РЕШЕНИЕ
№ 2003
гр. Бургас, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120101441 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „Застрахователна компания Лев
инс”АД против Ю. А. Х., за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 101.80 лв., сбор от 91.80
лв. – застрахователно обезщетение, заплатено по щета № **** на трето
увредено лице – собственик на лек автомобил ***** с рег. № ****, за
причинени му от ответника имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на ****год., около 17.30 часа в гр.Бургас, на ул.****, както и 10 лв.
- ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сборната
главница, начиная от 28.10.2021 год. до окончателното й плащане, за които
вземания по ч.гр.д. № ****/2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното
им основание е в чл.500, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с
определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В насроченото съдебно заседание ищцовия застраховател не
се представлява.
Особеният представител на ответника оспорва исковете по
съображения, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните с участието на страните
доказателства, намира за установени следните факти, имащи отношение към
повдигнатия спор:
По повод ПТП, възникнало в гр.Б*, в 17.30 часа на ****год.,
Е* Д* - младши автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - гр.Бургас, е
съставил на ***** год. констативен протокол, съгласно който ответникът,
управлявайки лек автомобил „****“ с рег. № *****, при движение на заден
ход, е ударил лек автомобил ***** с рег. № ****, след което е напуснал
местопроизшествието и не е изпробван за употреба на алкохол.
Във връзка с произшествието, на основание чл.175, ал.1, т.5,
1
чл.183, ал.1, т.1 и чл.183, ал.2, т.11 от ЗДв.П, на Ю. Х. са наложени
административни наказания за нарушение на задълженията му, вменени от
посочения закон като водач и участник в ПТП.
За управлявания от ответника автомобил е била сключена
със “ЗК Лев инс” АД валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, в срока на покритие на която е настъпило произшествието.
По искане на собственика на увредения от произшествието
автомобил, ищцовият застраховател е извършил опис, остойностил е щетите и
на 11.12.2017 год. е изплатил застрахователно обезщетение, възлизащо на
91.80 лв.
Изслушано е заключението на вещото лице по назначената
автотехническа експертиза, което е посочило механизма на настъпване на
произшествието, съответстващ уврежданията, остойностени на 91.80 лв.
Според св.К., на която принадлежал увредения автомобил
при настъпване на въпросното ПТП, водачът на сив „*****“, при опит да
паркира успоредно, блъснал нейния автомобил в дясната част. След
настъпване на инцидента не пожелал да си даде документите и си тръгнал.
Въз основа на така приетите за установени факти, исковете
се явяват частично основателни.
Категорично, Ю. Х. е нарушил виновно задълженията си
като водач на автомобил, вменени му с разпоредбите на чл.40, ал.2 и чл.123,
ал.1, т.3, б.В, с което е допуснал настъпването на ПТП, причинявайки
имуществени вреди, за което е бил наказан.
Вредите са репарирани от „ЗК Лев инс” АД, а процесният
случай попада в хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, затова за застрахователя
е налице право на регрес.
Съгласно цитираната разпоредба, за застрахователя се
поражда право на регрес срещу причинителя на ПТП - застрахован водач, ако
последният е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. Това поведение на виновния водач представлява
административно нарушение, за каквото, както между впрочем вече се каза,
ответникът е наказан по административен ред. А посещението на
произшествието от страна на службата за контрол на МВР е било
задължително. Макар от него да са причинени само имуществени вреди, няма
как да се приеме, че между участниците е имало съгласие за обстоятелствата,
свързани с него, тъй като ответникът не е останал след настъпването му, а
собственикът на увредения автомобил не е заявявал подобно съгласие.
Следователно, на това основание, Х. е бил длъжен, без да напуска
произшествието, да спре и установи последиците, а при липса на съгласие - да
уведоми съответната служба за контрол на МВР и да изпълни дадените й
указания (чл.125, т.7 във вр. с чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б.В от Здв.П - аналогични
на цитираните са и разпоредбите на чл.201, т.2 и т.5 от ППЗДв.П).
Ето защо, искът на „*****”- по чл.500, ал.1 от КЗ - за
дължимост на заплатеното обезщетение, следва да се уважи.
Недоказан обаче, а оттам неоснователен, е искът за
заплащане на ликвидационни разходи. Разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ
дава право на застрахователя да претендира и обичайните разноски, които е
направил за определяне на щетата, но липсват доказателства за стойността на
подобни разходи, поради което този иск подлежи на отхвърляне.
Основателен е акцесорния иск - по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
законната лихва за забава, начислена върху главницата, за периода от
предявяване на исковете - 28.10.2021 год. (арг. чл.422, ал.1 от ГПК) до
окончателното плащане.
На ищцовото дружество, съгл. чл.78, ал.1 от ГПК, се
2
полагат разноски в размер на 67.63 лв. за производството по ч.гр.д. №
****/2021 год. на БРС и в размер на 635.75 лв. - за настоящото, в т.ч.
държавна такса, депозити за вещо лице, особен представител и свидетел,
както и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК, вр. с чл.37 от ЗПр.П и чл.25 от Наредбата за заплащане на правна
помощ.
Мотивиран от изложеното дотук, Бургаският районен съд,
на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че Ю. А. Х. от гр.Б*, ул.“******“ № ****, ЕГН -
**********, дължи на „Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: гр.С*, бул.“******, представлявано от С*
А* и П* Д*, сумата от 91.80 лв. – застрахователно обезщетение, заплатено по
щета № ***** на трето увредено лице – собственик на лек автомобил ***** с
рег. № ****, за причинени му от ответника имуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на ***** год., около 17.30 часа в гр.Бургас, на ул.****, ведно
със законната лихва върху горната главница, начиная от 28.10.2021 год. до
окончателното й плащане, за които вземания по ч.гр.д. № *****/2021 год. на
БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Застрахователна компания Лев инс”
АД против Ю. А. Х., за дължимост на сумата от 10 лв. – разходи за
определяне на застрахователно обезщетение по щета № *******, както и на
законната лихва върху посочената сума, считано от 28.10.2021 год. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ю. А. Х. да заплати на „Застрахователна
компания Лев инс” АД деловодни разноски за производството по ч.гр.д. №
*********/2021 год. на БРС, в размер на 67.63 лв., както и за настоящото - в
размер на 635.75 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3