за него. Аналогично, в случай, че ангажиментът му е възникнал по-късно, то е
следвало да остане и да се запознае с разследването, като не пренебрегва ангажимента си по
ДП № 169/20г. на ОСлО при СОП. При така проследената хронология, настоящият състав се
солидаризира с констатацията на първостепенния съд, че е допуснато процесуално
нарушение, изразяващо се в ограничаване правото на подсъдимия И. да има защитник. И
това е така, доколкото видно от материалите по делото, в хода на съдебното производство,
адв. К. е приложил заверено копие от протокол от проведено съдебно заседание от
25.01.2021г. пред 5-ти състав на СпНС /виж л.72-80/ по НОХД № 4163/2018г., по което е
осъществявал процесуално представителство на едно от подсъдимите лица. В тази връзка се
налага извода, че същият е имал основателна причина да помоли за определяне на друга дата
за запознаване с материалите по разследването по настоящето производство. Несъстоятелни
са изтъкнатите в прокурорския акт аргументи, че дори и да е разбрал по-късно за поетия
ангажимент пред СпНС, то адв. К. е следвало да спази принципа „първият по време е първи
по право“ и да остане да се запознае с материалите по ДП № 169/20г. по описа на ОСлО при
СОП, тъй като към онзи момент производството по настоящото дело е било все още в
неговия подготвителен стадий на етап приключителни действия по разследването, докато
производство пред СпНС, по което защитникът на И. е бил ангажиран е било вече в своята
2
съдебна фаза на етап съдебно следствие, при внесено обвинение за извършено тежко
умишлено престъпление, при което защитата на подсъдимия, чиито представител е бил адв.
К. е била задължителна с цел оптимално подсигуряване и осъществяване на правата му в
процеса.
Що се отнася до другия подсъдим по делото Й. С. и защитника му - адв. Н., видно от
протокол за предявяване на разследването от 25.01.2021г./виж л. 76, т.6 от ДП/, последните
са направили изявление, че отказват да им бъдат предявени материалите по делото,
доколкото има депозиран отвод срещу наблюдаващия прокурор от същия ден, чието
произнасяне от по-горестоящ прокурор настояват да изчакат, преди да им бъде предявено
разследването. С постановление от същата дата /25.01.2021г./, наблюдаващият прокурор е
оставил без уважение искането им аргументите, че предявяването на разследването не е
действие по разследване и искането на защитата то да се спре, не намирало опора нито в
закона, нито правната теория и практика. При така посоченото, настоящият състав се
солидаризира с извода на решаващия съд, че и спрямо този подсъдим е налице нарушение,
довело до ограничаване правото му на защита в предходната процесуална фаза, тъй като
макар и предявяването на разследването да не е действие по разследване, както е заключил
представителя на държавното обвинение, с него приключват действията по разследване на
досъдебното производство, след което се преминава непосредствено към съставяне на
заключение. На свой ред, производството по предявяване на разследването е процесуално
средство за осъществяване процесуалното право на гражданите в процеса да се запознават с
всички материали по делото и да правят необходимите извлечения от него, като когато се
установи празнота или противоречия между отделните доказателствени единици, се
извършват допълнителни следствени действия. Иначе казано, разследването се предявява, за
да научи обвиняемия съдържанието на всички материали, които са приложени по делото -
както тези от действията по разследването, така и тези от другите процесуални действия. В
настоящия случай, защитата на обвиняемия С. законосъобразно се е позовала, че съобразно
разпоредбата на чл. 53, ал.3 от НПК до произнасянето по депозирания отвод, органът срещу
който е предявен, извършва само онези действия, които не търпят отлагане, като
предявяването на разследването не попада сред тях. Несъобразяването на прокурора с
последното, макар в подадения протест сам да е отчел, че всички действия по разследването
са били извършени към момента на депозиране на отвода, е довел до незаконосъобразно
ограничаване правото на обвиняемия да осъществи защитата си на ДП в пълен обем, като е
препятствана възможността той и защитника му да се запознаят с материалите по
разследването.
Същевременно, в изпълнение на задължението на съда да следи служебно за допуснатите
съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, настоящият състав не се
съгласява с отразеното в мотивите на протестирания съдебен акт, че обстоятелствената част
на ОА следва да бъде прецизирана с оплакванията на защитниците на подсъдимите лица,
съобразно изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК. На първо място, това е така, доколкото
първият съд не е изложил конкретни и ясни аргументи в тази насока. От своя страна,
3
прочита на обвинителния акт показва спазване от прокурора на изискванията за представяне
на обвинителните факти в необходимата пълнота и яснота. Прокурорът е описал
обективната обстановка, включваща особености на време, място, механизъм на извършване
на деянието, действията на всеки от подсъдимите лица в завидна пълнота. Необходимото,
обвинението да се знае и разбира, поне в минималната дължима степен, е налице.
Изискванията на съда за повече от това описание не съдържат изпълнима конкретика. Ако в
течение на съдебното следствие се изявят други фактически въпроси, нуждаещи се от
изясняване, това би касаело процеса на събиране на доказателства.
В обобщение на изнесените съображения, се налага извод, че атакуваното определение е
правилно /с изключение на частта, касаеща прецизирането на обвинителния акт/ и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 345 НПК, САС, НО, І- ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.03.2021 г., постановено в хода на
проведено разпоредително заседание по НОХД № 34/2021 г. по описа на СОС,
Наказателно отделение, с което е прекратено съдебното производство по
делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирано от
съда съществено и отстранимо процесуално нарушение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4