№ 179
гр. гр. м, общ. м, обл. Враца , 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – м, I-ВИ ГР. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иванка Н. Кожухарова
Секретар:Евгения Х. Попова
като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело №
20201450100899 по описа за 2020 година
Г. Б. И. от с.в, общ.м е предявила обективно съединени искове против „
Монолит“ АД гр.с ЕИК ........... със законен представител .........- управител за
сумата 1 200 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.10.2019
год. и частично за м.ноември 2019 год., сумата 600 лв. платен годишен
отпуск,сумата 1000 лв. обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ и обезщетение по
чл.222 ал.3 от КТ в размер на 6 500лв. ,ведно със законната лихва, начиная от
04.09.2020 год. до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил отговор,с който
признава предявените искове
Исковете са с правно основание .чл.242 КТ,чл.221 ал.1 КТ,чл.222 ал.3
от КТ.
В писменото становище пълномощника на ищеца е поискал да се
постанови решение при признание на иска.
Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след
като съобрази закона, намира за установено
следното
1
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието.
Съдът намира, че предвид направеното в писменото становище от
ответникът признание на исковата претенция и искането на ищеца за
произнасяне с решение при признание на иска, както и липсата на пречките по
чл. 237, ал. 3 от ГПК, са налице условията по чл. 237 от ГПК за уважаване на
искането.
С оглед горното съдът намира, че исковата претенция, следва да бъде
уважена съобразно направеното признание на иска , като съгласно чл. 237, ал. 2
от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви по същество за
основателността й.
По отношение направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съда намира същото за неоснователно.С исковата
молба са предявени няколко иска и договореното възнаграждение е в
минималния размер, съгласно Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца
направените разноски в размер на 795 лв., а в полза на МзРС такса в размер на
410 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Монолит“ АД гр.с ЕИК ........... със законен представител
.........- управител да заплати на Г. Б. И. с ЕГН ********** от с.в, общ.м,
сумата 1 200 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.10.2019
год. и частично за м.ноември 2019 год., сумата 600 лв. платен годишен
отпуск, сумата 1000 лв. обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ и обезщетение по
чл.222 ал.3 от КТ в размер на 6 500лв. ,ведно със законната лихва, начиная от
04.09.2020 год. до окончателното изплащане.
2
ОСЪЖДА Монолит“ АД гр.с ЕИК ........... със законен представител .........-
управител да заплати на Г. Б. И. с ЕГН ********** от с.в, общ.м направените
деловодни разноски в размер на 795 лв., а в полза на МзРС такса в размер на
410 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщението до страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – м: _______________________
3