Решение по адм. дело №441/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.203 от АПК, вр. с чл.284-285 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от E Д. Р., [ЕГН], към датата на подаване на исковата молба изтърпяващ наказание в Затвора в [населено място], против ГД“ИН“ София за присъждане на сума в размер на 5 000 лева, съставляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди при престой по делегация в затвора в [населено място], резултат от поставянето му в неблагоприятни условия, а именно лишаването му да ползва телефон, отказван достъп до коридора, без постоянен достъп до баня и санитарен възел, умишлено ограничаване правото на достъп на открито, липса на хигиенна в спалното помещение, липса на отваряеми прозорци, не работеща аспирация, влага и мухъл, мръсни чаршафи, наличие на дървеници, лошо осветление, липса на звуков сигнал за повикване на персонала на затвора, мръсна столова и не измити прибори, не предоставяне на спално бельо, отказ да се ползва правото на свиждане за времето от 01.04.2024г. до 25.04.2025г.

Съгласно представена справка /л.40/ през заявения с исковата молба период ищецът Р. е постъпвал в Затвора в [населено място] в качеството му на „чужд делегат“ за времето от 21.08 – 22.08.2024г., където е настанен с още три лица в стая „чужда делегация“, за времето от 08.01. до 10.01.2025г., като е пребивавал в стая „транзит“ с още един лишен от свобода, за времето от 12.02 до 14.02.2025г. е пребивавал в стая „чужда делегация“, като на 12.02 е настанен с още три лица, а на 13.02. е настанен с още четири лица, за времето от 10.04 до 16.04.2025г. пребивавал в стая „чужда делегация“, като на 10.04 е настанен с 2 лишени от свобода, на 11.04 – 4 лишени от свобода, на 12.04. – 4 л.св., на 13.04 – 4 л.св., на 14.04. - 6 л. св. и на 15.04. – 5 л. св.

От същата справка е удостоверено, че стая „чужда делегация“ е със ЗП от 27.04 кв.м., в която не е включена площта на санитарния възел, която разполага с два прозореца с размери 0,67м. на 1,16м. и 0,97м. на 1,16 м. Санитарният възел е 3,35кв.м. и разполага с един прозорец с размер 0,16м. на 1,16м. Санитарният възел разполага с течаща вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела, отоплява се с централно парно отопление. Стените са без течове, мухъл и плесен. Не се предоставят данни какви мебели са налични в стаята през времето на престой на ищеца.

Стая „транзит“ е с площ от 14,90кв.м., без площта на санитарния възел и разполага с един прозорец с размери 1,20м. на 1,00м. Санитарният възел е с площ от 3,27 [жк], течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с едно осветително тяло и се отоплява с централно парно отопление. Стените без мухъл, плесен и течове. Не се предоставят данни какви мебели са налични в стаята през времето на престой на ищеца.

Санитарна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи е правена редовно. При постъпване в затвора на всеки лишен от свобода е дадена възможност да ползва личното си спално бельо. Хигиената на спалните помещения е задължение на лишените от свобода. При престоите си в затвора в Пловдив Е. Р. не е подавал жалби, свързани с лоши битови условия.

Чрез справка на л. 43 е удостоверено, че редът за ползване на телефон от лишените от свобода е установено със заповед на Главния директор на ГДИН, като поради течащ ремонт в затвора ва [населено място] на пост № 5 са настанявани групи, които по закон не следва да осъществяват контакт по между си, поради което и практически се стига до ограничаване възможността за непрекъснат достъп до телефонен апарат на всички задържани и лишени от свобода лица. На л. 44 е приложен график за разпределение за времето на лишените от свобода, чрез който е удостоверено, че за настаняваните в приемно отделение лица времето за престой на открито е от 14.00 часа до 15.00 часа, баня – вторник и четвъртък от 9.00 ч. до 10.00 часа. Представят се и графици за разпределението на времето на л-.св. в ЗЗНО, пост № 2, пост № 6 и пост № 3

Чрез справка, изготвена от домакин на склад С. К. /л.45/ е удостоверен процесът на почистване на помещенията за хранене. От справка на л.46 е удостоверено, че на всеки л. св. се дават матрак, чаршафи, калъфка и олекотена завивка, които лицето може да откаже да вземе. Хигиената в общите помещения се поддържа от назначен на длъжността чистач на групата, който веднъж месечно получава хигиенни препарати за ежедневна поддръжка на коридора и общите помещения. В бидони има разтворена хлорна вар за поддръжка на хигиената в стаята, което е задължение на настанените лишени от свобода.

