№………./………….2020
г.
Административен съд – Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1907/2019
г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
С молба с. д. № 6453/12.06.2020 г. пълномощникът на
жалбоподателя адвокат Т.П. е поскала от съда на основание чл. 248 ал. 1 ГПК да
допълни в частта за разноските постановеното по делото решение № 506/22.04.2020
г. като осъди ответника да заплати на доверителя й направените по делото
съдебни разноски, за които своевременно е направено искане и е представен списък
по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.
В едноседмичния срок по чл. 248 ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК не е постъпил писмен отговор от насрещната по делото страна община Девня.
Съдът като прецени, че е сезиран с предявено в срока
по чл. 248 ал. 1 предл. първо ГПК искане на процесуално легитимирано лице, намира
същото за процесуално допустимо и поради това за подлежащо на разглеждане по
неговата основателност.
По основателността на искането съдът съобрази
следното:
С постановеното по делото решение № 506/22.04.2020 г.
съдът е изменил по жалба на Ж.С.К. взетото по протокол № 1003-42/19.04.2019 г. решение
на комисията по чл. 210 ЗУТ при община Девня в оспорената му с жалбата част досежно
определеното на жалбоподателя обезщетение в размер на 2 265 лв. за безсрочен
сервитут върху част от 2, 180 дка от собствения му поземлен имот 20482.2.39,
целият с площ от 9 604 кв. м., във връзка с изграждането на линеен енергиен
обект „Нова ВЛ 400 kv „п/ст Варна” – „п/ст Бургас” като е увеличил обезщетението
от 2 265 лв. на 2550 лв.
При постановяване на решението съдът не се е
произнесъл по направеното с жалбата и поддържано от адвокат П. в последното
съдебно заседание искане в полза на доверителя й да се присъдят направените
съдебни разноски, за които е представила списък по чл. 80 ГПК. Искането намира
правното си основание в чл. 143 ал. 1 АПК, според който когато съдът отмени
обжалвания административен акт държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В случая с изменението
на обжалваното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ посредством увеличението на
определеното на жалбоподателя парично обезщетение за безсрочния сервитут върху
част от собствения му поземлен имот, целият с площ 9 604 кв. м., е
постигнат целеният с жалбата ефект, поради което предвид своевременно
направеното искане с основание чл. 143 ал. 1 АПК, съдът е следвало да се
произнесе с решението и по въпроса за разпределянето на отговорността за
разноски. Това обуславя основателността на искането по чл. 248 ал. 1 ГПК за
допълване на решението в тази част.
Относно размера на съдебните разноски, които следва да
се присъдят на жалбоподателя по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК съдът намира
следното:
По делото са налице доказателства за следните
направени по вид и размер разноски от жалбоподателя: 10 лв. заплатена държавна
такса при завеждане на делото /л. 16/; 150 лв. депозит за вещо лице за
извършената и приобщена към доказателствения материал съдебно-оценителна експертиза
/л. 47/ като по делото не е представено доказателство, че жалбоподателят е
заплатил и допълнително определените от съда в с. з. 26.02.2020 г. 50 лв. до
пълния размер на определеното на вещото лице възнаграждение от 200 лв., поради
което така определените 50 лв. не представляват реално направени от жалбоподателя
разходи по делото; 380 лв. за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
за осъщественото по делото процесуално представителство от адвокат П.. Във
връзка с последното в приложения на л. 6 от делото договор от 01.07.2019 г. за
правна защита и съдействие изрично е удостоверено и скрепено с подписите на
двете страни обстоятелството, че договореното възнаграждение от 380 лв. е
заплатено в брой на адвоката. В тази част договорът има характер на разписка за
извършеното плащане, поради което е достатъчно доказателство за направеното от
жалбоподателя разходване на средствата в посочения размер.
С определението по чл. 248 ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК
всички реално направени разноски в общ размер на 540 лв. /10 лв. + 150 лв. + 380
лв./ следва да се присъдят на жалбоподателя като ответната по делото страна
община Девня следва да бъде осъдена да му ги заплати изцяло, на основание чл.
143 ал. 1 АПК.
Воден от изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК,
постановеното по делото решение № 506/22.04.2020 г. със следния
диспозитив:
ОСЪЖДА община Девня да заплати на Ж.С.К., ЕГН **********,
направените по делото разноски в общ размер на 540 /петстотин и четиридесет/
лева.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: