№ 1128
гр. Варна, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100502544 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 85169/23.10.2024г., подадена от Р.
Л. Д., ЕГН ********** срещу решение № 3543/04.10.2024г., постановено по
гр.д. № 1101/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав, с което е определен
режим на лични контакти на Р. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.
„Ц.ш.“ №76 с внучката й Я. И. Д., ЕГН **********, както следва: до
навършване на петгодишна възраст на детето на два месеца веднъж в
последната нечетна неделя на двумесечието, считано от началото на
съответната година за времето от 10ч. до 17ч., а след навършване на
петгодишна възраст последните нечетни петък, събота и неделя на първите и
последните четири месеца от годината от началото на годината за времето от
12ч. в петък до 20ч. в неделя, този режим не следва да се прилага когато
съвпада с някой от дните на коледните и новогодишни празници, както и по
телефон или чрез която и да било от различните програми за общуване по
интернет всяка седмица в дните понеделник, сряда, петък и неделя от 18.30ч.
до 19.00ч., на осн. чл.128 от СК.
Във въззивната жалба е изложено оплакване, че определеният с
решението режим на лични контакти е неоправдано малък по обем. Сочи, че
въпреки влошените отношения между родителите връзката между
въззивницата и нейната внучка е много силна, като един по-разширен режим
би спомогнал тя да се укрепи и развие. Счита още, че поради различни
причини е възможно срещите й с детето да не бъдат провеждани. Излага, че в
1
интерес на детето е да общува със своята баба по бащина линия, като с
израстването му е нормално да й гостува за по-дълги периоди. Моли да бъде
определени режим на лични контакти с внучката й, както следва: 5 дни през
зимата, 5 дни през пролетта, 5 дни през есента и 10 дни през лятото, които да
бъдат добавени към режима на бащата, за което майката да бъде уведомявана
поне седмица предварително, а поради невъзможност да се изпълни поради
заболяване на детето, включващо хоспитзализация или карантина, режимът да
се изпълни при първият удобен случай по усмотрение на въззивницата, за
което майката да бъде уведомявана поне седмица предварително.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Н. Ж. В., ЕГН **********, с който въззивната жалба
се оспорва като неоснователна. Сочи, че искания с въззивната жалба режим не
е съобразен с интереса на детето. Излага също, че предложеният режим е
неконкретизиран и неясен, както и че не е съобразен с постановените
привременни мерки. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Възразява
срещи искането за допускане на свидетел, тъй като не става ясно какъв точно
„намален капацитет на срещи“ се доказва. Ако бъде допуснат свидетел,
въззиваемата също моли за допускане на един свидетел при режим на водене
за опровергаване твърденията на въззивницата.
В законоустановения срок от въззиваемия И. В. Д. не е депозиран
писмен отговор.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Р. Л.
Д., ЕГН ********** срещу Н. Ж. В., ЕГН ********** и И. В. Д.,
ЕГН**********, с която е предявен иск чл. 128, ал.1 от СК за определяне
режим на лични контакти на ищцата в качеството им на баба на детето Я. И.
Д., ЕГН **********, който да включва лични срещи в гр. К. всеки нечетен
уикенд, 20 дни през лятото, 10 дни през есента, 10 дни през зимата и 10 дни
през пролетта, както и понеделник, сряда, петък и събота по скайп, телефон
или други подходящи средства и начини за комуникация.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е баба по бащина
2
линия на детето Я. И. Д.. Излага се, че ищцата живее в гр. К. и е лишена от
възможност да контактува с внучката си, като единственият начин да я види е
ако пътува с бащата И. Д. до гр. Варна, където детето живее с майка си.
Твърди, че е лишена и от възможност да контактува с Я. по телефон,
посредством видеобаждане или друг сходен начин. Майката отказвала да
отиде с детето на гости в гр. К.. Ищцата твърди още, че притежава
самостоятелен имот с в гр. К., живее сама и има възможност и условия са се
грижи пълноценно за внучката си, както и да й обособи самостоятелна стая.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от
ответницата Н. Ж. В., с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорват
се твърденията, че ищцата е лишена от възможност да комуникира с внучката
си. Ответницата твърди, че при повечето И.ния на бащата на детето в гр.
Варна Р. Д. е с него и контактува с детето. Излага, че има и онлайн
комуникация между баба и детето. Счита, че следва да се отчете трудовата
ангажираност на майката, както и посещението на детето в детско заведение и
неговия режим. Оспрва възможностите на ищцата да се грижи самостоятелно
за детето, като предвид възрастта й и затрудненията, които изпИ. във връзка с
нея.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответника И. В. Д., в
който същият заявява, че счита, че в интерес на детето е да осъществява
поискания от ищцата режим на лични контакти със своята баба по бащина
линия. Твърди, че с другата ответница водят дело за уреждане на родителските
права по отношения на детето и режима на лични контакти с него. Твърди, че
самият той чест е възпрепятстван от Н. В. да вижда детето си по установения
режим. По отношение на майка си сочи, че единствените срещи с детето
осъществява, когато е с него, като ответницата контактите на детето с баба му
дори посредством онлайн разговори. Сочи, че с ищцата живеят в различни
населени места и не успява често да й съдейства да се вижда с детето. Твърди,
че Р. Д. притежава качества адекватно да отглежда и възпитава детето, както и
че преди е полагала грижи за Я. и между тях има изградена силна връзка.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, че Н. Ж. В. и И. В. Д. са родители на детето Я. И.
Д., родена на 25.02.2021г., а Р. Л. Д. е нейна баба по бащина линия.
Безспорно също е, че родителите са живели на семейни начала и са се
разделили, като между тях се води производство за родителски права, което не
е приключило с влязъл в сила съдебен акт. С първоинстанционното решение
по гр.д. № 12460/2022 г. на РС-Варна родителските права по отношение на
детето Я. са предоставени на майката, местоживеенето не детето е определено
при майката в гр. Варна, а на бащата е определен режим на лични контакти с
детето. С въззивното решение по в.гр.д № 1194/2024г. на ОС-Варна
първоинстанционното решение в частта за режима на личен контакт на бащата
е отменено и е постановен следния режим:
1/ до навършване на 6-годишна възраст на детето:
- всяка четна календарна седмица от годината, от 17:00часа в петък до
19:00часа в неделя с преспиване, като режимът се изпълнява само на
3
територията на община Варна, в т.ч. курортните комплекси към общината;
- всяка нечетна календарна седмица от годината – чрез видеовръзка по
интернет и мобилни приложения като Вайбър, Месинджър и други сходни, в
дните вторник и четвъртък от 18.30часа до 18.50часа на съответния ден, за
което майката г-жа В. се задължава да съдейства чрез осигуряване на
технически средства и условия за провеждане;
- за рождения ден на детето (25.02.) – всяка четна година, от 16:00часа
до 20:00 часа на същия ден; а всяка нечетна година – на следващия ден след
рождения ден на детето, също за времето от 16:00часа до 20:00часа на деня;
като режимът се изпълнява на само територията на община Варна, в т.ч.
курортните комплекси към общината;
- по Коледните празницИ.канции – всяка четна календарна година, от
10:00часа на 24-ти декември до 18:00часа на 28-ми декември, без ограничение
на мястото на провеждане на режима;
- по Новогодишните празницИ.канции – всяка нечетна календарна
година, от 10:00часа на 29-ми декември до 18:00часа на 2-ри януари, без
ограничение на мястото на провеждане на режима;
- през лятната ваканция – 10 дни през 2025г. и 14 дни през 2026г. , които
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; при липса на постигната
договореност между родителите за конкретния период на летния режим,
същият да се провежда от 10.00часа в понеделника на предпоследната
седмица на месец юли до 19.00часа в последния ден от периода; и в двата
случая без ограничение на мястото на провеждане на режима;
2/ след навършване на 6-годишна възраст на детето:
- всяка четна календарна седмица от годината, от 13:00часа в петък, но
не по-рано от края на редовните учебни занятия на детето в училище (не в ДГ;
занималнята не се включва в тях), до 19:00часа в неделя, с преспиване, като
режимът се изпълнява на територията на община Варна, в т.ч. курортните
комплекси към общината, но веднъж месечно, за всеки последен полагаем се
период (уикенд) за съответния месец, режимът може да се провежда и в град
София, при спазване на условията на пътуване и на всички други условия на
режима, определени с настоящото решение;
- всяка нечетна календарна седмица от годината – чрез видеовръзка по
интернет и мобилни приложения като Вайбър, Месинджър и други сходни, в
дните вторник и четвъртък, от 18.30часа до 19.00часа на съответния ден, за
което майката г-жа В. се задължава да съдейства чрез осигуряване на
технически средства и условия за провеждане; - за рождения ден на детето
(25.02.) – всяка четна година, от 10:00часа до 20:00 часа на същия ден; а всяка
нечетна година – на следващия ден след рождения ден на детето, също за
времето от 10.00часа до 20:00часа на деня; ако денят е учебен на детето в
училище режимът се изпълява в съботата след него; като режимът се
изпълнява на само територията на община Варна, в т.ч. курортните комплекси
към общината;
- по Коледните празницИ.канции – всяка четна календарна година, от
10:00часа на 23-ти декември до 18:00часа на 28-ми декември, без ограничение
на мястото на провеждане на режима;
4
- по Новогодишните празницИ.канции – всяка нечетна календарна
година, от 10:00часа на 28-ми декември до 18:00часа на 2-ри януари, без
ограничение на мястото на провеждане на режима;
- през пролетната учебна ваканция на детето – всяка нечетна календарна
година, от 10:00часа на първия ден до 13.00часа на последния ден, без
ограничение на мястото на провеждане на режима; - през лятната ваканция –
три седмици, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; при
липса на постигната договореност между родителите за конкретния период на
летния режим, същят да се провежда от 10.00часа в понеделника на
предпоследната седмица на месец юли до 19.00часа в последния ден от
периода; и в двата случая без ограничение на мястото на провеждане на
режима.
Решението на ОС-Варна е обжалвано пред ВКС и не е влязло в законна
сила в частта по режима на личен контакт.
Представени от ответницата са разпечатки от вайбър кореспонденция с
Р. Д., неоспорени от страните, в които са отразени осъществени
видеобаждания
Съгласно приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП –
Ихтиман пред социалните работници г-жа Р. Д. е споделила, че има голямо
желание да контактува повече с внучката си Я. и да я дарява с обич и
внимание. Домът на Д. представлява къща на два етажа, като помещенията на
първия етаж са отдадени под наем, а тя живее на втория етаж, където
разполага с две спални, хол, кухня и самитарен възел. Хигиената е на отлично
нИ., дворът е добре подреден, за детето има място за игра и забавления. Р. Д. е
пенсионерка, която има активен обществен жИ.т.
В социалния доклад, изготвен от ДСП – Варна е изразено становище, че
в интерес на детето е да общува пълноценно със своите близки – баща и баба
по бащина линия, като с израстването му е нормално да гостува и за по-дълъг
период от време в домовете им, но следва да се запази баланса във
възможностите на двамата родители да участват с преки грижи в делничните
и почивните дни. Предвид изострените взаимоотношения между родителите,
нарушената комуникация между тях и провокативното им поведение един
спрямо друг социалните работници считат, че времето, в което Я. трябва да е с
баба си също следва плавно да се увеличава с нейното израстване. Детето е
силно привързано към своята майка и продължително отделяне от нея ще се
отрази неблагоприятно на все още неукрепналата му детска психика. На този
етап се в заключение се приема, че в интерес на детето Я. Д. е контактът с
неговата баба по бащина линия да е почасов на територията на гр. Варна.
Пред въззивната инстанция са допуснати комплексна съдебно-
психологична и психиатрична експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
От заключението на КСППЕ, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че Р. Д. е психично здрава,
без данни за психологични състояния, поради което не са налице обективни от
медицинска гледна точка пречки да полага грижи за дете на 4-годишна
възраст. Между детето Я. Д. и неговата баба Р. Д. има изградена силна и
стабилна емоционална връзка, детето се чувства спокойно в нейно
присъствие, разпознава я като емоционална и значима фигура от близкото
5
обкръжение. Обстоятелството, че детето е на 4 години не е пречка за
осъществяване на самостоятелен контакт с баба му с преспиване в друг град,
но с препоръчителен характер е първоначално при детето да присъства
родителска фигура /тази на бащата/, която да подпомогне процеса на
адаптация, тъй като ще бъде източник на спокойствие. В тази ситуация
препоръчително е още, ако детето пожелае да се чуе с майка си, това да се
случва, тъй като майката е базисната фигура на привързаност и тя също е
източник на утеха. Предвид локацията на бащата и местоживеенето на бабата
Р. Д. с препоръчителен характер е режимът на личен контакт между детето и
бабата да е съобразен с този на бащата, т.е. да са последователни дни, за да се
избегне честото пътуване на детето на далечни разстояния, а така също да се
има предвид, че майката също би следвало да има свободни уикенди с детето.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза Р. Д.
страда от идеопатична есенциална хипертония застоен тип,
неинсулинозависим захарен диабет тип2, за които провежда лечение и води
хигиенно-здравословен начин на жИ.т. Не са налице в последните години
усложнения от тези състояния. От проведените изследвания вещото лице е
установило, че Д. е с по-добри от средните параметри за подвижност в групата
от 80 до 89 години, съответно е с по-добре запазена двигателна функция за
възрастта с добър двигателен потенциал, без дефицит и ще запази този статус
при редовно движение, леки упражнения, участие в групови активности –
танци, гимнастика за възрастни и други такива, полезни за психиката и
физиката. Предвид изложеното експертът достига до извода, че няма пречка Р.
Д. да полага грижи за дете на 4-годишна възраст в рамките на няколко часа или
дни, резонно при което да получава помощ от второ лице /бащата/. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че е добре
режимът на бабата по бащина линия е добре да става в присъствие на бащата и
около неговия режим. Уточнява, че ползването на помощ от страна на бащата,
каквато е предложена в предходно съдебно заседание, би било по-добре, но не
и че това е строго задължително. Заявява, че бабата може и без чужда помощ
да гледа детето, като подчертава, че състоянието на Р. Д. за годините й е доста
добро. Съдът кредитира заключението на СМЕ като изготвено от
компетентно вещо лице, при съобразяване на доказателствения материал по
делото и след проведен личен преглед на ищцата. Същото е обосновано и при
съпоставка със събраните по делото доказателства не възнИ. съмнение за
неговата правилност.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.128, ал.1 от СК.
Съгласно посочената разпоредба дядото и бабата могат да поискат от
съда да определи мерки за лични отношения с детето, ако това е в негов
интерес.
Съобразно константната практика на ВКС преценката за интереса на
детето е винаги конкретна с оглед всички обстоятелства по делото. Съгласно §
1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на
детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и
емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови
6
характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има
опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с
детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените
обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда,
като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна.
По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за
различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от
дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен
когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и
дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на
внуците си и то в техен най-добър интерес – в този смисъл решение № 60270
от 21.01.2022г. по гр.д. № 660/2021г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 140 от
10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на ВКС, ІV г. о. В същите решения се
приема още, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на
дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нИ.то на
физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата
и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те
могат да оказват за развитието на неговата личност. Следва да се съобрази
още установения режим на детето на обучение, почивка, както и да се отчете
обстоятелството, че на родителят, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, също е необходимо време за ежедневни контакти с
детето.
В настоящия случай се установи, че детето Я. е на 4 години и посещава
детско заведение /отразено в социалния доклад/. Отглеждано е от своята
майка, на която са предоставени родителските права със съдебно решение,
което в посочената част е влязло в законна сила. Същата е омъжена и
понастоящем има второ дете. В грижите за Я. е подпомагана и от своята
майка. На бащата е определен режим на лични контакти, като решението в
тази част все още не е влязло в законна сила, но в рамките на производството
по чл.127, ал.2 от СК са постановени привременни мерки, по силата на които
бащата осъществява контакт с детето. Понастоящем до навършване на 5-
годшна възраст на детето /след 3 месеца/ е предвиден само контакт през
уикендите на територията на гр. Варна или в по-близки населени места, но
след навършване на 5 годишна възраст е предвиден режим без териториални
ограничения, който включва и празнични дни и лятната ваканция. Съгласно
режимът по невлязлото в сила съдебно решение също е налице териториално
ограничение, но същото не е предвидено за контактите през лятото и
празничните И.канционни дни.
Установи се от допуснатата по-делото КСППЕ, а и от изявленията на
страните, които в тази си част не си протИ.речат, че детето Я. разпознава
своята баба по бащина линия като значима фигура от близкото обкръжение,
контактува с нея територията на гр. Варна, както и редовно по телефон или
чрез видеоразговори, като между двете има изградена силна и стабилна
емоционална връзка. Следователно, макар и да живеят на отдалечено
разстояние и въпреки раздялата на родителите и тежкият конфликт между тях,
въззивницата и детето не са прекъснали връзката си.
По отношение на здравословното състояние на Р. Д. се установи, че
7
същото е стабилно, въпреки възрастта й /82 години/ и наличните й хронични
заболявания, като не са налице пречки същата самостоятелно да полага грижи
за детето. И в двете експертизи е дадена препоръка за присъствие на бащата с
цел по-лесна адаптация на детето, както и за оказване на помощ, но е прието,
че бабата може да се справя и сама. Липсват данни по делото, че контактът на
детето с баба му по някакъв начин би му навредил. Напротив, установи се, че
Р. Д. е бивш преподавател, с много добър социален и културен статус и богат
житейски опит, предвид което може освен да осигури на внучката любов,
грижа и емоционална близост, да й даде познания и да я обогати като
развиваща се личност, и естествено, да създаде у детето чувство за родова
принадлежност.
По гореизложените съображения въззивният съд намира, че категорично
в интерес на детето Я., е да й бъде определен режим на лични контакти с
неговата баба по бащина линия – Р. Д..
По отношения на конкретния режим на лични контакти в контекста на
изложеното по-горе следва да се съобразят обстоятелствата, че детето
посещава учебно заведение, живее с майка си в друг град, при това доста
отдалечен от дома на бабата, бащата и неговата майка са в много добри
отношения, бащата има определен сравнително широк режим на лични
контакти след 5-годишната възраст /по привременните мерки/. Съгласно
решение № 275 от 18.01.2019г. по гр.д. № 799/2018г. на ВКС, IV г.о. в
случаите, когато родителят не само не препятства, но и насърчава контактите
на детето със своите родители, предоставяйки възможност на бабата и дядото
да общуват с техния внук през времето, когато детето е при тях, то съдът
следва да съобрази това обстоятелство. В настоящия случай, безспорно от
изявленията на страните се установява, че бащата толерира контактите на
дъщеря си със своята майка Р. Д., като често взема последната със себе си,
когато отива в гр. Варна да се среща с детето. Заявява категорична
възможност да я подпомага в грижите за Я., но и желание да има
самостоятелен контакт с детето. Установи се по делото, че въззивницата живее
в самостоятелна къща в гр. К., която е подходяща за пребиваване на дете,
просторна, добре обзаведена, с двор и достатъчно пространство за игри и
забавления. Спецификата в конкретния казус е в обстоятелството, че страните
живеят в различни населени места на голямо разстояние, което води до
трудности в придвИ.нето, особено предвид възрастта на детето и неговата
баба. Съгласно заключението на КСППЕ няма пречки детето да пътува да гр.
К., но е подходящо с цел избягване на чести пътувания на дълги разстояния
режимът да е в последователни дни с този на бащата, който живее в гр. София.
Самият факт на разделно живеене на бащата и бабата по бащина линия в две
различни населени места, съставлява фактор, който обуславя необходимостта
от отделен режим за двамата, въпреки принципната възможност да
осъществяват съвместен режим, когато са в добри отношения. Същевременно
следва да се отчете и обстоятелството, че при широк режим на бащата,
майката, която полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на
детето, би била лишена от пълноценен контакт с дъщеря си в почивните дни
И.канциите в случай, че се определи допълнително и широк режим на
самостоятелни контакти с бабата. При преценката за конкретния режим не на
последно място релевантна е и ангажираността на детето с учебни занимания
8
и необходимостта от спазване на режим на образователни активности, игра и
пълноценна почивка. Тук следва да се отбележи, че въззивницата е
представлявана от двама процесуални представители, чието виждане за
подходящия режим се различава съществено И.рира от седем-десет дни през
лятото до общо 23-25 дни в годината.
При всички гореизложени съображения настоящият съдебен състав
намира, че самостоятелни пътувания на детето в рамките на всеки сезон с общ
размер от около 25 дни не са подходящи за дете на 4-5 годишна възраст,
особено предвид значителното разстояние от неговия дом до този на бабата.
Пътуване на детето през лятото до гр. К. би било в негов интерес, тъй като ще
може през време, в което не е толкова ангажирано с детското заведение да се
запознае с дома и ежедневието на своята баба и да контактува пълноценно и
самостоятелно с нея. Период от една седмица, който да е непосредствено след
този на режима на бащата, съдът намира за достатъчен. Естествено по
съгласие на бащата, неговата майка би могла да сподели и част от неговия
режим и така да бъде в по-продължителен контакт с детето. При явно
изразената от страна на бащата готовност да подпомога майка си по грижите с
детето, вероятно е той също да споделя нейния режим. Така сумарно детето
ще отсъства от дома си в размер на в размер на три-четири седмици
/съобразно поетапно разгръщащия се режим на бащата/. През останалия
период от годината бабата би могла да осъществява срещи с детето също в
режима на бащата, като пътува заедно с него до гр. Варна, както е правила и
до сега, или като пътува до гр. София, който е по-близо до гр. К. и в който, тя
самата също има самостоятелно жилище. В този аспект съдът намира, че
следва изрично да предвиди възможност бабата да упражнява контакт с детето
съвместно с бащата през един от уикендите, в който бащата има определен
режим на лични отношения с детето, но вторият уикенд да остане на
разположение на бащата за осъществяване на самостоятелни контакти с
дъщеря му. Доколкото са налице данни за регулярно провеждана комуникация
между детето Я. и Р. Д. по телефон/чрез видеоразговор съдът намира, че
следва този контакт да не бъде прекъсван, като се предвиди възможност за
такъв поне веднъж в седмицата, като подходящо е това да се случва през
уикенда. По необходимост съдът ще определи контактът да е в неделя от 17:00
до 17:20 часа, но препоръчително е майката и бабата да проявяват взаимна
толерантност към ангажиментите си и тези на детето и да постигат взаимно
разбирателство относно точния му час и времетраене. Освен това, съдът
намира за нужно да отбележи, с оглед възрастта на детето и препоръките в
КСППЕ, че при осъществяване на самостоятелния контакт на детето с
неговата баба в гр. К., следва да се съобразява и обстоятелството, че детето
основно е отглеждано и възпитавано от своята майка и тя е най-довереният му
възрастен, с формирана базова привързаност и обич, предвид което следва,
ако пожелае да му бъде осигурявана възможност да контактува с майка си. В
обобщение, двамата родителите и бабата по бащина линия следва внимателно
да обмислят действията си и да положат усилия да преодолеят евентуалните
си лични конфликти и да си взаимодействат в интерес на детето.
Предвид всичко изложеното настоящият съдебен състав намира, че
следва да бъде определен режим на лични контакти на детето Я. с неговата
баба по бащина линия Р. Д., както следва:
9
- една седмица самостоятелно през лятото непосредствено след
определения със съдебен акт /определение за постановяване на привременни
мерки или влязло в сила съдебно решение/ в производството по гр.д. №
12460/2022 г. на РС-Варна и следващите му инстанции режим на лични
контакти на бащата И. Д. с детето Я. Д., като след края на периода детето бъде
върната в дома на майката от неговата баба Р. Д. или от неговия баща И. Д.;
- всеки месец съвместно с бащата И. Д. в рамките на определения със
съдебен акт /определение за постановяване на привременни мерки или влязло
в сила съдебно решение/ в производството по гр.д. № 12460/2022 г. по описа
на РС-Варна и следващите му инстанции режим на лични контакти на бащата
И. В. Д., ЕГН ********** с детето Я. И. Д., ЕГН ********** през един от
съответните уикенди от месеца;
- всяка неделя по телефон или чрез друго средство за електронна
комуникация/видеоразговори от 17:00 до 17:20 часа.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции като краен
резултат, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което се определи горепосочения режим на
лични контакти между ищцата и нейната внучка.
По отношение на разноските съдът намира, че такива не следва да бъдат
присъждани, доколкото се касае за спорна съдебна администрация и всяка от
страните е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение с
отправено искане за отмЯ.та му и определяне на режим на лични контакти,
който да е в интерес на детето (от Н. В. направено в евентуалност на
отхвърлянето на иска).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3543/04.10.2024г., постановено по гр.д. №
1101/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав, с което е определен режим на
лични контакти на Р. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Ц.ш.“ №76 с
внучката й Я. И. Д., ЕГН **********, както следва: до навършване на
петгодишна възраст на детето на два месеца веднъж в последната нечетна
неделя на двумесечието, считано от началото на съответната година за
времето от 10ч. до 17ч., а след навършване на петгодишна възраст последните
нечетни петък, събота и неделя на първите и последните четири месеца от
годината от началото на годината за времето от 12ч. в петък до 20ч. в неделя,
този режим не следва да се прилага когато съвпада с някой от дните на
коледните и новогодишни празници, както и по телефон или чрез която и да
било от различните програми за общуване по интернет всяка седмица в дните
понеделник, сряда, петък и неделя от 18.30ч. до 19.00ч., на осн. чл.128 от СК.,
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на Р. Л. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. К., ул. „Ц.ш.“ №76 с детето Я. И. Д., ЕГН **********, както следва:
- една седмица самостоятелно през лятото непосредствено след
определения със съдебен акт /определение за постановяване на привременни
10
мерки или влязло в сила съдебно решение/ в производството по гр.д. №
12460/2022 г. по описа на РС-Варна и следващите му инстанции режим на
лични контакти на бащата И. В. Д., ЕГН ********** с детето Я. И. Д., ЕГН
**********, като след края на периода детето бъде върнато в дома на майката
от неговата баба Р. Л. Д., ЕГН ********** или от неговия баща И. В. Д., ЕГН
**********;
- всеки месец съвместно с бащата И. В. Д., ЕГН **********, в рамките
на определения със съдебен акт /определение за постановяване на
привременни мерки или влязло в сила съдебно решение/ в производството по
гр.д. № 12460/2022 г. по описа на РС-Варна и следващите му инстанции
режим на лични контакти на бащата И. В. Д., ЕГН ********** с детето Я. И.
Д., ЕГН ********** през един от съответните уикенди от месеца;
- всяка неделя по телефон или чрез друго средство за електронна
комуникация/видеоразговори от 17:00 до 17:20 часа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11