№ 189
гр. Велико Търново, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20244110201714 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят Я. М. Я. е обжалвал НП № *** г. на началник РУ-***.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуален
представител поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление
да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна заема становище чрез
процесуален представител, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно. В съпроводително жалбата писмо се прави
възражение за прекомерност на евентуални претенции от страна на
жалбоподателя за разноски.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство се е развило спрямо
жалбоподателя Я. М. Я. ЕГН **********, живущ на адрес: с.***, ул.“***, в
качеството му на индивидуализиран от контролния и наказващия органи
нарушител – субект на нарушение по чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ от Закон за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/, претендирано за извършено на *** г. Производството е започнало
със съставянето на АУАН № *** г., при което са иззети веществени
доказателства. Въз основа на АУАН е издадено НП № *** г. на началник РУ-
***, в което няма произнасяне по иззетите веществени доказателства. В АУАН
1
и НП при подробното описание на нарушението е посочено, че нарушителят
Я. М. Я. притежава разрешение № *** г. за съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, издадено от РУ-***, със срок на
валидност до *** г.
Но в обжалваното наказателно постановление на основание чл. 184, ал.
1 от ЗОБВВПИ са наложени административни наказания глоба в размер на 500
лева и отнемане на горепосоченото разрешение за срок от шест месеца по
отношение на друго лице, а именно Д.Х.Д. ЕГН **********, живущ на адрес:
гр.***, ул.“***
Тоест, по отношение на жалбоподателя Я. М. Я. не са наложени
визираните в чл. 184, ал. 1 от ЗОБВВПИ санкции. Такива са наложени на
друго физическо лице – Д.Х.Д., нямащо в разглеждания казус качеството на
административнонаказателно отговорен субект на претендираното конкретно
нарушение по ЗОБВВПИ и непритежаващо отнетото с НП чуждо разрешение.
Допуснатият порок в наказателното постановление не представлява
очевидна фактическа грешка, имаща технически характер. Но дори и такава
да бе налице, то в административнонаказателното производство се явява
неприложим процесуалния ред на чл. 248а от НПК, визиращ отстраняването
на очевидна фактическа грешка в съдебната фаза на процеса. Реализирането
на административнонаказателната отговорност чрез налагане на санкции на
друг субект, а не на индивидуализирания в АУАН и в НП като нарушител
жалбоподател представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, което е ограничило правото на защита на последния да разбере
срещу какво следва да се защитава; кой и с какви наказания е санкциониран;
какво е разпореждането с веществените доказателства; какви писмени и
гласни доказателства да бъдат ангажирани в подкрепа на защитната позиция.
Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно без да се налага обсъждане по същество, както и на
останалите възражения и правни доводи на страните.
При този изход на делото – отмяна на наказателното постановление
претенцията на жалбоподателя за присъждане на 800 лева разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, се явява основателна съгласно
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 36 от Закон за адвокатурата (ЗА), вр. чл. 18, ал.
2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа. Поради това ОДМВР-*** като първостепенен
разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 800 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № *** г. на началник РУ-***.
Осъжда ОДМВР-*** да заплати на жалбоподателя Я. М. Я. ЕГН
********** разноски в размер на 800 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3