РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№. 521

 

гр. Пловдив, 22.03.2022 год.

 

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ПЕКТЪР КАСАБОВ

                  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 118 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „РОСИ-М“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Г.Т.,  чрез пълномощника си адвокат К., против Решение № 2015/18.11.2021 г. на Районен съд Пловдив, ХVІ н.с., постановено по АНД № 4813 по описа на същия съд за 2021 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 576593–F606152/11.05.2021 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗДДС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение и процесното НП да бъдат отменени. Претендират присъждане на разноските по делото.

3. Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител в писмена молба по делото счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „РОСИ-М“ ЕООД против НП № 576593–F606152/11.05.2021 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F606152 от 17.03.2021 г., съставен от Н.И.Г.– инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 16.02.2021 г., е установено, че „РОСИ-М“ ЕООД, с ЕИК ********* като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения в закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.01.2021 г. – 31.01.2021 г. до 15.02.2020 г. включително.

В АУАН е посочено още, че отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС са подадени в ТД на НАП Пловдив на 10.03.2021 г. по електронен път с вх. № 16004599042/10.03.2021 г., с което е нарушен състава на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.

Отбелязано е още, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е извършено за първи път.

7. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от обективна страна е осъществено административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на 125, ал. 5 от ЗДДС, както и че наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. 

Районният съд е изследвал възможността за прилагане на  чл. 28 от ЗАНН, като в тази връзка е констатирал, че не са налице обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая.

ІV. За правото:

8. Така постановеното решение е неправилно.

9. Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Решаващият съд обаче не е съобразил, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).

10. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Действително отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС за данъчен период м.01.2021 г. не са подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (в случая до 15.02.2021 г. вкл. - понеделник). Същите обаче, са подадени на 10.03.2021 г., т.е. с двадесет и три дни закъснение и то по инициатива на задълженото лице. На практика, с подаване на обсъжданите отчетни регистри макар и със закъснение, задълженото лице не е препятствало по никакъв начин разчитането си с бюджета. Нещо повече, дължимият „ДДС за внасяне“ за процесния данъчен период в размер на 426,34 лв. е внесен в срока по чл. 89, ал. 1 във връзка с чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност, и с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, както и с оглед  липсата на данни за извършени от дружеството  други  нарушения на фискалната дисциплина, обосновават извод, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

11. Следва да се посочи, че административнонаказващият орган е игнорирал задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

12. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на оспореното НП.

V. За разноските:

13. При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 1 АПК, на касационния жалбоподател се дължи присъждане на сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на  400 лв. – заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2015 от 18.11.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД № 4813 по описа на същия съд за 2021 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 576593–F606152/11.05.2021 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „РОСИ-М“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Г.Т., на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с ал. 3 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „РОСИ-М“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Г.Т., сумата в размер на 400 лв., представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                             

 

       2.