№ 1378
гр. Русе, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520104740 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба от Ц. И. Ц. против Ц. Ц. Ц., в която се твърди, че
молителят е баща на ответника. Молителят имал и още едно дете от
съвместното си съжителство с майката на двете си деца. След нейната смърт
той продал жилище в гр. София и разделил парите между тях тримата
пропорционално. За броени дни ответникът изхарчил получената от него
сума и продължил да настоява баща му да му дава пари за различни поводи,
включително и за издръжката му. Твърди се, че през 2014г. ответникът
упражнил физическо насилие по отношение на молителя, като му нанесъл
побой. По този повод било образувано гр.д. № *** от 2014 год. по описа на
РС - Русе и наложени мерки за защита от домашно насилие, които ответникът
нарушил, в резултат на което било образувано НОХД №*** от 2016 г. на РС -
Русе, по което за извършеното деяние бил освободен от наказателна
отговорност и му било наложено административно наказание глоба в размер
на 1000лв. за извършено престъпление по чл. 296 НК.
Молителят към настоящия момент имал ново семейство, с което
живеел в с. ********. Същевременно разполагал и с наследствено жилище в
гр. Русе, което предоставил за ползване на ответника, тъй като същият нямал
1
собствено жилище. Често се налагало да му заплаща и битови сметки, за да не
спрат тока и водата в жилището, тъй като той постоянно нямал пари, за да ги
плаща. Често молителят и жена му били притеснявани от ответника и в дома
им в с. ********, като им искал пари по различни поводи. През последните
месеци ответникът настоявал молителят да продаде и жилището си, а парите
от продажбата да му ги предостави, за да „оправи“ живота си. На работното
му място в сервиза до магазин *** в кв. *** в гр. Русе молителят бил посетен
от брокер на недвижими имоти във връзка с уговаряната от сина му продажба
на имота. Молителят категорично отказал тази продажба.
Твърди се, че на 21.08.2023 год. около 16.00 часа ответникът дошъл на
работното му място в сервиза. Нямало клиенти. Виждайки го през прозореца,
че идва, молителят излязъл пред сервиза. Тогава ответникът му казал „казвай
какво ще правим с този апартамент, че ми трябват пари! Кога ще продадеш
апартамента и ще ми дадеш парите?“. Молителят му заявил категорично, че
няма да продава апартамента. Това го ядосало. Ответникът захвърлил
ключовете си в посока магазин Кауфланд и като се обърнал ударил молителя
с ръка в лицето в резултат на което той паднал, а ответникът избягал. Това
наложило да се обади на тел.112, а след това подал и уведомление в Първо РУ
на МВР, за което била образувана полицейска преписка.
На 04.09.2023г. докато бил на работното си място и го напуснал за
малко, за да си купи храна, като се върнал видял, че синът му чака пред
сервиза. В себе си имал нож. Молителят се обадил в полицията, за да съобщи
за това обстоятелство. После на бегом стигнал до сервиза и се заключил
вътре. Синът му извадил ножа и започнал да блъска по вратата и крещял
„Отваряй! Отваряй да те приключа“. Появил се охранител от близкия магазин
И.Д., при което ответникът се изхрачил на вратата и тръгнал да бяга, но по-
късно бил задържан от полицаите на паркинга. В него бил открит голям нож.
След това го закарали в ЦПЗ-Русе, където лекарите установили, че взема
наркотични вещества.
Поради изложените обстоятелства, Ц. И. Ц. моли да бъде постановено
съдебно решение, с което по отношение на него да бъде признато
извършеното физическо насилие от Ц. Ц. Ц., което представлявало домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и да бъде издадена Заповед за защита,
която да задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно
насилие; да му се забрани да приближава молителя в жилището му в с.
2
********, местоработата му в сервиза до магазин *** в гр. Русе, както и
местата му за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца. Да бъде
задължен да посещава специализирани програми.
В срока за становище по молбата ответникът не е депозирал такова. Не
се явява и в проведеното открито съдебно заседание.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Ц. И. Ц. и Ц. Ц. Ц. са баща и син. Изложената в молбата фактическа
обстановка относно случилото се на 21.08.2023г. и 04.09.2023г. съдът приема
за установена по делото въз основа на представената декларация по чл. 9, ал.3
ЗЗДН и материалите съдържащи се по прокурорска преписка вх. №***/2023г.
Видно от приложените към нея обяснения, включително и това на ответника,
същият е признал, че е ударил своя баща на 21.08.2023г. в близост до
работното му място, както и че поводът за това е бил „разговор за пари“. На
втората посочена дата ответникът е бил задържан от полицейските органи в
близост до работното място на своя баща, като в него имал нож, а самия той
бил в неадекватно състояние, по данни от прегледа от специалист от ЦПЗ –
Русе под въздействието на наркотични вещества.
Свидетелят И.С.Д. установява, че работи като охранител в близкия до
работното място на молителя магазин „Лидл“ в кв. ***. Двамата се познавали.
На 04.09.2023г. видял молителя, който се бил показал от сервиза, а в близост
имало полицейска кола. Свидетелят попитал Ц. Ц. какво става, а той му казал,
че бил заплашван от сина си. Тогава последния се появил и попитал
свидетелят“ ти ли го пазиш“ и след положителен отговор се отдръпнал. След
известно време ответникът бил задържан от трима полицаи и в него намерен
нож. Доколкото свидетелят знаел от молителя, синът му го карал да продаде
апартамент, който има в гр. Русе и искал да се измести да живее при него в с.
********.
Видно от приложената по делото справка за съдимост на ответника,
той има наложено административно наказание по НАХД №***-2016г. по
описа на РС – Русе, съгласно което е признат за виновен в това, че на
17.12.2015г. в гр. Русе, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие
от 12.01.2015г. по гр.д.№***/2014г. на РС – Русе, в частта, с която му било
забранено да приближава местоработата на баща му Ц. И. Ц. – сервиз за
3
битова техника, находящ се в сградата на магазин „***“ в гр. Русе, ж.к. „***“,
поради което и на основание чл. 296, ал.1 вр. чл. 78, ал.1 вр. с чл. 54, ал.1 НК
е освободен от наказателна отговорност и му е наложена административно
наказание „глоба“ в размер на 1000лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
В настоящия случай, страните са баща и син, т.е молбата е подадена
срещу лице по чл. 3 т.5 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок по чл. 10,
ал.1 ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и съдът
дължи произнасяне по съществото на спора.
В молбата, по която е образувано настоящото производство са
изложени твърдения за осъществени актове на домашно насилие от страна на
ответника по отношение на молителя, които съдът приема и за доказани.
Удрянето в лицето, заплашването с нож, „притискането“ да продаде имота си,
безспорно представляват актове на физическо и психическо насилие
осъществени от ответника по отношение на молителя.
По изложените съображения, следва да се приеме, че молбата за
защита се явява основателна и следва да бъде уважена.
Съобразявайки всичко изложено, настоящият съдебен състав намира,
че подходящи в конкретния случай се явяват мерките по чл. 5, ал.1 т.1 –и т.3
ЗЗДН, като срокът на мярката по т.3 следва да се определи в максимално
предвидения размер от 18м., основание за което съдът извлича от
обстоятелството за нарушаването от негова страна на вече постановявана
такава мярка за защита.
На основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба
в минимален размер от 200лв. за извършеното домашно насилие.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по
сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
4
Молителят не е претендирал присъждане на разноски в негова полза.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на Ц. И. Ц. ЕГН********** с
адрес село ********, обл. Русе, ******* е осъществено домашно насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН от Ц. Ц. Ц. ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ****.
ЗАДЪЛЖАВА Ц. Ц. Ц. ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Ц. И. Ц. ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на Ц. Ц. Ц. ЕГН ********** да приближава на по-малко
от 50 метра Ц. И. Ц. ЕГН**********, местоработата му, жилището в което
живее на горепосочения адрес, местата му за социални контакти и отдих за
срок от 18 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл. 21 ЗЗДН, Ц. Ц. Ц. ЕГН **********, че
при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН на Ц. Ц. Ц. ЕГН ********** с
адрес гр. Русе, **** ГЛОБА в размер от 200лв.
ОСЪЖДА Ц. Ц. Ц. ЕГН ********** с адрес гр. Русе, **** да заплати по
сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 25лв.
Препис от решението да се връчи на страните и на Второ РУ при ОД
МВР – Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
седемдневен срок считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5