Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 191
30.07.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На първи
юли две хиляди и двадесета
година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №91/2019 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с която
са предявени обективно съединени искове срещу
С.К.А. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 493,18 лв.
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението, сумата 46,79 лв. договорна лихва за периода 16.10.2017 г. –
19.03.2018 г., 379,03 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 16.10.2017 г. – 19.03.2018 г.
и 142,11 лв. обезщетение за
забава за периода 16.10.2017 г. – 02.07.2019 г.
Твърди, че на 24.07.2017 г. между С.К.А. и „Креди йес“ООД е сключен
договор за паричен заем №28020 за сумата
700 лв. със срок за връщане на заема
на 34 равни седмични вноски до 19.03.2018
г., че страните са уговорили обезпечение на кредита чрез запис на заповед,
поръчителство, залог върху движима вещ, първа по ред ипотека или банкова
гаранция, че ответникът не е осигурил обезпечението, поради което му е
начислена неустойка в размер на 561,89
лв., платима на 34 вноски по 16,53 лв.,
при което цялата погасителна вноска е в размер на 40 лв., че ответникът
е заплатил сумата 441,00 лв., с която е погасил главница 206,82 лв., договорна
лихва 51,35 лв. и неустойка за неизпълнение на договорно задължение 182,83
лв., че ответникът е изпаднал в забава и
върху забавените плащания му е начислено обезщетение за забава. Сочи, че с
приложение №1 към договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 01.10.2018 г. „Креди йес“ООД е прехвърлил на ищеца
вземането към ответника, че прехвърлителят е упълномощил ищеца да уведоми
длъжника за цесията, както и че същият е направил такова уведомяване. Също така
сочи, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1281/2019 г.
по описа на РС Разград, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е получил исковата молба и в срока по чл.131
от ГПК не е депозирал отговор на исковете.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
24.07.2017 между ответника С.К.А. и „Креди Йес“ООД е сключен договор за паричен
заем №28020. С него е уговорено заемодателят да предостави на заемателя сумата
700 лв. в заем, която сума следва да бъде върната на 34 вноски по 23,47 лв.
всяка от тях. Като обща сума за плащане е посочена 798,14 лв., съответно месечен
лихвен процент 3,320%, респ. годишен лихвен процент от 40,08% и ГПР от 49,062%. В т.6 е посочено, че
заемът е обезпечен със запис на заповед, поръчител/банкова гаранция.
В т.4,1
от договора заемателят е удостоверил с полагането на подписа си по договора, че
надлежно е получил в брой сумата 700 лв. и се задължава да върне сумата в
сроковете и условията, описани по-горе, в приложения погасителен план и в
Общите условия към договора. В следващият текст е декларирал, че са му
предоставени Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за
заем.
Съответно
в т.7,1 е посочено, че при забава на погасителна вноска, заемателят дължи
обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден,
считано от датата на настъпване на просрочието до пълното погасяване, а в т.7.2
заемателят се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за
заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят ще бъде задължен да
направи разходи за събиране на просрочените задължения във вид на телефонни разговори, лични посещения
и изпращане на писма.
В т.8 от
договора е посочено, че с подписването на договора заемателят декларира, че му
е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл.6, ал.2 от настоящия договор в тридневен срок от сключването
му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9,
ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 561,86
лв., с начин на разсрочено плащане,
подробно посочен в Приложение №2 към договора.
Към
договора е приложен погасителен план, в който успоредно с вноската от 23,47 лв. е посочена и неустойка в размер на 16,53
лв. , респ. вноска с неустойка от 40 лв.
С
договор от 01.10.2018 г. „Креди Йес“ООД е прехвърлил на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД вземания,
произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за
потребителски кредити по смисъла на ЗПК, като вземанията следва да бъдат
индивидуализирани в Приложение №1 към договора срещу покупна цена. В приложения
към договора са посочени конкретните вземания, които са предмет на договора.
