№ 6352
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20211110166106 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 и 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ищеца „Георгий победоносец 2010“ ООД с вх. №
43378/16.02.2023 г., с която се иска допълване на постановеното по делото Решение №
21/03.01.2023 г. с присъждане на законна лихва върху уважената част от исковете,
както и с молба вх. № 55882/28.02.2023 г. за изменение на решението в частта за
разноските, като се твърди, че такива не следва да бъдат присъждани в полза на
ответниците поради липса на доказателства за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 2400 лв., а при евентуалност се иска намаляване на същото поради неговата
прекомерност.
В указания срок е постъпил отговор от ответниците, в който се изразява
становище за неоснователност на молба с вх. № 43378/16.02.2023 г. и молба с вх. №
55882/28.02.2023 г.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира молбата за неоснователна.
По искането за допълване на решението с правно основание чл. 250 ГПК по
съображения, че липсва произнасяне по присъждане на законната лихва, съдът намира,
че липсата на отразяване в диспозитива на дължимата законна лихва върху уважената
част от претенциите има характер на очевидна фактическа грешка, предвид това, че
присъждането ѝ представлява законна последица от уважаване на иска, а искане за това
е отразено в мотивите на решението.
Ето защо следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка по
реда на чл. 247 ГПК в Решение № 21/03.01.2023 г., като се присъди и законна лихва
върху уважената част от исковете.
По молбата с правно основание чл. 248 ГПК:
В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на
1
молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за
обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска – в случая – в
двуседмичен срок, считано от връчване на препис от решението. Видно от материалите
по делото посочените предпоставки са налице.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съгласно представения от ответниците договор за правна защита и съдействие /л.
63/ е договорено адвокатско възнаграждение, платимо по банков път. Доказателства за
заплащането му са приложено по делото – преводни нареждания на л. 142 и 143 по
делото, всяко от които за сумата от 1200 лв. е съответно издадени във връзка с две
фактури, приложени на л. 144 и 145 по делото за осъществено процесуално
представителство по настоящото дело. Разноските в полза на ответниците са
присъдени съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В допълнение, поддържаното от ищеца възражение за намаляване на
претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК
до сумата от 1200 лв. с ДДС общо, е неоснователно. Договореното адвокатско
възнаграждение в общ размер от 2400 лв. е по отношение на защитата и съдействието,
оказани на двама ответници в рамките на производството, като всеки от тях е заплатил
по 1200 лв. на адвокатското дружество видно от представените фактури. С оглед
материалния интерес и към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие минималното възнаграждение, дължимо от всеки от ответниците, възлиза
на 697,86 лв. С оглед броя на съдебните заседания обаче, извършените процесуални
действия, разпитаните свидетели, включително проведена очна ставка на двама от тях,
и фактическата и правна сложност на делото, по убеждение на настоящата инстанция
намаляването на претендираното адвокатско възнаграждение до предвидения в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
или близък до него минимум не е справедливо, като неотразяващо процесуалната
активност на пълномощника на ответната страна. В допълнение, предвидените в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. към релевантния момент минимални възнаграждения не
представляват адекватен стойностен еквивалент на труда на адвокатите, доколкото не
отразяват икономическите условия, които бяха съобразени едва с изменението на
Наредба с бр. 88 от 2022 г. от 4.11.2022 г., но и преди това са обективно съществуващ и
ноторен факт.
Въз основа на изложените съображения съдът намира, че не са налице основания
за изменение в частта за разноските на Решение № 21/03.01.2023 г., постановено по
гр.д. № 66106 по описа за 2021 г. на СРС, 56 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение
№ 21/03.01.2023 г., постановено по гр.д. № 66106 по описа за 2021 г. на СРС, 56 състав,
като диспозитивът в по отношение на присъдените вземания да се чете в следния
смисъл:
„ОСЪЖДА ЕТ „Дентал арт – индивидуална практика за първична медицинска
помощ – дентална медицина – д-р Ф.Д.“, ЕИК ********* да заплати на „Георгий
Победоносец 2010“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
сумата от 2484,75 лв., представляваща 1/2 от сумата от 4969,50 лв. за дължимо
2
обезщетение за нанесени вреди на имот с адрес гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
33, ет. 6, офис № 9, съизмерими със сумата за ремонт на същия, ведно със законната
лихва от 19.11.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 4199 лв., представляваща 1/2 от сумата от 8398,00 лв., възлизаща на стойността на 2
бр. климатици марка Дайкин, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална
медицина-КАдент“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Георгий Победоносец 2010“
ООД, ЕИК ********* на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД сумата от 2484,75 лв.,
представляваща 1/2 от сумата от 4969,50 лв. за дължимо обезщетение за нанесени
вреди на имот с адрес гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 33, ет. 6, офис № 9,
съизмерими със сумата за ремонт на същия, ведно със законната лихва от 19.11.2021
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 4199 лв.,
представляваща 1/2 от сумата от 8398,00 лв., възлизаща на стойността на 2 бр.
климатици марка Дайкин, като неоснователен.“
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 55882/28.02.2023 г., с която се иска
изменение в частта за разноските на Решение № 21/03.01.2023 г., постановено по гр.д.
№ 66106 по описа за 2021 г. на СРС, 56 състав.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3