Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 26.03.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                           

 Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2471/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адвокат Д.М. от АК-София, в качеството му на упълномощен представител на М.У., турски гражданин, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 38-0001619/25.11.2019г. на Началник Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за нарушение по чл.8, §.6, б.“а“, (ii) изречение последно от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.10, т.1 от ЗАПр на У. било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 25.11.2019 г., около 00.01ч., жалб. М.У. управлявал товарен автомобил “Форд” с турски рег. № 35 АВY 381, с прикачено полуремарке по бул.”България” в гр.Русе, с който се насочил към ГКПП “Дунав мост” за излизане от Р.България. По същото време, на същата улица, свид.В.Д. и М. К. – инспектори в ОО “АА” гр.Русе осъществявали контрол по спазване правилата за автомобилните превози. В 00.01ч. те спрели автомобила управляван от жалбоподателя и му извършили проверка. Констатирали, че водач на автомобила е жалб.М.У. и същият е турски гражданин. В хода на проверката проверяващите установили, че с превозното средство се извършва международен превоз на товар от Р.Турция за Р.Румъния, попадащ в обхвата на Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR). Установили също така, че товарният автомобил е оборудван с изправен и действащ дигитален тахограф. След като извлекли и разчели информацията от картата на водача, проверяващите установили, че за времето от 17.32 ч. на 14.11.2019 г. до 20.52 ч. на 15.11.2019 г. жалбоподателя ползвал намалена седмична почивка от 26ч. и 53м., но началото на тази почивка било след шест 24-часови периода + 1ч. и 49м. след ползвана предходна седмична почивка, която завършила в 15.43ч. на 08.11.2019г. Т.е. водачът не е спазил изискването следващата седмична почивка за започне не по-късно от края на шест 24-часови периода, като надвишението на това време било с 1 и 49м.

          С оглед установеното, свид.Д. приел, че жалб.У. е извършил нарушение по чл.8, §.6, б.“а“, (ii) изр. Последно от AETR, за което му съставил акт.

Въз основа на този акт, Началник Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за установеното нарушение и на осн. чл.93б, ал.10 т.1 от ЗАПр на М.У. било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. Правилно и достатъчно ясно били посочени в текстово и цифрово изражение нарушените правни норми.

От събраните по делото доказателства се установява, че процедурата за връчване на АУАН и издаване и връчване на наказателното постановление била проведена в присъствието на преводач от български на турски и обратно. Установява се от отразеното в приобщената по делото декларация на преводача, че жалбоподателя разбрал в извършването на какво нарушение е обвинен, разяснени му били правата и му била дадена възможност да изложи възражения по акта или да представи доказателства по посочените нарушения. От показанията на свид.Д. става ясно, че след като същият го съставил на мястото на установяване на нарушенията, актът бил предаден на служител в ОО “Автомобилна администрация“ за връчване на нарушителя, след назначаването на преводач, което било сторено на същият ден, в рамките на работното време. По-късно същият ден, било издадено и връчено на нарушителя и наказателното постановление, отново при участието на преводач.

 

Съгласно разпоредбата на чл.2, §.3 от Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън областите, посочени в параграф 2 (в Общността и между Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство), вместо настоящия регламент се прилага AETR за превозни средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване (б. “а“), за превозни средства, регистрирани в трета страна, която не е договаряща се страна по AETR, само за частта от пътуването на територията на Общността или на страните, които са договарящи се страни по AETR (б. „б“).

Безспорно към момента на проверката наказаният водач е извършвал международен превоз на товар от Р.Турция до Р.Румъния, т.е. от договаряща по AETR държава, през държава – членка на ЕС – Р.България до държава членка на ЕС – Р.Румъния, с превозно средство, регистрирано в договаряща държава по AETR, в случая в Р.Турция. При тези факти, несъмнено за конкретния случай са приложими именно разпоредбите на AETR.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалб.М.У. е осъществил състава на нарушението по чл.8, §.6, б.“а“, (ii) изречение последно от AETR, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съобразно тази правна норма, седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на предходната седмична почивка, като през всеки две последователни седмици водачът ползва най-малко една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от най-малко 24 часа. Обаче намалението се компенсира с еквивалентен период на почивка, ползван без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица.

 Съобразно легалните определения на чл.1, б.“п“ от AETR "седмична почивка" е седмичен период от време, през който водачът може свободно да разполага със своето време и който включва "нормална седмична почивка" и "намалена седмична почивка"; "нормална седмична почивка" е всеки период на почивка с продължителност от най-малко 45 часа, а "намалена седмична почивка" е всеки период на почивка, по-къс от 45 часа, който при спазване на условията, установени в член 8, параграф 6 на спогодбата, може да бъде намален до минимум 24 последователни часа;

В конкретния случай от показанията на свид. Д. и от приложените по административната преписка и приобщени от Съда разпечатки от дигиталната карта на водача У. за м.ноември, 2019 г. се установява, че в 15.43 ч. на 08.11.2019 г. е приключила последната нормална седмична почивка на водача. Следващата седмична почивка /намалена/, У. започнал да ползва от 17.32 ч. на 14.11.2019 г. и тя продължила до 20.52 ч. на 15.11.2019 г. Съобразно цитираните правни норми, жалбоподателя е следвало да започне да ползва следващата седмична почивка /нормална или намалена/ не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на предходната седмична почивка, в случая не по-късно от 15.43 ч. на 14.11.2019 г. От така установеното става ясно, че жалб. М.У. е пресрочил времето, в което е трябвало да започне ползването на намалената седмична почивка с 1 час и 49 минути.

При тази правна рамка и въз основа на констатациите от извършената проверка, административните органи на ОО“Автомобилна администрация“ правилно приели и описали, че нарушението е осъществено като водача М.У. не е спазил изискванията за ползване на намалена седмична почивка, като намалението било с до 2 часа – 1ч. и 49м.

При несъмнената установеност на това нарушение, същото правилно е подведено под санкционната норма на чл. 93б, ал.10, т.1 от ЗАПр, в съответствие с който на М.У. е наложено предвиденото наказание - "Глоба" в абсолютно определеният му размер - 100.00 лв.

 

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

         

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0001619/25.11.2019г. на Началник Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за нарушение по чл.8, §.6, б.“а“, (ii), изречение последно от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.10, т.1 от ЗАПр на М.У. от Р.Турция, род. на ***г. в Р.Турция било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

      Районен съдия: