Решение по дело №219/2023 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 311
Дата: 29 ноември 2023 г.
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20231520200219
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Кюстендил, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Административно
наказателно дело № 20231520200219 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН.
Подадена е жалба от „****“, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр.., ул.“****“ №***** против наказателно постановление №10-
2200139/09.02.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Кюстендил, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за нарушение по
чл.62, ал.1 КТ и на основание чл.414, ал.3 КТ.Твърди се, че не е извършено
нарушение на посочената разпоредба.
Ответникът по жалбата е изразил становища за неоснователност на
подадената пред съда жалба..
По делото се установи следната фактическа обстановка:
На 14.10.2022г., при извършена проверка по рабтни места и на
10.11.2022г. по документи , инспектори от ДИТ, извършили на ресторант,
стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр.К., кв.“*****“, бл.****
проверка за спазване на трудовото законодателство.По време на проверката
било установено, че лицето К. Д. Г. изпълнява трудови задължения като
„готвач“ в кухнята на ресторанта, като е декларирал , че работи на „смени“ от
8.00 ч. до 16.00 часа и „има сключен трудов договор“.В тази връзка
жалбоподателят, в качеството му на работодател , не е уговорил като трудово
правоотношение предоставянето на работна сила от страна на работника, като
до 14.10.2022г. не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето К. Д.
1
Г. за изпълняваната от него длъжност.
Гореописаното е обективирано в протокол от извършената проверка и
съставен акт за установяване на административно нарушение.В акта е
описана идентична фактическа обстановка.В хода на проверката е попълнена
декларация от К. Г., че работи в ресторанта като готвач на „смени“.
На 09.02.2023г. е издадено оспорваното наказателно постановление, в
което са вписани констатациите на АУАН, посочено е извършеното
нарушение.Посочени на нарушените законови разпоредби-идентично с
описаното по акта.Посочено е, че в случая съгласно чл.415в, ал.2 КТ е
неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН, поради което и на основание
чл.чл.414, ал.3 КТ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500 лв.
При преценка и анализ на съставения акт за установяване на
административно нарушение, поставил началото на административно
наказателното производство и очертаващ параметрите на извършеното
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
съдът счита, че в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, опорочаващи
производството.Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по
чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен
актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е
връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от
обективна страна на извършеното деяние. Компетентността на
актосъставителя и АНО се доказва от приложените заповеди, издадени на
осн. чл. 416, ал. 5 КТ. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка се установи от показанията на св.А., В.
и С..В тази насока е и попълнетата от Г. декларация.
В хода на производството са разпитани в качеството на свидетели и К.
Г., К.К., Ц. К., Ц. З., и А. А..В показанията си всички те твърдят, че на
посочената дата са били на обучение в ресторанта и не са осъществявали
трудова дейност.Свидетелят Г. твърди, че на посочената дата не е работил, а
само се е запознавал с работата, доколкото е имало съгласие с жалбоподателя
в последствие да работи там.Тези показания съдът не кредитира и не ползва
при изграждане на фактическите си изводи по делото, доколкото същите
изцяло противоречат на показанията на свидетелите А., В. и С., които от своя
страна са изцяло безпротиворечиви, логически и хронологически свързани и
еднопосочни.Тримата посочени свидетели са категорични, че К. Г. е работил
като готвач.В момента на проверката е приготвял храна и дори бил изчакан от
проверяващите да приключи, за да попълни декларацията.От друга страна,
показанията на посочените свидетели изцяло се подкрепят и от попълнената
от Г. декларация, в която е посочено, че работи като „готвач“ към момента на
проверката.
2
При горните изводи, съдът счита, че по делото се доказа, че на
посочената дата 14.10.2022г. жалбоподателят в качеството си на работодател
е допуснал до работа К. Г. без сключен трудов договор в изискуемата от
закона форма.
Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовия договор се сключва в писмена
форма.Жалбоподателят има качеството работодател, предвид разпоредбата на
§ 1, т. 1. КТ, тъй като е юридическо лице, което е наело работници по трудово
правоотношение за извършване на работа.Като е допуснал до работа лицето,
преди да сключи трудов договор с него е налице нарушение по чл.62, ал.1 КТ,
поради което и на основание санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 КТ
правилно е наложено наказание „имуществена санкция“ в минималния
предвиден размер от 1500 лв.
С оглед искането на проц. представител на наказващия орган за
присъждане на възнаграждение, съдът определя такова съгл. чл. 63д ал. 5вр.
ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер от 80 лева/като съобрази размера на потвърдената
глоба/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление №10-2200139/09.02.2023г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кюстендил, с
което на „******“, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.К.,
ул.“****“ №**** е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1500 лв. за нарушение по чл.62, ал.1 КТ и на основание
чл.414, ал.3 КТ
Осъжда „****“, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.К.,
ул.“****“ №**** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Кюстендил ЕООД деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд гр.Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3