№ 39807
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110112206 по описа за 2025 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата Г. Т. С. твърди, че на 28.12.1993г. по време на брака си с Г.Д.,
ответницата М. К. придобила по силата на договора за покупко-продажба с
Министерство на отбраната недвижим имот – представляващ апартамент № 5 с
идентификатор 56784.518.910, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“
************. Сочи, че с Решение № 2032 от 30.05.2011г. по гр. д. № 140/2011г. на
Районен съд – Пловдив, бракът между М. К. и Г.Д. бил прекратен, от който момент
процесния недвижим имот бил притежаван от тях в режим на обикновена
съсобственост. Описва, че през 2017г. с договор за издръжка и гледане и договор за
продажба третото за производството лице – Г.Д. прехвърлил припадащите му се 1/2
ид. части от правото на собственост върху апартамента. Излага, че за периода преди и
след въпросния развод ответницата еднолично ползвала съсобствения имот. Уточнява,
че съсобствеността между страните била прекратена на 17.06.2024г. посредством
продажбата на имота на трето лице. Сочи, че с изрична покана от 08.02.2019г.
поканила ответната страна да предостави ключ от имота или да изплаща
обезщетение за неговото ползване, но последната бездействала и не предприела
действия. Поддържа, че с Решение № 1530 от 06.12.2023г. по в.гр. д. 2028/2023г. на
Окръжен съд – Пловдив, М. К. била осъдена да заплати обезщетение за лишаване от
ползване на собствената 1/2 ид. част от съсобствения имот за периода от 12.02.2019г.
до 02.03.2022г. Твърди, че присъденото обезщетение било заплатено, но ответницата
не предоставила ключ за ползването на имота, нито заплатила обезщетение за
ползването за периода от 02.03.2022г. до 17.06.2024г. Пояснява, че дори да бил
предоставен ключ, ползването на съсобствения имот било невъзможно, тъй като в него
1
се намирали складирани вещи, които били премахнати едва след продажбата на имота
от 17.06.2024г. Поради изложените съображения счита, че в нейна полза е възникнало
притезание за обезщетение за лишаване от правото да ползва недвижимия имот за
периода от 02.03.2022г. до 16.06.2024г. съобразно припадащите се идеални части в
размер на 350 лв. месечно. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата – М. К. е депозирала отговор на исковата
молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва,
че страните са съсобственици на процесния недвижим имот при равни квоти от по 1/2
ид. част, че с Решение по в.гр. д. № 2028/2023г. е осъдена да заплати обезщетение на
ищцата за лишаването правото да се ползва от съсобствения имот, както и че
съсобствеността е прекратена на 17.06.2024г. Оспорва дължимостта на претендираните
суми с доводи, че след постановяване на процесното съдебно решение предложила на
ищцата да предостави достъп и да ползва имота, но тя „заобиколила“ тази
възможност. Релевира възражение, че за периода от края на 2023г. до датата на
продажбата – 17.06.2024г., недвижимият имот не е бил използван и не е бил годен за
ползване, поради което обезщетение за този период не се дължи. В условията на
евентуалност оспорва размера на предявената претенция, тъй като последната е
завишена и не отчита, че имотът не е бил годен за ползване. С оглед неговото
състояние счита, че средномесечният наем възлиза на 300 лв. Моли за отхвърляне на
исковата претенция. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС.
III. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства:
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че страните, за исковия период 02.03.2022г. до 16.06.2024г. са били
съсобственици на недвижим имот – представляващ апартамент № 5, находящ се в гр.
Пловдив, бул. „Шести Септември“ ****, при равни квоти от по 1/2 ид. част, че с
Решение по в.гр. д. № 2028/2023г. на Окръжен съд – Пловдив ответницата е осъдена да
заплати на ищцата обезщетение за лишаване от правото да ползва същия имот за
периода от 12.02.2019г. до 02.03.2022г., както и че съсобствеността им върху имота е
прекратена на 17.06.2024г.
Предвид влязлото в сила решение между същите страни, но за различен период, СРС
намира, че със сила на пресъдено нещо между ищцата и ответницата е установено, че
обезщетението за лишаване от ползване, за същия имот възлиза на общата сума 6436
лева за ½ ид.ч. за периода от 12.02.2019г. до 02.03.2022г.,
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи в
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на
съсобственост между него и ответника по отношение на процесния недвижим имот –
ап. апартамент № 5 с адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ ************, при
посочените в исковата молба квоти, за сочения период, ползването на недвижимия
имот от ответника за задоволяване на собствени нужди за периода от 03.03.2022г. до
16.06.2024г., за което обстоятелство не сочи доказателства, отправена и получена от
ответницата покана, съдържаща искане за предоставяне ползването на имота или
заплащане на обезщетение, както и размера на обезщетението, като предвид силата на
пресъдено нещо за размера на обезщетението за периода от 12.02.2019г. до
02.03.2022г., УКАЗВА на ищцовата страна, че носи тежестта да докаже твърдението
2
си, че евентуално дължимата сума възлиза на по – голяма от установената с
решението стойност.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърденията, на които основава своите възражения – че е предложил на ищеца
ползването на недвижимия имот съобразно припадащата му се част, но последният
отказал, за което обстоятелство не сочи доказателства, респективно че в периода от
края на 2023г. до 16.06.2024г. съсобственият недвижим имот не е бил годен за
ползване. Предвид силата на пресъдено нещо за размера на обезщетението за периода
от 12.02.2019г. до 02.03.2022г., УКАЗВА на ответната страна, че носи тежестта да
докаже твърдението си, че евентуално дължимата сума възлиза на по – малка от
посочената от ищцата стойност, за което не сочи доказателства.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза, чиято задача е
определянето на средния месечен пазарен наем за недвижим имот – представляващ
апартамент № 5 с идентификатор 56784.518.910, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ ************, за периода от 03.03.202г. до 16.06.2024г.,
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-оценителната експертиза в
размер на 600 лева, вносим от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д.М. която да се призове да работи.
По доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел при режим на довеждане, УКАЗВА на ищеца в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с 1 брой
препис изрично да посочи за кои факти и обстоятелства от негова тежест прави искане
за събиране на гласни доказателства, в противен случай искането ще бъде отхвърлено
като неконкретизирано.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. д. № 3117/2022г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника вещото лице да работи по
материалите по соченото дело – по преценка на съда, с оглед отделеното за безспорно
и обстоятелството, че назначеният пред СРС експерт следва да работи само въз основа
приети от настоящия състав доказателства, то и искането за работа по материали,
събрани по друго дело, е неоснователно.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в
по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2025
г. от 11,00ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
3
преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4