Приложени по делото са: заповед за определяне на медицински специалисти /л. 51/; заповед за утвърждаване на правила за хигиенното и противоепидимичното осигуряване на местата за лишаване от свобода, /л. 52/; заповед за утвърждаване на Вътрешни правила за организация и извършване на дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в местата за лишаване от свобода към ГДИН /л.55/ и вътрешните правила /л.56-59/; протоколи за ДДД обработка /л.61-67/

Чрез показанията на св. Б. Б. е удостоверено, че същият се познава с ищеца от около 10 години, като се запознават в затворите. Не са пребивавали заедно в затвора в [населено място]. Свидетелят пребивавал там от март 2024г. до м. февруари 2025г., като е бил както в корпусната част на затвора, така и в приемното отделение на затвора. В приемното отделение в затвора в [населено място] мизерията била такава, каквато никъде другаде не бил видял. Имало в помещението дървеници и хлебарки. Личният боклук, който генерирали затворниците, стоял в килията по цяла седмица, никой не го изхвърлял. За санитарния възел не получавахме препарати за почистването, като последното било задължение на настанените в помещението, но те не го правели. Повечето от прозорците в приемното отделение били счупени, липсвало стъкло и това било така във всичките помещения на приемното отделение. Свидетелят сочи, че три от помещенията към приемно отделение липсвали прозорци, като общо помещенията в отделението били пет. Б. лишавани от възможност всеки ден да провеждат телефонни разговори, намалявали им времето за престой на открито вместо един час, бил по 40 минути. Не можели да ползват телефона, защото по едно и също време имало желаещи за това, а времето било ограничено. Във всяко помещение имало по три лампи, но в повечето от помещенията работела само една лампа - луминисцентна лампа, с жълта светлина. Нямали бутон за сигнализиране, ако искали да се отвори килията, за да бъдат изведени. Трябвало да имат много сериозна причината, за да им се уважи искането от служителят на затворническата администрация.

Поддържа свидетелските си показания, че когато е бил настаняван в приемно отделение, престоят навън бил 40 минути. Откакто познавал ищеца, последният винаги разполагал с карта за телефон. Свидетелят все пак е ползвал телефон в престоя му в Пловдив, като за периода от 14 дни ползвал телефон само два пъти.

От правна страна Съдът намира следното:

Искът е за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди на лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ от дейността на органите при ГД“ИН“ за периода 01.01.2024г. до 25.04.2025г. Искът е подаден пред съда на 25.04.2025г., като към тази дата Е. Р. е имал качеството на лице лишено от свобода. Насочен е против пасивно легитимираното лице по см. на чл.205, ал. 1 от АПК и не е изтекъл [възраст] срок за подаване на иска по чл.284 от ЗИНЗС. Безспорно е удостоверено по делото, че за периода, за който е предявена исковата претенция за обезвреда Р. пребивава в затвора в [населено място], където е настаняван в помещенията на приемно отделение, като общият период на престой в тях е 12 дни. През тези дни на престой в приемно отделение към затвора в [населено място] е настаняван в стая „чужда делегация“ и стая „транзит“, като първото помещение е с площ 27,04 кв.м., като ищецът престоява там 10 дни, съотв. с още трима до шест лишени от свобода, а в стая „транзит“ е настаняван с още един л. св., като това помещение е с площ от 14,90 кв. м. Няма данни какви мебели са били налични в тези помещения. Ищецът не повдига като оплакване поставянето му в пренаселена среда.

Наведените от ищеца оплаквания са относно лишаването му да ползва телефон, отказан достъп до коридора, без постоянен достъп до баня и санитарен възел, ограничаване правото на достъп на открито, липса на хигиена в спалното помещение, липса на отваряеми прозорци, не работеща аспирация, влага и мухъл, мръсни чаршафи, наличие на дървеници, лошо осветление, липса на звуков сигнал за повикване на персонала на затвора, мръсна столова и не измити прибори, не предоставяне на спално бельо, отказ да ползва правото на свиждане.

При съобразяване на удостоверените чрез приложените от ответната страна писмени доказателства, както и с оглед правилото на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, Съдът приема за оборени всички твърдения на ищеца, на които той основава своята искова претенция за обезвреда. От приложените справки е удостоверено по делото, че в помещенията, в които е настаняван Р. при престоя му през заявения от него период от време, са с прозорци, като по-голямото е с два прозореца, което, предвид е размерите на прозорците, сочи на осигурен достъп до естествена светлина. Удостоверено е също чрез тези справки, че помещенията са снабдени и с осветителни тела /излъчващи луминисцентна светлина/, спалните разполагат с отделени санитарни възли от над 3,00 кв.м., които също имат прозорец и възможност за аспирация и постоянно течаща вода. Съгласно член 20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода следва да се осигури постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като с оглед на удостоверените от ответника факти, Съдът приема, че липсва нарушение от страна на ответника на това негово законово задължение.

Удостоверен по делото е и фактът на ползване на баня от лишените от свобода, което става по утвърден график, съгласно който, за приемно отделение ползването е два пъти седмично за един час. По делото не се удостовери твърдение на ищеца, че през 12 дневния си престой в приемно отделение на Затвора в [населено място], който е разделен на четири части, да е ограничаван да ползва банята в определения в графика времеви период, нито се доказва твърдение, че е ограничаван да ползва постоянно тоалетна, че му е отказван достъп до коридора, като съдът се позовава на приетото без оспорване доказателство - график на разпределяне на времето на лишените от свобода, настанени в приемно отделение /л. 44/.

Не доказано остава твърдението на ищеца, че престоят на открито е по-малко от 1 час. Всеки лишен от свобода по силата на чл.86, т.1 от ЗИНЗС има право на престой на открито не по-малко от 1 час дневно. Чрез представения график на л.44 от делото е удостоверено от ответната страна, че на лишените от свобода, настанявани „по делегация“ в приемно отделение на Затвора в [населено място] също е осигурено това право чрез едночасов престой на открито за времето от 14,00 часа до 15,00 часа. Не е налице нито едно доказателство, което да опровергава този факт. Свидетелските показания също не подкрепят твърдението на ищеца, че правото му престой на открито през някои или всичките 12 дни е ограничавано. Следва да се уточни, че ищецът е в заблуда относно времетраенето на престоя на открито, който по закон е 1 час, а не 90 минути. Освен това следва да се отчете и фактът, че дори и показанията на свидетеля не удостоверяват твърдението на ищеца, че е ограничаван във времето си на престой на открито. Съдът не следва да кредитира показанията в тази насока, защото изхождат от лице, което в нито един от дните на престой на ищеца в приемното отделение към затвора в Пловдив не пребивава съвместно с Е. Р.. Твърдението на Р. е, че същият е лишен от престой на открито от по 90 минути, каквото по закон не е установено за лишените от свобода. В крайна сметка по делото е налице не оборено писмено доказателство, представено от ответника, че по график и за време от един час настанените в приемното отделение на затвора в [населено място] престояват на открито. Само доказване на факт на ограничаване/възпрепятстване на постоянен достъп до ползването на санитарен възел и/или банята от служител на ответника, съотв. на ограничение времето на престой на открито, би обосновало извод за извършено нарушение на законово установени права на лишения от свобода. В случая такова доказване от ищеца не е налице, а твърденията му за такива ограничения са опровергани от ответника. Ето защо, Съдът приема извод, че не е налице нарушение/ограничение/ от страна на администрацията на ответника на правото на постоянен достъп до тоалетна, на правото на баня и престой на открито от един час дневно за времето на 12 дневния престой на ищеца в приемно отделение към затвора в [населено място], съотв. Р. не търпи вреди от такива нарушения, поради което и за него не възниква правото на обезвредена на осн. на чл.284, вр. с чл.3 от ЗИНЗС.

За недоказани се възприемат от съда твърденията на ищеца /за което негова е доказателствената тежест/, че точно в дните му на престой в приемното отделение в затвора в [населено място], му е отказано свиждане с негови близки. Законът /чл.86, т.2/ установява право на свиждане не по-малко от два пъти месечно, което съгласно чл.73, ал.1 от ППЗИНЗС е с продължителност от 40 минути и се провежда по утвърден график. Удостоверено е по делото, че през процесният период ищецът не пребивава в затвора в [населено място] пълен месец, напротив престоят му е едва по няколко дни от съответен месец /от един до пет/. Ето защо, в тежест на ищеца е да удостовери твърдението си, че именно през някои от дните му на престоите в поделението на ответника, същият е ограничен в правото си на свиждания и това е в разрез със закона. Ищецът не внася никаква конкретика в тези си твърдения, а само общо ги навежда. Макар и да не се представя график на свижданията, то Съдът приема, че на тази плоскост няма нарушения, защото твърдението на ищеца без каквато й да е конкретика за кой ден, месец и година му е отказано свиждане, което поставя ответникът в невъзможност да обори тези твърдения чрез представяне на съответни доказателства.

За опровергани се възприемат от съда и твърденията за мръсотия в помещението за хранене, като съдът се позовава на представената на л. 45 справка, както и опровергано е твърдението на ищеца за нехигиенни постелъчни материали /л.46/. То също е дадено общо, не конкретно. Ответникът удостовери, че всеки лишен от свобода има правото да ползва и свой постелъчен инвентар, поради което изцяло във волята на ищеца е дали ще ползва чаршафи, калъфки и одеяла, предоставени му от администрацията на ответника. Що се отнася до оплакванията за липса на почистване на самото помещение, където пребивава ищецът, то е удостоверено по делото, че това е задължение на лице от лишените от свобода, определено за такова по поддръжката на хигиената на помещенията, а не е задължение на затворническата администрация, поради което няма как ответникът да носи имуществена отговорност за чуждо неизпълнение. По силата на чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС, задължение на лишените от свобода лица е да поддържат хигиената в помещенията, където са настанени.

За опровергано от ответника Съдът приема твърденията на ищеца, че в помещенията „живеят хлебарки, дървеници и плъхове“, че стените на помещенията са с влага и мухъл. Ответникът представи доказателства за регулярно извършени през исковия период на ДД дейности на помещенията в затвора в [населено място], които доказателства опровергават твърденията на Е. Р. за наличие на такива инсектиди и/или гризачи. В показанията на свидетеля дори се твърди само за наличие на дървеници, но не и за хлебарки и гризачи. Следва и да се отчете, че периодът на престой на ищеца в това отделение на затвора в [населено място] е само от няколко дни /от един до пет/, като само по себе си наличието на дървеници, срещу които се вземат мерки, не причинява такова страдание у едно лице, което да е достатъчно да породи правото на обезвреда, съотв. да обоснове имуществената отговорност на държавата. Дори и да се приеме, че би настъпила телесна вреда /ухапване от дървеници/, то в случая нейното настъпване не може да обосновава само по себе основателност на исковата претенция по чл.284, вр. с чл.3 от ЗИНЗС, тъй като степента на засягане от нея не надхвърля прага на необходимост, с който се свързва държавната принуда, която се упражнява по отношение на едно осъдено лице. В случая ответникът опроверга твърденията на ищеца, че хигиенните условия в помещенията, в които е настаняван не преминават онзи минимален праг, под който се счита, че сами по себе си представляват нечовешко отношение.

Относно твърдението за ограничаване на ищеца в правото му да ползва телефон, съдът водим от доказателствата по делото приема следното: съгласно чл.86, т.5 от ЗИНЗС имат право на телефонна връзка по ред и начин, определени от ГД на ГДИН, а съгласно чл.86, ал.5 от с.з., лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си в място за лишаване от свобода, което не е най-близо до постоянния им адрес, могат да ползват правата на свиждане и телефонна връзка при по-благоприятни условия, определени със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". По делото ответникът не представя доказателства относно установения начин и ред на ползване на правото на телефонна връзка, но по делото ответникът сам удостовери, че поради течащ в затвора ремонт, е налице реорганизация при настаняването на различните групи лишени от свобода в затвора, което е довело до ограничаване възможността за достъп до телефонен апарат на всички задържани и/или лишени от свобода лица. Р. обаче пребивава в приемното отделение на затвора в [населено място] единични дни, като същият не доказа, че именно през времето на тях е ограничен от правото на телефонна връзка, като следва да се посочи, че достъпът до телефон не е установено да е непрекъснато. Самият свидетел в своите показания също удостовери, че Е. Р. е имал достъп до телефон, което опровергава твърденията на ищеца за ограничения при упражняването на правото на телефонно обаждане. Ето защо и това оплакване съдът приема за неоснователно и недоказано, поради което следва крайният правен извод, че Е. Р. не доказа извършени нарушения от затворническата администрация на законовите изисквания за условията, при които се настаняват лишените от свобода в поделенията на ответника, поради което в нито един момент от заявения с исковата молба период не е доказано настъпване на неимуществена вреда, като резултат от такива неблагоприятни условия на средата, в която ищецът изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода, съотв. липсва основание за ангажиране имуществена отговорност на Държавата в лицето на ГДИН на осн. чл.284, вр. с чл.3 от ЗИНЗС.

Безспорно лишаването от свобода по своето естество носи страдание и ограничения, но не във всеки случай представлява основание за възникване на имуществената отговорност на държавата. Съставът на имуществената отговорност включва причиняване на страдание от нечовешко и унизително положение и/или отнасяне, тогава когато то не е неизбежно присъщо на изпълнението на наказанието или на мярката за процесуална принуда. В ЗИНЗС и съобразно стандартите по Решенията на ЕСПЧ и на Европейските стандарти за затворите, са предвидени минимални условия, чието не спазване по отделно – в зависимост от личното право, което засяга, или в своята съвкупност, представляват основание за присъждане на парично обезщетение за неимуществени и/или имуществени вреди като компенсаторно средство за защита. В случая Съдът прие за изцяло не доказани по делото /поради оборването им/ наведените от ищеца конкретни фактически основания, чрез които целеше ангажиране на тази отговорност, поради което и исковата претенция е изцяло неоснователна и недоказана.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Е. Д. Р., [ЕГН] против ГД „Изпълнение на наказанията“ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, като резултат от незаконосъобразна дейност на затворническата администрация за времето от 01.01.2024г. до 25.04.2025г.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.