РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Първомай, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20245340100405 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Н. Т. Т.
срещу Т. Г. Й. за заплащане на следните суми: 10 647,44 лв., представляваща
неизплатена наемна цена по договор за отдаване под наем на земеделски земи от
01.06.2021 г., 3669,98 лв. – законна лихва за забава върху тази сума за периода
01.07.2022 г. – 03.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 05.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
4331,34 лв., представляваща остатък от неизплатена наемна цена по договор за
отдаване под наем на земеделски земи от 01.06.2022 г., 1879,79 лв. – законна лихва за
забава върху наемната цена от 14 868 лв. за периода 01.07.2023 г. – 03.06.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 14 868 лв. от 05.06.2024 г. до 05.07.2024 г. и
законната лихва върху главницата от 4331,34 лв. от 06.07.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, 1200 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди,
претърпени поради неизпълнение на договора за отдаване под наем на земеделски
земи от 01.06.2021 г., 281,95 лв. – законна лихва за забава върху тази сума за периода
01.07.2022 г. – 03.06.2024 г., 800 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, претърпени поради неизпълнение на договора за отдаване под наем на
земеделски земи от 01.06.2022 г., 101,15 лв. – законна лихва за забава върху тази сума
за периода 01.07.2023 г. – 03.06.2024 г., ведно със законната лихва върху обезщетенията
за неимуществени вреди от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2024 г., до
окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът Н. Т. Т. твърди, че на 01.06.2021 г. сключил договор за наем с
ответника Т. Г. Й., по силата на който му предоставил за временно и възмездно
ползване 16 свои земеделски имота с обща площ от 156,58 дка, намиращи се в
1
землището на с. Градина, общ. Първомай. Посочено е, че договорът бил със срок на
действие от една стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г. Страните
постигнали съгласие годишното наемно плащане, което ответникът следвало да
заплати на ищеца, да бъде в натура или левовата равностойност по съответните
минимални изкупни цени за съответната стопанска година на 100 кг пшеница на декар.
Съгласно договора, когато плащането се извършвало в пари, наемната цена следвало
да се заплати еднократно до 30 дни след приключване на жътвата. Твърди, че
минималната изкупна цена на пшеницата за стопанската 2021/2022 г. била 0,68 лв. за
кг, поради което счита, че дължимата от ответника наемна цена възлизала на 10 647,44
лв. (68 лв. Х 156,58 дка). Също така се твърди, че на 01.06.2022 г. между страните бил
сключен нов договор за отдаване под наем на 29 земеделски имота с обща площ от
212,40 дка. Посочено е, че договорът бил със срок на действие от една стопанска
година, считано от 01.10.2022 г. до 01.10.2023 г., а размерът на годишното наемно
плащане бил идентичен с предходния договор за наем. Поддържа се, че минималната
изкупна цена на пшеницата за стопанската 2022/2023 г. била в размер на 0,70 лв. за кг,
поради което задължението на ответника възлизало на 14 868 лв. (70 лв. Х 212,40 лв.).
Тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си по договорите в срок, ищецът
изпратил три уведомителни писма до него, получени на 12.06.2023 г., 02.07.2023 г. и
21.09.2023 г., които по своята правна същност представлявали покани за доброволно
изпълнение. Междувременно на 05.07.2024 г. получил по банковата си сметка
частично плащане по договора за наем от 01.06.2022 г. в размер на 10 536,66 лв.,
поради което счита, че по този договор остатъкът от задължението възлиза на 4331,34
лв. Отделно от това претендира и законната лихва за забава върху наемните
възнаграждения по двата договора за наем. Също така твърди, че претърпял и
неимуществени вреди от неизпълнението на договорните задължения на ответника,
които по първия договор оценявал на 1200 лв., а по втория – на 800 лв. Поддържа се,
че неимуществените вреди, които ищецът търпял, се изразявали в стрес,
разочарование, усещане за правна несигурност и несправедливост. Заради стреса и
негативните емоции от некоректното поведение на ответника, здравословното
състояние на ищеца се влошило – оплаквал се от високо кръвно налягане, безсъние,
затворил се в себе си и се изолирал. Бил притеснен дали ще разполага с достатъчно
средства за издръжката си. Поради липсата на своевременно плащане на дължимите
суми, за да финансира свое начинание, ищецът бил принуден да сключи договор за
кредит. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Т. Г. Й., с който изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Не оспорва, че между страните бил сключен договор за наем на 01.06.2021 г.,
но твърди, че в исковата молба били описани само 16, а не всички отдадени под наем
22 имота, като едва след прибавянето им се получавала общата площ от 156,578 дка. В
тази връзка твърди, че за стопанската 2021/2022 г. ищецът му отдал под наем с още
три договора още 27,590 дка, като общата площ на всички отдадени от него на
ответника земи била 184,168 дка. Това се потвърждавало и от представената по делото
рекапитулация, която макар да не била подписана от ищеца, била изготвена от него.
