Решение по дело №901/2020 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 26.11.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №901 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №3025706 на ОД на МВР Ловеч на М.Б.С., ЕГН **********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 20.08.2019 год. в 12.57 часа в обл. Ловеч, ПП І-4, км 38+600, землището на с. Голец, при управление в посока гр. София, при максимално разрешена за извън населено място скорост 90 км.ч., установено с АТС „ARH CAM S1” и отчетен толеранс от минус 3 %, с МПС Л Р Р Р Свид л.а. с рег. № ** ****МР е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км.ч. е установена скорост от 113 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 23 км.ч.

            Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена жалба от М.Б.С., чрез адв. Д. в която излага, че издадения ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, и като такъв моли да бъде отменен. Излага, че с ЕФ не е конкретизиран вида на техническото средство, с което е заснето нарушението, а от направената в Интернет справка за посоченото във ЕФ техническо средство ставало ясно, че се касае за мобилно автоматизирано техническо средство, а към датата на издаване на последния, ЕФ се издавали само при установени нарушения установени с автоматизирано техническо средство, в която връзка цитира ТР №1/26.02.2014 г. на ВАС и излага, че в случая е следвало да се  състави АУАН и да се издаде НП. На следващо място сочи, че използваното в случая техническо средство не е изправно, както и че процесния ЕФ е издаден след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалвания ЕФ.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно призован, не се явява и процесуалният му представител адв. Д.. Последния е депозирал по делото писмена молба, с която е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, като е изложил подробни аргументи за отмяна на процесния ЕФ. Претендира и адвокатско възнаграждения, в която насока е представил договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. 

            Ответникът – ОД на МВР Ловеч -  редовно призовани, не изпращат представител.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

            Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно  преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

            Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система не са допуснати нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 113 км/ч при ограничение на скоростта 90 км/ч, с превишение от 23 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – обл. Ловеч, ПП І-4, км 38+600, землището на с. Голец, при управление в посока гр. София. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АTС „АRН САМ S1”. На техническото средство, видно от  събраните по делото доказателства е извършена метрологична проверка /Протокол от проверка №28-С-ИСИС/14.06.2019 г. / със срок на валидност 1 година. Приложена е и фото снимка по делото, надлежно заверена, за установяване и онагледяване мястото на проверката. При преминаване покрай техническото средство отдалечавайки се от него, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 117 км. час, при разрешени 90 км. час, за извън населено място, като било засечено превишение на разрешената скорост на движение от 23 км. час, след приспадане на процента грешка, с който работи уредът (в полза на жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител при ОД на МВР Ловеч установил извършеното нарушение. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на жалбоподателят, в качеството му на собственик на процесното МПС е наложено цитираното по – горе наказание. По делото е приложена и снимка на мястото, където се е намирало техническото средство. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че за процесния участък е бил извън населено място за който максимално разрешената скорост е 90 км.ч. В – 26/60 км.ч. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи,  съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно която „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“, поради което направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.

            В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

            Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.

            Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.

            В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използванe на мобилни устройства за заснемване на нарушения, поради което и направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.

            Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - с АТС тип „ARH CAM S 1” №11743с0, което е одобрено /л.7 и л.8 от делото/. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л.8 от делото/, копие от протокол от проверка №28-С-ИСИС/14.06.2019 г. /л.7 от делото/ от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, поради което и тези възражения не се споделят от съдът.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственикът на автомобилът С., като видно от събраните по делото доказателства същия не е възразил и не е заявил да е  предоставял автомобила на друго лице. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението, или, че не следва да бъде ангажирана неговата отговорност е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая видно от събраните по делото доказателства  жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран С. като собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението.

            Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото са приложени, приети и вложени: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с рег. №906р-5900/21.08.2019 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.

            При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания ЕФ. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от  Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Към датата на извършване на нарушението – 20.08.2019 г. чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.

            На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.

            В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

            По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 21.09.2019 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателят на 17.09.2020 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия /Жалбата срещу процесния ЕФ е с входящ номер от 02.10.2020 г. на ОД на МВР Ловеч/, поради което и възраженията за изтекла давност се явяват неоснователни.

            Съдът намира, че правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като процесния участък от пътя е извън населено място и за него е важала максимално разрешена скорост от 90 км.ч.

            Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП размер, тъй като превишението на скоростта е 23 км.ч.

            Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

            Съдът намира, че направените с жалбата възражения, касаещи допуснати процесуални нарушения при издаване на ЕФ са неоснователни. В случая не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Съдът не споделя изразеното в жалбата становище за недостатъци на електронния фиш и приема, че същият отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя АУАН преди издаване на ЕФ и не може да се приеме, че сочените пороци са такива, след като закона не ги е въвел като задължителни реквизити, поради което съдът не споделя изложените възражения в жалбата. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. 

Съдът намира за доказано и обстоятелството чия е измерената от техническото средство скорост на движение. За изясняване на обективната истина по делото като доказателство е представено ръководство на потребителя за експлоатация на техническо средство ARH CAM S1, от което се установява, че всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на  ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. Установява се, че в ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазарния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите указват с точност  местоположението на лазарния лъч върху МПС. В случая от приложения по делото снимков материал се установява, че процесното техническо средство е извършвало измерване на скоростта само на МПС, отдалечаващи се от радарния лъч. Същевременно от снимковия материал по делото не се установява движение на други МПС в посоката, в която се е движил жалбоподателят, чиято скорост да може да бъде причислена на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира, че са спазени правилата за валидност на клипа при измерване на скорости – в момента на засичане на скоростта в интервала на измерване (кадър „измерен“) автомобилът на жалбоподателя е в кадър и посоката му на движение съвпада с посоката, указана на радара. За пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, но системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от жалбоподателя. Средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС (в този смисъл са и Решение от 26.02.2018 г. по к.а.н.д. № 10050/2018 г. на Административен съд – Велико Търново; Решение от 14.03.2019 г. по к.а.н.д. № 53/2019 г. на Административен съд – Русе). По тези съображения съдът намери и това възражение за неоснователно.

            В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

            По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

            С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателят - адв. Д. да му бъдат присъдени направените по делото съдебно деловодни разноски вкл. и за адвокатско възнаграждение.

            Водим от гореизложеното и на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №3025706 на ОД на МВР Ловеч, с който на М.Б.С., ЕГН **********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателят - адв. Д. да му бъдат присъдени направените по делото съдебно деловодни разноски вкл. и за адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: