№ 1267
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20251000500762 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2 от 08.01.2025 год., постановено по т.д.№ 70/2024 год. по описа на Окръжен
съд - Враца, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати
на А. И. М. и В. Н. Й.а сумите от по 200 000 лева за всеки от тях, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и на първата от тях - сумата от 14 724
лева – имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
23.05.2023 год. при което е причинена смъртта на дъщеря им П. В. Й., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 26.02.2024 год. до окончателното изплащане, като
исковете за неимуществени вреди са отхвърлени до пълните размери от по 250 000 лева за
всеки от тях. С решението са разпределени и разноските по делото.
С определение № 59 от 07.02.2025 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК
съдът е оставил без уважение молбата на ответника ЗД „Бул Инс“ АД да измени
постановеното решение в частта за разноските, присъдени на процесуални представител на
ищците за осъщественото от него безплатно процесуално представителство.
Решението е обжалвано от ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуален представител в
осъдителните части над сумата от по 160 000 лева за всеки ищец досежно неимуществените
вреди и над 3 000 лева – досежно присъдените имуществени вреди. Излагат се доводи за
неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, като считат, че съдът не е отчел правилно
преживените болки и страдания от загубата на дъщерята на ищците, като също така
1
размерът на обезщетението не е съобразен със съдебната практика по сходни случаи.
Оспорват изводите на съда с които е приел за основателен иска за имуществените вреди над
сумата от 3 000 лева, като считат, че не следва да репарират изработването и монтирането на
надгробен паметник. Оспорват е изводите на съда, с които е приел начален момента на
дължимост на законната лихва върху присъдените обезщетения. Молят съда да отмени
решението над посочените суми, като в тези части исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират разноските по делото.
Въззиваемите А. И. М. и В. Н. Й.а оспорва жалбата, като твърдят неоснователност на
изложените доводи и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Подадена е и частна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу определението на съда, постановено в
производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди, че определеният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна е в
прекомерен размер и не съответва на правната и фактическа сложност на делото и в тази
връзка моли съда да намали този размер.
Въззиваемите по частната жалба оспорват същата.
Жалбата срещу постановеното решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед
момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя,
причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС,
застраховано по риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителните му части за
сумите от по 160 000 лева, представляващи неимуществени вреди и 3 000 лева –
имуществени вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищците, вследствие
смъртта на дъщеря им, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния
резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от
първоинстанционният съд механизъм на произшествието.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищците вреди и началния период на
дължимост на законната лихва върху претендираното обезщетение.
При определяне размерът на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд
съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС,
където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на
2
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при
мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. Съдът
следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да
преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и
обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му
положение, степента на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които
търсят обезщетение.
В настоящия случай пред първоинстанционният съд са разпитани двама свидетели – Т. М.,
брат на ищцата, чийто показания съдът прецевява съобразно чл.172 от ГПК и В. Ц. Т.,
близък на семейството. От дадените от тях показания се установява, че ищците и тяхната
дъщеря са живеели заедно в едно домакинство. След раждането на П. било установено, че
има вродено заболяване, което не е животозастрашаващо, но е създавало много проблеми,
тъй като детето е получавало пристъпи и се е задушавало. Това негово състояние е
изисквало много грижи и е създавало тревоги на родителите, поради което те са били изцяло
отдадени на детето си. С израстването на П. този проблем е бил преодолян, но всеотдайните
грижи на родителите са продължили и те са полагали много усилия, за да й осигурят всичко
необходимо. Установява се, че връзката между родителите и детето е била много силна,
живели задружно и в хармония. Установява се още, че след като разбрали за случилото се с
дъщеря им, родителите изпаднали в шок и започнали да плачат, но истинското осъзнаване
на трагедията е настъпило в следващите дни, като с всеки изминал ден състоянието им е
ставало все по-тежко. След смъртта на П. ищците се затворили и не контактуват с никого,
както и вече не се събират дори с най-близките си хора - роднините, с които живеят в един
имот, а в редките моменти, в които контактуват, разговорите им продължават около 5
минути и винаги са придружени с плач и спомени. Свидетелят Т. дори оприличава дома на
ищците на църква, в която липсва иконостас.
От свидетелските показания се установява, че ищцата А. М. е направила красив паметник на
гроба на П., както и че всяка събота тя и съпругът й посещават гроба. Всички църковни се
почитат на гроба на детето. Свидетелите установяват, че ищците не могат да преодолеят
загубата и до настоящия момент и единственото, което успява да ги откъсне от реалността, е
посещението им на имот в с.***, който са били закупили преди смъртта на П. и който
посещават, за да ремонтират къщата и да се грижат за двора.
Въззивният съд след като съобрази тези изложени обстоятелства, икономическите условия в
страната към датата на настъпване на ПТП – май 2023 г., лимитите на отговорност, съвсем
младата възраст на починалата /17 години/ и не на последно място съдебната практика за
подобни случаи, намира, че сумите от по 200 000 лева адекватно ще обезщети причинените
на родителите неимуществени вреди.
По размерът на имуществените вреди съдът намира следното:
3
Представените пред първоинстанционният съд доказателства, а именно - фактура №
86/17.07.2023 г. за сумата от 3 000 лева с касов бон и фактура № 1/22.11.2023 г. за сумата от
11 724 лева, придружена с фактури, удостоверяват направените от ищцата А. М. разходи в
общ размер на 14 724 лева. Настоящият състав обаче намира, че от така сторените
имуществени вреди, подлежащи на репатриране от прекия извършител, респ. от
застрахователя по предявения пряк иск, са само тези по фактурата с № 86/17.07.2023 г. -
разходи във връзка с погребението. Останалите сторени разходи са във вид и размер,
определен по преценка на извършилия ги, като същите не могат да бъдат компенсирани от
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По началния период на дължимост на лихвата, съдът приема следното:
За задължителна застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1,
т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките
на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото
лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички
разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и, ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за
забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3,
изр.2 КЗ, но и предвид въведената с КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване
на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1
КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на
чл. 380 КЗ.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок
на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава - чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание
чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Практиката на ВКС е възприела категоричното становище, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а
не и от момента на увреждането /решение № 128 от 04.02.2020 год. по т.д.2466/18 год. по
описа на ВКС, I ТО/.
4
В настоящия случай е установено по делото, че ищеца е предявил претенция за изплащане
на обезщетение пред застрахователя на 26.02.2024 год. и следователно последния е изпаднал
в забава именно от тази дата и дължи законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението в
обжалваната част досежно имуществените вреди решението в тази част ще следва да се
отмени за сумата от 11 724 лева, представляваща разликата между присъденото от първата
инстанция обезщетение от 14 724 лева и действително дължимото обезщетение от 3 000
лева, като вместо това се исковата претенция за посочената сума следва да бъде отхвърлена.
В необжалваните осъдителни части решението е влязло в сила.
По частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК съдът приема следното:
Определението е законосъобразно.
Дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство следва да се изчисли въз основа на материалния интерес по делото,
съобразно уважената и респективно отхвърлена част от предявените искове, както и да бъде
съобразен с правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални
действия. В настоящия случай от страна на процесуалния представител на ищцовата страна
е извършено процесуално представителство в едно съдебно заседания, но предвид
обстоятелството, че същия е изготвил исковата молба и допълнителната такава, събирал е
множество доказателства за доказване на исковите претенции, включително и свидетелски
показания, поради което настоящия състав приема, че присъденото възнаграждение не е
прекомерно. Следва да бъде посочено, че ответника не би дължал възнаграждение, ако бе
удовлетворил, макар и частично претенцията на ищцовата страна. В този смисъл, като е
отхвърлил молбата на ответника в производството по чл.248 от ГПК, съдът е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, ответника следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищците на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв възнаграждение,
което съдът определя в общ размер на 1 000 лева /по 500 лева за всеки ищец/, съобразявайки
го с фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция и извършените
процесуални действия.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2 от 08.01.2025 год., постановено по т.д.№ 70/2024 год. по описа на
Окръжен съд – Враца, в частта в която ЗД „Бул Инс” АД е осъдено на правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на А. И. М. застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 23.05.2023 год., над
сумата от 3 000 лева до 14 724 лева, И ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. И. М. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, вследствие на
пътно-транспортно произшествие, станало на 23.05.2023 год., при което е загинала П. В. Й.,
в размер на 11 724 лева, представляващи разликата над 3 000 лева до 14 724 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 59 от 07.02.2025 г. постановено по т.д.№ 70/2024 год. по
описа на Окръжен съд – Враца в производство по чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. Е. Х. – АК Монтана, на правно основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 1 000 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6