Решение по дело №13/2024 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 45
Дата: 10 април 2024 г.
Съдия: Анна Петкова Донкова-Кутрова
Дело: 20245320200013
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Карлово, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20245320200013 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ** година на Н. на г. П. к. при Р.У. на
М.В.Р., на П. К. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т.
1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № ** на МВР 12
контролни точки за нарушението.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.
Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
позовава се на допуснати съществени нарушения в административно-
наказателното производство, излага съображения за несъставомерност поради
крайна необходимост. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Н. на г. П. к. при Р.У. на М.В.Р., редовно
призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
1
поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя Б. Н., свидетеля по акта Й. К., ангажирания от
жалбоподателя свидетел П. Ч.а и приложените и приети писмени такива –
справка за нарушител/водач, протокол за проверка на преминали последваща
проверка анализатори на алкохол в дъха, 3 бр. заповеди, разпечатка от
паметта на техническо средство Дрегел Алкотест, справка от Ц.М.С.П. П.,
фиш за спешна медицинска помощ, разпечатка от електронната система на
центъра, извлечение от журнал регистрация на Ф.С.М.П. К., АУАН, съдът
намира за установено следното:
На 16.11.2023г. жалбоподателят и съпругата му П. Ч. вечерта си
легнали, като след полунощ позвънил племенникът на свидетелката, който й
съобщил, че майка й се намира в Ф.С.М.П. К., където двамата били откарани
по спешност със специализиран автомобил на спешна помощ. Свидетелката
силно се притеснила за здравословното състояние на майка си.
Притеснението й било провокирано, не само от обстоятелството, че Х.А. е със
спешно състояние, а и от обстоятелството, че наскоро същата получила
инсулт, което наложило хоспитализация, а впоследствие и полагане на грижи
от свидетелката. От племенника си П. Чакърова разбрала, че майка й няма да
бъде приета в болница, а ще трябва да се прибере с личен транспорт. Тъй като
било след полунощ жалбоподателят и съпругата му не успели да открият
лице, което да осъществи превоза, съседите им били възрастни хора, които не
управлявали МПС, а П. не била правоспособен водач. По това време липсвали
и обществен транспорт, и таксиметрови автомобили. Притеснен за живота и
здравето на майката на съпругата си, а и за това на последната, която била
диабетик и от притеснението започнала да трепери, жалбоподателят решил да
превози болната от Ф.С.М.П. до дома си, където да я наблюдават, с
автомобила си А. * с рег. № **. Пристигайки в Ф.С.П.М. свидетелката още
повече се притеснила за състоянието на майка си, която лежала в почти
безпомощно състояние върху кушетка. Помогнали и да станe и да се качи в
автомобила. Тъй като от Х.А. узнали, че лекарствата, които трябва да приема
за заболяването си, са в дома й в с. Розино, потеглили към посоченото място,
за да ги вземат и да се върнат в дома на жалбоподателя, където щели да
2
полагат грижи за болната. В с. А. на ул. " * " №*, управляваният от
жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от служителите на Р.У. на
М.В.Р. К. Н. и К.. Свидетелят Н. изпробвал жалбоподателя с техническо
средство за употреба на алкохол в кръвта, което отчело 1.02 на хиляда.
Жалбоподателят не оспорил показанията и не пожелал да даде кръв за
лабораторно изследване. Бил издаден талон за изследване, който отказал да
получи. При извършване на проверката жалбоподателят се притеснил и
обяснил, че карат болна жена от болницата, която нямало кой да превози,
като свидетелката К. възприела, че в автомобила действително има възрастна
жена.
За констатираното срещу жалбоподателя от актосъставител Н.,
надлежно упълномощен да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП, съгласно заповед № **г., бил съставен
акт за установяване на административно нарушение № **г., в който
нарушението е квалифицирано като такова по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.
Възоснова на съставения АУАН компетентният орган, Н. на г. ПК при
Р.У. на М.В.Р. К. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от
ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 12
контролни точки за нарушението.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието на АУАН и
НП и процедурата по съставянето на АУАН, които да налагат отмяна на това
основание.
По същество, събраните по делото доказателства безпротиворечиво
установяват, че жалбоподателят на процесната дата е управлявал моторно
превозно средство, след като е бил употребил на предната дата алкохол, тези
обстоятелства не се и оспорват. Възраженията му са в насока
несъставомерност, поради наличие на обстоятелство, изключващо
обществената опасност на деянието, крайна необходимост. Съдът счита, че
действително на посоченото основание не следва да бъде ангажирана
3
административно-наказателната отговорност на Чалъков. Съгласно
разпоредбата на чл. 13 от НК, приложим по силата на чл. 11 от ЗАНН, не е
общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна
необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои
или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която
деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието
вреди са по-малко значителни от предотвратените. Крайната необходимост
като фактически състав е съвкупност от три основни елемента -
непосредствена опасност, която може да застрашава обществени отношения
от всякакъв вид, отблъсващо/ защитно деяние, насочено да неутрализира
отрицателното въздействие на непосредствената опасност върху
съществуващи обществени отношения и особени изисквания към това деяние
и причинените от него вреди. Съдът установи в случая наличието на
посочените елементи. Безспорно установено по делото, както от гласните,
така и от писмените доказателства, е възникналото спешно състояние,
засягащо здравето на тъщата на жалбоподателя, след скорошен инсулт,
наложило транспортирането й по спешност в лечебно заведение с автомобил
на спешна помощ, след което била поставена през нощта в ситуация да се
прибере с друг транспорт, без да има такъв на разположение, или във
влошеното си и криещо рискове състояние да прекара нощта пред болницата
през късната есен. Избягването на непосредствената опасност за здравето и
живота на болната е наложило нарушаването на правилата за движение по
пътищата, тъй като е следвало същата да бъде прибрана от болничното
заведение. Вредите, причинени от жалбоподателя се изразяват в
извършването на нарушение по 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, т. е. нарушил е
обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата.
Жалбоподателят е бил наясно, че управлява автомобил след употреба на
алкохол, но поведението му е било насочено да се окаже спешна помощ на
болен. За да се приеме, че деянието е било извършено при условията на
крайна необходимост, следва да се установи, че не е съществувал друг
правомерен начин за избягване на опасността. По делото се установи, че
здравословното състояние на Х.А., което не е било добро, се е влошило около
полунощ, транспортирана е била със служебен транспорт до болнично
заведение, където да й се окаже спешна помощ, след което е освободена, по
това време на денонощието в града липсват обществен и таксиметров превоз,
4
не са успели да открият друго лице, което да осъществи превоза.
Причиняването на вреди при крайна необходимост е оправдано, само ако тези
вреди са по-малко значителни от предотвратените. Случаят е точно такъв, тъй
като макар с поведението си жалбоподателят да е засегнал обществените
отношения, регулирани от ЗДвП, той не е допуснал настъпването на вреди за
конкретен правен субект. А с поведението си е спомогнал за спасяване
здравето на тъщата си, т.е. вредите, които жалбоподателят е предотвратил с
поведението си, са по-значителни от причинените от него с управлението
МПС след употреба на алкохол. Не е налице и изключението на чл. 13 ал. 2 от
НК, тъй като в случай, че отбягването на опасността е правонарушение от
друг вид освен престъпление, крайната необходимост е допустима и деецът
може да се позове на нея. В случая извършеното от Ч. не съставлява
престъпление.
Тъй като съгласно чл. 8 от ЗАНН, не са административни нарушения
деянията, извършени при крайна необходимост, каквато се установи по
делото, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Разноски не са претендирани и не се присъждат.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ** година на Н. на г. П. к. при
Р.У. на М.В.Р., с което на П. К. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 174 ал.
1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение
на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539
на МВР 12 контролни точки за нарушението
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5