РЕШЕНИЕ № 260610

 

гр. Бургас, 19.04.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, седми гражданки състав, в публичното заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6332/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на малолетното дете А.. А.С., род. на *** год., подадена чрез бащата-законен представител А.А.С.,***, с която претендира осъждане на ОУ „П. Р. …“-Бургас да му заплати сума в размер от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди (болки, физически страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от непозволено увреждане от 07.11.2019 год. – падане на детето, оставено без надзор от служител на ответника, върху стоманени гимнастически уреди в двора на училището в гр. Бургас, вследствие от което са били засегнати долната челюст и предните три долни зъба на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на деликта – 07.11.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Правните основания на исковете са чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 49 и чл. 52; чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни, излага твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

ДСП-Бургас не изразява становище по делото, не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото не се спори между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че малолетният ищец А.. С. е ученик в ответното училище, с класен ръководител учителят Д.. Т... На 07.11.2019 год., по време на междучасие, ищецът нарушил правилата за безопасност в училището, като отишъл до забранените за използване стоманени гимнастически уреди в училищния двор, към които Д.. Т.. не е имала видимост. В резултат от детска игра между събраните на същото място други ученици А.. паднал и си ударил брадичката (долната челюст). Съгласно описаното в медицинско направление от 07.11.2019 год. на стоматолога д-р М.. Т.., предните три долни млечни зъба на А.. са били силно изместени, подвижни, болезнени и кървящи, и са били извадени от стоматолога. Според приетото по делото експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно, трите постоянни зъба на мястото на извадените млечни са пробили с устната кухина; не се очакват неблагоприятни последици за здравето на А...

Ищецът твърди, че в резултат от претърпения удар е изживял болки и страдания, променил се говорът му – във фъфлене, а храненето му било затруднено. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. П.. С.., майка на пострадалото дете, която твърди, че след инцидента А.. изпитвал болки, една седмица не ходил на училище, а след това другите деца му се подигравали заради липсващите зъби; сочи, че в продължение на две седмици детето било хранено само с течни или пасирани храни.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за неоснователен. Представените по делото доказателства мотивират съда да приеме, че не са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 45 във вр. с чл. 49, ЗЗД, за уважаване на иска за ангажиране на обезпечително-гаранционна претенция на ответника. Съдът приема, че служителят на ответника – учителят Д.. Г.., не е осъществила надзор върху детето през време на престоя му в училище, съотв. за недопускането му до гимнастическите уреди, съгласно приетите в училището правила за безопасни условия. Неоснователността на иска, според настоящия съдебен състав, произтича от недоказването на претърпяната от А.. С. неимуществена вреда, налагаща определяне на парично обезщетение. Претърпяната от детето травма на брадичката, както и болката при стоматологичната интервенция, несъмнено са свързани със страдания, но съдът намира, че не е установен техен висок интензитет – в тази насока са съвпадащите показания на свидетелите Б.. М.. и Ю.. К..-А.., които сочат, че след инцидента Алекс е бил спокоен и е вървял нормално, т. е. не може да се приеме, че инцидентът е засегнал силно физическото и емоционално равновесие на детето. Не всеки изживян от детето физически дискомфорт следва да бъде квалифициран като подлежаща на обезщетение вреда. Съдът не кредитира показанията на свид. П.. С.., предвид родствената й връзка с детето, пряката й заинтересованост от делото и от позицията на другия родител, подал исковата молба от името на недееспособния пострадал. Показанията на свид. С.. не следва да бъдат кредитирани и поради твърдяната от нея явна неистинност, че след инцидента синът й не е посещавал училище в течение на 1 седмица, а в продължение на 2 седмици не е приемал твърда храна. Тези твърдения са опровергани от показанията на свидетелите П.. П.. и П.. Б.., както и от отбелязването в училищния присъствен дневник за посещенията на А.. С., както и в заявките за храненето му на свободна консумация. Делото не съдържа доказателства за твърдяното продължително затруднено хранене на ищеца, нито за промяна на говора му, а и следва да се има предвид, че тези неудобства са временна и естествена последица при загуба на зъб (млечен или постоянен), независимо каква е причината за това.

Съдът счита, че травматичното увреждане в резултат от удара по долната челюст на ищеца не е повлияло в ясно изразена негативна посока живота на детето, не е променило ежедневието му, поведението му на здраво, енергично и активно момченце, нито е създало негативно отношение на другите деца към А.. (така и Решение № 209/15.01.2020 год. по гр. д. № 1099/2017 год. на IV ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК).

Изложеното мотивира съда да приеме, че главният иск е неоснователен, поради което той следва да бъде отхвърлен, ведно с обусловената акцесорна претенция за компенсаторна лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане.

Неоснователността на исковете налага в полза на ответника да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 807 лева – сбор от платените държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице (чл. 78, ал. 3, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правни основания чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 49, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД на малолетното дете Алекс А.С., ЕГН **********, действащо чрез бащата-законен представител А.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на ОУ „…“, с адрес гр. Бургас, ул. …, да му заплати сума в размер от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени на малолетния ищец неимуществени вреди (болки, физически страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от непозволено увреждане от 07.11.2019 год. – падане на детето, оставено без надзор от служител на ответника, върху гимнастически уреди в двора на училището, вследствие от което са били засегнати долната челюст и предните три долни зъба на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на деликта – 07.11.2019 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА малолетното дете А.. А.С., ЕГН **********, действащо чрез бащата-законен представител А.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на ОУ „…“, с адрес гр. Бургас, ул. „…, деловодни разноски в размер от 807 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