Също така за отдадените под наем 184,168 дка за стопанската 2021/2022 г. ищецът
получил от ответника сумата от 11 970,92 лв., за което ищецът се бил подписал
саморъчно във ведомостта за заплатена рента. Тъй като наемът за тази стопанска
година бил изцяло заплатен, неоснователни били претенциите на ищеца за заплащане
на законна лихва за забава и обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Същевременно ответникът не оспорва, че между страните бил сключен и договор за
2
наем от 01.06.2022 г., но твърди, че по този договор ищецът не изпълнил задължението
си да предостави на ответника ползването на пет имота с обща площ от 36,788 дка. В
тази връзка е посочено, че с договор за наем с нотариална заверка на подписите,
вписан в СВп при РС Първомай, от 02.06.2022 г. собствениците на тези имоти ги
отдали на наемателя „***“ ЕООД. Поради това счита, че от претендираната с исковата
молба обща площ от 212,398 дка следвало да се извади площта от 36,788 дка, тъй като
ответникът не могъл да я ползва. Твърди, че през стопанската 2022/2023 г. реално
жътвата приключила на 31.07.2023 г., като с писмо, получено от ищеца на 31.07.2023 г.,
ответникът го поканил от 01.08.2023 г. до 10.08.2023 г. да си получи рентата в натура.
Ищецът не се явил, поради което счита, че той изпаднал в забава, тъй като нито се
явил в базата на наемателя, нито предоставил банкова сметка, по която да му бъде
платено. Отделно от това, твърди, че на 05.07.2024 г. заплатил по банкова сметка на
ищеца сумата от 10 536,66 лв. за ползваните 175,611 дка или по 60 лв. за дка. Що се
отнася до претенциите за неимуществени вреди, счита, че също са неоснователни, тъй
като нямало как ищецът да е претърпял неимуществени вреди, при условие че самият
той бил неизрядна страна по втория договор и не бил оказал необходимото съдействие
на длъжника. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приетия договор за преотдаване на земеделска земя № 21 от 01.06.2021 г. се
установява, че страните по делото са постигнали съгласие ищецът Н. Т. Т., в
качеството му на наемодател, да предостави на ответника Т. Г. Й., в качеството му на
наемател, за временно и възмездно ползване следните земеделски имоти в землището
на с. Градина, общ. Първомай с обща площ от 156,578 дка: 1) имот № *** с площ от 4
дка; 2) имот № *** с площ от 5,457 дка; 3) имот № *** с площ от 6,095 дка; 4) имот №
*** дка с площ от 4,649; 5) имот № *** с площ от 3,408 дка; 6) имот № *** с площ от
1,407 дка; 7) имот № *** с площ от 2,064 дка; 8) имот № *** с площ от 2,029 дка; 9)
имот № *** с площ от 12,397 дка; 10) имот № *** с площ от 19,078 дка; 11) имот №
*** с площ от 8,817 дка; 12) имот № *** с площ от 4,197 дка; 13) имот № *** с площ
от 12,560 дка; 14) имот № *** с площ от 8,197 дка; 15) имот № *** с площ от 4,327
дка; 16) имот № *** с площ от 4,066 дка; 17) имот № *** с площ от 4,550 дка; 18) имот
№ *** с площ от 12,287 дка; 19) имот № *** с площ от 20,020 дка; 20) имот № *** с
площ от 4,325 дка; 21) имот № *** с площ от 4 дка; 22) имот № *** с площ от 8,648
дка. Според чл. 2 срокът на действие на договора е една стопанска година, считано от
01.10.2021 г. до 01.10.2022 г.
Представен е и договор за преотдаване на земеделска земя № 2 от 01.06.2022 г.,
съгласно който ищецът Н. Т. Т. се е задължил да предостави на ответника Т. Г. Й. за
временно и възмездно ползване земеделска земя, намираща се в землището на с.
Градина, общ. Първомай, с обща площ от 212,398 дка, както следва: 1) имот с № *** с
площ от 11,016 дка; 2) имот № *** с площ от 4 дка; 3) имот № *** с площ от 5,457
дка; 4) имот № *** с площ от 6,095 дка; 5) имот № *** дка с площ от 4,649; 6) имот №
*** с площ от 3,577 дка; 7) имот № *** с площ от 3,408 дка; 8) имот № *** с площ от
1,407 дка; 9) имот № *** с площ от 2,064 дка; 10) имот № *** с площ от 2,029 дка; 11)
имот № *** с площ от 12,395 дка; 12) имот № *** с площ от 19,078 дка; 13) имот №
*** с площ от 8,817 дка; 14) имот № *** с площ от 4,197 дка; 15) имот № *** с площ
от 12,560 дка; 16) имот № *** с площ от 3,643 дка; 17) имот № *** с площ от 9,191
дка; 18) имот № *** с площ от 8,197 дка; 19) имот № *** с площ от 8,468 дка; 20) имот
3
№ *** с площ от 9,361 дка; 21) имот № *** с площ от 4,327 дка; 22) имот № *** с
площ от 4,067 дка; 23) имот № *** с площ от 4,550 дка; 24) имот № *** с площ от
10,565 дка; 25) имот № *** с площ от 12,287 дка; 26) имот № *** с площ от 20,020
дка; 27) имот № *** с площ от 4,325 дка; 28) имот № *** с площ от 4 дка; 29) имот №
*** с площ от 8,648 дка. Според чл. 2 срокът на действие на договора е една стопанска
година, считано от 01.10.2022 г. до 01.10.2023 г.
Последващите клаузи на горепосочените два договора са идентични, като чл. 3
предвижда, че размерът на годишното наемно плащане, което наемателят приема да
заплаща на наемодателя, е както следва: в натура или левовата равностойност по
съответните минимални изкупни цени за съответната стопанска година на 100 кг
пшеница. Посочено е, че нарастването или намаляването на добивите (доходите) на
наемателя не може да бъде основание за промяна размера на наемното плащане, освен
в случаите, когато добивите от наеманата земя и трайни насаждения са значително по-
ниски от очакваните поради непреодолима сила или случайно събитие. Според чл. 5
наемното плащане се извършва, както следва: 1) в парична форма – еднократно до
тридесет дни след приключване на жътвата; 2) в натура – от започването на жътвата до
завършването й от 1 юли до 20 юли на съответната стопанска година.
От представените договори за преотдаване на земеделска земя № 19, 22 и 29 от
01.06.2021 г. се изяснява, че за стопанската 2021/2022 година на ответника Т. Г. Й. са
предоставени за временно и възмездно ползване още 27,590 дка земеделска земя в
землището на с. Градина, общ. Първомай. Като наемодатели в договорите са посочени
лицата Р.П.Д., З.Т.Т. и П.Т.К., но ищецът не оспорва, че подписът срещу наемодател е
положен от него, тъй като по това време бил в преговори със собствениците за
закупуване на имотите. Следователно общата площ на имотите, за които ищецът е
подписал договори за наем с ответника за стопанската 2021/2022 г., възлиза на 184,168
дка (156,578 дка + 27,590 дка).
От страна на ответника е представен списък, озаглавен „Изплатена рента за
2021/2022 г. Т. Г. Й.“ (л. 39 от делото). Този списък съдържа имената на 26 лица, като
под номер 2 е посочено следното: „Н. Т. Т., **********, 184,168 Х 65, 11970,92 и
положен подпис от ищеца Н. Т. Т.“.
Приложен е и договор за наем на недвижими имоти от 02.06.2022 г. с
нотариална заверка на подписите и вписан в СВп при РС Първомай, съгласно който
съсобствениците Г.Я.Я. и Ж.Д.Я. са предоставили за временно и възмездно ползване
на наемателя „***“ ЕООД шест недвижими имота в землището на с. Градина, общ.
Първомай, сред които и поземлен имот № *** с площ от 11,015 дка, поземлен имот №
*** с площ от 3,577 дка, поземлен имот № *** с площ от 3,648 дка, поземлен имот №
*** с площ от 9,188 дка и поземлен имот № *** с площ от 9,363 дка, които са предмет
и на сключения между страните договор за преотдаване на земеделска земя № 2 от
01.06.2022 г. Договорът е сключен за срок от 10 години.
От представените справки от Държавен фонд „Земеделие“ и Общинска служба
„Земеделие“ – Първомай се изяснява, че през 2023 г. гореописаните пет поземлени
имота са заявени за ползване, както следва: имоти № ***, *** и *** – от „***“ ЕООД,
имот № *** – от Г.Т. Й., а имот № *** – от ЕТ „***“.
На 12.06.2023 г. ответникът е получил писмо от 06.06.2023 г. от ищеца, с което
последният е направил предложение при сключване на бъдещи договори размерът на
годишното наемно плащане да се определи на база 150 кг пшеница. Също така е
поискал ответникът да му прехвърли разпоредителните права върху изброени негови
4
имоти с цел комасация. В случай че ответникът се съгласи, е предложил сключване на
дългосрочен договор за наем с нотариална заверка на подписите.
С покана, получена от ищеца Н. Т. Т. на 31.07.2023 г., ответникът Т. Г. Й. го е
поканил да си получи рентата във вид на зърно за 175,611 дка в базата му с.
Плодовитово от 01.08.2023 г. до 10.08.2023 г.
На 21.09.2023 г. ответникът е получил ново писмо от 11.09.2023 г. от ищеца Н.
Т. Т., с което последният е поискал заплащане на годишно наемно плащане за
отдадените под наем 156,578 дка за стопанската 2021/2022 г. и 175,606 дка за
стопанската 2022/2023 г. в размер на левовата равностойност на 150 кг пшеница на дка
по пазарни цени и 5 лв. за олио на дка. За разликата от 36,792 дка до достигане на
общата площ от 212,398 дка по договора от 01.06.2022 г. ищецът признава, че е
получил плащане от страна на Г.Я.Я. за стопанската 2022/2023 г., което плащане
потвърдил чрез полагане на подпис върху първичен счетоводен документ, „а не на
някаква сборна разходна ведомост, с която се изписват консумативи като метли,
химикали…“. Изрично ищецът е посочил, че за разплащания в брой на суми над 5000
лв. съдът не допускал свидетелски показания, а изисквал първични двустранно
подписани разплащателни документи. Тъй като разплащанията над 10 000 лв.
задължително се извършвали по банков път, е поискал задълженията за стопанските
2021/2022 г. и 2022/2023 г., ведно със законната лихва върху тях, да му бъдат
преведени от ответника по банковата му сметка.
От страна на ответника е представен списък, озаглавен „Рента 2022/2023 г. Т. Г.
Й. Градина“ (л. 44 от делото). Този списък съдържа имената на 17 лица, като под
номер 3 е посочено следното: „Н. Т. Т., **********, 175,611“, като не е положен
подпис от страна на ищеца Н. Т. Т..
Между страните не е налице спор, че на 05.07.2024 г. ответникът Т. Г. Й. е
превел по банковата сметка на ищеца Н. Т. Т. сумата от 10 536,66 лв. за рента за
стопанската 2022/2023 година.
От показанията на свидетелите В.В. и И.Х., които на основание чл. 172 ГПК
съдът преценява като логични и основани на лични възприятия, се изяснява, че
двамата отдавали под наем свои ниви на ответника Т. Г. Й.. Свидетелят В. е изяснил,
че обичайно плащанията се извършвали между 1 и 20 август всяка година. Тогава
съпругата на ответника му звъняла по телефона да отиде да си получи парите.
Плащането се извършвало или в стопанския двор, или в стопанисвания от съпругата на
ответника магазин. От своя страна свидетелят Х. е обяснил, че след приключване на
кампанията ответникът му се обаждал по телефона да отиде в базата му в с.
Плодовитово да си получи рентата. И двамата свидетели са категорични, че им била
предоставяна ведомост, на която било отразено дали получавали пшеница или пари.
След като си получили парите, полагали подпис във ведомостта срещу съответната
сума. Впоследствие ответникът ги запитвал дали ще отдадат нивите си под наем за
следващата стопанска година и ако са съгласни, подписвали нов договор. При
предявяване на приложените на л. 39 и л. 44 от делото ведомости и двамата свидетели
са заявили, че са получили посочените суми срещу имената им, респ. пшеница, когато
в съответната колона няма записана сума пари. Не се подписвали на други документи,
освен на тази ведомост.
Свидетелката З.Т. – сестра на ищеца, е разказала, че брат й й казал, че не
получил рента от ответника по сключените договори за наем през 2021 г. и 2022 г.
Също така ищецът заявил, че се чувства притеснен и разочарован от постъпката на
5
ответника, с когото били в много добри отношения. Свидетелката Т. твърди, че парите
били необходими на ищеца, за да закупи ниви. Посочила е, че вследствие на тази
ситуация брат й не могъл да спи, тревожел се, като от време на време пиел хапчета, за
да може да спи. Когато не получил плащането за втората стопанска година, вече много
се притеснил. Повишило се и кръвното му налягане. Тъй като показанията на тази
свидетелка имат отношение единствено към предявените искове за обезщетяване на
твърдените неимуществени вреди, по тяхната достоверност съдът ще вземе становище
при произнасяне по основателността на тези претенции.
От заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза, което съдът
възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че средната
изкупна цена за килограм пшеница за землището на с. Градина, общ. Първомай за
стопанската 2021/2022 г. е в размер на 640 лв. за тон или 0,64 лв. за кг, а за
стопанската 2022/2023 г. е в размер на 385,58 лв. за тон или 0,386 лв. за кг. След
съобразяване на публикуваните данни от Министерство на земеделието, Дирекция
„Растениевъдство“, Националния статистически институт и установените по-горе
средни изкупни цени за землището на с. Градина, общ. Първомай, вещото лице е
посочило, че наемното плащане на дка съгласно договорената между страните наемна
цена от 100 кг пшеница възлиза на 62,80 лв. за стопанската 2021/2022 г. и 38,63 лв. за
стопанската 2022/2023 г. След извършване на съответните проучвания вещото лице е
установило, че размерът на средното годишно рентно плащане за землището на с.
Градина, общ. Първомай въз основа на данни, предоставени от съответната
общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена
на база повече от половината договори, вписани в службата по вписванията и
регистрирани в общинската служба по земеделие, съгласно § 2е от ДР на ЗСПЗЗ
възлиза на сумата от 34 лв. за ниви за стопанската 2021/2022 г. и на сумата от 27 лв. за
ниви за стопанската 2022/2023 г. Съгласно публикуваните данни от Националния
статистически институт средната годишна наемна цена за Община Първомай за
земеделски земи е, както следва: за 2022 г. – 51 лв./дка, и за 2023 г. – 61 лв./дка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати
определена цена. Според чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната
цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Договорът за наем е консенсуален –
счита се за сключен с постигане на съгласие относно вещта и наемната цена,
двустранен – създава задължения и за двете страни, като наемодателят поема
задължение да отстъпи и обезпечи ползването на вещта, срещу което наемателят се
задължава да плаща наемна цена в размер и при условия, уговорени в договора.
Вземането на наемодателя за наемна цена е обусловено от изпълнение на основното
му задължение да отстъпи ползването на вещта (В този смисъл Решение №
238/04.09.2013 г. по т. д. № 123/2011 г., ІІ т. о. на ВКС). В тази връзка съдът намира за
необхоД. да отбележи, че с наемния договор се учредява облигационна връзка, а не се
прехвърля право на собственост или друго вещно право, поради което наемодател
може да бъде и лице, което не е собственик на вещта (В този смисъл Решение № 725
от 04.11.2008 г. по т. д. № 163/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.). От това следва, че на още по-
силно основание наемодател за целия имот може да бъде съсобственик на вещта.
Правата и задълженията по договора за наем възникват между страните така, както са
6
уговорени, поради което наемателят дължи уговорения наем на наемодателя. В случай
че наемателят е отстранен от имота, за него биха възникнали регресни претенции.
Съответно собственикът би имал иск за неоснователно обогатяване или такъв по чл.
30, ал. 3 ЗС спрямо съсобственика, получил целия наем. Поради това без значение за
изхода от настоящия правен спор е, че от представената справка от Агенция по
вписванията не се установява, че ищецът е едноличен собственик на всички отдадени
под наем имоти.
Предвид всичко изложено съдът намира, че от представените по делото
договори за наем се установява, че между страните са възникнали валидни наемни
правоотношения, по силата на които ищецът се е задължил да предостави на ответника
за временно ползване описаните в договора от 01.06.2021 г. 22 броя земеделски земи,
както и в договора от 01.06.2022 г. 29 броя земеделски земи, а ответникът – да заплати
годишно наемно плащане в натура или левовата равностойност по съответните
минимални изкупни цени за съответната стопанска година на 100 кг пшеница за дка.
Съгласно сключените между страните договори плащането следва да се извърши от
ответника, когато в е натура, от започването на жътвата до завършването й, т. е. от 1
юли до 20 юли на съответната стопанска година, а когато е в парична форма –
еднократно до тридесет дни след приключване на жътвата, т. е. 30 дни след 20 юли или
най-късно на 19 август.
След извършен съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът
намира, че фактическата власт върху отдадените под наем земеделски земи с договора
за наем от 01.06.2021 г. е предадена на ответника. Този факт не се оспорва от него,
поради което съдът приема, че ищецът е предоставил за ползване на ответника
изброените имоти през 2021 г. Горният извод се извежда и за 24 от отдадените под
наем имоти с договора от 01.06.2022 г. с обща площ от 175,610 дка. По отношение пет
от поземлените имоти, предмет на договора за наем от 01.06.2022 г., а именно: имот №
*** с площ от 11,016 дка, имот № *** с площ от 3,577 дка, имот № *** с площ от 3,643
дка, имот № *** с площ от 9,191 дка и имот № *** с площ от 9,361 дка, с обща площ
от 36,788 дка, ищецът не установи, че фактическата власт върху тях е била предадена
на ответника. В тази връзка от представените доказателства се изяснява, че за същите
тези имоти другите двама съсобственици са сключили договор за наем за срок от десет
години, който е с нотариална заверка на подписите и е бил вписан в СВп при РС
Първомай. Отделно от това не ответникът, а трети лица са декларирали пред Държавен
фонд „Земеделие” и Общинска служба „Земеделие“ – Първомай, че са използвали
имотите през стопанската 2022/2023 г. Дори в изпратеното до ответника писмо на
11.09.2023 г. ищецът сам е признал, че за тези земи е получил плащане от
съсобственика си Г.Я.Я. за стопанската 2022/2023 г. Поради това съдът приема, че
ищецът в качеството си на наемодател не е предоставил ползването на посочените по-
горе земеделските земи с обща площ от 36,788 дка на ответника-наемател, който
предвид регистрирания от другите съсобственици в СВп при РС Първомай
дългосрочен договор за наем е бил възпрепятстван да упражнява фактическа власт
върху тях. Следователно за ответника не е възникнало задължение за заплащане на
договорената годишна наемна цена.
От всичко изложено следва, че ответникът следва да заплати на ищеца
уговорената в договорите за наем на земеделски земи наемна цена за 156,578 дка за
стопанската 2021/2022 г. и за 175,610 дка за стопанската 2022/2023 г. Тъй като ищецът
не се е явил да получи плащането в натура в периода от 1 юли до 20 юли, то
ответникът е следвало да извърши плащането в пари. От заключението по съдебно-
7
оценителната експертиза се установява, че договорената между страните наемна цена
от 100 кг пшеница на дка възлиза на 62,80 лв. за стопанската 2021/2022 г. и 38,63 лв. за
стопанската 2022/2023 г. В тази връзка недоказани останаха твърденията на ищеца, че
цената на 100 кг пшеница за първата стопанска година била 68 лв., а за втората
стопанска година – 70 лв. Тук е мястото да се изясни, че в случая са неприложими
посочените от вещото лице стойности за средно годишно рентно плащане за
землището на с. Градина, общ. Първомай въз основа на данни, предоставени от
съответната общинската служба по земеделие, и публикуваните данни от Националния
статистически институт за средната годишна наемна цена за Община Първомай за
земеделски земи, доколкото не е ясно какви са били конкретните параметри на
договорите, въз основа на които са определени тези цени (в пари или в натура е
уговорената наемна цена, ако е в натура на каква база се изчислява левовата
равностойност – вид на селскостопанската култура и количество, срок на договора,
категория на земята). Поради това и доколкото страните са постигнали конкретна
договорка за размера на годишното наемно плащане на дка, а именно: левовата
равностойност по съответните минимални изкупни цени за съответната стопанска
година на 100 кг пшеница, съдът приема, че за стопанската 2021/2022 г. годишната
наемна цена възлиза на 62,80 лв., а за стопанската 2022/2023 г. – на 38,63 лв.
Съобразявайки общата площ на отдадените земеделски земи от 156,578 дка за
стопанската 2021/2022 г. и 175,610 дка за стопанската 2022/2023 г., съдът приема, че
дължимото наемно възнаграждение е в размер на 9833,10 лв. (156,578 дка Х 62,80 лв.)
по договора за наем от 01.06.2021 г. и 6783,81 лв. (175,610 дка Х 38,63 лв.) по договора
за наем от 01.06.2022 г. В случая не се отразява на размера на годишното наемно
плащане фактът, че ответникът доброволно е заплащал по-висока от уговорената цена
на наемодателите с цел да сключат договори с него и през следващата стопанска
година, тъй като липсва подписан анекс в тази насока.
След изясняване на размера на дължимите по договорите за наем плащания
следва да се пристъпи към обсъждане на спорния между страните въпрос дали
ответникът е погасил чрез плащане възникналите парични задължения. В тази връзка
ищецът твърди, че представената от ответника ведомост за изплатена рента за
стопанската 2021/2022 г. не удостоверявала извършено плащане на сумата от 11 970,92
лв., а имала характер на уведомление за размера на дълга на ответника. Константна е
съдебната практика, че за доказване на погасяването на поето парично задължение
длъжникът може да поиска от кредитора разписка – чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Законодателно не
е уредено съдържанието на разписката по чл. 77, ал. 1 ЗЗД, но за да се ползва същата с
доказателствена сила за погасяването на дълга, то в същата следва да са посочени
фактите, релевантни за точното, с погасителен ефект изпълнение на задължението, а
именно: основание и размер на задължението, кредитор, длъжник, респ. платец, време
и място на плащане. Непълнотата в съдържанието не променя характера на документа
като разписка и същият би се ползвал с доказателствена сила, ако удостоверява факти,
въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера на
платената сума. Съобразявайки всичко изложено и съдържанието на представената
разплащателна ведомост на л. 39 от делото, по-конкретно ред 2, и след цялостен
анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че се извежда
единственият възможен извод, че третата колона съдържа информация за общия брой
дка отдадена под наем земя и единичната наемна цена за дка, а четвъртата колона –
общата платена сума. Както беше посочено по-горе, за стопанската 2021/2022 г., освен
за посочените в сключения между страните договор за наем 156,578 дка ответникът е
поел задължение да заплати на ищеца наемно възнаграждение за още 27,590 дка, по
8
отношение на които ищецът е подписал договорите за наем вместо собствениците им,
с които към този момент е бил в преговори за закупуването им. Следователно при
сборуване на тези две стойности се получават посочените в разплащателната ведомост
на л. 39 184,168 дка. Умножавайки тази площ по 65 лв., т. е. сумата, по която
ответникът е заплащал наема през тази стопанска година, се получава общо наемно
възнаграждение от 11 970,92 лв. Отчитайки и показанията на свидетелите В. и Х., че се
подписвали на ведомостта, когато получавали дължимия им наем, съдът не би могъл
да възприеме тезата на ищеца, че полагането на подпис срещу паричната сума имало
характер на уведомление за размера на задължението. Индиция, че ищецът
действително е получил сумата от 11 970,92 лв. представлява и водената от него
кореспонденция с ответника през периода 06.06.2023 г. – 11.09.2023 г. В тази връзка
житейски нелогично е, ако ищецът действително е имал да получава от ответника
близо 12 000 лв. и последният е отказвал да изплати задължението си, да му предлага
да сключват дългосрочен договор за наем с нотариална заверка на подписите и то на
по-висока цена. В подобна ситуация би следвало ищецът още с първото писмо от
06.06.2023 г. да покани ответника да заплати твърдяното задължение по договора за
наем от 01.06.2021 г. В случая обаче той е сторил това с писмото си от 11.09.2023 г.
едва, след като ответникът очевидно не е приел предложението му, като същевременно
е поискал завишено плащане за двете стопански години в сравнение с уговореното в
договорите. От съществено значение за достигане до заключението, че ищецът
своевременно е получил дължимото наемно възнаграждение за стопанската 2021/2022
г. са съдържащите се в това писмо изявления за начина на доказване пред съд на
плащания над 5000 лв., за извършване на разплащания на суми над 10 000 лв., както и
за необходимостта ищецът да потвърди извършеното му плащане чрез полагане на
подпис върху първичен счетоводен документ, „а не на някаква сборна разходна
ведомост, с която се изписват консумативи като метли, химикали…“, каквато е
практиката при ответника. Поради всичко изложено, съдът приема, че ведомостта на л.
39 от делото има характер на разписка, тъй като същата е подписана от ищеца
(обстоятелство, което не се оспорва) и съдържа изявления, въз основа на които могат
да се направят изводи за основанието на поетото задължение, кредитора, длъжника и
размера на платеното. Ето защо и доколкото в хода на настоящото производство се
установи, че ответникът е заплатил на ищеца сума, надвишаваща дължимото наемно
плащане за стопанска 2021/2022 г., съдът счита, че предявеният иск за заплащане на
сумата от 10 647,44 лв. подлежи на отхвърляне. Без значение в разглежданата хипотеза
за валидността на плащането е, че е извършено в брой, като това би могло да доведе
единствено до ангажиране на административнонаказателната отговорност на
виновните лица по реда на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Друг е
въпросът, че при стриктно прилагане на клаузата на чл. 5 от договора за наем от
01.06.2021 г. дължимото наемно плащане е в размер на 9833,10 лв., поради което не е
налице пречка да се заплати и в брой. С оглед неоснователността на този иск на
отхвърляне подлежи и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва за
забава за периода 01.07.2022 г. – 03.06.2024 г. в размер на 3669,98 лв.
По отношение задължението по договора за наем от 01.06.2022 г., което, както
беше посочено по-горе, възлиза на сумата от 6783,81 лв., съдът намира, че от
събраните доказателства се установява, че то е погасено на 05.07.2024 г. чрез
заплащане по банковата сметка на ищеца на сумата от 10 536,66 лв. Спорен между
страните е въпросът дали ответникът е изпаднал в забава. В тази насока е необходимо
да се изясни, че съгласно чл. 68, б. „а“ ЗЗД, ако страните изрично не са предвидили
друго, по правило паричните задължения са „носими“ и задължението следва да бъде
9
изпълнено в брой в местожителството на кредитора по време на изпълнение на
задължението, т. е. на адреса или в седалището му. Поради това, след като ищецът не
се е явил в стопанската база на ответника да получи плащането в натура, последният е
следвало в срок до 19.08.2023 г. да му заплати дължимата рента по местоживеенето му.
Въпреки че ответникът като наемател е бил създал практика наемодателите да го
посещават след уведомяване по телефона, за да получат рентата си, доколкото в
подписания между страните договор за наем липсва подобна уговорка, съдът приема,
че задължението е следвало да бъде изпълнено на адреса на ищеца. За да е налице
забава на кредитора в хипотезата на неоправдано неприемане на предложеното
изпълнение, на първо място, следва длъжникът да е предложил изпълнение на
задължението. Приема се, че предлагането е действие, което е достатъчно за
осъществяване на дължимия резултат, при условие че е налице съдействие от страна
на кредитора. По отношение на вземанията, платими в брой, длъжникът следва да е
изразил готовност по местоизпълнението да престира на кредитора точно – с оглед
количество и време, дължимата парична сума. Правилото на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
предвижда, че когато предмет на задължението е парична сума, длъжникът може да се
освободи от отговорност, като вложи дължимата сума в банка по местоизпълнението
на задължението. Следователно само заявяването на готовност за плащане, без
длъжникът да плати на кредитора или да предаде сумата за пазене, не съставлява
изпълнение. Вземайки предвид всичко изложено, съдът намира, че в настоящата
хипотеза не може да се приеме, че кредиторът е изпаднал в забава, тъй като не са
налице данни нито ответникът да е предложил да престира по местоизпълнението на
задължението, нито да е заплатил същото след предоставяне на банкова сметка от
страна на ищеца с писмото от 11.09.2023 г. Поради това съдът, като съобрази
определения от БНБ основен лихвен процент за процесния период, с нормативно
установената надбавка от 10 пункта, намира, че дължимата законна лихва за периода
от 20.08.2023 г. до 05.07.2024 г. върху сумата от 6783,81 лв. възлиза на 817,07 лв.
Следователно със заплащане на 05.07.2024 г. на сумата от 10 536,66 лв. съдът приема,
че ответникът е погасил изцяло задълженията си за годишно наемно плащане и
начислената върху него законна лихва. По тези съображения претенциите на ищеца за
заплащане на сумата от 4331,34 лв., представляваща остатък от неизплатена наемна
цена по договор за отдаване под наем на земеделски земи от 01.06.2022 г., както и
сумата от 1879,79 лв. – законна лихва за забава върху наемната цена от 14 868 лв. за
периода 01.07.2023 г. – 03.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14
868 лв. от 05.06.2024 г. до 05.07.2024 г. и законната лихва върху главницата от 4331,34
лв. от 06.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД:
За да бъдат уважени тези искове за заплащане на обезщетения за причинени
неимуществени вреди, ищецът следва да докаже осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидни
правоотношения по договори за наем на земеделски земи; 2) виновно неизпълнение
или неточно изпълнение на задълженията на ответника да заплати наемната цена на
ищеца; 3) претърпени от ищеца неимуществени вреди (ефективни, предвидими),
настъпили от неизпълнението и 4) причинна връзка между неизпълнението и
настъпилите вреди.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г.
по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС при договорна отговорност може да бъде
10
присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника –
обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. За да
подлежат обаче на обезщетяване, вредите при неизпълнение на договорно задължение,
освен че трябва да бъдат преки, следва да бъдат и предвидими. Предвидими са
вредите, които нормално би трябвало да се допуснат при пораждане на задължението,
като закономерен резултат от неговото неизпълнение. Това са тези вреди, които биха
могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа според обстоятелствата,
които са били известни на страните при сключване на договора, и обстоятелствата,
които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта на вредата е фактически въпрос,
но във всеки случай това е онази вреда, която към момента на пораждане на
задължението човек със среден интелект и здрав разум би могъл, а и е бил длъжен да
предвиди, че е вероятно да настъпи като последица от неизпълнението.
С оглед всичко изложено и предвид установяването по безспорен начин, че
ответникът е изпълнил точно задължението си по заплащане на наемната цена по
договора за наем от 01.06.2021 г., съдът счита, че претенциите за заплащане на сумата
от 1200 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени поради
неизпълнение на договора за отдаване под наем на земеделски земи от 01.06.2021 г., и
сумата от 281,95 лв. – законна лихва за забава върху тази сума за периода 01.07.2022 г.
– 03.06.2024 г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Що се отнася до претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди вследствие неизпълнение на договора от 01.06.2022 г., при така установената по
делото фактическа обстановка не може да бъде обоснован извод за неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника, от което като пряка и непосредствена
последица да са претърпени неимуществени вреди от ищеца, и то такива, които са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Последната предпоставка
безспорно не е налице, тъй като в случая не би могло да се приеме, че е нормално и
закономерно да се допусне при сключване на договора за наем на 01.06.2022 г., че
наемодателят ще преживее притеснение, психическо напрежение и стрес в резултат на
неизпълнение на задължението на наемателя да заплати наемната цена. В тази връзка е
необходимо да се изясни, че неизпълнението на парично задължение препятства
кредитора да се ползва от паричната сума и затова пропуска да реализира граждански
плод от нея, като тази полза му се възмездява чрез възникване на задължение за
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва. Изобщо неизпълнението на
парично задължение, което е само забавено, не се отразява на имуществото на ищеца,
разглеждано като съвкупност от права и задължения, тъй като вземането запазва
характера си на актив от това имущество. Следователно не може да се приеме, че
твърдените от ищеца вреди са настъпили именно заради неизпълнение на
горепосоченото договорно задължение, респ., че е налице причинна връзка между
неизпълнението и настъпилите за нея вреди. В този смисъл съдът намира, че
възникналото напрежение е резултат не на самото неизпълнение, а на субективното му
възприемане от страна на ищеца. Това се потвърждава и от съдържанието на
изпратената до ответника кореспонденция, от която става ясно, че влошаването на
отношенията между страните се дължи не на отказа на ответника да му заплати
наемното възнаграждение, а на обстоятелството, че последният не е приел
предложението на ищеца за заплащане на по-висока наемна цена, както и да му
прехвърли разпоредителните права върху изброени негови имоти с цел комасация.
11
Друг източник на напрежение в отношенията между страните е бил и възникналият
спор относно начина на плащане. Този извод се подкрепя и от дадените от ищеца
обяснения в съдебно заседание по реда на чл. 176 ГПК, когато той е заявил, че бил
поканен от ответника да отиде да си вземе парите, но не отишъл да си получи
плащането. Казал на ответника, че желае да му преведе парите по банкова сметка.
Поради това дори ищецът да е изпитвал негативни емоции и чувства на
неудовлетвореност от нереализираните очаквания, те категорично не са в причинна
връзка със забавеното изпълнение на задължението по договора за наем от 01.06.2022
г. По тези съображения съдът не дава вяра на показанията на свидетеля З.Т. – сестра на
ищеца, че вследствие на неизпълнението на договора ищецът бил притеснен, тревожел
се, не могъл да спи, както и че се повишило кръвното му налягане. С оглед
констатираните противоречия с дадените от самия ищец обяснения съдът не кредитира
изложеното от същата тази свидетелка, че ищецът ходил до ответника да си вземе
парите, но не ги получил, както и че парите му били необходими, за да закупува ниви.
Ето защо, въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът
приема, че въпреки че предвид съществувалите дългогодишни наемни
правоотношения между страните ищецът е знаел, че ако отиде до стопанската база на
ответника, ще си получи дължимото плащане за стопанската 2022/2023 г., той
съзнателно не е сторил това. В случая не е било необхоД. плащането да се извърши по
банков път, защото дължимата наемна цена съгласно договора е била под 10 000 лв.
Поради всичко изложено съдът счита, че не е доказано настъпването на
неимуществени вреди, които да са непосредствена последица от неизпълнението.
Следователно в тази хипотеза ищецът има право да получи законната лихва за забава
върху главницата, тъй като ответникът не е сторил дължимото, за да се освободи от
последиците на забавата си, но не би могъл да претендира заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, доколкото не се доказа да са му причинени
такива. По тези съображения предявените искове за заплащане на сумата от 800 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени поради неизпълнение на
договора за отдаване под наем на земеделски земи от 01.06.2022 г., и сумата от 101,15
лв. – законна лихва за забава за периода 01.07.2023 г. – 03.06.2024 г., следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в
размер на 1021,37 лв., за възнаграждение за вещо лице – 471,50 лв., и за адвокатско
възнаграждение – 5400 лв. От своя страна, ответникът е сторил разноски в размер на
3000 лв. за адвокатско възнаграждение, 471,50 лв. за възнаграждение за вещо лице и
10 лв. – държавна такса за издаване на съдебни удостоверения. Настоящият състав,
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира, че заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение действително е прекомерно. Поради това и
използвайки като ориентир разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа, същото следва да се редуцира до сумата от
4000 лв. В случая към датата на подаване на исковата молба – 05.06.2024 г., от сумите,
предмет на делото, ответникът е дължал единствено законната лихва за забава в
размер на 817,07 лв., която впоследствие е заплатена от ответника, поради което
ищецът има право да получи сторените разноски за тази част. Това е така, тъй като,
ако искът е отхвърлен поради извършено след предявяването му плащане на търсената
сума, без да са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът не се
освобождава от отговорност за разноски, доколкото завеждането на делото и
12
извършването на разноски от ищеца се дължи изцяло на неговото поведение. Ето
защо, въпреки че искът ще се отхвърли, на ищеца ще следва да се присъдят разноски,
защото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на дело за тази сума.
Следователно на ищеца се дължат разноски в размер на 192,14 лв. Съобразно
отхвърлената част от исковете разноските на ответника възлизат на сумата от 3357,34
лв. От това следва, че по компенсация ищецът следва да заплати на ответника
разноски в размер на 3165,20 лв.
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 79,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Н. Т. Т., ЕГН: **********,
адрес: ***, срещу Т. Г. Й., ЕГН: **********, адрес: ***, за заплащане на следните
суми: 10 647,44 лв., представляваща неизплатена наемна цена по договор за отдаване
под наем на земеделски земи от 01.06.2021 г., 3669,98 лв. – законна лихва за забава
върху тази сума за периода 01.07.2022 г. – 03.06.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането, 4331,34 лв., представляваща остатък от
неизплатена наемна цена по договор за отдаване под наем на земеделски земи от
01.06.2022 г., 1879,79 лв. – законна лихва за забава върху наемната цена от 14 868 лв.
за периода 01.07.2023 г. – 03.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от
14 868 лв. от 05.06.2024 г. до 05.07.2024 г. и законната лихва върху главницата от
4331,34 лв. от 06.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 1200 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени поради неизпълнение на
договора за отдаване под наем на земеделски земи от 01.06.2021 г., 281,95 лв. – законна
лихва за забава върху тази сума за периода 01.07.2022 г. – 03.06.2024 г., 800 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени поради неизпълнение на
договора за отдаване под наем на земеделски земи от 01.06.2022 г., 101,15 лв. – законна
лихва за забава върху тази сума за периода 01.07.2023 г. – 03.06.2024 г., ведно със
законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди от датата на подаване
на исковата молба – 05.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА Н. Т. Т., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Т. Г. Й., ЕГН:
**********, адрес: ***, сумата от 3165,20 лв., представляваща сторени пред първата
инстанция разноски по компенсация.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
РХ/ПМ
13