Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., ……….2018 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на десети септември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №214 по описа за 2018 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са иск за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и осъдителни
искове с правно основание чл.92 и чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№3061/2017г. по
описа на РС-К. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника С.Ш.А. за сумата ***лв. незаплатени далекосъобщителни услуги. Във връзка с
постъпило възражение от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК, предявява на
основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение до размера на ***лв., която сума
представлявала цена на потребени и незаплатени мобилни услуги като частта до
пълния размер на претенцията, представлявала начислена договорна неустойка в размер
на ***лв. и дължими лизингови вноски в размер на ***лв. и бил налице правен интерес от предявяване на
осъдителен иск. Твърди, че по договор за мобилни услуги от 08.12.2014 г.,
сключен с“К.Б.М.“ЕАД /понастоящем „Т.Б.“ ЕАД/ ответникът С.Ш.А. бил абонат с
клиентски номер №*** и титуляр на мобилен номер ***с избрана абонаментна програма Nonstop ***_2Y и по мобилен номер ***с избрана абонаментна програма Nonstop ***_2Y. Във връзка с мобилен номер ***бил сключен лизингов договор, като
абонатът-ответник се възползвал от преференциални условия на Оператора и взел
устройство на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на ***лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план
по лизинговия договор. Във връзка с мобилен номер ***бил сключен лизингов договор, като
абонатът-ответник се възползвал от
преференциални условия на Оператора и взел устройство на изплащане посредством
23 месечни лизингови вноски в размер на ***лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план
по лизинговия договор. Въз основа на посочените договори, ответникът ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер №***. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния
оператор при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител -страна по договора бил уведомен за датата от месеца,
на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. За потребените от ответника услуги за периода от 15.12.2015 г. до
14.05.2016 г. операторът издал: фактура №***/15.01.2016 г. за отчетения период на
потребление 15.12.2015 г.- 14.01.2016 г. с начислена за периода сума за плащане
в размер на ***лв., ***лв. за дължими лизингови вноски като общата стойност на фактурата възлизала
в размер на ***лв. платима в срок 30.01.2016 г. Към фактурата била приложена справка от
детайлното потребление на всеки от ползваните мобилни номера. Фактура №***/15.02.2016 г. за отчетения период на
потребление 15.01.2016 г. - 14.02.2016 г. с начислена за периода сума за
плащане в размер на ***лв., ***лв. дължими лизингови вноски и ***лв. - дължим, незаплатен баланс по предходната
фактура №***/15.01.2016 г, като общо дължимата сума възлизала на стойност ***лв., платима в срок 01.03.2016 г. Към фактурата
била приложена справка от детайлното потребление на всеки от ползваните мобилни
номера. Фактура №***/15.03.2016 г. за отчетения период на потребление 15.02.2016 г.- 14.03.2016
г. с начислена за периода сума за плащане в размер на ***лв., ***лв. дължими лизингови вноски и ***лв. - дължим, незаплатен баланс по предходната
фактура №***/15.02.2016 г., като общо дължимата сума възлиза на стойност ***лв., платима в срок 30.03.2016 г. Към фактурата
била приложена справка от детайлното потребление на всеки от ползваните мобилни
номера. Кредитно известие №***/15.04.2016 г. за отчетения период на
потребление 15.03.2016 г. -14.04.2016 г. за извършена корекция по дълга за сторнирана
сума в размер на ***лв. и с начислена сума в размер на ***лв. за дължими лизингови вноски и ***лв. незаплатен баланс по предходната фактура №***/15.03.2016 г., като общо дължимата сума
възлиза на стойност ***лв., платима в срок 30.04.2016 г. Към фактурата е
приложена справка от детайлното потребление на всеки от ползваните мобилни
номера. Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност ***лв. , на основание чл.75, вр. с
чл.19 б. в от ОУ на мобилния оператор, Т. прекратил едностранно индивидуалните
договори на С.Ш.А. за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер №*** на 15.05.2016 г. крайна фактура №***, с начислена обща сума за плащане в размер на ***лв., която представлявала сбор от незаплатения
от абоната-ответник остатък в размер на ***лв. за задълженията по предходните
фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на
***лв. и начислена сума
за оставащите незаплатени лизингови вноски съгласно уговорените погасителни
планове в размер на ***лв. Неизпълнението на ответника обусловило
правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно
изрична клауза в т. 11 от индивидуалните договори. Изричната договорна клауза
предвиждала, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок,
за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ
карта/номер до края на срока на договора. Поради прекратяване на договорите на
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12,
ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните
вноски за предоставените на абоната устройства били обявени за предсрочно
изискуеми. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор“К.Б.М.“ЕАД /понастоящем „Т.Б.“ ЕАД/
С.Ш.А. се съгласил и приел Общите условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от Общите условия, Т.
имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 потребителят бил
длъжен да заплаща определените от Т. цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т.27 от Общите условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги,
обусловило правото на Т. да прекрати едностранно индивидуалния договор на С.Ш.А.
„При неспазване на което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Т. има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията
на т.196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него“. Съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените
случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия било посочено, че
всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Т.. Съгласно чл.23 месечният абонамент
осигурявал достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и
включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се предплащал от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължи
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27
от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвала в
срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й. Ответникът С.Ш.А. подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвал
мобилен номер ***и мобилен номер***, задължил се да заплати цената на
предоставените устройства, съгласно уговорените погасителни два плана и не
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените
услуги, като с това си поведение изпаднал в забава. Изпълнен бил фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът
следвало да понесе отговорността си. Представените фактури сами по себе си, не
били основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената на
предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият
бил в неизпълнение на договора си. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на С.Ш.А., с ЕГН-********** ***, че
съществува изискуемо вземане на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***, в размер на ***лв. незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на
сумата; да осъди ответника С.Ш.А., с ЕГН-********** да му заплати сумата ***лв. начислена договорна неустойка по договор с
абонатен номер №*** и да осъди ответника С.Ш.А., с ЕГН-********** да му заплати сумата ***лв. дължими лизингови вноски по договор с
абонатен номер №***. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника
оспорва исковата претенция по основание и размер. Сочи, че направила опит да осъществи контакт с
доверителя си, но не успяла. Оспорва обстоятелството в исковата молба, че
ищецът е сключил с ответника договор за мобилни услуги и два броя лизингови
договора за мобилен №***и мобилен №***. Оспорва твърдението на ищцовото дружество, че
С.Ш.А. е абонат на мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД с клиентски №***. Исковете били недоказани по размер и по
основание, защото нямало доказателства, които да установяват описаните в
петитума на исковата фактически обстоятелства, които трябвало да обусловят и
докажат задълженията по „индивидуалните договори“ на ответника. В с.з. по съществото на спора изразява
становище за обоснованост и доказаност от фактическа и правна страна на
исковата молба. Тъй като ответникът сключил междинни договори, той бил обвързан
и не изпълнил част от тях, като размерът на неизпълнените задължения се
установявал от заключението на експертизата. Моли съда да се произнесе с
решение съобразно с представените писмени доказателства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№3061/2017 г. по
описа на РС-К. се установява, че по подадено от „Т.Б.“ ЕАД заявление е
издадена заповед №2040/27.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, срещу длъжника С.Ш.А. за сумите: ***лв. незаплатени далекосъобщителни услуги по
Договор за далекосъобщителни услуги от 08.12.2014г., ***лв. мораторна лихва за забава за периода от
31.05.2016г. до 09.10.2017г., законната лихва върху главницата от
24.10.2017 г. до изплащане на
вземането, както
и сумата ***лв. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 15.12.2017
г. и с оглед разпоредбата на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, на 15.01.2018 г. той е предявил иск по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК за сумата ***лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги и осъдителни
искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата ***лв. неустойка и с правно основание чл.79,
ал.1 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата ***лв. неплатени лизингови вноски.
Със специалния установителен иск по
чл.422 вр. с чл.415 от ГПК се цели да се установи със сила на пресъдено нещо
наличието на вземането, за което е била издадена заповедта за изпълнение,
доколкото подаденото срещу нея възражение препятства влизането й в сила. Затова
в настоящото производство съдът следва да установи налице ли е идентичност
между заповедното и исковото производства по отношение на техния предмет. В
заявлението, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№3061/2017 г. по описа на
РС-К. заявителят е основал вземането си на сключен с длъжника договор за
далекосъобщителни услуги от 08.12.2014 г., като за задълженията на длъжника с
индивидуален клиентски №*** е издадена на 15.05.2016 г. крайна
фактура за сумата ***лв. В исковата
молба ищецът навежда и допълнителни доводи, че на ответника като абонат с кл.№ *** са предоставяни
мобилни услуги за два мобилни номера, за сключени два договора за лизинг и
продажба на изплащане по отношение на устройство LENOVO, модел S90 Sisley Grey и на устройство LENOVO,
модел VibeX2 White.
Въвеждането обаче на друго основание, от което произтича вземането, различно от
това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, не води до
недопустимост на исковия процес /Решение №281/06.01.2016 г. по гр.д.№1589/2015
г. на ВКС, III г.о./. Аргумент в тази връзка е и т.11.б. от Тълкувателно
решение №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съгласно, която „в производството по иска с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК не намират приложение правилата за
изменение на иска по чл.214 от ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне
или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на
друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяването на
осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на
вземането, може при условията на чл.210, ал.1 от ГПК да се предяви осъдителен
иск.“. Освен това, наред с вземането, предмет на заповедта за изпълнение, може
да се предяви и иск за друго вземане срещу същия длъжник – като искът за него
ще е осъдителен и ще се счита предявен от датата на предявяването му и ищецът
по него няма да ползва внесената държавна такса в заповедното производството.
Предявеният иск за установяване на вземането по заповед №2040/27.10.2017 г. за
изпълнение не е за целия размер, за който е издадена заповедта, а за по-малка
сума поради което установителен иск е допустим, като заповедта за изпълнение в
частта, за която не е предявен иск за установяване на вземането на заявителя
подлежи на обезсилване на основание чл.415, ал.5 от ГПК като компетентен да
обезсили заповедта е съдът по заповедното производството.Предвид гореизложените
доводи предявените установителен иск по чл.422 от ГПК и осъдителни искове за
заплащане на неустойка с правно основание чл.92 от ЗЗД и за заплащане на
лизингови вноски с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД са допустими, поради
което и следва да се разгледат по
същество.
От приетите по делото договор за мобилни услуги от 08.12.2014 г. предпочетен номер: ***, ведно с приложение ценова листа от
08.12.2014 г., декларация-съгласие от 08.12.2014 г., допълнително споразумение
от 08.10.2015 г. към договор за мобилни
услуги с мобилен /фиксиран номер ***, договор за лизинг от 08.10.2015
г., с приложена ценова листа от 08.10.2015 г., декларация-съгласие от
08.10.2015 г., договор за мобилни услуги от 20.07.2015 г. предпочетен номер: ***, ведно с ценова листа от 20.07.2015
г., допълнително споразумение от 20.10.2015 г. към договор за мобилни услуги с
мобилен/фиксиран номер ***от 20.07.2015 г., договор за лизинг от 20.10.2015 г., ведно с
декларация-съгласие от 20.10.2015 г. и приложение ценова листа от 20.10.2015 г.
е видно, че са сключени между ищеца „Т.Б.“ ЕАД като оператор и ответника С.Ш.А.
като потребител за предоставяне на мобилни услуги за мобилен /фиксиран номер ***, със стандартен месечен абонамент ***лв., Нонстоп***промо, със срок на договора
08.10.2017 г.; и за мобилен/фиксиран номер ***със стандартен месечен абонамент ***лв., Нонстоп***промо, със срок на договора
20.10.2017 г. В раздел IV, т.4 и на двете допълнителни споразумения страните уговорили,
че в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора
на потребителя, през срока на договора, по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната
програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този
срок, а съгласно т.5 във всички случаи, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор, потребителят дължи и
разликата между цената на устройството без абонамент съгласно последно
актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на
прекратяване на договора по отношение на коя да е СИМ карта/номер посочени в
него и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг. В раздел 2, т.1 на
споразуменията е посочено, че с подписването, потребителят С.Ш.А. получава
устройство LENOVO,
модел:VibeX2 White
и устройство получен
мобилен телефон LENOVO, модел S90 Sisley Grey. Съгласно договор за лизинг от 08.10.2015 г.,
с предмет- устройство LENOVO, модел S90
Sisley Grey, подписан от страните лизингополучателят С.Ш.А. се задължава
да заплаща на лизингодателя „Т.Б.“ ЕАД за временно и възмездно ползване на
устройството обща лизингова цена в размер на ***лв. с вкл.ДДС, с месечна вноска от ***лв. за периода от 08.11.2015 г. до
08.09.2017 г. Съгласно договор за лизинг от
20.10.2015 г.,
с предмет- устройство LENOVO,
модел:VibeX2 White, подписан от страните, лизингополучателят С.Ш.А. се задължава
да заплаща на лизингодателя „Т.Б.“ ЕАД за временно и възмездно ползване на
устройството обща лизингова цена в размер на ***лв. с вкл.ДДС, с месечна вноска от ***лв., за периода от 20.11.2015 г. до
20.09.2017 г. Посочено е в договорите за лизинг, че съответната дължима месечна
лизингова вноска ще се фактурира чрез сметката за сметката за ползвани мобилни
услуги. Уговорена е клауза за придобиване собствеността върху устройството от
лизингополучателя. Приетите по делото Общи условия към договорите за лизинг и
приложение-ценова листа за абонаментни планове от 08.12.2014 г. и от 20.07.2015
г. са подписани от потребителя/лизингополучателя С.Ш.А..
В
чл.6 от Общите условия е предвидено задължение за лизингополучателя срещу
предоставеното ползване на устройството, да заплати лизингодателя обща
лизингова цена в размер, посочен в договора за лизинг
между страните, която включва първоначална лизингова вноска и месечни лизингови вноски, като е предвидено лизинговата
цена да се разделя след приспадане на първоначалната лизингова вноска на равни месечни вноски, като периодът, през
който месечните вноски са дължими съвпада със срока на договора за лизинг и размерът на всяка отделна вноска е
посочен в него. Предвидена е клауза, съобразно която при подписване на договор
за лизинг между страните лизингополучателят
заплаща на лизингодателя първоначална лизингова вноска в размер, който
може да бъде различен от размера на периодичните /месечни/ вноски и е посочен
договора за лизинг между страните. Общата лизингова
цена, първоначалната лизингова вноска, месечните вноски, както и всички
други суми, дължими с лизингополучателя по силата на Общите условия и договора
за лизинг между страните, са с включен ДДС. В ал.5 на чл.6 от Общите условия
към договора за лизинг изрично е предвидено месечните лизингови вноски да се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на потребител на мобилни
и/или на фиксирани телефонни услуги съгласно сключения между страните договор
за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги и приложимите Общи
условия за взаимоотношения с
потребителите на съответния вид услуги. В случай на неплащане на лизингова вноска е предвидена клауза
лизингополучателят да дължи на лизингодателя лихва в размер съгласно
приложимите Общи условия.
В представените декларации-съгласие от 08.12.2014 г. и
от 20.07.2015 г. потребителят С.Ш.А. декларира, че е получил
подписан от представител на оператора екземпляр от Общите условия на Т.Б. ЕАД
за взаимоотношения с потребители на фиксирани телефонни услуги и на мобилни
телефонни услуги /както е приложимо/, че е съгласен с тях и се задължава да ги
спазва, и получил информация от
оператора по чл.4, ал.1 от ЗЗП.
От представените копия на 3 бр. фактури,
ведно с със справка за общо потребление
е видно, че: по фактура №**********/15.01.2016 г. за отчетения
период на потребление 15.12.2015 г.- 14.01.2016 г. на С.А. с кл.№ *** е
начислена обща сума за плащане ***лв. с
ДДС, от която: ***лв. разговори, месечни
и еднократни такси и ***лв. дължими лизингови вноски, със срок за плащане
30.01.2016 г.; по Фактура №***/15.02.2016 г. за отчетения
период на потребление 15.01.2016 г. - 14.02.2016 г. на С.А. с кл.№ *** е
начислена обща сума за плащане ***лв. с ДДС, от която: ***лв. разговори,
месечни и еднократни такси, ***лв.
лизингови вноски и ***лв. баланс от
предходен период, със срок за плащане 01.03.2016 г.; по фактура
№***/15.03.2016 г., за отчетения период на потребление 15.02.2016 г.-
14.03.2016 г., на С.А. с кл.№ *** е начислена обща сума за
плащане ***лв. с ДДС, от която: ***лв. месечни и еднократни такси, ***лв.
лизингови вноски и ***лв. баланс от предходен период, със срок за плащане
30.03.2016 г.; и Кредитно известие №***/15.04.2016 г. за отчетения период на
потребление 15.03.2016 г. -14.04.2016 г. за извършена корекция по дълга за
сторнирана сума в размер на ***лв. и с начислени: ***лв. дължими лизингови
вноски и ***лв. незаплатен баланс от предходен период, със срок за плащане на
задълженията 30.04.2016 г.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните,
което съдът кредитира. Съгласно заключението дължимите суми за мобилни услуги
за периода от 15.12.2015 г. до 14.05.2016 г. за ползваните мобилни номера е в
общ размер ***лв. в т.ч. за мобилен номер ***- ***лв. с
ДДС и мобилен номер ***- ***лв. с
ДДС, като за периода няма плащания от абоната. Размерът на лизинговите вноски,
дължими за цената на устройство LENOVO, модел S90 Sisley Grey, взето във връзка с
мобилен номер ***, след м.05.2016 г.- месеца, в който е издадена
крайната фактура №*** е ***лв. Размерът на
лизинговите вноски, дължими за цената на устройство LENOVO, модел VibeX2 White, взето във връзка с мобилен номер ***, след м.05.2016 г.- месеца, в който
е издадена крайната фактура №********** е ***лв. Размерът на неустойката за
предсрочно прекратяване, включена в крайната фактура №**********/15.05.2016 г.
съгласно договорната отговорност на абоната по т.11, стр.2 от всеки от
индивидуалните договори за ползваните мобилни номера и т.IV-4 на допълнителните
споразумения към мобилните номера, изчислена от 04.04.2016 г.-датата на
деактивиране на услугите е както следва: за номер ***-
***лв. за
периода от 04.04.2016 г. до 20.10.2017 г. /крайния срок на договора/; за номер *** – ***лв. за периода 04.04.2016 г. до
08.10.2017 г. /крайния срок на договора/ или общият размер на неустойката е ***лв.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
В производството по чл.422 от ГПК
ищецът следва да установи вземането си по основание и размер. Установи се, че между страните е съществувало облигационно
правоотношение по силата на сключен договор за мобилни услуги на 08.12.2014 г.
