№ 22356
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110125419 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против А. И. С. и М. И. К..
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и наследодателката на ответниците е
възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 41,
находящ се в гр. ********
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 2 221, 53 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 358, 25 лв., представляваща мораторна лихва за периода
14.08.2023 г. – 28.04.2025 г.;
сумата 56, 74 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 13, 45 лв., представляваща мораторна лихва за периода
17.07.2022 г. – 28.04.2025 г.,
в условията на разделност, както следва: А. И. С. – 1/2, и М. И. К. – 1/2.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответниците А. И. С. и М. И. К., с който оспорват исковете. Оспорват
качеството на Н. М. Я. на собственик на имота за исковия период, както и да е
ползвала услугите на ищеца за същия. Оспорват да са приемали наследството
й. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Видно от удостоверение за наследници от 30.06.2025 г., Н. М. Ж. е
починала на 05.03.2025 г., с наследници по закон: А. И. С. и М. И. К. (деца на
ИИ.Ч. С., починал на 05.01.2006 г., брат на М.Ч.Я. – баща на Н. М. Ж.,
починал на 20.09.1985 г.).
По делото не са ангажирани доказателства относно правото на
собственост на процесния имот.
По искане на ищеца е развито производство по чл.51 ЗН, като за
ответницата М. И. К. под № 2603/28.11.2025 г. в особената книга на съда е
вписано, че губи правото да приеме наследството на Н. М. Ж., а за ответника
А. И. С. под № 20345/10.11.2025 г. е вписан отказ от наследство.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за
исковия период възлиза на сумата 2 224, 37 лв., представляваща разлика
между фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 265, 37 лв. и сумата
за възстановяване от изравняване в размер на 41 лв. В посочената сума не са
включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Вещото лице
е посочило и че цената на дялово разпределение за исковия периода възлиза на
сумата 56, 75 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
2
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая исковете са насочени срещу ответниците в качеството им на
наследници по закон на лицето Н. М. Ж., починала на 05.03.2025 г., за периода
м.05.2022 г. – м.04.2024 г.
По делото не са ангажирани доказателства Н. М. Ж. да е имала
качеството собственик/вещен ползвател за процесния имот през исковия
период. При това положение се налага извод, че не се доказва качеството й на
клиент на топлинна енергия. От изложеното следва, че лиспва основание за
ангажиране отговорност на наследниците й за задължения за исковия период.
На следващо място, дори да се установяваше качеството на
наследодателката на клиент на топлинна енергия, то ответникът А. И. С. е
направил отказ от наследството й, а за ответницата М. И. К. в особената книга
на съда е вписано, че губи правото да приеме наследството на Н. М. Ж..
За пълнота по отношение на претендираната мораторна лихва върху
цената на дяловото разпределение на самостоятелно основание настоящият
състав приема, че не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена.
По изложените съображения предявените искове се явяват
неоснователни и като такива – следва да се отхвърлят.
3
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Ответниците имат право на разноски по делото, но доколкото не
претендират такива, нито ангажират доказателства за извършването им,
разноски не следва да им се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* против А. И. С., ЕГН ********** и М. И. К., ЕГН **********
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за:
сумата 2 221, 53 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 41, находящ се в гр. ******** ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 07.05.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 358, 25 лв., представляваща мораторна лихва за периода
14.08.2023 г. – 28.04.2025 г.;
сумата 56, 74 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 07.05.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 13, 45 лв., представляваща мораторна лихва за периода
17.07.2022 г. – 28.04.2025 г.,
които се претендират в условията на разделност, както следва: А. И. С. –
1/2, и М. И. К. – 1/2 – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4