РЕШЕНИЕ
№ 2165
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110208574 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***“ АД, с ЕИК ****, срещу наказателно постановление №
Р-10-401/25.05.2021 г., издадено от Заместник-председателя на Комисията за финансов
надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор" В******, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр.
чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ във връзка с ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с
параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ, във връзка с чл. 648, ал. 1 от КЗ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на сумата от 4 000 лева за нарушение на чл. 108,
ал. 1 от КЗ.
Срещу НП, в законоустановения срок, е подадена жалба от санкционираното
дружество, в която се прави искане за отмяна на така издаденото наказателно постановление
като незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно административнонаказващият орган е
приел, че в случая е налице повторност. Твърди се при условията на евентуалност, че в
случая не е следвало да се приложи по-тежкият състав по чл. 644, ал. 2 от КЗ, а е следвало
да се наложи наказанието, предвидено в първата алинея, тъй като в съставения АУАН не са
били описани фактите, обусловили извода на административнонаказващия орган за
извършване на нарушението при повторност и съответно квалифицирането му по чл. 644,
ал. 2 от КЗ. Претеднира се неправилна квалификацията на твърдяното нарушение, тъй като
нормата на чл. 108 от КЗ има характер на общ закон спрямо нормите на чл. 496 и
следващите от КЗ /Глава 47 от КЗ/, които е следвало да се приложат, според жалбоподателя.
Сочи се, че в хода на производството са допуснати и други съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението.
Наведени са аргументи, че наложената санкция не съответства на характера и тежестта на
извършеното нарушение. Навежда се твърдение, че АНО е следвало да приложи чл. 28 от
ЗАНН и да не издава наказателно постановление, тъй като процесното нарушение било явно
маловажно, от евентуалното деяние не са протекли общественоопасни последици, а от друга
страна към момента на съставяне на АУАН застрахованият изцяло е получил определеното
1
му застрахователно обезщетение. Иска се отмяна на НП, евентуално да се преквалифицира
нарушението от такова по чл. 644, ал. 2 КЗ в такова по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ и да се определи
санкция в минимален размер.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна - КФН, редовно призована, представлявана от юрисконсулт Г***,
която оспорва жалбата. В дадения ход по същество процесуалният представител на
въззиваемата страна пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата
отхвърлена като неоснователна. Представя писмени бележки и моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок, от
лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал, поотделно и в неговата
съвкупност, съдът намира от фактическа страна следното:
На 11.03.2021 г. в КФН, е постъпила жалба с вх. № 91-02-329 от П*****, която
възразила срещу забавено произнасяне по предявена пред „****** АД претенция №
********** на основание договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, обективиран в полица № ******* със срок на действие от 10.02.2020 г.
до 09.02.2021 г. включително.
По повод подадената жалба била извършена проверка, като в хода на последната била
изискана документацията във връзка с предявената претенция.
От приложените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин,
че на 01.06.2020 г. П******* е предявила претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение с уведомление по щета вх. № **********, поради настъпило на 30.05.2020 г.
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени увреждания на
застрахования лек автомобил на Петя Тдорова - марка и модел ****** с рег. номер *******.
Писмени доказателства за основанието на претенцията /включително ДКП/, както и банкова
сметка били представени в деня на завеждането й. На 02.06.2020 г. и на 04.06.2020 г. бил
извършен оглед на увредения автомобил и бил изготвен опис на констатираните уреждания,
като от ползвателя на застрахователна услуга не били изискани други доказателства за
основанието и размера на претенцията. Застрахователят е следвало да се произнесе в срок от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ – от 04.06.2020 г.,
когато е бил извършен вторият оглед на автомобила, като определи и изплати размер на
обезщетение или мотивирано откаже да изплати такова. Крайният момент, в който
застрахователят е следвало да се произнесе по претенцията, е 25.06.2020 г. вкл., както
правилно е определил АНО. В случая жалбоподателят се е произнесъл на 22.03.2021 г., като
е изплатило на тази дата дължимото застрахователно обезщетение. След като констатирали,
че застрахователното дружество се е произнесло извън срока по закон за това, от КФН
приели, че е налице извършено нарушение, а като дата на извършването му била определена
26.06.2020 г. – денят, следващ последния ден от срока, в който е следвало да има
произнасяне.
Констатирайки горното, свидетелят Д.Н. съставила на жалбоподателя АУАН №
******* г. за нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, извършено на 26.06.2020 г.
Въз основа на цитирания АУАН, било съставено обжалваното наказателно
постановление № ******., издадено от Заместник-председателя на Комисията за финансов
надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор" ***, с което на *******, с
ЕИК ****, на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл.
2
647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на сумата от 4 000 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства показанията
на свидетеля Д.Н., материалите по преписката на КФН, съдържащи всички необходими
книжа за установяване на фактите, свързани със завеждането на претенцията по щетата,
както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Депозираните от свидетеля показания са последователни и логични, допринасят за
установяване на обстоятелствата по извършената проверка и направените при същата
констатации, и в пълна степен кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства, поради което съдът ги кредитира в цялост.
Въз основа на така установено от фактическа страна съдът, намира от правна страна
следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят
по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от
надлежни органи при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно са връчени на
нарушителя с оглед гарантиране на неговите права.
Наред с това, съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен
начин изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и
времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, както и
кои са нарушените законови разпоредби. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на
процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка.
Нормата на чл. 108, ал. 1 КЗ предвижда за застрахователя задължение да определи и
изплати обезщетение след представяне на всички доказателства по чл. 106 КЗ или да откаже
изплащане на обезщетение, и че тези действия следва да се извършат в срок до 15 работни
дни от представяне на доказателствата по чл. 106 от КЗ. В случая претенцията е била
предявена и придружена с всички доказателства за основанието и размера на претенцията,
както и за банкова сметка, като последното действие за събиране на доказателства – оглед, е
бил извършено на 04.06.2020 г. Наказващият орган правилно е приел, че в случая този срок
е бил до 25.06.2020 г. вкл. и не е бил спазен от жалбоподателя.
Съдът намира оплакванията за квалификацията на нарушението като повторно за
неоснователни. Съгласно чл. 644, ал. 2 КЗ "при повторно нарушение наказанието по ал. 1, т.
1 е от 1000 до 6000 лв., а по ал. 1, т. 2 - от 2000 до 40 000 лв. ". Легална дефиниция на
повторно нарушение се съдържа в пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ - извършено в едногодишен срок
от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия
вид нарушение.
Нарушението е правилно квалифицирано като извършено при условията на
повторност, тъй като от данните по делото се установява, че санкционираното дружество е
било с наложена санкция за нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ – същото по вид нарушение, за
което е било санкционирано с НП № Р-10-179/09.03.2018 г., влязло в сила на 04.02.2020 г.,
тоест в едногодишен срок от влизането му в сила е било извършено нарушението,
3
разглеждано в настоящото производство.
На първо място следва да се посочи, че позоваването на жалбоподателя на разпоредбата
на чл. 107 от КЗ /отм./ е неправилно, тъй като НП № ******г., влязло в сила на 04.02.2020 г.
е издадено за нарушение по чл. 108 от КЗ.
На следващо място, повторността по смисъла на пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ е
квалифициращ белег на нарушението и се отнася до прилагане на санкционната разпоредба
при определяне и налагане на наказанието, което е в компетентността на
административнонаказващия орган, а не на актосъставителя. Окончателната правна
квалификация, респективно юридическото обвинение, се формулира с НП с оглед на
събраните в хода на производството доказателства, които няма как да са били известни при
образуването на административнонаказателното производство. Фактът на повторност е
относим към определяне на съответното наказание и тъй като АУАН няма санкционен
характер и не съдържа санкционна част, не е необходимо и в неговото съдържание да бъде
отразено, че нарушението е в условията на повторност. По тази причина не е възможно това
обстоятелство да бъде посочено още при съставяне на АУАН, а също така не е предвидено и
сред реквизитите на акта, регламентирани в чл. 42 от ЗАНН. Въпросът за повторност на
нарушението е въпрос относно вида и размера на наказанието, което съгласно чл. 57, ал. 1, т.
