№ 172134
гр. ..., 24.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №
20241110138784 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 24.11.2024 година град ...
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
като разгледа докладваното от съдия П.С.
гражданско дело № 38784 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „................” ЕАД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „............,
1
офис сграда Лабиринт, ет. ....., представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против В. М. А., с ЕГН
**********, от гр. ..., ж.к. „............, за сумата от 995,76 лв. - главница по Договор за кредит
„Бяла карта“ № 11030239 от 19.11.2022 г., сключен между „Аксес файнанс“ АД и В. М. А., и
Приложение № 1 от 30.11.2023 г. към рамков договор за цесия от 30.11.2023 г., сключен
между „Аксес файнанс“ АД и „................” ЕАД, сумата от 146,89 лв. - договорна лихва за
периода от 19.11.2022 г. до 29.11.2023 г.,
сумата от 137,81 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.11.2023 г. до 25.06.2024
г., със законната лихва върху главницата от 26.06.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 24.11.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 995,76 лв. - главница по Договор за кредит „Бяла
карта“ № 11030239 от 19.11.2022 г., сключен между „Аксес файнанс“ АД и В. М. А., и
Приложение № 1 от 30.11.2023 г. към рамков договор за цесия от 30.11.2023 г., сключен
между „Аксес файнанс“ АД и „................” ЕАД, сумата от 146,89 лв. - договорна лихва за
периода от 19.11.2022 г. до 29.11.2023 г., със законната лихва върху главницата от 26.06.2024
г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в
размер на 67,47 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
137,81 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.11.2023 г. до 25.06.2024 г., съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит 19.11.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9
от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на вземането без наличие
на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия, съдът намира, че е в
2
противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност на неравноправна
клауза. Отделно от това следва да се посочи, че след обявяване на кредита за предсрочно
изискуем кредиторът има право само на законната лихва, но не и лихва за забава. Ето защо и
с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3
от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума
следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „................” ЕАД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. ...,
бул. „............, офис сграда Лабиринт, ет. ....., представлявано от изпълнителния директор
Ю.Х.Ю., против В. М. А., с ЕГН **********, от гр. ..., ж.к. „............, за сумата от 137,81 лв.
/сто тридесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/ – обезщетение за забава за периода
от 30.11.2023 г. до 25.06.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3