№ 40716
гр. София, 14.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110128227 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Предявени са от „.................“ ЕАД срещу К. И. В. кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1 547,83 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес:
.................., с абонатен № ........., сумата от 363,56 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия,
сумата от 15,60 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.06.2020 г. до 28.02.2021 г. и сумата от 3,95 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.06.2020 г. до 26.04.2023 г. върху задължението за цена на
услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2023 г. до окончателното им
изплащане.
Ищецът твърди, че през процесния период от м. април 2020 г. до м. април 2021 г.
между него и ответницата К. И. В., в качеството й на потребител – клиент за битови нужди и
наследник по закон на лицето Н. И. Д. – предходен собственик и абонат, е съществувало
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния
недвижим имот, находящ се на адрес: .................., с абонатен № ........., възникнало въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че В. е
клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ, както и, че съгласно
чл. 63, ал. 1 от приложимите Общи условия при смърт на клиент – физическо лице,
наследниците на същото, придобили жилището по силата на договор за гледане и издръжка
или по дарение са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 – 30
дневен чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Поддържа се, че през
процесния период „.................“ ЕАД е доставило до имота топлинна енергия, като
ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от
дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „................“ ЕООД в края на
отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към
правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в
1
случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат
най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответницата, като клиент на топлинна енергия, е
следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Същата не е погасила в срок дължимите суми, както следва: 1 547,83 лева
– главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г.; 363,56
лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г. върху задължението за цена
на топлинна енергия; 15,60 лева- главница за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.06.2020 г. до 28.02.2021 г. и сумата от 3,95 лева - лихва за забава за
периода от 15.06.2020 г. до 26.04.2023 г. върху задължението за цена на услугата дялово
разпределение. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. С
тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата К. В. заявява,
че признава задълженията си по делото, с искане да не бъдат допускани поисканите от
ищеца експертизи, предвид липсата на правен спор между страните. Изразява готовност за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което да бъде
присъдено с решението по делото. Към молбата е приложено незаверено копие от
неподписано споразумение от 05.10.2023 г. по реда на чл. 365 ЗЗД със страни „.................“
ЕАД и К. И. В. за признаване на задължения и разсрочване на изпълнението им от
ответницата със срок до 05.04.2024 г., касаещи вземанията, предмет на настоящото гр. дело
№ 28227/2023 г.
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „................“ ЕООД като
трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, пълно и главно, възникването и съществуването
между него и ответницата на облигационно отношение през процесния период с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, при което за нея е възникнало насрещно задължение за
заплащане на цената в претендирания размер, че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.
С оглед изложените от ответната страна твърдения за постигнато извънсъдебно
споразумение за разсрочване изпълнението на процесните задължения, в тежест на ищеца е
да установи настъпване на срока на последната погасителна вноска по споразумението,
респ. наличието на съответно неизпълнение от страна на потребителя, представляващо
форма на неизпълнение на споразумението, в случай, че твърди такова.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи, че е
погасила претендираните вземания.
2
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, пълно и главно, възникването на главен дълг,
изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи, че е
погасила дълга на падежа в случай, че твърди това.
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответната страна в отговора на
исковата молба и наведените от същата твърдения, съдът отделя като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през исковия период ответницата е била
собственик на процесния недвижим имот с адрес: .................., с абонатен № ........., който
през този период е бил топлоснабден; че през исковия период до имота е доставена
топлинна енергия от ищеца на твърдяната от него стойност; че през този период е
извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за която се дължат
посочените от ищеца суми.
На ищеца следва да бъдат дадени указания за уточняване дали признава сключването
на споразумението между страните, в който случай да представи заверен препис от същото
по делото, както и налице ли е изпълнение от ответната страна на задълженията по това
споразумение чрез заплащане на уговорените погасителни вноски.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца и ответницата писмени материали съдът намира за относими
към предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва
да бъдат приети като доказателства по делото. Следва да бъдат изискани от подпомагаща
страна документите, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия до
процесния имот през релевантния период.
Като ненеобходимо – с оглед липсата на проведено оспорване с отговора, следва да
бъде оставено без уважение искането на ищцовото дружество за допускане изслушването на
съдебно-техническа експертиза по въпроси, формулирани в исковата молба.
Съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по искането на ищеца за
допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза за първото съдебно заседание, с
оглед становището на ищеца по твърденията за сключено между страните извънсъдебно
споразумение и неговото изпълнение от ответната страна.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „................“ ЕООД, с ЕИК: .............,
със седалище и адрес на управление: ................., като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
УКАЗВА на ищеца „.................“ ЕАД най-късно в откритото съдебно заседание да
уточни признава ли сключването на извънсъдебно споразумение от 05.10.2023 г. между
страните по реда на чл. 365 ЗЗД и имащо за предмет процесните вземания, в който случай
да представи заверен препис от същото по делото, както и налице ли е изпълнение от
ответната страна на задълженията по това споразумение чрез заплащане на уговорените
погасителни вноски.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2024 г. от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
3
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него, а на подпомагащата страна – с
препис от исковата молба и отговора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по задачите, формулирани в исковата молба, за първото
съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА подпомагащата страна „................“ ЕООД, с ЕИК: ............., най -
късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи заверен препис от
документите, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия през периода
01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: .................., с
абонатен № ..........
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
УКАЗВА на страните възможността най – късно в първото по делото заседание да
вземат становище по дадените указания и проекто – доклада
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4