7 от ЗАНН е задължителен реквизит на НП.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилна
квалификация на деянието, тъй като последното правилно е квалифицирано като нарушение
на нормата на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Нормите на Глава четиридесет и седма "Задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите" (чл. 477 - чл. 505) не дерогират
изцяло приложението на Глава седма от КЗ "Организация на дейността по уреждане на
застрахователни претенции" (чл. 104 - чл. 109). Последните регламентират правила за
дейността на застрахователите по уреждане на всеки вид застрахователни претенции, с
които съответните дружества следва да се съобразят при сключването и изпълнението на
застрахователни договори от даден вид, като не въвеждат ограничителни, по-тежки правила
за одобряване и изплащане на обезщетенията от тези, които законодателят изначално е
посочил в разпоредбите на чл. 104 и следващите от КЗ. Съгласно чл. 106 от КЗ,
застрахователните претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в
застрахователния договор пред застрахователя, като се предвижда представянето на
допълнителни доказателства от потребителя на застрахователната услуга. От този момент
/на представяне на всички доказателства/ започва да тече 15-дневният срок за обективиране
заключението на застрахователя да определи размера на обезщетението или мотивирано да
откаже плащане, като в първия случай при положително становище - следва да извърши и
плащането, постановено от законодателя. Съдържанието на разпоредбата на чл. 496 от КЗ
следва да бъде изведено чрез тълкуването и във връзка с чл. 108, ал. 1 от КЗ. Застрахователят
трябва на първо място да се ръководи от разпоредбата на чл. 108 от КЗ, която е обща, касае
всички видове застраховки и предвижда задължение за застрахователя да се произнесе в
срок от 15 работни дни от представянето на допълнителните доказателства. Действително,
разпоредбата на чл. 496 от КЗ е специална по отношение на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, но нейното приложение не изключва
приложението на общата разпоредба на чл. 108 от КЗ, а само я допълва, като детайлизира
изискванията към застрахователя относно срока за произнасянето му и гарантира ефективно
упражняване на правата на засегнатите лица и правната сигурност.
Осъщественото нарушение е формално и е обективно извършено с непроизнасянето на
застрахователя /дружество/ в посочения срок. Ето защо нарушението е доказано от
обективна страна.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна
/безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана
4
изобщо.
Що се отнася до конкретно наложената на жалбоподателя имуществена санкция от
4000 лв, съдът намира следното:
Нормата на чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ сочи, че на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение на разпоредбите на КЗ, на актовете по прилагането му или на
пряко приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на
разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на
заместникпредседателя й, се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. – за
юридическо лице или едноличен търговец, а за повторни нарушения по ал. 1 от същия член
– в разпоредбата на чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ се предвижда налагане на имуществена
санкция от 2000 до 40000 лв. Наложената санкция е близка до установения минимум и съдът
я намира за съответна по тежест на извършеното нарушение, доколкото забавянето в
произнасянето на дружеството е с повече от 4 месеца, което е отегчаващо обстоятелство.
Неоснователни са исканията на жалбоподателя, обективирани в жалбата, за
преквалифициране на деянието по чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ по причина, че тази санкция е
предвидена за физически лица, каквото жалбоподателят безспорно не е. Съгласно чл. 27, ал.
1 от ЗАНН "административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този
закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение", а чл. 83, ал. 1 от
ЗАНН "в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или
наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се
налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината
при осъществяване на тяхната дейност".
По отношение на твърдението на жалбоподателя, че извършените административни
нарушения се явяват маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН гласи: "За маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание". При тълкуване на посочената норма трябва да се има предвид
субсидиарното приложение на НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид".
Съдът намира, че в случая не са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
мотивирани от жалбоподателя с факта, че в резултат от нарушението не са настъпили вреди.
Процесното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на администрадминистативно нарушение от съответния
вид. Нарушението е извършено в условията на повторност и отразява трайна тенденция
дружеството да нарушава сроковете за изплащане на обезщетения на увредените лица и
като цяло уврежда обществените отношения по предоставяне на застрахователни услуги и
осигуряване на застрахователно покритие на застраховани рискове. В случая, нарушението е
продължило немалък период от време – повече от 8 месеца, през който потребителят не е
бил обезщетен за понесените от него вреди. В тази връзка не се приема от настоящия състав
аргументът на жалбоподателя, че за потребителя на застрахователни услуги не са настъпили
вреди. Забавеното произнасяне по претенцията несъмнено е накърнило интересите му.
Поради това процесното нарушение не се откроява с по-ниска степен на обществена
опасност от типичните нарушения от същия вид и не може да бъде квалифицирано като
маловажно.
С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
5
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно заявената
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата
страна, като намира същата за основателна. При съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото, нейният размер следва да бъде определен с оглед минимума по чл. 37
от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на сумата от 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление наказателно постановление № ***** г.,
издадено от Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) В. С., с което
на „***** АД, ЕИК ****, на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от
ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ във връзка с ал. 1, т. 2 от КЗ във
връзка с параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ, във връзка с чл. 648, ал. 1 от КЗ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на сумата от 4 000 лева за
нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „*******“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С**** на
основание чл. 63 д, ал. 4 от ЗАНН, да заплати в полза на КФН сумата в размер на 100 (сто)
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-град, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6