Р
Е Ш Е
Н И Е
№
184
13.12.2018
г., гр. Габрово
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря
Милкана Шаханова, като разгледа докладваното от съдията С. Миланези в. гр. д. № 233 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
199 от 28.06.2018 г., постановено по гр. д. № 2668/2017 г., Габровският районен
съд е признал за установено, на основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, че О.Ц.К. *** дължи на “В и К” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово,
бул. „Трети март” № 6, сумата от 801,77 лв.,
представляваща главница по фактури за предоставени ВиК услуги в периода
14.10.2016 г. - 14.08.2017 г. за обект в гр. Габрово, ул. „О" № **, вх.
**, ап. **, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата
23,97 лв. представляваща мораторна лихва върху горната главница, начислена за
периода от 31.01.2017 г. до 31.08.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3683/26.09.2017 г. по ч. гр. д.№ 2186/2017 г. на РС – Габрово. С решението е
осъден О.К. да заплати на “В и К” ООД направените разноски в исковото и
заповедното производство по ч. гр. д.№
2186/2017 г. на РС – Габрово в общ размер на 714,
20 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от О.Ц.К., с искане съдебното
дело да се преразгледа. Порочността на решението се състояла в неприемането на
фактура № **********/13.06.2017 г., заедно с фискален бон към нея. Иска да се
събере като доказателство декларация от М.К.с вх. № 2468/13.06.2018 г., която не
представил в първото заседание по делото, тъй като не му била предоставена от
ВиК. Тя била предоставена на съпругата му, едва след завършване на делото. На
30.06.2018 г. водомерът вече бил сменен от частно лице.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
процесуалния представител на “В и К” ООД, гр. Габрово, адв. М. А., в който
се оспорва жалбата, по подробно изложени аргументи. Моли да се постанови
решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение и се претендират
разноските по делото.
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд,
жалбоподателят не се явява, същият се представлява от съпругата му М.
К.съгласно представеното пълномощно, която поддържа жалбата. Ответното
дружеството се представлява от адв. М. А., който оспорва жалбата и
претендира разноските, за което представя списък.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск от В и К” ООД, гр. Габрово, с която е поискано да се
признае за установено съществуването на вземане на дружеството по отношение на
О.К. в размер на 801,77 лв., представляваща главница по фактури за
предоставени ВиК услуги в периода 14.10.2016 г. - 14.08.2017 г. за обект в гр.
Габрово, ул. „О" № **, вх. **, ап. ***, ведно със законната лихва, считано
от 21.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 23,97 лв. представляваща мораторна
лихва върху главницата, начислена за периода от 31.01.2017 г. до 31.08.2017 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3683/26.09.2017 г. по ч. гр. д.№ 2186/2017
г. на РС – Габрово.
В срок е
постъпил отговор от ответника О. К., в който същият възразява, че даденото
предписание за смяна на водомера е невалидно и обстоятелствата на които се
основава иска са в нарушение за заповед на управителя на ищцовото дружество и
неспазване правилата на ДКЕВР. Моли да се отхвърли предявения иск.
За да уважи
предявения иск Габровският районен съд е приел, че ищцовото дружество е
установило съществуването на претендираното вземане, за което е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.№ 2186/2017 г. на РС – Габрово. На
ответника е било дадено предписание да се извърши периодична проверка на индивидуалния
водомер, като с оглед дългият период на употреба на водомера, инкасаторът му е
указал, че следва да се извърши подмяната му с нов. Поради неизпълнение на
предписанието правилно дружеството е
начислявало количеството потребена вода на база 1 - без водомер и количеството
е съобразено с нормативните изисквания. Прието е, че предприетите действия от
страна на съпругата на ответника - по закупуването и подаването на молба за
смяна на водомера са поне след 13.06.2017 г., но и след този период не е извършен
демонтаж на стария и монтаж на новия водомер. Установено е, че ответникът не е
заплатил начисленото количество потребена вода за процесните периоди, за което
са издадени и съответни фактури от ищцовото дружество, поради което същият
дължи тяхното заплащане.
Въззивният съд
като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на
заявление от ответника по въззивната жалба, Габровският районен съд е издал
заповед № 3683/26.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 2186/2017 г. по описа на РС – гр. Габрово, с която е
разпоредено О. Ц.К. да заплати на „В и К“ ООД, гр. Габрово сумата от 801, 77
лв. главница, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението
21.09.2017 г. до окончателното плащане на вземането и 23, 97 лв. мораторна
лихва за периода 31.01.2017 г. до 31.08.2017 г., както разноски по делото в
размер на 28 лв. за държавна такса, като вземането произтича от изискуеми
задължения за предоставени услуги водоснабдяване с питейна вода, отвеждане на
отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води през периода 14.10.2016 г. до
14.08.2017 г., за обект с клиентски номер 027026.
В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК О.К. е депозирал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, в което е оспорва, че дружеството не желае да му смени водомера и
начислява нереално количество вода. Към възражението си представя процесните
фактури с № № **********/16.11.2016г.,
**********/15.12.2016г., **********/24.01.2017г., **********/16.02.2017г.,
**********/22.03.2017г., **********/27.04.2017г., **********/19.05.2017г.,
**********/26.06.2017г., **********/17.07.2017г., **********/18.08.2017 г.,
както и справка за задълженията на ответника към датата на подаване на
заявлението.
В указания
срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си.
Не е спорно,
че на абоната О.К., с кл. № 027026, на обект с адреса на ул. "О" №
41, вх. Б, ап. 8, „В и К“ ООД, гр. Габрово е предоставяло услугите по
водоснабдяване с питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на
отпадъчни води през процесния периода 14.10.2016 г. до 14.08.2017 г. Видно от
приложените удостоверения за постоянен и настоящ адрес, на посочения адрес на
обекта живеят ответникът О.К. и М.З. К.- съпруга.
От приложеното
по делото предписание за подмяна на водомер от 14.08.2013 г. се установява, че
на абоната е дадено предписание, в срок от 3 месеца, да подмени водомер № 4091
в обект 30602 на ул. "О" № **, вх. **, ап. **. В. В предписанието е
отразено, че водомерът може да бъде подменен с нов, закупен от абоната или да
бъде подменен с оборотен водомер, собственост на дружеството, като абоната
заплати стойността на оборотния водомер. Абонатът е уведомен и че за
осигуряване на комплексната услуга от оператора, съгласно чл. 34а ал. 4 от
Наредба № 4, абонатът следва да уведоми дружеството чрез заявление в писмен
вид, като неизпълнението на това задължение води до право на дружеството да
начислява количеството вода по реда на чл. 39 ал. 6 от наредбата. В
предписанието е отразено и че съгласно чл. 33 ал. 4 от наредбата във
водоснабдителните системи и инсталации могат да се монтират само типове
водомери, одобрени по реда на Закона за измерванията.
От приетите по
първонистанционното дело съдебно - графологични експертизи се установява, че
предрписанито е връчено и подписано от съпругата на въззивника М.К..
От
представените карнетни листове за отчет се установява, че за процесния период
на абоната е начислявано количество вода на база 1-без водомер.
От
заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза се
установява, че липсват данни относно датата на първоначалния монтаж на
процесния водомер. Съгласно наличните при ищеца данни това е станало много
преди 05.11.1997 г., когато е направен отчет 2930 куб.м., т.е. процесният
водомер се ползва значително повече от 20 години. Вещото лице посочва, че не
може да се установи датата на последната задължителна проверка на водомера,
поради липсата на метрологична пломба на него или съответни документи за
извършване на такава проверка. По видимата част на водомера не се забелязват
повреди. Задължителните пломби на водомера и холендъра липсват, което не
гарантира неговата техническа изправност и точност, както и осигуреност срещу
непозволени външни въздействия. Тези недостатъци на процесния водомер са в
нарушение на нормативните изисквания, поради което в това си състояние същият
не е годно средство за техническо измерване. В съдебно заседание вещото лице пояснява,
че при посещението си в процесния апартамент ответникът му обяснил, че при авария пломбите са се скъсали и са били
прибрани, но не са му представени.
При така
установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. По същество постановеното решение е правилно и
законосъобразно, постановено при всестранно и задълбочено обсъждане на
доказателствата по делото, като настоящата инстанция споделя мотивите на
първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Безспорно се
установява, че за процесните периоди страните са били в облигационно връзка,
като „В и К“ ООД, гр. Габрово е предоставяло на жалбоподателя услугите по
водоснабдяване с питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на
отпадъчни води в процесния обект. На това основание на абоната за процесния
обект на ул. "О" № **, вх. **, ап. ***, В и К дружеството е начислило количеството
вода на основание 1 "без водомер", тъй като монтираният водомер,
въпреки дадените предписания през 2013 г. не е бил сменен.
Този факт не
се оспорва от жалбоподателя, напротив същият в жалбата твърди, че нов водомер е
закупен на 13.06.2017 г.
Единственият
спорен въпрос по делото е следвало ли е ответното по жалбата дружество да
начислява количеството вода по предоставените водоснабдителни услуги на база 1
- без водомер, поради неизпълнение на дадените на абоната предписания за смяна
на водомера. Наведените твърдения в жалбата за неприемане на доказателства по
делото, които са били относими според жалбоподателя, са неоснователни. В
първоинстанционното производство са събрани всички доказателства, които са били
относими по делото и са били представени в съответните срокове. Освен това
искането за събиране на доказателства във връзка с молба на съпругата на
жалбоподателя от 13.06.2018 г. до „В и К“ ООД е неотносимо към процесния спор,
тъй като следва периодите, за които се иска заплащане на услугата. Безспорно
вещото лице по съдебно -техническата експертиза е установило, че към момента на
извършване на експертизата водомерът не е бил подменен и доколкото не може да
се установи датата на последната задължителна проверка и е установена липсата
на задължителните пломби на водомера и холендъра, следва да се приеме, че
същият не е бил годно средство за измерване. Съгласно Общите условия на
доставчика на услугата, в задължение на потребителя е вменено изпълнението на
направените в съответствие със закона предписания за подмяна на водомер
съобразно техническите изисквания, видно от чл. 5, т. 9 от същите. С предписанието
точно и ясно са указани неблагоприятните последици за абоната, в случай, че не
го изпълни в срок и начина, по който ще бъде начислявано потребеното количество
вода. Предвид изложеното правилно ответното дружество по жалбата е начислявало
количеството вода на база липсата на водомер, тъй като абоната не е изпълнил
задължението си да подмени същия. Освен това, както признава във въззивната
жалба жалбоподателят, водомерът е сменен на 30.06.2018 г., т.е. година по -
късно от процесните периоди и този факт е неотносим към настоящия спор. По
отношение на наведеното възражение пред настоящата инстанция, че при
начисляването на вода не било съобразено, че в имота живеят двама, а не
четирима човека, съдът намира, че в тежест на абоната е да уведоми дружеството
за броя на членовете на семейството, които живеят на адреса, което произтича от
задължението му по чл. 5, т. 13 от Общите условия на дружеството.
Предвид
гореизложеното обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.
С оглед изхода
от делото на ответното дружество по жалбата следва да се присядат поисканите и
направени разноски за въззивната инстанция в размер на 360 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Воден от
горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 199 от 28.06.2018
г. постановено по гр. д. № 2668/2017 г. от Габровският районен съд, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА О.Ц.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “В и К” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „Трети
март” № 6, направените разноски в настоящото
производство, в размер на 360 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: