№ 97
гр. София, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БВ
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от БВ Гражданско дело № 20251110143162 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „З..“ АД е предявил срещу ответника ЗАД „Д...“ АД иск с правно основание
чл. 411 от Кодекса за застраховането за осъждането на ответника да заплати сумата от 2619,
73 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ..., за
причинени вреди на МПС марка „Т К“ с peг. № .. в резултат на ПТП настъпило на 02.09.2023
г., около 13.35 ч., в гр. София, Д.. п.., по вина на водач на МПС „Т..“ с рег.№ ..., за който е
имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност" с ответното
дружество, заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане исковата
молба (11.08.2025 г.) до окончателното й изплащане, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 607, 46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 25.11.2023 г. до 10.08.2025 г.
Ищецът твърди, че на 02.09.2023 г., около 13.35 ч., в гр. София, Д.. п.., е било
реализирано ПТП между л.а. „Т К“ с peг. № .. и л.а. „Т..“ с рег.№ ..., като вина за
настъпването му имал водачът на л.а. „Т..“ с рег.№ ..., чиято „Гражданска отговорност“ е
била застрахована при ответното дружество. По отношение на л.а. „Т К“ с peг. № .. към
датата на произшествието имало валидно сключен договор за застраховка „Каско“, като
ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2619, 73 лв. Въпреки отправена
извънсъдебна покана ответното дружество не изплатило дължимата сума, поради което
ищецът претендира същата заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че виновен за настъпилото ПТП е
застрахованият при ответника водач, като поддържа, че водачът на л.а. „Т К“ с peг. № .. има
изключителна вина за настъпване на произшествието. Оспорва претенцията и по размер.
Моли за отхвърлянето на иска и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на
договора за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на
1
лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП,
е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
По предявения иск за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да установи
поставянето на ответника в забава чрез получаване на покана и размера на обезщетението.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
вземането на ищеца чрез плащане, както и възраженията си, че инцидентът е настъпил по
вина на застрахования при ищеца водач.
С оглед становищата на страните за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото са отделени следните
обстоятелства: че л.а. „Т..“ с рег.№ ... е бил застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към 02.09.2023 г.; че по
отношение на л.а. „Т К“ с peг. № .. е имало налице сключен договор за имуществено
застраховане с ищеца; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по договора за
имуществено застраховане в размер на 2619, 73 лв.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен констативен протокол от 02.09.2022 г., съставен от участниците в
процесното ПТП, приложените по делото заявление за изплащане на обезщетение за вреди
на МПС, опис на щети по претенция, опис-заключение по щета, възлагателно писмо,
приемо-предавателен протокол, фактура, преводно нареждане, калкулация-ремонт, както и
от заключението на приетата автотехническа експертиза, което след преценка по реда на чл.
202 ГПК следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно, се установява, че на
02.09.2023 г., около 13:05 ч., водачът на л.а.“Т.. А..“ с рег. номер .., предприема маневра за
движение на заден ход на паркинга на паркинга на „Д.. п..“ в гр. София. В същия момент,
зад него водачът на л.а. „Т К“, рег. номер .., предприема маневра за потегляне, при което
траекториите на движение на двата автомобила се пресичат и настъпва съприкосновение
между тях. Щетите за л.а. „Т.. А..“ са настъпили по задна броня, а за л.а. „Т К“ по задна лява
странична част.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник
в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно ал. 1, т. 3, б. „б“,
ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в
произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/.
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена
Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този подзаконов
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило
ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с
материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само
материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който
органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно по
арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен
2
протокол няма характер на официален документ и не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните
съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Съответствието на тези факти и
обстоятелства с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от
застрахователя и подлежи на доказване на общо основание в процеса.
По делото бе разпитан свидетелят Р. Л. В., водачът на л.а. „Т К“. От неговите показания
се установява, че е бил спрял на паркинга на „Д.. П..“ на бул. „Б...“ и е тръгнал да излиза
назад от паркинга. В същия момент друг автомобил, управляван от жена, също се движел
назад, напречно на паркоместата, и двата автомобила се ударили. Свидетелят почти бил
излязъл от паркомястото и когато видял другия автомобил, започнал да свири с клаксона, но
другият водач не спрял и настъпил удар. Свидетелят не можал да избегне удара, тъй като на
неговото място вече бил паркирал друг автомобил и нямало как да се върне напред. На
изричен въпрос на съда дали се е огледал, когато е тръгнал да излиза назад от паркомястото,
свидетелят отговори, че не се е огледал. Съгласно показанията на свидетеля л.а. „Т К“ е бил
закупен през 2019 г. с шестгодишна гаранция, която впоследствие е била и продължена.
По делото бе разпитана и свидетелката Е. С., водачът на л.а. „Т.. А..“. Във въпросния
ден тя търсела място за паркиране на паркинга на „Д.. П..“. Управляваният от нея автомобил
се намирал на пътя между паркоместата. Видяла другия автомобил след като се ударили, той
излизал от паркомясто. Огледала се преди да потегли назад, но гледала на другата страна.
Въз основа на посочените по-горе приети писмени и гласни доказателства, се налага
извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при
ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило по вина и на двамата
водачи, които са нарушили разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението, а по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство. След съвкупна преценка на събраните свидетелски
показания и заключението на автотехническата експертиза съдът приема, че и двамата
водачи са започнали движение назад с управляваните от тях автомобили, без да се огледат и
да се уверят, че няма да създадат опасност за други участници в движението, както и не са
наблюдавали непрекъснато пътя зад превозното средство. Съгласно отговора на задача
първа, даден от вещото лице, причината за настъпване на процесното произшествие от
техническа гледна точка е поведението и на двамата водачи. Ето защо, съдът приема, че
всеки от двамата водачи е допринесъл поравно за настъпване на произшествието.
Тъй като л.а. „Т К“ е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, е възникнало и непогасено регресно вземане по смисъла на чл. 411 КЗ
в полза на застрахователя по имуществената застраховка срещу застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на делинквента.
По отношение на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на
вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им без прилагане на
обезценка съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ. Предвид показанията на свидетеля В. за това, че л.а. „Т
К“ е бил нов, закупен през 2019 г. с шестгодишен гаранционен срок, който впоследствие
дори е бил продължен, съдът приема, че към датата на процесното произшествие той е бил в
гаранционен срок, поради което следва да бъде взета предвид стойността на ремонта в
официален сервиз, която съгласно заключението на вещото лице се равнява на 2317, 66 лв.
Съдът приема, че правилно вещото лице не е взело предвид при изчисленията си стойността
на боядисването на задната броня. В изготвения от самия ищец опис на щетите (л. 26) по
отношение на задната броня изрично е посочено „без боя – невъзстановена предходна щета
...“, а в опис-заключение от 13.09.2023 г. (л. 27) изобщо не е посочена задната броня, поради
което стойността на боядисването на задната броня не следва да се включва в регресната
претенция на ищеца, тъй като липсва причинно-следствена връзка между тази вреда и
процесното произшествие. От изчислената от вещото лице стойност в размер на 2317, 66 лв.
ответникът дължи половината, т.е. 1158, 83 лв., предвид приетото по-горе съпричиняване
3
поравно от двамата водачи. За разликата над 1158, 83 лв. до пълния предявен размер от 2317,
66 лв. искът за главница подлежи на отхвърляне.
Основателна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 25.11.2023 г. до 10.08.2025 г., която, определена по реда на чл. 162 ГПК
върху главницата от 1158, 83 лв., се равнява на 274, 55 лв. За разликата над 274, 55 лв. до
пълния предявен размер от 607, 46 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, съразмерно с
уважената част от предявените искове, в размер на 600, 52 лв. от общо направените 1352, 05
лв., от които 154, 79 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за експертиза, 50 лв. депозит за
свидетел и 747, 26 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски, съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, в размер на 389, 09 лв. от общо направените 700
лв., от които 400 лв. депозит за експертиза, 100 лв. депозит за свидетел и 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно актуалната редакция на чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.. Д...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
„Д..“, бул. „Д-р Г...“ №.., да заплати на „З.. А..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д..“ №.., на основание чл. 411 КЗ сумата от 592, 50 евро с
левова равностойност 1158, 83 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № ..., за причинени вреди на МПС марка „Т К“ с peг. № .. в резултат на
ПТП настъпило на 02.09.2023 г., около 13.35 ч., в гр. София, Д.. п.., по вина на водач на
МПС „Т..“ с рег.№ ..., за който е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност" с ответното дружество, заедно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане исковата молба (11.08.2025 г.) до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 140, 37 евро с левова равностойност 274, 55 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 25.11.2023 г. до 10.08.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
592, 50 евро с левова равностойност 1158, 83 лв. до пълния предявен размер от 1339, 45 евро
с левова равностойност 2619, 73 лв., и иска за обезщетение за забава в размер на законната
лихва за разликата над 140, 37 евро с левова равностойност 274, 55 лв. до пълния предявен
размер от 310, 59 евро с левова равностойност 607, 46 лв.
ОСЪЖДА „З.. Д...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
„Д..“, бул. „Д-р Г...“ №.., да заплати на „З.. А..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д..“ №.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 307, 04 евро
с левова равностойност 600, 52 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.. А..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д..“ №.., да заплати на „З.. Д...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк „Д..“, бул. „Д-р Г...“ №.., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 198, 94 евро с
левова равностойност 389, 09 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5