№ 21194
гр. София, 15.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110102167 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 53770/2022г. по описа на СРС, 82 състав.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба и отговора на исковата молба при депозит в размер на 350 лева, вносим в
едноседмичен срок по следния начин: 280 лева от ищеца и 70 лева от ответницата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., адрес: гр. София, ж.к. ”......, тел. **********,
специалност: Финанси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа
експертиза, доколкото обстоятелства, които биха се установили с нея, не се оспорват.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 17.10.2023 г. от 10:00 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „...я“ ЕАД
против Й. В. Т., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на
сумата от 2187,52 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № .
сключен от ответницата с „.....“ ЕАД, ведно със законната лихва от 04.10.2022 г. до
окончателното изплащане, сумата от 0,03 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 31.01.2021 г. - 30.09.2022 г. и сумата от 236,29 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 01.02.2021 г. - 03.10.2022 г.
Ищецът твърди, че между ответницата и „.....“ ЕАД бил сключен Договор за
потребителски кредит № 2287241/21.09.2020 г., по силата на който на Й. В. Т., в качеството
на кредитополучател, бил отпуснат кредит в размер на 2500 лв., който същата се
1
задължила да върне на 24 равни месечни вноски, при първа погасителна вноска на
31.10.2020 г. и последна погасителна вноска на 30.09.2022 г. Между ответницата и „...
ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство, като на същата дата такъв
бил сключен и между „... ЕООД и „.....“ ЕАД. По силата на този договор „... ЕООД се
задължил да бъде поръчител на ответницата като отговаря солидарно за вземанията по
договора за кредит. Излага, че на 08.02.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., сключен между „... ЕООД и „...я”
ЕАД, с което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения,
като длъжникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/....... от 14.02.2022 г. Въпреки уведомяването
ответницата не е изпълнила задължението да заплати процесните суми, дължими по
договора за заем, с оглед на което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искови претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за нищожност на
сключения между нея и „... ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство и на Договор
за поръчителство, сключен между „... ЕООД и „.....“ ЕАД. Посочва, че „.....“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на поръчителя „... ЕООД, с оглед на което уговореното
възнаграждение за предоставяне на поръчителство, което се изисква за заплащане, следва да
се разглежда като разход по договора за кредит и следва да бъде включен при изчисляването
на ГПР по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Заявява, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство в случая не е включено в ГПР и същото е с оглед
свързаността на лицата и с характер на „скрита възнаградителна лихва“. Сочи, че договорът
за поръчителство е лишен от предмет и заобикаля изискванията за добросъвестност,
нищожен е на основание протИ.речие с добрите нрави. Оспорва договора като
неравноправен на основание чл. 143 ЗЗП. Излага твърдения, че счита Договора за
потребителски кредит за нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11
ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, Договорът за предоставяне на поръчителство на
основание чл. 26, ал. 1, предл 2 ЗЗД и Договорът за поръчителство на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 1 ЗЗД. Твърди, че на недействителността на Договора за потребителски кредит влече
и недействителност на сключените акцесорни съглашение - Договор за предоставяне на
поръчителство и Договор за поръчителство.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 430,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационни правоотношения по Договор за потребителски кредит
№ ......./21.09.2020 г., Договор за поръчителство и Договор за предоставяне на
поръчителство, вкл. валидността на инкорпорираните в тях клаузи, предаването на сумата на
кредитополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски, прехвърлянето на
вземанията по договора с договор за цесия на „...я“ ЕАД и уведомяването на длъжника.
Ищецът следва да докаже, че в договора е уговорена клауза за предсрочна изискуемост на
вземанията, настъпването на обстоятелствата, даващи право на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем, както и уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост.
Следва да установи наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с надбавка (лихва), забавата на длъжника, както и да установи всяко
едно от вземанията си по размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
дълга на падежа. В тежест на ответника е да установи твърдените неравноправност на
2
клаузите, заобикаляне на закона и накърняването на добрите нрави, на които основания
счита съглашенията за недействителни.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
СЛЕДНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА: сключване на Договор за потребителски кредит №
2287241/21.09.2020 г. между ответницата и „.....“ ЕАД, сключване на Договор за
поръчителство между „... ЕООД и „.....“ ЕАД.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3