Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 74 от 07.04.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор
Марияна Сиракова, като разгледа докладваното
от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно
дело № 38 по описа за
2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от К.Ж.К.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение №260093/24.11.2020 г., постановено
по административнонаказателно дело (АНД) №717/2020 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 3589285, издаден от
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) –
Кюстендил. С посочения електронен фиш на К. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00
лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата
е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението.
В съдебното заседание по делото К.К. поддържа жалбата.
ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание по делото и не изразява становище по
касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно
оспорване по смисъла на чл.
210, ал. 1
от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ
на касационен контрол и в преклузивния
14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание
по чл. 212 от АПК
. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е Електронен фиш серия К №
3589285, издаден от ОД на МВР – Кюстендил. От фактическата страна на спора е
установено, че на 07.02.2020 г. в 17:00 часа на ПП I-6, км 4+700, в с.
Каменичка Скакавица, в посока на движение към ГКПП Гюешево, при разрешена за
населено място скорост на движение от 50 km/h и
приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, е установено нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен №
523, при управление на лек автомобил марка „Ф.”,
модел „Е.”, с рег. №КН****ВР, а именно
– управление на автомобила с превишена скорост от 34 km/h. Изготвен е клип № 19199. Електронният фиш е издаден срещу собственика
на процесния автомобил – К.Ж.К.. Районният съд е приел от правна страна, че
е спазена процедурата по установяване на нарушението с АТСС в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и процесното деяние е доказано. По посочените правни доводи
съдът е потвърдил електронния фиш.
В пределите
на касационната проверка по чл. 218, ал.
2 от АПК и във
връзка с неведеното в жалбата
касационно основание съдът намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие
с материалния закон – правилно.
Правните изводи на районния съд
са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Електронният фиш съдържа
изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити.
Административнонаказващият орган е доказал,
че процесната мобилна
система е технически годна към датата на
установяване на нарушението и е от одобрен тип средство
за измерване, с оглед представените по делото Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010 г., издадено
от Българския институт по метрология
и Протокол № 2-21-19/29.05.2019 г. за проверка на
мобилната система за контрол.
Нарушението по електронния фиш е безспорно доказано от приложените
към административнонаказателната
преписка клип № 19199 и Протокол за
използване на АТСС от 07.02.2020 г. – приложение
№ 1 към
чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Протоколът има нормативно установеното съдържание съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената
наредба. Видно от
същия, на 07.02.2020 г. в с.
Каменичка Скакавица, ПП I-6, км 4+700, е използвана
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен №523, с начало
на работа 13:00 ч. и край
на работа 17:20
ч., в режим на измерване
„С” (стационарен) и посока на задействане – „П” (приближаващ). В
протокола е отбелязано, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак Д11 („Начало на населено място”)
и разстоянието от този пътен знак
до мобилната система е 300 метра. В случая не е било
дължимо попълване от контролния орган
на графите в протокола „пътен знак
за ограничение” и
„разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри”, доколкото същите касаят допълнително въведено
ограничение на скоростта с пътен знак по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В процесния случай такова ограничение не е било
въведено, а доказателствата сочат за наличие на
нормативно предвиденото ограничение за населено място от 50 km/h по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
чл.
112, ал. 1
и 3 от Наредба № 18 oт
23.07.2001 г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци пътен знак
Д11 се използва за сигнализиране на мястото, от
което започват да важат правилата
за движение в населено място и селищно образувание (ал. 1), а когато за
територията на населеното място и селищното образувание е необходимо да се
въведе допустима максимална скорост на движение, различна
от определената по чл. 21,
ал. 1 от
ЗДвП, се
поставя и пътен знак В26 (ал. 3). Разпоредбата на
чл. 40, ал.
6, изр. 1 от Правилника на
прилагане на Закона за движението
по пътищата (ППЗДвП)
предвижда, че пътните знаци
се поставят един под друг,
а когато са над платното за
движение – един до друг, при
спазване отгоре надолу или отляво
надясно на следния ред: предупредителен
– група „А”,
с предписание – групи „В”, „Г”
и „Д”, указателен
– групи „Е”
и „Ж”. Съгласно чл.
55, ал. 4 от ППЗДвП ограничението
на скоростта, въведено с пътен знак В26 („Забранено е движение със скорост, по-висока
от означената”),
поставен заедно с пътен знак Д11, важи за цялата
територия на населеното място, освен ако с други
пътни знаци е указано друго. По делото е безспорно установено, че на
посочените в електронния фиш дата, час и място с процесния
автомобил е извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, тъй като е установена скорост от 84 km/h (след приспаднатия толеранс от 3 km/h) при разрешена за
населено място скорост от 50 km/h. Наказуемото превишаване от 34 km/h е
съставомерно по чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП.
Правилно електронният фиш е издаден на
К.К.,
като собственик на автомобила (съгласно справката от АИС – МВР), във връзка с регламентацията по чл. 189,
ал. 5 и чл.
188, ал. 1
от ЗДвП. К. не е декларирал предоставяне на управлението на автомобила на
друго лице. Предвид гореизложеното оспореният
електронен фиш е законосъобразен и правилно е потвърден от районния
съд.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260093/24.11.2020 г.,
постановено по АНД №717/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.