Сред тях е и задължението на С.К.А. по договор с №28020 от 24.07.2017 г., като е посочено че общо дължимата сума по договора е 1018,64
лв., от които 493,18 лв. неиздължена главница, 145,43 лв. договорна лихва, 380,03
лв. неустойка. Управителят на „Креди
Йес“ООД е издал потвърждение за сключената цесия от 01.10.2018 г. на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.
С изрично
пълномощно управителят на „Креди Йес“ООД е упълномощил ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД да представлява първото дружество, като уведоми по законоустановения
ред длъжниците за сключения на 01.10.2018 г. Договор за прехвърляне на вземания
/л.22/
По ч.гр.д.№1281/2019 г. по описа на РС Разград
е издадена заповед за изпълнение срещу С.К.А. за заплащане на сумата 493,18 лв.
главница по договор за паричен заем ведно със законната лихва от 02.07.2019 г.,
сумата 46,79 лв. договорна лихва за
периода 16.10.2017 г. – 19.03.2018 г., сумата 379,03 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 16.10.2017 г. – 19.03.2018 г., сумата 142,11 лв. законна
лихва за забава за периода 16.10.2017 г. – 02.07.2019 г., сумата 25 лв.
разноски по делото и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, като е посочено, че
вземането произтича от договор за паричен заем №28020 от 24.07.2017 г. Тази заповед
е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК
Уведомлението за цесия е
приложено към исковата молба и е връчено на ответника заедно с тази искова молба при условията на
чл.47 от ГПК.
Уведомителни писма за цесията с
искане за плащане на сумата по договора са изпратени от „Креди Йес“ООД и ищеца до ответника, като видно от
известията за доставяне същите не са получени от ответника на адреса в
гр.Разград, ж.к.“Орел“, бл.17,вх.5,
ап.10, който адреси е записан в договора за заем.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва
да установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
съществува, дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая
ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия момент
именно той има право да търси изпъленние на вземането. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК едва в хода на
настоящото производство. Следователно едва след тази дата това прехвърляне става
действително за него, т.е. не би могъл да изпълни валидно на стария кредитор.
По настоящото дело въпросът за действието на договора за цесия по отношение на
длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди плащане на предишния кредитор
след датата на извършване на цесията.
Това
вземане е прехвърлено от цедента, респ. придобито от цесионера в размерите, в
които е било в патримониума на първия.
По
отношение на първото от претендираните вземания – главница от 493,18 лв. по
делото е установено, че между страните е сключен валиден договор за заем с
годишен процент на разходите от 49,062% , респ. в рамките, посочени в чл.19,
ал.4 от Закона за поребителския кредит – до 5 пъти законната лихва, както и че
сумата по договора е получена от ответника, което той е удостоверил лично
подписвайки договора.
По делото не са представени
никакви доказателства за изпълнение на договора, но ищеца признава, че част от вноските по него са платени, при което остават
дължими 493,18 лв. главница. Ето защо първият
от обективно съединените искове е основателен и доказан. За да стигне до този
извод съдът взе предвид и обстоятелството, че кредитът не е обявяван за
предсрочно изискуем, но към датата на депозиране на заявлението – 02.07.2019 г.
е бил настъпил падежа и на последната от вноските – тази от 19.03.2018 г.
По
отношение на втория от исковете – за установяване на задължение за заплащане на сумата 46,79 лв. договорна лихва
за периода 16.10.2017 г. – 19.03.2018 г., същият се явява основателен и доказан. Договорната лихва е
ясно посочена в договора и същата е в размер на 98,14 лв. По делото не са
представени доказателства за това каква част от сумата е платена, но
претендираната сума от 46,79 лв. е по-малко от уговорената, поради което искът
за установяване на вида и размера на задължението е основателен и доказан.
По отношение на третия от обективно съединените искове –
за установяване на задължението за заплащане на сумата 379,03 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 16.10.2017 г. – 19.03.2018 г.,
съдът намира иска за неоснователен. Разпоредбата на чл.143 от Закона за защита
на потребителите, който е приложим и към процесния договор, по който едната
страна е действала като физическо лице и не по занятие, определя като
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца /в случая ищеца/
и потребителя /в случая ответника/, а разпоредбата на чл.146, ал.1
урежда законовата санкция, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Единствената възможност такава клауза да бъде действителна е когато е
договорена индивидуално, а в случая нито има твърдение на ищеца за такова
индивидуално договаряне нито са представени съответните доказателства, тъй като
и в договора е посочено, че същият е сключен при общи условия. Конкретно т.5 от чл.143 от ЗЗП в примерното
изброяване на такива неравноправни клаузи сочи и задължението на потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. В случая с уговарянето на
неустойката в чл. 4 от договора в
размер на 561,86 лв. /която е повече от
3/4 от сумата по главницата при срок на договора по-малък от година/,
покачва годишния процент на разходите много над предвидените в чл.19,
ал.4 от Закона за потребителския кредит 50%. Предвид начина, по който е
записано задължението на длъжника, то неговото неизпълнение е почти
сигурно, а уговореният начин на
изпълнение – разсрочено ведно с погасителните вноски, сочи, че в случая това е
скрита лихва с цел заобикаляне на законовата регулация за максималния ГПР,
което е още един аргумент в подкрепа на недобросъвестността на търговеца при уговаряне на тази неустойка.
Ето защо съдът намира, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от
ЗЗП и е нищожна както на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, така и на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите.
Ето защо
предявеният в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете иск за
установяване на задължение за заплащане на сумата 379,03 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение е неоснователен и недоказан.
По
отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава, такова обезщетение се
дължи не само въз основа на чл.7 от договора, но и по силата на чл.86 от Закона
за задълженията и договора. Същото е в размер на законната лихва от датата,
следваща датата на изпълнението. При изчисляването на тази лихва за забава
съдът следва да вземе предвид размера на уговореното в договора задължение от
главница и лихва, а именно 23,47 лв. , но не и посоченото като неустойка 16,53
лв. Така ако при общ размер на погасителната вноска от 40 лв. обезщетението за
забава е 142,11 лв., то при размер от 23,47 лв. същото следва да бъде в размер
на 83,28 лв. и в този размер искът за установяване на задължение за обезщетение
за забава е основателен и доказан, като в останалата част същият следва да се
отхвърли, тъй като при предявяването му ищецът не е съобразил
недействителността на задължението за заплащане на неустойка.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените
от него разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от иска. Общо направените по делото разноски са в размер на 175 лв. Така съразмерно на уважената част от исковете
ответникът следва да заплати на ищеца сумата 102,80 лв. разноски и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Съответно по ч.гр.д.№1281/2019 г. тези суми са 25
лв. за разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, тъй като разноските
по същото и юрисконсултското
възнаграждение са определени в размер на минимума.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.К.А., ЕГН ********** ***, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********
със седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Димитър Бориславов Бончев, сумата
493,18 лв. / четиристотин и деветдесет и три лева
и осемнадесет стотинки/ по договор за паричен
заем №28020 от 24.07.2017 г., сключен със „Креди йес“ООД, ведно със законната
лихва от 02.07.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 46,79 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/ договорна лихва
за периода 16.10.2017 г. – 19.03.2018 г. и сумата 83,38 лв. /осемдесет и три лева и осемдесет и три стотинки/ лихва за
забава за периода 16.10.2017 г. – 02.07.2019 г., за които задължения е издадена заповед за
изпълнение №2893/04.07.2019 г. по ч.гр.д.№1281/2019 г. по описа на РС Разград и
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********
със седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Димитър Бориславов Бончев срещу
С.К.А., ЕГН ********** *** за установяване
на задължение за заплащане на обезщетение за забава в останалата му част, а
исковете за установяване на задължение за заплащане на 379,03 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 16.10.2017 г. – 19.03.2018
г. изцяло като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С.К.А.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“,
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Димитър
Бориславов Бончев сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева / за разноски и 50,00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№
1281/2019 г., както и 102,80 лв. / сто и два лева и осемдесет стотинки/ разноски и 100,00 лв. /сто лева / юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по
ч.гр.д. №1281/2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: