О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№25

Е., 20.10.2016 год.

 

 

Е.РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц.Ц.                              

Като разгледа докладваното от съдията Ц.

гражданско дело № 00088 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.252 от ГПК.

Предявена е искова молба от адв.Р.А., като пълномощник на РПК-Е., първоначално против И.Д.К., а в последствие, след оставяне на същата без движение, е представена поправена искова молба, която е насочена и срещу втори ответник – С.М.К.. Ищеца твърди, че през 1981 година РПК Н.гр.Е. построил сграда със собствени средства върху общински терен, представляващ понастоящем УПИ ІХ-203, в кв.26 по регулационния план на с.Б., общ.Е.. Обектът представлява сладкарница, като сградата е въведена в експлоатация с протокол от 26.09.1981 година, и същата фигурира като собственост в активите на кооперацията и за имота се заплаща данък. Твърди се, че върху част от същия терен има построена къща с две пристройки, които сгради, заедно с УПИ ІХ-203-204, в кв.26 били отчуждени и с решение по адм.дело №2273/92 год. на СОС, собствеността им била възстановена на наследниците на Н. Й. В.. Възстановяването на собствеността върху терена не е засегнало собствеността върху построената от РПК-Е.сграда. В последствие наследниците-собственици са предприели действия за ликвидиране на съсобствеността помежду си. С решение от 19.10.2007 година, постановено по гр.д.№128/2006 год. на ЕРС, потвърдено с решение №343/12.05.2008 год. на СОС, по гр.д.№95/2008 год. и с решение от 30.07.2009 година, постановено по гр.д.№34/2008 год. на РС-Е., имотите, предмет на делбата, а именно УПИ ІХ-203-204, в кв.26, по плана на с.Б., заедно с построените върху него двуетажна полумасивна жилищна сграда, с две масивни пристройки към нея, плевня и сайвант били изнесени на публична продан. Твърди се, че в посочените по-горе съдебни актове, основателно никъде не фигурира притежаваната от РПК-Е. сграда, като същата в момента е отдадена под наем от кооперацията. През декември 2014 година наемателите уведомили кооперацията, чрез нейния председател, че при тях се явил ответника И.Д.К., заявил е, че той е собственик на сградата и занапред наемателите трябва да заплащат не него наем за ползване на същата. Легитимирал се като собственик, чрез постановление за възлагане на недвижим имот, постановено по изп.дело №20137940400133 на ЧСИ Я.С. Твърди се, че неоснователно към описаните в съдебните актове имоти, е добавено „и метална постройка”, която ответниците припознават като притежаваната от РПК-Е. сладкарница. Твърди се, че сладкарницата представлява изградена масивна постройка, чиято предна витринна част е остъклена с алуминиева дограма. Ищеца счита, че е собственик на процесната сграда, както по силата на протокола за въвеждане в експлоатация на същата, така и по силата на разпоредбата на чл.2 ал.3 от ЗОС /отм./. Твърди се, че в този смисъл е и практиката на ВКС, според която „сградите и постройките, изградени от кооперативна организация до 13.06.1991 год. върху държавна земя са техни собствени, макар на кооперацията да не е учредено право на строеж. Цитира се Решение №1209/27.09.2001 год. по гр.д.№2353/2000 г.ІV г.о. на ВКС. Счита, че собствеността върху терена не прави ответника собственик и на сградата.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че РПК-Е. е собственик на процесната сграда. Претендира и разноски.

В срока за отговор на исковата молба са постъпили такива от ответниците, подадени чрез адв.А.Г., като считат иска за недопустим. Твърди, че същия е неоснователен, като няма безспорни доказателства за собствеността на ищеца върху процесната сграда. Сочи се, че липсват доказателства за законността на построената сграда. Твърди се, че при положение, че сградата е незаконно построена, то същата би следвало или да се събори и премахне, или същата се явява приращение към земята и е собственост на този, който е собственик на земята.Представя доказателства и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

С Разпореждане от 03.07.2015 година по искане на ответниците, като трето лица-помагач в процеса са привлечени Р.В.Н. и И.Н.Й..

След като се запозна с исковата молба и приложените доказателства, постъпилите отговори и приложените доказателства, съдия-докладчик намира, че исковата молба е недопустима.

Това е така, т.к. от доказателствата по делото, а и от твърденията на ищеца се установи, че същия претендира, че е собственик на процесния имот, като от месец декември 2014 година, същия е във владението на ответниците, които оспорват собствеността на РПК-Е.върху сградата. При тази фактическа обстановка и твърдения на страните, съдът намира, че е сезиран с установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, вместо с осъдителен такъв с правно основание чл.108 от ЗС, поради което и исковата претенция се явява недопустима. Това е така, т.к. за ищеца не е налице правен интерес от установяване на факта, че е собственик на сградата, а е налице интерес от осъждане на ответниците да предадат на кооперацията владението върху имота, какъвто би бил иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Поради изложеното по-горе съдът счита, че предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното Етрополски районен съд

                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

     ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гражданско дело №00088/2015 г. по описа на РС-Е., поради недопустимост на предявения иск.

     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

       

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                        /Ц.Ц./