Номер 16324.07.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен граждански състав
На 21.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело №
20205400500300 по описа за 2020 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.269 от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№
605605/30.06.2020г. от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението"-МВР, представлявана от Главен комисар Николай Николов-
Директор чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Светослав
Стоянов срещу Решение № 391/21.06.2020г., постановено по гр.дело №
1541/2019г. по описа на Смолянския районен съд, с което е осъдена ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР-София с адрес гр.София, ул.“Пиротска“ №171А
да заплати на М.Р.М. ЕГН **** от гр.Смолян, ул.Дунав № 1 сумата
1765,11 лева - допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен
извънреден труд за периода от 20.12.2016г. до 22.12.2019г., дължимо се на
основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР във връзка с чл. 187 ал.5 от
ЗМВР,законната лихва върху главницата от 1765,11 лева, считано от
23.12.2019г. до окончателното плащане, 235,26 лева-обезщетение за забава
върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд за периода
20.12.2016г. до 22.12.2019г., с/89читано от момента, когато са станали
изискуеми съответните възнаграждения до датата на депозиране на исковата
молба /23.12.2019г/ ,както и 350,00 лева-направени разноски по делото-
заплатено адвокатско възнаграждение.
С въззивната жалба се атакува постановеното съдебно решение изцяло,
като се правят оплаквания за неговата неправилност,поради материална
незаконосъобразност. Излагат се оплаквания за неправилност, поради
нарушаване на материалния закон. Излагат се доводи, че през процесния
период 09.12.2016 г. - 09.12.2019 г. действа Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., като организацията на работното време на служителите по
чл. 142,ал.1,т.1 от ЗМВР се урежда именно с нея, и е недопустимо
прилагането на общите правила, установени по КТ и НСОРЗ. Твърди се още,
че, за да обоснове извода си за субсидиарно прилагане на НСОРЗ, съдът се
позовал на отменена подзаконова уредба и на съждения за неравностойно
третиране на служителите в МВР в сравнение с тези работещи по КТ.Сочи се,
че в случая не е налице непълнота, тъй като ЗМВР препраща към
горепосочената наредба. Затова тълкуването и препращането от съда към КТ
и НСОРЗ, без изрично това да е записано в нормативния акт, представлява
дописване на закона и не се споделя от жалбоподателя.В жалбата се твърди
още, че правоотношенията по служба, уредени в специален закон, са
създадени, за да може, поради специфичния статут и служебни задължения на
служителите, да се постигне баланс между правата и задълженията им
/какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142,ал.1,т.1 от ЗМВР/, тъй като тези
служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе
си отличаващи се от общите права и задължения. За работещите на сумирано
работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24-часови
смени. В разпоредбата на чл.142,ал.4 от КТ е записано, че максималната
продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното
време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица
не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено
работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В настоящия
случай ищецът е полагал труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и
същата е определена по ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност
на работното време за една смяна, определена в КТ, е максимум 12 часа. Това
само по себе си доказва, според жалбоподателя, че е несъвместимо да бъде
прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал.1,т.1 от ЗМВР, тъй като
техният статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е
съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три групи. Всяка от
обособените групи служители има гарантирани права, които от своя страна са
скрепени и с различни отговорности и задължения.
В жалбата се поддържа още, че е неправилен извода на съда, че
извършваното от работодателя отчитане на труда поставя в неравностойно
положение държавните служители в МВР. В тази връзка жалбоподателят
твърди, че не е съобразен от съда фактът на разделяне от законодателя на три
големи групи на служителите в МВР/чл.142, ал.1/, ползващи се различен
статут и съответно права и задължения. В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР е
посочено,че статутът на държавните служители по ал.1,т.1 се урежда със
ЗМВР,като в случаите на препращане към КТ законодателят изрично е
посочил съответните разпоредби.
Твърди се също, че с оглед спецификата на служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, по чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително
възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на
основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за
неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за
прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-
благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата
продължителност - до 280 часа за година по чл.187. ал.5,6 и 7 ЗМВР и
други,което сочи, че те не са поставени в по-неблагоприятно положение.
Приложението на общите правила по ЗДСл и съответно КТ и актовете по
прилагането им е отклонено с чл. 211, ал. 7 от ЗМВР-2006 и чл. 187. ал. 9 от
ЗМВР-2014 г., които делегират на министъра на вътрешните работи
издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната
уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им, не са
налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете,
към които препращат.
В жалбата се развива и довода, че нормалната продължителност на
нощния труд в МВР е регламентирана в чл. 187, ал. 3, изречение последно от
ЗМВР, според което продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем
часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение.
Иначе тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът и по КТ, и по
ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони, полаган между 22 часа и 6 часа.
Законодателят отбелязва, че работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е достатъчно ясно и
ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това пояснение, че трудът
през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем часа.
Освен това те полагат труд на 24-часови смени, като този труд е по график,
вече е изплатен и претенцията за същия период е неоснователна. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа/чл.187, ал.1 ЗМВР/, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-
часов период. Така съотношението на нормалната дневна продължителност
на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМВР/чл.187, ал.3/ е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както
е в КТ 8 часа : 7 часа, което прави коефициент 1,143.
За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени
от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8
часа, той не се трансформира в дневен, а се заплаща по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
В жалбата се поддържа и оплакване, че съдът не е мотивирал по
никакъв начин извода си, на който се основава решението, че при
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Затова
жалбоподателят счита, че съдът не е направил разлика между нощен и
извънреден труд по ЗМВР. В жалбата се твърди, че допълнително
възнаграждение за извънреден труд, е всъщност за труд, положен и попадащ
в рамките на 24 - часовите дежурства на служителя, поради което не следва
трудът, положен по график и в рамките на установената законова норма, да
бъде определян като извънреден труд, защото липсва основание за това. Ако
съдът счита, че към служебното правоотношение на ищеца е приложима
НСОРЗ, то не следва да удовлетворява претенцията на ищеца за заплащане на
извънреден труд. Съгласно цитираното писмо на МТСП „когато нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал.
1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи
така възнаграждението на работника или служителя, че, когато той работи 7
часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.
Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи
извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако
работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време.
Жалбоподателят твърди още, че за работещите по трудово
правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си -
чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с правилата за заплащане на
нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Обратното решение, което е възприето от първоинстанционния съд би
поставило в по-неблагоприятно положение работещите по трудови
правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са
регламентирани от ЗМВР.
Счита, че представените доказателства категорично доказват, че са
спазени всички действащи и приложими нормативни актове и на ищеца са
заплатени всички дължими суми, включително и претендираните за
официални празници. Поддържа се, че ССчЕ дава заключение, изведено от
несъществуващо правно основание, като извършеното преобразуване с
коефициент 1.143 не следва да бъде кредитирано. Моли да бъде отменено
обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна М. Р. М. , депозиран чрез пълномощника му адв.В.Русева, с който се
оспорва въззивната жалба.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят
не изпраща представител, като в писмена защита юрисконсулт Стоянов
поддържа въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият редовно и своевременно призован не се явява и в
писмено становище пълномощникът му адв.В. Русева, поддържа становище
за неоснователност на въззивната жалба и се предлага атакуваното решение
да бъде потвърдено.Претендират се и направените разноски пред настоящата
инстанция.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба,писмения отговор, прецени доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се оспорва между страните, а и видно от представените и приети
писмени доказателства, страните са обвързани от служебно правоотношение,
по силата на което през процесния период и понастоящем ищецът, сега
въззиваем работи при ответника по служебно правоотношение на длъжност
със статут на държавен служител, по силата на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР , с
място на работа в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
населението Смолян, при Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ при ответника по служебно правоотношение през сочения
период в исковата молба като старши спасител в група „Оперативен
център” към РД ПБЗН-гр.Смолян.
От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че в периода от 20.12.2016г до 22.12.2019г е положил общо
1642 часа нощен труд на смени по график.Положеният нощен труд не е
преобразуван в дневен, като за разликата след преизчислението /от 235
часа/ се дължи възнаграждение от 1663,98лева .Ищецът е положил и труд
по време на официални празници, като за отработените 8 часа се дължи
възнаграждение от 101,13 лева.Общо дължимата се сума за положения
извънреден труд за периода е в размер на 1765,11 лева.
Вещото лице е посочило ,че до предявяването на иска общо
дължимата се законна лихва върху посочената главница е в размер на
235,26 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред
СмРС по реда на чл.178,ал.3,т.1 във р. с чл.187 от ЗМВР са за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при
преизчисляване на положен нощен труд през периода от 20.12.2016г. до
22.12.2019г., ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва
и законна лихва от подаване на исковата молба. В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение
за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до
начина на изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд –
дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен,
съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата при наличието на
специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно
правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в Районна
дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"-Смолян по
смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради което приложимият закон,
уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата
длъжност ищецът е работил на 24-часови смени, като е полагал труд през
нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислява
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е
и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал.5 от същата разпоредба работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за
служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд,
според ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи според чл.198,ал.9 от ЗМВР.
За процесния период от 21.12.2016г. до 22.12.2019г. са действали
последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., в сила от 01.04.2015г. до
29.07.2016г., когато е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на
ВАС по адм. д. № 5450/2016г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и
действащата понастоящем Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр.
60 от 2.08.2016г., в сила от 2.08.2016г). Преди това е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. (обн.ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г,
отм., ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите
две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г.,
приложими към процесния период 20.12.2016г. до 22.12.2019г., липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за
сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице
празнота. Липсата на такава норма обаче не да следва да се възприема като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ето
защо положеният от ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване чрез
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за целия
претендиран период. Изрично чл.188,ал.2 от ЗМВР за държавните
служители, които полагат нощен труд за времето между 22,00 и 6,00ч.,
препраща към специалната закрила по КТ, а така се съдържа именно в
чл.140, ал.1 от КТ.
Възприемането на обратното разрешение, каквото се твърди във
въззивната жалба, че в действащите за процесния период Наредби № 8121з-
592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., не се съдържа текст, който да
предвижда при заплащането на положен нощен труд да се увеличава с
коефициент 1,143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен,
а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, то
такова разрешение би довело до лишаване на държавните служители в
системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд, като
по този начин би ги поставило в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение,
които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67, ал.7,
т.1 от ЗДСл. и чл. 261 от КТ. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на
извършваната работа, нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за
организма последици, които се компенсират чрез допълнителното заплащане
и различното отчитане на нощния труд. Горното тълкуване е в съответствие и
с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на
дължимото възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и
като такава ще следва да бъде оставена без уважение.
Исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание и размер, съгласно заключението на
вещото лице по приетата ССчЕ относно дължимоото допълнително
възнаграждение за положен и незаплатен труд за периода 20-.12.2016година
до 22.12.2019година ,получени в резултат на преизчисляване положените
часове нощен труд с коефициент 1.143, както и мораторна лихва за забава,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска-23.12.2019г. до окончателното й изплащане на сумите.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде
осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото
разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лева за заплатено от него
адвокатско възнаграждение, който е своевременно поискани надлежно
документирани.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 391/08.06.2020г., постановено по гр.д.№
1541/2019г. по описа на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Пожарна безопастност и защита на
населението" при МВР-гр.София, ул."Пиротска" № 171, представлявана от
главен комисар Николай Николов-Директор да заплати на М.Р.М. ЕГН ****
от гр.Смолян, ул.Дунав № 1 разноски по водене на делото в размер на 400,00
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________