за номер *** и
допълнително споразумение към него от 08.10.2015 г. От неоспорените по делото
доказателства се установи, че ответникът С.Ш.А. -абонат с кл.№ *** е
ползвал в периода от 15.12.2015 г. до 14.05.2016 г. мобилни
услуги за номер ***,
предоставените му от оператора „Т.Б.“ ЕАД, за което ищецът издал фактура
№**********/15.01.2016 г., фактура №**********/15.02.2016 г., фактура
№*********/15.03.2016 г. и кредитно известие №**********/15.04.2016 г. Съгласно чл.26
от Общите условия при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва, въз основа на фактура която се издава
ежемесечно на името на потребителя. В чл.27 от Общите условия е посочено, че
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но по- късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока потребителят дължи неустойка за забава
в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Тъй
като ответната страна не е оспорила количеството, стойността и
цента на ползваните в периода 15.12.2015 г.-14.05.2016 г. мобилни услуги за номер ***, отразени в представените фактури с
приложения-общо потребление за мобилен/фиксиран номер, то
съдът счита, че ответникът дължи заплащането им, която цена съгласно ССЕ е в
общ размер ***лв. с ДДС. Тъй като се
установи ответникът д е заплатил стойността на предоставените му
далекосъобщителни услуги за номер ***, то предявеният установителен
иск е основателен в размер на ***лв., а
в частта до претендираните ***лв. искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
По осъдителните искове с правно основание
чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказва. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. Правопораждащият фактически състав на вземането за неустойка включва: наличие на договорна клауза за неустойка и виновно неизпълнение на задължението, за което е уговорена неустойката. В настоящия случай претендираната неустойка е на основание договорна клауза- раздел III, т.4 на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 08.12.2014 г. за номер *** и раздел IV, т.4 на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 20.07.2015 г. за номер ***. Според неустоечните клаузи на сключените между страните допълнителни споразумения към договорите за далекосъобщителни/мобилни услуги за номер *** и за номер ***, в случай на прекратяване на ползване на услугите по посочения мобилен/фиксиран номер, през срока на договора по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора. По аргумент от чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока на договора по волята, на която и да е от страните или на едната от тях. Уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга е допустимо, но само в рамките на присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в противен случай, неустоечната клаузата би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно / в т.см. Решение №178/26.02.2015 г. по т.д.№2945/2013 г. на ВКС, II т. о. и Решение №229/21.01.2013 г. по т.д.№1050/2011 г. на ВКС, ІІ т.о./. Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСТК на ВКС като се преценява за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за случая факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии / например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението/. При договорите с трайно изпълнение, какъвто е договорът за мобилни услуги, развалянето няма обратно действие, като прекратилия договора кредитор, за бъдещ период има право на обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи, което обезщетение не е съизмеримо с неполучената от него цена, а с разликата между нея и спестените разходи. Вредите биха се доближавали до цената, само ако кредиторът има твърде високи неизползваеми инвестиции или твърде малко разходи, зависещи от реално предоставената услуга. В хипотезата на големи доставчици на обществени услуги обичайно е налице взаимозаменяемост на клиентите спрямо материалната база, а и възможност за известна оперативност в управлението на персонала. Вземайки предвид изложеното, особеностите на договора за мобилна услуга и вида на насрещните престации /мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят да я заплати, но само срещу предоставената му услуга/, както и имуществената облага, която операторът би получил от абоната при предсрочното прекратяване на договор за услуга и то в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата и ще спести разходите по изпълнението на договора, съдът счита, че уговорената неустойка създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор и нарушава принципа за справедливост /в т.см. Решение №110/21.07.2016 г. по т. д.№1226/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение №219/09.05.2016 г. по т.д.№203/2015 г. на ВКС, І т.о., Решение №193/09.05.2016 г. по т.д.№2659/2014 г. на ВКС/. Регламентираните между страните договорни неустойки излизат извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката, т.е. противоречат на добрите нрави, което прави неустоечната клауза нищожна. Нищожността на клаузата за неустойка изключва възникването на претендираното въз основа на нея вземане, поради което предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от ***лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение от 08.10.2015 г. към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер ***от 08.12.2014 г. и на Допълнително споразумение от 20.10.2015 г. към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер ***от 20.07.2015 г. с правно основание чл.92 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Установи се, че страните са сключили договор за лизинг от 08.10.2015 г. с предмет- устройство LENOVO, модел S90 Sisley Grey и договор за лизинг от 20.10.2015 г., с предмет- устройство LENOVO, модел:VibeX2 White. В изпълнение на поетите с двата договора задължения ищецът е предоставил на ответника устройство LENOVO, модел S90 Sisley Grey и устройство LENOVO, модел:VibeX2 White, които последният е получил- обстоятелство, удостоверено с подписа на ответника в допълнително споразумение от 08.10.2015 г. към договор за мобилни услуги с мобилен /фиксиран номер ***и в Допълнително споразумение от 20.10.2015 г. към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер ***. От заключението на неоспорената ССЕ се установи, че ответникът не е заплащал, както цената на потребените в периода 15.12.2015 г.-14.05.2016 г. мобилни услуги, предоставени на основание допълнително споразумение от 08.10.2015 г. към договор за мобилни услуги с мобилен /фиксиран номер ***и допълнително споразумение от 20.10.2015 г. към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер ***, така и на дължимите лизингови вноски, което е обусловило прекратяването на договорите от ищеца и преустановяване предоставянето на услугите по тях. От заключението на ССЕ се установи, че неизплатените лизингови вноски от цената на устройство- LENOVO, модел VibeX2 White е ***лв., а неизплатените лизингови вноски от цената на устройство- LENOVO, модел S90 Sisley Grey е ***лв. Неизпълнението от страна на ответника на задължението за заплащане на лизинговите вноски съгласно уговорения в договора погасителен план е виновно поведение в договорното правоотношение, което дава правото на ищеца лизингодател да иска изпълнение съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД. Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ищецът има правото да получи цената на двете устройства, които ответникът е придобил при сключването на договорите, поради което ответникът дължи и следва да му заплати сумата от ***лв. /***лв. +***лв./, явяваща се неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 08.10.2015 г. и договор за лизинг от 20.10.2015 г.
Относно разноските:
В молба-становище вх.№10915/07.09.2018 г.,
препис от която е връчен на ответната страна ищецът е приложил списък по чл.80
от ГПК. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и
мотивите към нея, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство, с
осъдителен диспозитив, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските
отпада. Предвид
изложеното и изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените в настоящото делото
разноски в размер ***лв. съразмерно на уважената
част от исковете, както и ***лв. разноски
в заповедното производство, редуцирани съобразно уважената част от вземането по
заповедта за изпълнение.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на С.Ш.А., с ЕГН-********** ***, че
съществува вземане на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление:***, Б. П. С., сграда **, за сумата ***лв.
главница, явяваща се незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер №*** по допълнително споразумение от 08.10.2015 г. към договор за мобилни услуги с мобилен
/фиксиран номер *** и законна лихва върху главницата от
24.10.2017 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над ***лв. до ***лв.
като неоснователен и недоказан, за които е издадена заповед №2040/27.10.2017 г.
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3061/2017 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА С.Ш.А.,
с ЕГН-********** *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С.,
сграда **, сумата ***лв. от която: ***лв. неизплатени
лизингови вноски от цената на устройство- LENOVO, модел S90 Sisley Grey по договор за лизинг
от 08.10.2015 г. и ***лв. неизплатени лизингови вноски от
цената на устройство- LENOVO, модел VibeX2 White по договор за лизинг от 20.10.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С.,
сграда **
против С.Ш.А., с ЕГН-********** ***, иск за сумата ***лв. неустойка при прекратяване: на
Допълнително споразумение от 08.10.2015 г. към договор за мобилни услуги с
мобилен /фиксиран номер ***от 08.12.2014 г. и на Допълнително
споразумение от 20.10.2015 г. към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран
номер ***от
20.07.2015 г., с правно основание чл.92
от ЗЗД като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Ш.А., с ЕГН-********** *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С.,
сграда **, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер ***лв.,
както и ***лв. разноски
в заповедното производство по ч.гр.д.№3061/2017 г. по описа на РС-К..
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: