№ 1004
гр. Бургас, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120203689 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на Й. Д. С., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 24-0769-003267/18.09.2024г., издадено от Началник Група в
ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1
ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50
лева.
С жалбата жалбоподателят моли за отмяна на НП като заявява, са налице процесуални
нарушения, не били описани обстоятелствата на нарушението. В съдебно заседание се явява
лично и заедно с адв. А. като се поддържа жалбата.
За Административнонаказващия орган, се явява юрк. Ж., която оспорва жалбата,
депозирано е писмено становище за нейната неоснователност, претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
(НП е връчено на 01.10.2025г., жалба е подадена на 02.10.2025г.), от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
На 28.07.2024г. св. В. В. изпълнявал служебни задължения със свой колега като били
позиционирани на ул. „Струга“, гр. Бургас. В. възприел около 15:45 часа лек автомобил ***
с рег. № ***, който завил именно по ул. „Струга“ и било констатирано от свидетеля В. при
добра видимост, че водачът бил без обезопасителен колан, с който МПС било оборудвано.
Водачът бил спрян за проверка, установен като Й. Д. С. като в автомобила били установени
и жена св. М.Ч. и дете, които обаче били с поставени обезопасителни колани. В. съставил
АУАН на водача за това, че управлява лек автомобил *** с рег. № *** като по време на
движение не използвал обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което била
нарушена разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил връчен на нарушителя, който не е
вписал възражения.
1
На 18.09.2024г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
наказващият орган е възприел изложените в АУАН факти и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 ЗДвП наложил глоба в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Съдът се доверява на показанията на свидетеля
В., който макар да извършва множество проверки на ден си спомня конкретните
обстоятелства, начина, по който е възприел, че водача е без обезпасителен колан, посочи, че
видимостта е била добра, спомня си как е възприел липсата на обезопасителен колан, това,
че в МПС е имало и жена и дете, съставил е АУАН, по който водачът не е вписал възражения
при съставяне и съдът не намира основание да не се довери на свидетеля. Съдът не може да
се довери в цялост на св. Ч., която е била в автомобила, като следва да се отчетат близките й
отношения с подсъдимия, това, че живеят фактически заедно. Изолирани и неубедителни са
показанията на свидетелката, че след като е бил спрян автомобила за проверка С., за да се
пресегне към жабката откопчал колана. Св. В. ясно заяви, че водачът е бил възприет без
обезопасителен колан още при управление на МПС, след като е завил по ул. „Струга“,
където се е намирал полицейският екип, бил е със светла дреха и ясно е било установено, че
липсва поставен обезопасителен колан.
Не се установи по делото жалбоподателят да има конкретна причина, поради която да
не е бил с поставен обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН от
оправомощено лице съобразно представените по делото заповеди. Спазени са разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН като са неоснователни възраженията относно неяснота на
описанието на нарушението. Ясно е посочено мястото на нарушението и свидетелят посочи
по какъв начин е била възприета липсата на обезпасителен колан. Ясно е посочена датата,
часа на нарушението, пътя, по който се е движел водачът като не се съдържа изискване да се
посочват точни координати. Не се въвеждат обстоятелства, които да наведат съда на извод,
че автомобилът не се е движил като и АУАН е бил връчен при липса на възражение. Съдът
не намира основание да не се довери на свидетеля В., който е изложил и фактите в
съставения АУАН, надлежно връчен и подписан от жалбоподателя. Липсват формални
основания за отмяна на НП.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Веднага след това и ал. 2 изброява случаите, в които е допустимо да не се използва
обезопасителен колан: 1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо състояние не
позволява използването на обезопасителен колан; 3. лицата с трайни увреждания на горни
крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства,
адаптирани съобразно техните нужди; 4. водачите на таксиметрови автомобили, когато
превозват пътници в рамките на населеното място; 5. инструкторите-при управление на
автомобила с учебна цел.
Жалбоподателят не твърди за наличие на изключения в случая от правилото да се
управлява превозното средство с поставен предпазен колан, нарушението е установено от
обективна и субективна страна, поради което и правилно е ангажирана наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП, действала към датата на извършване на деянието,
като по-благоприятен закон, се предвижда, че се наказва се с глоба 50 лв. водач, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва
пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на
каска. Санкцията е във фиксиран размер, правилно е определена от наказващият орган и НП
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
2
Съдът следва да посочи, че не счита, че се касае за маловажност на нарушението, тъй
като се засягат обществените отношения, свързани с безопасността на движение по
пътищата и нарушението поставя в опасност неговия живот и здраве, видно от справката за
нарушител / водач са регистрирани и не едно нарушения по ЗДвП, поради което и НП
следва да се потвърди.
На основание в чл. 63д от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед
изхода на спора, право на разноски има наказващият орган. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д
от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0769-003267/18.09.2024г., издадено
от Началник Група в ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на Й. Д. С.,
ЕГН **********, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Й. Д. С., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР Бургас
сума в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3