Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2723 16.10.2019 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Илияна Гальова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 2723 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата
молба на А.Н.К., ЕГН **********,
адрес: ***, ж.к.... срещу „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. Балкан № 4,
представлявано от Петър Пенев Пенев, с която иска от
съда да признае уволнението му, извършено със заповед № 140/28.01.2019 г., за
незаконно и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 1396,50
лева за периода 05.02.2019 г. – 15.04.2019 г. вкл., през което същият е бил без
работа поради незаконосъобразното уволнение, да осъди ответника да заплати на
ищеца полагащото му се трудово възнаграждение за периода 15.01.2019 г. –
04.02.2019 г. вкл. в размер на 386,40 лева, както и сумата 49,08 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. и
2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
01.04.2019 г., до окончателното плащане на главниците.
Ищецът сочи, че последната заемана от
него длъжност в ответното дружество е била „продавач разносна търговия” в
ответното дружество с място на работа гр. Бургас. Със заповед № 140/28.01.2019
г., връчена на ищеца на 05.02.2019 г., трудовото правоотношение е било
прекратено на основание уволнение. Със заповед № 14/25.01.2019 г. на К. било
наложено дисциплинарно наказание по чл. 190, ал. 1, т.
2 КТ, като заповедта не била връчена на ищеца. Не е образувано срещу него
дисциплинарно производство за нарушение на трудовата дисциплина, не са му
искани обяснения. Поради това заповедта е незаконосъобразна, както и
последващата за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Освен това
неправилно е отразено, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от
28.01.2019 г., тъй като ищецът е узнал за заповедта на 05.02.2019 г.
Моли съда да уважи предявените искове и
да му присъди разноски.
Ответното дружество – работодател чрез
процесуален представител е оспорило претенциите, като е посочило, че
уволнението е извършено законосъобразно. След като ищецът не се е явил на
работа на 15,16,17 и 18.01, на 18.01.2019 г. са му поискани обяснения чрез
имейл. На 25.01.2019 г. отново са му поискани обяснения, след което и без да
даде такива, К. е уволнен. Претенцията по чл. 224 КТ е неоснователна поради
извършено плащане на сумата 227,41 лева.
Моли съда да отхвърли претенциите и
присъди на ответника разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените в настоящото производство обективно съединени искове е чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Между страните е било налице трудово правоотношение от 12.03.2018 г., по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „продавач, разносна търговия“ с основно месечно възнаграждение 510 лева. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 14/25.01.2019 г., с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, и със заповед № 140/28.01.2019 г., с която трудовото правоотношение е прекратено без предизвестие на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Съдът счита, че предявеният иск за отмяна на наложено със заповед № 14/25.01.2019 г. дисциплинарно наказание уволнение, както и за отмяна на последващо издадената заповед за прекратяване на трудово правоотношение на основание дисциплинарното уволнение № 140/28.01.2019 г. е основателен.
При установяване на извършено нарушение субектът на дисциплинарната власт на първо място е длъжен да поиска обяснение от нарушителя – в този смисъл е разпоредбата на чл. 193, ал. 1 . В настоящия случай по делото няма категорични доказателства такива обяснения да са поискани от ищеца. Представена от ответника е справка за изпратени чрез имейл съобщения с искане за даване на обяснения, но не става ясно дали посоченият получател **********@*******.** е имейл на ищеца К. и дали същият е прочел писмата. Свидетелят Н... е посочила, че е изпратила на К. имейл да обясни защо не се явява на работа, но не е получила отговор. Предвид липсата на категорични данни, че работникът е получил писмата, с които е подканен да даде обяснения по твърдените да са извършени от него нарушения – неявяване на работа, и съответно не е дал такива, съдът счита, че ответникът не успя да докаже в производството законното провеждане на процедурата по уволнение на К. и по-специално спазването на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 .
Ето защо и само на това основание процесните заповеди следва да бъдат отменени, без да се разглежда по същество спора (чл. 193, ал. 2 ).
За пълнота следва да се обсъдят възраженията на ищцовата страна за незаконосъобразност на заповедта от формална гледна точка. В случая са издадени две заповеди – една за налагане на дисциплинарно наказание и втора – за прекратяване на трудовото правоотношение. Втората заповед обаче трябва да съдържа също реквизитите, визирани в чл. 195, ал. 1 КТ, което в случая не е сторено. Съгласно установената практика на ВКС по чл. 290 ГПК, ако заповедта за уволнение препраща към друг документ, той следва да бъде връчен на уволнения работник най-късно заедно със самата заповед – решение № 849/12.01.2011 г. по гр. д. № 40/2010 г. на ВКС, ІV г.о. В процесния случай първата заповед не се доказва по делото да е връчена на ищеца. Връчена му е чрез куриер само втората заповед от 28.01.2019 г., а тя не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ – тя препраща към заповед № 14/25.01.2019 г., която не е била връчена на ищеца. Следователно и на това основание уволнението е незаконосъобразно.
Ето защо Бургаският районен съд счита, че работодателят – ответник не успя да докаже в настоящото производство, че е упражнил законно правото си на налагане на дисциплинарно наказание. Поради това предявените искове по чл. 344, ал. 1 и т. 3 КТ следва да бъдат уважени. По отношение на размера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице К. и счита, че същият е изцяло основателен в размер на 1396,50 лева за периода 05.02.2019 г. – 15.04.2019 г. вкл., тъй като от 16.04.2019 г. ищецът е започнал работа при друг работодател.
Основателни са и исковете по чл. 224 и чл. 128 , чийто размер се установява посредством заключението на вещото лице. Същите следва да бъдат уважени до размерите, за които са предявени, а именно 49,08 лева за иска по чл. 224 КТ и 386,40 лева брутно трудово възнаграждение за периода 15.01.2019 г. – 04.02.2019 г. вкл.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р ЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на А.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***,
ж. к. ........ от длъжността „продавач, разносна
търговия” в „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД и ОТМЕНЯ като незаконосъобразни заповед
№ 14/25.01.2019 г. и
заповед № 140/28.01.2019 г., издадени от Петър Пенев Пенев
в качеството му на управител на „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. Балкан № 4, с
които е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено трудовото
правоотношение на А.Н.К.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. Балкан № 4, представлявано от Петър Пенев Пенев, да заплати на А.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***, ж.к.... обезщетение в размер на 1396,50 лева (хиляда триста деветдесет и шест лева и петдесет стотинки) за периода 05.02.2019 г. – 15.04.2019 г. вкл., през което К. е бил без работа поради незаконосъобразното уволнение, сумата 386,40 лева (триста осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) полагащо се брутно трудово възнаграждение за периода 15.01.2019 г. – 04.02.2019 г. вкл., сумата 49,08 лева (четиридесет и девет лева и осем стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2019 г., до окончателното плащане на главниците.
ОСЪЖДА „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. Балкан № 4, представлявано от Петър Пенев Пенев, да заплати на А.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***, ж.к.... направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева (шестстотин лева).
ОСЪЖДА „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. Балкан № 4, представлявано от Петър Пенев Пенев, да заплати по сметка на БРС държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер на общо 435,86 лева (четиристотин тридесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки).
Решението може да бъде обжалвано пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Н.Ковачева
Вярно с оригинала:
И.Г.